Mar 09

Книга за Пловдив – доц. д-р Юлия Николова

Академичен живот, Издания Comments Off on Книга за Пловдив – доц. д-р Юлия Николова

ТЕХНИТЕ СПОМЕНИ

Без магията на сътвореното и написаното от човешката ръка, паметта е уязвима и нетрайна, подвластна е на стихията на времето и забравата. Древните руини, образите от старин­ни мозайки, недовършената фраза от отломък на мраморна колона, избелялото парче пергамент, написаните от трепе-ряща старческа ръка спомени за отминали дни върху стра­ниците на стара ученическа тетрадка са ония трайни знаци, които музата Клио издига срещу силата на Хронос.

И паметта за Пловдив е невъзстановима без ония нейни летописци, които не само тълкуват закодираните в знаци сле­ди от миналото, но сами оставят белези върху него. В пътека­та на времето те са много… Но от средата на деветнадесетия до първото десетилетие на следващия век историята на града е немислима без делата и мемоарните творби на бележитите книжовници Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Да­нов, Иван Богоров, Любен Каравелов, Иван Вазов. Техните имена стоят в центъра на обществения живот, те съзиждат устоите на един нов, преминал и утвърден през хилядолети­ята, град. Тая знаменита шесторка чрез енергичната си дея­телност за църковна независимост, за новобългарско светско образование и училище, чрез осъществената идея за чества­не паметта на светите братя Кирил и Методий, а по-късно – чрез присъствието си в административния и културен жи­вот в Източна Румелия, в събитията около Съединението и първите десетилетия след това, издига името и самочувстви­ето не само на един град, но и на цял народ. Те превръщат този кръстопътен град в град-средоточие. Те първи връщат потъналото в забрава име „Пловдив”. Богоров го нарича „средулек на Румелй”. А Любен Каравелов, язвителен към недъзите му, признава, че в Пловдив се ражда „първата пла­нета на Българското възрождение”.

Mar 05

Покана за участие в практически курс

Проекти Comments Off on Покана за участие в практически курс

Каним ви да участвате в съвместния проект на Филологическия факултет и издателство “Летера”, да придобиете практически умения при работа в реална работна среда.

Студенти по пътя на книгата –

практически курс по книгоиздаване

Набира участници чрез открит конкурс.

виж повече на сайта на поекта

ЕДНО ПЪТЕШЕСТВИЕ В ЦАРСТВОТО НА КНИГИТЕ

По пътя на създаване на книгата се провокира интересът на студентите към издателската, преводаческата и редакторската работа като области за пряка реализация на специалисти с филологическо образование. Участниците придобиват:

  • практически умения за създаване на издателски план и творческо-редакционна подготовка на книгата;
  • познания за технологиите на изработка на книгата в реална работна среда;
  • умения за собствени маркетингови проучвания в книготърговската мрежа;
  • способности за изготвяне на анотации и рекламни текстове

Практическият курс приключва с издаване на книга от самите студенти.

Mar 02

Нова книга – Атанаска Тошева

Академичен живот Comments Off on Нова книга – Атанаска Тошева

Feb 27

IN MEMORIAM – Филип Хорозов

Академичен живот Comments Off on IN MEMORIAM – Филип Хорозов

IN MEMORIAM

Почина Филип Хорозов

“Заради което всичко е”…

Филип Хорозв е завършил българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

◊ ТЪЖНА ВЕСТ

На 26.02.2010 г. внезапно почина Филип Хорозов

„Полето къща може да ти стане”
Филип Хорозов

Ако перифразираме стиха на Дилан Томас „влюбените ще умрат, но не и любовта”, можем да кажем, че и поетите ще умрат, но не и поезията им. И така ще оставят смъртта без царство. Нещо повече, нейното царство за тях се превръща в реалната реалност. В която „зрелището на привидността” се разрушава напълно.

Нищо, че и поетите, като всички останали, преминават през живота като обрулени листа от дървото на есента. Но поетовите листа продължават да се разлистват всяка пролет отново. Уолт Уитман е нарекъл това неотложно запролетяване късане на надгробни листи от ухаещите върху гръдта треви. Макар и слабият им дъх да се долавя от малцина. Но те поне със сигурност ще са от тези, които знаят отговора на въпроса какво означава да си истински жив.

По ирония на съдбата едва тези листи, извиращи от скритото и разсъблякло широката си гръд сърце, прорастват по-високо, за да се видят от по-далече. И едва чрез тези листи поетът оставя това, което е имал, само да се изрече.

Поетът, журналистът, драматургът Филип Хорозов избра да живее в точно това вечно „безмълвие”, „заради което всичко е”.

Мир на душата му!

// Автор: Лияна Фероли

Feb 22

Българите в Бурса

Академичен живот Comments Off on Българите в Бурса

Доц. д-р Хюсеин Мевсим е завършил българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

Сн.: Вестник
Българите в Бурса – културтрегери на прага на Азия
СЕГА – 18 Февруари 07:12
—— Наскоро в истанбулското издателство “Kitap“ излезе том на преподавателя по български език и литература в Анкарския университет доц. д-р Хюсеин Мевсим – “Бурса през български очи“. Ползваме случая да разговорим изследователя за труда му. —— – Г-н Мевсим, разкажете ни накратко за същината на проекта. – Новата ми книга, чието заглавие може да се преведе като “Бурса през български очи“, е първата крачка от обхватния ми проект под работното заглавие “Анатолия през български очи“, в който включвам предимно документална литература, а именно – спомени, очерци, пътеписи, биографии, описания на градове и местности… – от български автори с различно място в йерархията на националната литература за исторически и географски реалии в пределите на Османската империя или Република Турция. След книгата за Бурса предстоят такива за Одрин, Истанбул (предвиждам да бъдат поне в три тома, като първият е под печат в издателството на Турското историческо дружество в Анкара и включва Ефрем Каранов, Михаил Маджаров и Никола Начов), Диарбекир и Измир. Надявам се да изложа, най-общо казано, българския поглед върху събитията, за който тук в Турция особено в научноизследователските среди съществува оскъдна представа. Този поглед особено през 19-и в. е изключително важен, понеже е поглед “отвътре“, а не “отвън“, каквото например е отношението на един френски или английски пътеписец към Османската империя. – Бурса е град, предизвиквал интереса на различни пътешественици през вековете. Какво включва книгата? – Във встъплението проследявам в най-общи линии присъствието на Бурса в българската книжнина, като започвам с житията за Кирил и Методий, а известна е връзката на светите братя с манастира “Полихрон“, който е бил разположен в подножието на планината Втори Олимп, днешната Улудаг, и през Анонимна българска хроника, “Житие на Стефан Лазаревич“, “История славянобългарска“ до възрожденската периодика. В. Априлов, дошъл малко преди смъртта си да се лекува в местните минерални бани, но не е оставил писмени свидетелства за пребиваването си. Ил. Макариополски след Кютахия е прекарал част от заточението си тук. Екзарх Йосиф I е изпратен на лечение лично от султан Абдулхамид II. Проследявам отражението на Бурса в българската книжнина. В основната част на книгата представям, коментирам и предлагам превода на “До Бруса и назад“ на Никола Начов, “Из Мала Азия“ на Васил Кънчов и “Надникване в Анадола“ на журналиста Петър Даскалов. – А кога и по какъв повод Начов, Кънчов и Даскалов се озовават в Бурса? – Причините, поради които те пътуват и пребивават в Бурса, са различни. Например Н. Начов, който е от Калофер и ни е познат с разностранните си изследвания върху Българското възраждане, тръгва за Бурса през размирната за Балканите и Мала Азия 1879-а, веднага след Руско-турската война, за да потърси наследството на баща си, починал в Бурса, където бил известен абаджия. Той установява наследството, което се състои от кантори в прочутите търговски копринени центрове и ханове. Междувременно авторът, за пръв път излизащ от пределите на родния си край, решава да си води бележки, в които отразява до най-малки подробности своите впечатления от посетените места. Самият факт, че са написани от 19-годишния силно впечатлителен младеж, без да преминат през ситото на предубедено и тенденциозно отношение, още повече остойностява тези бележки. Прилежно водените записки се издават в книга едва през 1934 г. (издателство “Факел“ в София), с псевдонима Нанчо Донкин. Васил Кънчов пък, оставил фундаментални трудове за етнографията и демографията на Македония, посещава Бурса и близките градчета през 1899 г., като особено стойностни са описанията на ландшафта и сведенията, които предлага за училищата и състоянието на учебно-образователното дело в града. Неговият своеобразен пътепис е публикуван за пръв път в сп. “Българска сбирка“. А Петър Даскалов се озовава в Бурса през 1909 г. като кореспондент на всекидневника “Вечерна поща“ и в поредица от материали под заглавие “Надникване в Анадола“ отразява не само впечатленията си от Второто бурсенско търговско-промишлено изложение, но много живо описва самия град, атмосферата и архитектурните му забележителности. – Какво най-силно впечатлява българските автори в Бурса, с какво я запомнят? – И тримата автори остават с много добри впечатления от града. Преди всичко те са впечатлени от уникалното местоположение и природни дадености на града – той е разположен в подножието на Улудаг, в съседство с една много плодородна равнина и на 20-ина км от Мраморно море. Планината поражда в съзнанието им асоциации с манастира “Полихрон“ и съответно – делото на Кирил и Методий. Авторите са впечатлени от космополитния дух на града, в който турци, арменци, гърци, евреи и българите абаджии съжителстват прекрасно. Начов например посещава обителта на мевлевийските дервиши, гледа изпълненията им, наблюдава живота в града по време на Рамазана, обикаля околните села във връзка с вересиите на баща си и оставя безценни наблюдения за състоянието и поминъка им. И Даскалов не се чувства чужд в Бурса, защото на всяка крачка се среща с изселници от България, които всячески искат да му помогнат, и той се гордее, че “те са културтрегерите на прага на Азия“.