ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
ИЗПИТЪТ Е ПИСМЕН С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 3 ЧАСА.
Кандидатстудентският изпит по българска литература е двусъставен: той предполага тестова форма за проверка на знанията и компетентностите, както и проверка на уменията за създаване на текст, коментиращ откъс от художествено произведение, задължително изучавано в XI или XII клас на средните общообразователни училища.
Задачите, справянето с които формира изпитната оценка, са двадесет и шест (всеки от кандидатите ги получава преди началото на изпита и работи върху дадения му от изпитната комисия екземпляр). Двадесет и пет от задачите (първа съставна част на изпита) са конструирани на тестов принцип, като към всеки въпрос са предложени по четири отговора, от които само единият е верен. Решена е задачата, за която кандидатът е посочил, подчертавайки го, единствения верен отговор.
Тестовите задачи проверяват литературноисторическите компетентности на кандидата, както и доколко той владее литературнотеоретичните понятия, изучавани в горния курс на общообразователните училища.
За да се справи с двадесет и петте задачи от първата част на изпита, кандидатът трябва да познава посочените в програмата произведения (в обвързаността им с определено авторово име, също така и като времево поданство, жанрова природа, сюжет, персонажи, естетически особености, идеен състав, присъствие в практиката на определено литературно направление, като „диалогизиращи“ с други текстове), да се ориентира в хронологията на литературния процес и основните му факти, да притежава знания за строежа на художествения текст.
Кандидатът трябва да владее и понятия като жанр, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, поема, сонет, лирическа миниатюра, мото, посвещение, цитат, литературен герой, лирически Аз, повествовател, композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог, поанта, антитеза, контраст, епитет, художествено сравнение, метафора, метонимия, хипербола, литота, алегория, гротеска, оксиморон, парадокс, символ, мит, фолклор, контекст, междутекстовост. Познаването на посочените понятия трябва да е и дефинитивно, и „практическо“, т. е. предполагащо способността в конкретни текстове да се откриват жанрови черти, тропи, структурни елементи на художествената композиция, типове условни представяния на човека в литературата, типове отношения между литературни произведения.
Двадесет и шестата задача проверява уменията да се коментира художествен текст (втората съставна част на изпита). В екземпляра изпитни материали, с който ще разполага всеки кандидат, след условието „Коментирайте текста в рамките на 300 думи (до две ръкописни страници)“ е поместен откъс от лирическо или прозаическо произведение, изучавано в задължителната програма по литература за XI и XII клас на българските средни общообразователни училища и включено в кандидатстудентската изпитна програма на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В изпитните материали се посочва от кое произведение е откъсът и на кой автор принадлежи то.
Задачата проверява способността на кандидата да открива и осмисля посланията на литературния текст, да изразява разбирането си на книжовен български език, при спазване на граматическите, правописните и пунктуационните му норми, да използва адекватно специфичния терминологичен апарат на литературната наука, да структурира и композира текст, коментиращ художествено произведение.
Изпитна програма
В изпитната програма са включени автори и произведения от задължителното учебно съдържание за XI и XII клас на българското средно общообразователно училище:
ХРИСТО БОТЕВ – лирика (обща характеристика): „Майце си“, „Към брата си“, „Елегия“, „Борба“, „До моето първо либе“, „На прощаване”, „Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „Обесването на Васил Левски“.
ИВАН ВАЗОВ – лирика: „Българският език“, „Отечество любезно“, „При Рилския манастир“, „Елате ни вижте“, „Линее нашто поколение“, „Епопея на забравените“ – обща характеристика: „Левски“, „Паисий“, „Кочо“, „Опълченците на Шипка“. Проза: „Дядо Йоцо гледа“, „Чичовци“, „Под игото“.
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „Разни хора, разни идеали“, „Бай Ганьо“.
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – философски поеми (обща характеристика): „Cis moll“. Битово-психологически поеми (обща характеристика): „Ралица“. Лирика: „Сън за щастие“ (обща характеристика), „Ни лъх не дъхва над полени“, „Спи езерото, белостволи буки“, „Самотен гроб в самотен кът“.
ПЕЙО ЯВОРОВ – лирика: „Заточеници“, „Градушка“, „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Сенки“, „Две души“, „Песента на човека“, „Стон“, „Сенки“, „Маска“.
ЕЛИН ПЕЛИН – разкази: „Ветрената мелница“, „Задушница“, „Мечтатели“, „Андрешко“, „Косачи“, „На оня свят“, „Под манастирската лоза“ (обща характеристика); „Чорба от греховете на отец Никодим“, „Занемелите камбани“. Повестта „Гераците“.
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ – лирика: „Черна песен“, „Пловдив“, „Да се завърнеш…“, „Помниш ли, помниш ли…“, „Спи градът“, „Миг“, „Един убит“, „Сиротна песен“, „Тиха победа“.
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – лирика: „Да бъде ден“, „Ний“, „Йохан“, „Юноша“, „Старият музикант“, „Цветарка“, „Зимни вечери“.
ГЕО МИЛЕВ – поемата „Септември“.
АТАНАС ДАЛЧЕВ – лирика: „Прозорец“, „Болница“, „Стаята“, „Къщата“, „Повест“, „Книгите“, „Камък“, „Дяволското“.
ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА – лирика (обща характеристика): „Кукувица“, „Стихии“, „Потомка“, „Вечната“, цикълът „Бретан“, „Ръцете“.
ЙОРДАН ЙОВКОВ – разкази: „Песента на колелетата“, „Последна радост“ (сб. „Песента на колелетата“), „Шибил“, „Кошута“, „През чумавото“, „Индже“ (сб. „Старопланински легенди“), „Албена“, „Другоселец“ (сб. „Вечери в Антимовския хан“), „Серафим“ (сб. „Женско сърце“).
НИКОЛА ВАПЦАРОВ – лирика: „Вяра“, „Писмо“ („Ти помниш ли…“), „История“, „Песен за човека“, „Сън“, „Прощално“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Завод“, „Кино“.
ДИМИТЪР ДИМОВ – романът „Тютюн“.
ДИМИТЪР ТАЛЕВ – романът „Железният светилник“.
Примерен тест
1. Аспект на националноосвободителните борби е пресъздаден в:
а) “Заточеници”;
б) “Градушка”;
в) “Сенки”;
г) “Две души”.
2. В коя от понятийните редици е нарушена логиката на изброяване:
а) романтизъм, символизъм, авангардизъм;
б) разказ, новела, повест;
в) епитет, метафора, кулминация;
г) епос, лирика, драма.
3. Кой от изброените национални герои липсва в пантеона, създаден от “Епопея на забравените”:
а) Раковски;
б) Каблешков;
в) Бенковски;
г) Ботев.
4. Кое от твърденията е погрешно:
а) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Микеланджело.
б) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Гьоте.
в) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Бетховен.
г) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Шели.
5. У нас творческият интерес към обемните епически форми е характерен за:
а) за 70-те години на ХІХ в.;
б) за 90-те години на ХІХ в.;
в) за 20-те години на ХХ в.;
г) за 50-те години на ХХ в.
6. Жанровото определение “цикъл разкази” се отнася за:
а) “Епопея на забравените”;
б) “Последна радост”;
в) “Под манастирската лоза”;
г) “Чичовци”.
7. За кого от изброените автори е типичен творческият интерес към фаталната жена, гибелната любов, болестта, небългарското като характерология и начин за възприемане на света:
а) за Димитър Талев;
б) за Елин Пелин;
в) за Елисавета Багряна;
г) за Димитър Димов.
8. Кое от твърденията е погрешно:
а) Христо Ботев издава стихосбирка в съавторство със Стефан Стамболов.
б) Христо Ботев е писал и лирика, и проза.
в) Христо Ботев е имал конфликт с Любен Каравелов.
г) Христо Ботев е автор на драмата “Хаджи Димитър Ясенов”.
9. За кого от авторите би могло да се твърди, че пресъздава – в цялата й сложност и многообразие – срещата на бита и голямата история, вместването на едното в другото:
а) Елин Пелин;
б) Пейо Яворов;
в) Елисавета Багряна;
г) Димитър Талев.
10. За лирическия герой на Димчо Дебелянов градът е свързан с:
а) оптимистична визия за утрешния ден;
б) чувство за безнадеждност и самотност;
в) копнеж по пасторалната действителност на селото;
г) желание за бягство в недрата на природата.
11. В кой ред жанровете са характерни за българската литература от 80-те години на ХІХ в.:
а) цикъл разкази, новела, лирическа миниатюра;
б) житие, балада, разказ;
в) сонет, пейзажна лирика, философска поема;
г) мемоар, повест, одическа лирика.
12. На кой герой принадлежат думите … Келепир има в тая работа!…:
а) Иванчо Йотата;
б) Бай Ганьо;
в) чорбаджи Юрдан;
г) помощник-регистратора.
13. В коя от следните редици е допусната грешка:
а) “Елегия”, “Моята молитва”, “Хаджи Димитър”, “До моето първо либе”;
б) “Къщата”, “Стаята”, “Болница”, “Кино”;
в) “Кукувица”, “Стихии”, “Бретан”, “Ръцете”;
г) “Вяра”, “Писмо”, “История”, “Завод”.
14. За лирическия “аз” на кой творец са характерни волността, скитничеството, непокорството спрямо патриархалните житейски норми:
а) Елисавета Багряна;
б) Атанаса Далчев;
в) Димчо Дебелянов;
г) Иван Вазов.
15. Грехът, душевното прераждане, изкуплението, разрушителната страст занимават творческото въображение на:
а) Димитър Димов;
б) Иван Вазов;
в) Йордан Йовков;
г) Атанас Далчев.
16. Кой ред е чужд на Вапцаровия лирически език:
а) хаоса тъмний, звездния свят; за рая негоден; няма веч оръжие, има хекатомба;
б) живота с грубите лапи челични, пшеничено зърно от моята вяра, едрите звезди над Фамагуста;
в) морето и машините, фабрики и канцеларии, пустота и мрачна безнадеждност;
г) задръстените кафенета, последните комюникета, думи прости.
17. Кое от заглавията отпраща към християнската религиозна понятийност:
а) “Cis moll”;
б) “Серафим”;
в) “Бретан”;
г) “Железният светилник”.
18. В кой от редовете липсва логика, обвързваща по определен критерий изброените имена:
а) Иван Вазов, Димитър Талев, Димитър Димов;
б) Пенчо Славейков, Елин Пелин, Елисавета Багряна;
в) Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров;
г) Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.
19. Поп Андрей е герой от произведение на:
а) Иван Вазов;
б) Елин Пелин;
в) Гео Милев;
г) Йордан Йовков.
20. В стиховете А вихъра, кат пътник закъснял,/ на прозорците блъскаше, виеше и свиреше през ниския кумин… има:
а) алегория;
б) хипербола;
в) сравнение;
г) анафора.
21. В коя редица всички заглавия са на стихотворения от Христо Смирненски:
а) “Ний”, “Юноша”, “Старият музикант”;
б) “Цветарка”, “Сенки”, “Зимни вечери”;
в) “Прозорец”, “Болница”, “Стаята”;
г) “История”, “Ний”, “Цветарка”.
22. Какво е жанровото определение на творбите в книгата на Пенчо Славейков “Сън за щастие”:
а) балади;
б) лирически миниатюри;
в) елегии;
г) оди.
23. Образът на кой герой е създаден с помощта на романтически похвати:
а) хаджи Ровоама;
б) Бойчо Огнянов;
в) доктор Соколов;
г) Иванчо Йотата.
24. На земните блага всевечни сме творци,/ а нужда ни души до хладната си гръд./ Под черните крила на дебнещата смърт/ привеждаме чела със трънени венци -/ ний, вечните творци, ний, морните борци… са стихове от:
а) “Юноша”;
б) “Завод”;
в) “Септември”;
г) нито едно от посочените.
25. Кое е вярното твърдение:
а) Чорбаджи Марко въплъщава патриархалните ценности.
б) Чорбаджи Марко става революционер.
в) Чорбаджи Марко е противник на революционното дело.
г) Образът на чорбаджи Марко илюстрира краха на патриархалните ценности (героят прибягва към измама – подмяната на документите).
26. Коментирайте текста в рамките на 300 думи (до две ръкописни страници):
Книгите
Пред мен е книгата разтворена Години да четеш за чуждия
и денем, и нощя; живот на някой чужд,
Все сам, аз не познавам хората, а твоят, никому ненужен,
не зная и света. да мине глух и пуст.
Прилитат и отлитат птиците, До мене ти не стигна никога,
изгрява ден, залязва ден: о, зов на любовта,
аз дните си като страниците и аз изгубих зарад книгите
прелиствам уморен. живота и света.
Атанас Далчев
Система за оценяване
Критериите за оценка на писмените работи се основават на държавните образователни изисквания за учебното съдържание по българска литература.
Цифровата оценка се оформя по шестобалната система и представя степента на овладяване на съответните компетентности.
Оценяването на писмените работи се извършва по точкова система.
За всеки верен отговор на въпрос от теста се присъждат 2 (две) точки. Точки не се присъждат за грешен отговор, за повече от един отговор или за липсващ отговор.
Задачата за създаване на текст, който коментира откъс от художествена творба, се оценява с 0 до 10 точки (0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10) в зависимост от равнището на показаните компетентности. В оценката се взема предвид и владеенето на съвременната книжовна езикова норма.
При липса на разработка по създаването на текст, коментиращ откъс от произведение, изучавано в горния курс на средното училище, на кандидата се отнемат 10 точки от общия бал.
Максималният брой точки е 60. Минималната оценка е Слаб 2.
Балообразуващата оценка се получава, като сумата на точките се раздели на 10.
Оценката се закръглява с точност до 0.10 в полза на кандидат-студента.