ПРОГРАМА ПО БЪЛ­ГА­РС­КА ЛИ­ТЕ­РА­ТУ­РА

ПРОГРАМА ПО БЪЛ­ГА­РС­КА ЛИ­ТЕ­РА­ТУ­РА

ИЗПИТЪТ Е ПИСМЕН С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 3 ЧАСА.

Кан­ди­да­тс­ту­де­н­тски­ят из­пит по бъл­га­рс­ка ли­те­ра­ту­ра е двусъс­та­вен: той пред­по­ла­га тес­то­ва фор­ма за про­вер­ка на зна­ни­я­та и ком­пе­те­нт­нос­ти­те, как­то и про­вер­ка на уме­ни­я­та за съз­да­ва­не на текст, ко­мен­ти­ращ откъс от ху­до­же­ст­ве­но про­из­ве­де­ние, задъл­жи­тел­но изу­ча­ва­но в XI или XII клас на сред­ни­те об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни учи­ли­ща.

За­да­чи­те, спра­вя­не­то с ко­и­то фор­ми­ра из­пит­на­та оцен­ка, са два­де­сет и шест (все­ки от кан­ди­да­ти­те ги по­лу­ча­ва пре­ди на­ча­ло­то на из­пи­та и ра­бо­ти вър­ху да­де­ния му от из­пит­на­та ко­ми­сия ек­зе­мп­ляр). Два­де­сет и пет от за­да­чи­те (пър­ва със­тав­на част на из­пи­та) са констру­и­ра­ни на тес­тов прин­цип, ка­то към все­ки въп­рос са пред­ло­же­ни по че­ти­ри от­го­во­ра, от ко­и­то са­мо еди­ни­ят е ве­рен. Ре­ше­на е за­да­ча­та, за ко­я­то кан­ди­датът е по­со­чил, под­чер­та­вай­ки го, един­стве­ния ве­рен от­го­вор.

Тес­то­ви­те за­да­чи про­ве­ря­ват ли­те­ра­тур­но­ис­то­ри­чес­ки­те ком­пе­те­нт­нос­ти на кан­ди­да­та, как­то и до­кол­ко той вла­дее ли­те­ра­тур­но­те­о­ре­тич­ни­те по­ня­тия, изу­ча­ва­ни в гор­ния курс на об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни­те учи­ли­ща.

За да се спра­ви с два­де­сет и пет­те за­да­чи от пър­ва­та част на из­пи­та, кан­ди­датът тряб­ва да поз­на­ва по­со­че­ни­те в прог­ра­ма­та про­из­ве­де­ния (в обвър­за­но­ст­та им с оп­ре­де­ле­но ав­то­рово име, съ­що та­ка и ка­то вре­ме­во по­да­н­ство, жан­ро­ва при­ро­да, сю­жет, пер­со­на­жи, ес­те­ти­чес­ки осо­бе­нос­ти, иде­ен със­тав, присъ­ствие в прак­ти­ка­та на оп­ре­де­ле­но ли­те­ра­тур­но нап­рав­ле­ние, ка­то „ди­а­ло­ги­зи­ра­щи“ с дру­ги текс­то­ве), да се ори­ен­ти­ра в хро­но­ло­ги­я­та на ли­те­ра­тур­ния про­цес и ос­нов­ни­те му фак­ти, да при­те­жа­ва зна­ния за стро­е­жа на ху­до­же­ст­ве­ния текст.

Кан­ди­датът тряб­ва да вла­дее и по­ня­тия ка­то жанр, ро­ман, по­вест, раз­каз, фей­ле­тон, са­ти­ра, ода, еле­гия, ба­ла­да, по­е­ма, со­нет, ли­ри­чес­ка ми­ни­а­тю­ра, мо­то, пос­ве­ще­ние, ци­тат, ли­те­ра­ту­рен ге­рой, ли­ри­чес­ки Аз, по­ве­ст­во­ва­тел, ком­по­зи­ция, сю­жет, екс­по­зи­ция, завръз­ка, кул­ми­на­ция, развръз­ка, епи­лог, по­ан­та, ан­ти­те­за, конт­раст, епи­тет, ху­до­же­ст­ве­но срав­не­ние, ме­та­фо­ра, ме­то­ни­мия, хи­пер­бо­ла, ли­то­та, але­го­рия, гро­тес­ка, ок­си­мо­рон, па­ра­докс, сим­вол, мит, фолк­лор, кон­текст, меж­ду­те­кс­то­вост. Поз­на­ва­не­то на по­со­че­ни­те по­ня­тия тряб­ва да е и де­фи­ни­тив­но, и „прак­ти­чес­ко“, т. е. пред­по­ла­га­що спо­соб­но­ст­та в конк­рет­ни текс­то­ве да се отк­ри­ват жан­ро­ви чер­ти, тро­пи, струк­тур­ни еле­мен­ти на ху­до­же­ст­ве­на­та ком­по­зи­ция, ти­по­ве ус­лов­ни предс­та­вя­ния на чо­ве­ка в ли­те­ра­ту­ра­та, ти­по­ве от­но­ше­ния меж­ду ли­те­ра­тур­ни про­из­ве­де­ния.

Два­де­сет и шес­та­та за­да­ча про­ве­ря­ва уме­ни­я­та да се ко­мен­ти­ра ху­до­же­ст­вен текст (вто­ра­та със­тав­на част на из­пи­та). В ек­зе­мп­ля­ра из­пит­ни ма­те­ри­а­ли, с кой­то ще раз­по­ла­га все­ки кан­ди­дат, след ус­ло­ви­е­то „Ко­мен­ти­рай­те текс­та в рам­ки­те на 300 ду­ми (до две ръ­ко­пис­ни стра­ни­ци)“ е по­мес­тен откъс от ли­ри­чес­ко или про­за­и­чес­ко про­из­ве­де­ние, изу­ча­ва­но в задъл­жи­тел­на­та прог­ра­ма по ли­те­ра­ту­ра за XI и XII клас на бъл­га­рс­ки­те сред­ни об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни учи­ли­ща и вклю­че­но в кан­ди­да­тс­ту­де­н­тска­та из­пит­на прог­ра­ма на Плов­ди­вс­кия уни­вер­си­тет „Па­и­сий Хи­лен­да­рс­ки“. В из­пит­ни­те ма­те­ри­а­ли се по­соч­ва от кое про­из­ве­де­ние е откъсът и на кой ав­тор при­над­ле­жи то.

За­да­ча­та про­ве­ря­ва спо­соб­но­ст­та на кан­ди­да­та да отк­ри­ва и ос­мис­ля пос­ла­ни­я­та на ли­те­ра­тур­ния текст, да из­ра­зя­ва раз­би­ра­не­то си на кни­жо­вен бъл­га­рс­ки език, при спазване на гра­ма­ти­чес­ки­те, пра­во­пис­ни­те и пунк­ту­а­ци­он­ни­те му нор­ми, да из­по­лз­ва адек­ват­но спе­ци­фич­ния тер­ми­но­ло­ги­чен апа­рат на ли­те­ра­тур­на­та на­у­ка, да струк­ту­ри­ра и ком­по­зи­ра текст, ко­мен­ти­ращ ху­до­же­ст­ве­но про­из­ве­де­ние.

Из­пит­на прог­ра­ма

В из­пит­на­та прог­ра­ма са вклю­че­ни ав­то­ри и про­из­ве­де­ния от задъл­жи­тел­но­то учеб­но съдър­жа­ние за XI и XII клас на бъл­га­рс­ко­то сред­но об­що­об­ра­зо­ва­тел­но учи­ли­ще:

ХРИС­ТО БО­ТЕВ – ли­ри­ка (об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка): „Май­це си“, „Към бра­та си“, „Еле­гия“, „Бор­ба“, „До мо­е­то пър­во ли­бе“, „На прощаване”, „Хад­жи Ди­митър“, „Мо­я­та мо­лит­ва“, „Обес­ва­не­то на Ва­сил Левс­ки“.

ИВАН ВА­ЗОВ – ли­ри­ка: „Бъл­га­рс­ки­ят език“, „Оте­че­ст­во лю­без­но“, „При Рил­ския ма­нас­тир“, „Ела­те ни виж­те“, „Ли­нее наш­то по­ко­ле­ние“, „Епо­пея на заб­ра­ве­ни­те“ – об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка: „Левс­ки“, „Па­и­сий“, „Ко­чо“, „Опъл­чен­ци­те на Шип­ка“. Про­за: „Дя­до Йо­цо гле­да“, „Чи­чов­ци“, „Под иго­то“.

АЛЕ­КО КОНС­ТАН­ТИ­НОВ – „Раз­ни хо­ра, раз­ни иде­а­ли“, „Бай Ганьо“.

ПЕН­ЧО СЛА­ВЕЙ­КОВ – фи­ло­со­фс­ки по­е­ми (об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка): „Cis moll“. Би­то­во-пси­хо­ло­ги­чес­ки по­е­ми (об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка): „Ра­ли­ца“. Ли­ри­ка: „Сън за щас­тие“ (об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка), „Ни лъх не дъх­ва над по­ле­ни“, „Спи езе­ро­то, бе­ло­ст­во­ли бу­ки“, „Са­мо­тен гроб в са­мо­тен кът“.

ПЕЙО ЯВО­РОВ – ли­ри­ка: „За­то­че­ни­ци“, „Гра­душ­ка“, „Ще бъ­деш в бя­ло“, „Две ху­ба­ви очи“, „Сен­ки“, „Две ду­ши“, „Пе­сен­та на чо­ве­ка“, „Стон“, „Сен­ки“, „Мас­ка“.

ЕЛИН ПЕ­ЛИН – раз­ка­зи: „Вет­ре­на­та мел­ни­ца“, „За­душ­ни­ца“, „Меч­та­те­ли“, „Анд­реш­ко“, „Ко­са­чи“, „На оня свят“, „Под ма­нас­ти­рс­ка­та ло­за“ (об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка); „Чор­ба от гре­хо­ве­те на отец Ни­ко­дим“, „За­не­ме­ли­те кам­ба­ни“. По­ве­ст­та „Ге­ра­ци­те“.

ДИМ­ЧО ДЕ­БЕ­ЛЯ­НОВ – ли­ри­ка: „Чер­на пе­сен“, „Плов­див“, „Да се завър­неш…“, „Пом­ниш ли, пом­ниш ли…“, „Спи градът“, „Миг“, „Един убит“, „Си­рот­на пе­сен“, „Ти­ха по­бе­да“.

ХРИС­ТО СМИР­НЕ­НС­КИ – ли­ри­ка: „Да бъ­де ден“, „Ний“, „Йо­хан“, „Юно­ша“, „Ста­ри­ят му­зи­кант“, „Цве­тар­ка“, „Зим­ни ве­че­ри“.

ГЕО МИ­ЛЕВ – по­е­ма­та „Сеп­те­мв­ри“.

АТА­НАС ДАЛ­ЧЕВ – ли­ри­ка: „Про­зо­рец“, „Бол­ни­ца“, „Ста­я­та“, „Къ­ща­та“, „По­вест“, „Кни­ги­те“, „Камък“, „Дя­во­лс­ко­то“.

ЕЛИ­СА­ВЕ­ТА БАГ­РЯ­НА – ли­ри­ка (обща характеристика): „Ку­ку­ви­ца“, „Сти­хии“, „Потомка“, „Вечната“, цикълът „Бре­тан“, „Ръ­це­те“.

ЙОР­ДАН ЙОВ­КОВ – раз­ка­зи: „Пе­сен­та на ко­ле­ле­та­та“, „Пос­лед­на ра­дост“ (сб. „Пе­сен­та на ко­ле­ле­та­та“), „Ши­бил“, „Ко­шу­та“, „През чумавото“, „Инд­же“ (сб. „Ста­роп­ла­нин­с­ки ле­ген­ди“), „Ал­бе­на“, „Дру­го­се­лец“ (сб. „Ве­че­ри в Ан­ти­мо­вс­кия хан“), „Се­ра­фим“ (сб. „Женс­ко сър­це“).

НИ­КО­ЛА ВАП­ЦА­РОВ – ли­ри­ка: „Вя­ра“, „Пис­мо“ („Ти пом­ниш ли…“), „Ис­то­рия“, „Пе­сен за чо­ве­ка“, „Сън“, „Про­щал­но“, „Бор­ба­та е без­ми­ло­ст­но жес­то­ка“, „За­вод“, „Ки­но“.

ДИ­МИТЪР ДИ­МОВ – ро­манът „Тю­тюн“.

ДИ­МИТЪР ТА­ЛЕВ – ро­манът „Же­лез­ни­ят све­тил­ник“.

При­ме­рен тест

1. Аспект на националноосвободителните борби е пресъздаден в:

а) “Заточеници”;

б) “Градушка”;

в) “Сенки”;

г) “Две души”.

2. В коя от понятийните редици е нарушена логиката на изброяване:

а) романтизъм, символизъм, авангардизъм;

б) разказ, новела, повест;

в) епитет, метафора, кулминация;

г) епос, лирика, драма.

3. Кой от изброените национални герои липсва в пантеона, създаден от “Епопея на забравените”:

а) Раковски;

б) Каблешков;

в) Бенковски;

г) Ботев.

 

4. Кое от твърденията е погрешно:

а) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Микеланджело.

б) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Гьоте.

в) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Бетховен.

г) Пенчо Славейков посвещава своя поема на Шели.

5. У нас творческият интерес към обемните епически форми е характерен за:

а) за 70-те години на ХІХ в.;

б) за 90-те години на ХІХ в.;

в) за 20-те години на ХХ в.;

г) за 50-те години на ХХ в.

6. Жанровото определение “цикъл разкази” се отнася за:

а) “Епопея на забравените”;

б) “Последна радост”;

в) “Под манастирската лоза”;

г) “Чичовци”.

7. За кого от изброените автори е типичен творческият интерес към фаталната жена, гибелната любов, болестта, небългарското като характерология и начин за възприемане на света:

а) за Димитър Талев;

б) за Елин Пелин;

в) за Елисавета Багряна;

г) за Димитър Димов.

8. Кое от твърденията е погрешно:

а) Христо Ботев издава стихосбирка в съавторство със Стефан Стамболов.

б) Христо Ботев е писал и лирика, и проза.

в) Христо Ботев е имал конфликт с Любен Каравелов.

г) Христо Ботев е автор на драмата “Хаджи Димитър Ясенов”.

 

9. За кого от авторите би могло да се твърди, че пресъздава – в цялата й сложност и многообразие – срещата на бита и голямата история, вместването на едното в другото:

а) Елин Пелин;

б) Пейо Яворов;

в) Елисавета Багряна;

г) Димитър Талев.

10. За лирическия герой на Димчо Дебелянов градът е свързан с:

а) оптимистична визия за утрешния ден;

б) чувство за безнадеждност и самотност;

в) копнеж по пасторалната действителност на селото;

г) желание за бягство в недрата на природата.

11. В кой ред жанровете са характерни за българската литература от 80-те години на   ХІХ в.:

а) цикъл разкази, новела, лирическа миниатюра;

б) житие, балада, разказ;

в) сонет, пейзажна лирика, философска поема;

г) мемоар, повест, одическа лирика.

12. На кой герой принадлежат думите … Келепир има в тая работа!…:

а) Иванчо Йотата;

б) Бай Ганьо;

в) чорбаджи Юрдан;

г) помощник-регистратора.

13. В коя от следните редици е допусната грешка:

а) “Елегия”, “Моята молитва”, “Хаджи Димитър”, “До моето първо либе”;

б) “Къщата”, “Стаята”, “Болница”, “Кино”;

в) “Кукувица”, “Стихии”, “Бретан”, “Ръцете”;

г) “Вяра”, “Писмо”, “История”, “Завод”.

14. За лирическия “аз” на кой творец са характерни волността, скитничеството, непокорството спрямо патриархалните житейски норми:

а) Елисавета Багряна;

б) Атанаса Далчев;

в) Димчо Дебелянов;

г) Иван Вазов.

15. Грехът, душевното прераждане, изкуплението, разрушителната страст занимават творческото въображение на:

а) Димитър Димов;

б) Иван Вазов;

в) Йордан Йовков;

г) Атанас Далчев.

16. Кой ред е чужд на Вапцаровия лирически език:

а) хаоса тъмний, звездния свят; за рая негоден; няма веч оръжие, има хекатомба;

б) живота с грубите лапи челични, пшеничено зърно от моята вяра, едрите звезди над Фамагуста;

в) морето и машините, фабрики и канцеларии, пустота и мрачна безнадеждност;

г) задръстените кафенета, последните комюникета, думи прости.

17. Кое от заглавията отпраща към християнската религиозна понятийност:

а) “Cis moll”;

б) “Серафим”;

в) “Бретан”;

г) “Железният светилник”.

18. В кой от редовете липсва логика, обвързваща по определен критерий изброените имена:

а) Иван Вазов, Димитър Талев, Димитър Димов;

б) Пенчо Славейков, Елин Пелин, Елисавета Багряна;

в) Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров;

г) Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.

19. Поп Андрей е герой от произведение на:

а) Иван Вазов;

б) Елин Пелин;

в) Гео Милев;

г) Йордан Йовков.

20. В стиховете А вихъра, кат пътник закъснял,/ на прозорците блъскаше, виеше и свиреше през ниския кумин… има:

а) алегория;

б) хипербола;

в) сравнение;

г) анафора.

21. В коя редица всички заглавия са на стихотворения от Христо Смирненски:

а) “Ний”, “Юноша”, “Старият музикант”;

б) “Цветарка”, “Сенки”, “Зимни вечери”;

в) “Прозорец”, “Болница”, “Стаята”;

г) “История”, “Ний”, “Цветарка”.

22. Какво е жанровото определение на творбите в книгата на Пенчо Славейков “Сън за щастие”:

а) балади;

б) лирически миниатюри;

в) елегии;

г) оди.

23. Образът на кой герой е създаден с помощта на романтически похвати:

а) хаджи Ровоама;

б) Бойчо Огнянов;

в) доктор Соколов;

г) Иванчо Йотата.

24. На земните блага всевечни сме творци,/ а нужда ни души до хладната си гръд./ Под черните крила на дебнещата смърт/ привеждаме чела със трънени венци -/ ний, вечните творци, ний, морните борци… са стихове от:

а) “Юноша”;

б) “Завод”;

в) “Септември”;

г) нито едно от посочените.

25. Кое е вярното твърдение:

а) Чорбаджи Марко въплъщава патриархалните ценности.

б) Чорбаджи Марко става революционер.

в) Чорбаджи Марко е противник на революционното дело.

г) Образът на чорбаджи Марко илюстрира краха на патриархалните ценности (героят прибягва към измама – подмяната на документите).

26. Коментирайте текста в рамките на 300 думи (до две ръкописни страници):

Книгите

Пред мен е книгата разтворена                                         Години да четеш  за чуждия

и денем, и нощя;                                                                 живот на някой чужд,

Все сам, аз не познавам хората,                                        а твоят, никому ненужен,

не зная и света.                                                                   да мине глух и пуст.

Прилитат и отлитат птиците,                                             До мене ти не стигна никога,

изгрява ден, залязва ден:                                                  о, зов на любовта,

аз дните си като страниците                                              и аз изгубих зарад книгите

прелиствам уморен.                                                            живота и света.

Атанас Далчев

Сис­те­ма за оце­ня­ва­не

Кри­те­ри­ите за оцен­ка на пис­ме­ни­те ра­бо­ти се ос­но­ва­ват на дър­жав­ните об­ра­зо­ва­тел­ни изиск­ва­ния за учеб­ното съдър­жа­ние по бъл­га­рс­ка ли­те­ра­ту­ра.

Циф­ро­ва­та оцен­ка се офор­мя по шес­то­бал­ната сис­те­ма и предс­та­вя сте­пен­та на ов­ла­дя­ва­не на съ­от­вет­ни­те ком­пе­те­нт­нос­ти.

Оце­ня­ва­не­то на пис­ме­ни­те ра­бо­ти се извъ­ршва по точ­ко­ва сис­те­ма.

За все­ки ве­рен от­го­вор на въп­рос от тес­та се присъж­дат 2 (две) точ­ки. Точ­ки не се присъж­дат за гре­шен от­го­вор, за по­ве­че от един от­го­вор или за липс­ващ от­го­вор.

За­да­ча­та за съз­да­ва­не на текст, кой­то ко­мен­ти­ра откъс от ху­до­же­ст­ве­на твор­ба, се оце­ня­ва с 0 до 10 точ­ки (0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10) в за­ви­си­мост от рав­ни­ще­то на по­ка­за­ни­те ком­пе­те­нт­нос­ти. В оцен­ка­та се взема пред­вид и вла­де­ене­то на съв­ре­мен­на­та кни­жов­на ези­ко­ва нор­ма.

При лип­са на раз­ра­бот­ка по съз­да­ва­не­то на текст, ко­мен­ти­ращ откъс от про­из­ве­де­ние, изу­ча­ва­но в гор­ния курс на сред­но­то учи­ли­ще, на кан­ди­да­та се от­не­мат 10 точ­ки от об­щия бал.

Мак­си­мал­ни­ят брой точ­ки е 60. Минималната оценка е Слаб 2.

Ба­ло­об­ра­зу­ва­ща­та оцен­ка се по­лу­ча­ва, ка­то су­ма­та на точ­ки­те се раз­де­ли на 10.

Оцен­ка­та се закръг­ля­ва с точ­ност до 0.10 в пол­за на кан­ди­дат-сту­ден­та.

Comments are closed.