ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ::::: Официален сайт

ПРОГРАМА ПО НО­ВОГРЪЦ­КИ ЕЗИК

ИЗПИТЪТ Е ПИСМЕН С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 4 ЧАСА.

За да по­ло­жат ус­пеш­но кон­ку­рс­ния из­пит по но­вогръц­ки език, кан­ди­да­ти­те тряб­ва да имат раз­ши­ре­ни лек­си­кал­ни зна­ния и да поз­на­ват доб­ре ма­те­ри­а­ла по най-важ­ни­те въп­ро­си на но­вогръц­ка­та гра­ма­ти­ка, съ­от­ве­т­стващ на сте­пен на вла­де­ене на ези­ка „нап­ред­на­ли“. Изпитът се със­тои от дик­тов­ка, пре­вод от гръц­ки на бъл­га­рс­ки език и пре­раз­каз на про­че­тен текст.

Дик­тов­ка­та обх­ва­ща 15–20 стан­да­рт­ни ма­ши­но­пис­ни ре­да ху­до­же­ст­вен или пуб­ли­цис­ти­чен текст и има за цел да про­ве­ри уме­ни­е­то на кан­ди­да­та да възпри­е­ма пра­вил­но но­вогръц­ка­та реч и сте­пен­та на вла­де­ене на гръц­кия пра­во­пис. При дик­ту­ва­не­то се съ­об­ща­ват пре­пи­на­тел­ни­те зна­ци.

В пре­раз­ка­за тряб­ва да се про­ве­ри уме­ни­е­то на кан­ди­да­та да пре­да­ва ця­ло­ст­но и свър­за­но съдър­жа­ни­е­то на два пъ­ти про­че­тен текст. За пре­раз­каз се да­ва ори­ги­на­лен ху­до­же­ст­вен текст от гръц­ки ав­тор.

Пре­водът от гръц­ки на бъл­га­рс­ки език (обем 15–20 стан­да­рт­ни ма­ши­но­пис­ни ре­да) се извъ­ршва без реч­ник. Пред­ла­га се ори­ги­на­лен ху­до­же­ст­вен или пуб­ли­цис­ти­чен текст от гръц­ки ав­тор. С то­зи еле­мент от из­пи­та се про­ве­ря­ва вла­де­ене­то и на два­та ези­ка.

Кан­ди­дат-сту­ден­ти­те тряб­ва да са ов­ла­де­ли прак­ти­чес­ки след­ния гра­ма­ти­чес­ки ма­те­ри­ал:

Об­ща ха­рак­те­рис­ти­ка на осо­бе­нос­ти­те на но­вогръц­кия език. Съ­че­та­ния от глас­ни и съг­лас­ни. Осо­бе­нос­ти в про­из­но­ше­ни­е­то на ня­кои фо­не­ми. Пра­ви­ла за уда­ре­ни­е­то. Пре­пи­на­тел­ни зна­ци. Ин­то­на­ция при уст­на­та реч. От­ри­ца­ние.

Член: оп­ре­де­ли­те­лен и не­оп­ре­де­ли­те­лен. Упот­ре­ба и из­пус­ка­не на чле­на. Па­ра­диг­ма на скло­не­ние на член­на фор­ма.

Съ­ще­ст­ви­тел­ни име­на. Пра­ви­ла за ди­фе­рен­ци­ра­не на ро­да. Ос­нов­ни прин­ци­пи на упот­ре­ба на па­де­жи­те. Па­ра­диг­ма на скло­не­ние на съ­ще­ст­ви­тел­ни­те име­на.

Мес­то­и­ме­ния. Ви­до­ве. Функ­ции. Скло­не­ние.

При­ла­га­тел­ни име­на: ви­до­ве, скло­не­ние и сте­пе­ну­ва­не. Неп­ра­вил­ни при­ла­га­тел­ни.

На­ре­чия: ви­до­ве на­ре­чия. Об­ра­зу­ва­не, сте­пе­ну­ва­не и упот­ре­ба.

Пред­ло­зи и упот­ре­ба­та им.

Чис­ли­тел­ни: брой­ни и ред­ни.

Гла­гол: за­лог, вид, нак­ло­не­ние. Гла­гол­ни вре­ме­на. Пра­вил­ни и неп­ра­вил­ни гла­го­ли.

При­час­тията в но­вогръц­кия език.

Пря­ка и неп­ря­ка реч.

Прос­то и слож­но из­ре­че­ние. Сло­во­ред и съг­ла­су­ва­не на глав­ни­те час­ти на из­ре­че­ни­е­то.

Сло­во­ред. Мяс­то­то на под­ло­га, ска­зу­е­мо­то и пря­ко­то допъл­не­ние.

Ме­то­ди­чес­ки препоръки

За дик­тов­ка­та е не­об­хо­ди­мо да се пра­вят сис­тем­ни уп­раж­не­ния, на­со­че­ни към раз­ви­ва­не на уме­ни­е­то за пра­вил­но пис­ме­но възпро­из­веж­да­не на слу­хо­во възпри­е­та реч.

За пре­раз­ка­за са пре­поръ­чи­тел­ни уп­раж­не­ния, на­со­че­ни към раз­ви­ва­не на уме­ния за из­чер­па­тел­но пре­да­ва­не на сю­же­та на кратък раз­каз, анек­дот, са­мос­то­я­те­лен откъс от по-го­ля­мо про­из­ве­де­ние и други на пра­ви­лен но­во­гръц­ки език. Спе­ци­ал­но вни­ма­ние се обръ­ща на точ­но­то от­чи­та­не и възпро­из­веж­да­не на ос­нов­ни­те мо­мен­ти в раз­ви­ти­е­то на фа­бу­ла­та, без да се из­ли­за извън нея.

При пре­во­да кан­ди­датът тряб­ва да се па­зи как­то от пре­ка­ле­но от­да­ле­ча­ва­не от ори­ги­на­ла (от съдър­жа­ни­е­то, вну­ше­ни­е­то и сти­ла), та­ка и от не­ну­жен бук­ва­лизъм, кой­то би поп­ре­чил на пъл­но­цен­но­то възпри­е­ма­не на пре­во­да на бъл­га­рс­ки език.

Критерии за оценяване

Дик­тов­ка. При дик­тов­ка­та оцен­ка­та се на­ма­ля­ва при вся­ка пра­во­пис­на и гра­ма­ти­чес­ка греш­ка, греш­ка в уда­ре­ние, апост­роф, глав­на бук­ва и про­пус­на­та ду­ма. Пов­то­ре­на греш­ка не се от­чи­та.

Пре­раз­каз. Гра­ма­тич­ни­те кри­те­рии за оцен­ка на пре­раз­ка­за са съ­щи­те, как­то при дик­тов­ка­та, ка­то се санк­ци­о­ни­рат пунк­ту­а­ци­он­ни­те греш­ки. То­зи ком­по­нент се оце­ня­ва допъл­ни­тел­но по съдър­жа­ние и ези­ко­ва фор­ма, а за ори­ги­нал­ност и бо­га­т­ство на из­раз­ни­те сред­ства се да­ва бо­ни­фи­ка­ция.

Пре­вод. В текс­та за пре­вод се на­каз­ват про­пус­на­та, неп­ра­вил­но пре­ве­де­на ду­ма или сти­лис­тич­но несъ­от­ве­т­ствие, пог­реш­но пре­ве­де­но прос­то из­ре­че­ние, пра­во­пис­ни и пунк­ту­а­ци­он­ни греш­ки на бъл­га­рс­ки език.

Край­на­та оцен­ка от пис­ме­ния из­пит е сред­но­а­рит­ме­тич­на от оцен­ки­те на три­те му със­тав­ни ком­по­нен­та с точ­ност до 0.10.

---

Поради естеството на шрифтовете публикуваме отделно допълнителните материали за изпита:

Примерните материали за изпита по новогръцки