Feb 22
Доц. д-р Хюсеин Мевсим е завършил българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
 |
| Сн.: Вестник |
Българите в Бурса – културтрегери на прага на Азия
СЕГА – 18 Февруари 07:12
—— Наскоро в истанбулското издателство “Kitap“ излезе том на преподавателя по български език и литература в Анкарския университет доц. д-р Хюсеин Мевсим – “Бурса през български очи“. Ползваме случая да разговорим изследователя за труда му. —— – Г-н Мевсим, разкажете ни накратко за същината на проекта. – Новата ми книга, чието заглавие може да се преведе като “Бурса през български очи“, е първата крачка от обхватния ми проект под работното заглавие “Анатолия през български очи“, в който включвам предимно документална литература, а именно – спомени, очерци, пътеписи, биографии, описания на градове и местности… – от български автори с различно място в йерархията на националната литература за исторически и географски реалии в пределите на Османската империя или Република Турция. След книгата за Бурса предстоят такива за Одрин, Истанбул (предвиждам да бъдат поне в три тома, като първият е под печат в издателството на Турското историческо дружество в Анкара и включва Ефрем Каранов, Михаил Маджаров и Никола Начов), Диарбекир и Измир. Надявам се да изложа, най-общо казано, българския поглед върху събитията, за който тук в Турция особено в научноизследователските среди съществува оскъдна представа. Този поглед особено през 19-и в. е изключително важен, понеже е поглед “отвътре“, а не “отвън“, каквото например е отношението на един френски или английски пътеписец към Османската империя. – Бурса е град, предизвиквал интереса на различни пътешественици през вековете. Какво включва книгата? – Във встъплението проследявам в най-общи линии присъствието на Бурса в българската книжнина, като започвам с житията за Кирил и Методий, а известна е връзката на светите братя с манастира “Полихрон“, който е бил разположен в подножието на планината Втори Олимп, днешната Улудаг, и през Анонимна българска хроника, “Житие на Стефан Лазаревич“, “История славянобългарска“ до възрожденската периодика. В. Априлов, дошъл малко преди смъртта си да се лекува в местните минерални бани, но не е оставил писмени свидетелства за пребиваването си. Ил. Макариополски след Кютахия е прекарал част от заточението си тук. Екзарх Йосиф I е изпратен на лечение лично от султан Абдулхамид II. Проследявам отражението на Бурса в българската книжнина. В основната част на книгата представям, коментирам и предлагам превода на “До Бруса и назад“ на Никола Начов, “Из Мала Азия“ на Васил Кънчов и “Надникване в Анадола“ на журналиста Петър Даскалов. – А кога и по какъв повод Начов, Кънчов и Даскалов се озовават в Бурса? – Причините, поради които те пътуват и пребивават в Бурса, са различни. Например Н. Начов, който е от Калофер и ни е познат с разностранните си изследвания върху Българското възраждане, тръгва за Бурса през размирната за Балканите и Мала Азия 1879-а, веднага след Руско-турската война, за да потърси наследството на баща си, починал в Бурса, където бил известен абаджия. Той установява наследството, което се състои от кантори в прочутите търговски копринени центрове и ханове. Междувременно авторът, за пръв път излизащ от пределите на родния си край, решава да си води бележки, в които отразява до най-малки подробности своите впечатления от посетените места. Самият факт, че са написани от 19-годишния силно впечатлителен младеж, без да преминат през ситото на предубедено и тенденциозно отношение, още повече остойностява тези бележки. Прилежно водените записки се издават в книга едва през 1934 г. (издателство “Факел“ в София), с псевдонима Нанчо Донкин. Васил Кънчов пък, оставил фундаментални трудове за етнографията и демографията на Македония, посещава Бурса и близките градчета през 1899 г., като особено стойностни са описанията на ландшафта и сведенията, които предлага за училищата и състоянието на учебно-образователното дело в града. Неговият своеобразен пътепис е публикуван за пръв път в сп. “Българска сбирка“. А Петър Даскалов се озовава в Бурса през 1909 г. като кореспондент на всекидневника “Вечерна поща“ и в поредица от материали под заглавие “Надникване в Анадола“ отразява не само впечатленията си от Второто бурсенско търговско-промишлено изложение, но много живо описва самия град, атмосферата и архитектурните му забележителности. – Какво най-силно впечатлява българските автори в Бурса, с какво я запомнят? – И тримата автори остават с много добри впечатления от града. Преди всичко те са впечатлени от уникалното местоположение и природни дадености на града – той е разположен в подножието на Улудаг, в съседство с една много плодородна равнина и на 20-ина км от Мраморно море. Планината поражда в съзнанието им асоциации с манастира “Полихрон“ и съответно – делото на Кирил и Методий. Авторите са впечатлени от космополитния дух на града, в който турци, арменци, гърци, евреи и българите абаджии съжителстват прекрасно. Начов например посещава обителта на мевлевийските дервиши, гледа изпълненията им, наблюдава живота в града по време на Рамазана, обикаля околните села във връзка с вересиите на баща си и оставя безценни наблюдения за състоянието и поминъка им. И Даскалов не се чувства чужд в Бурса, защото на всяка крачка се среща с изселници от България, които всячески искат да му помогнат, и той се гордее, че “те са културтрегерите на прага на Азия“.