Метод за самооценяване на качеството на висшето образование

Произход на метода

Висшите училища са отговорни за вътрешния контрол на качеството на преподаване и на научната работа, както и за оценяването на преподавателите. Те отговарят и за външния контрол на качеството (посещение на всеки 5 години). Правителството ще следи за това, препоръките на оценителите да се реализират ефективно при управлението на висшите училища. За да може да се оценява и да се коригира систематично качеството, е рационално да се прилага метод, който да интегрира различните измерения на качеството, и който да бъде обективен и надежден. Той бе наречен «Метод за подобряване на качеството на висшето образование».

Базов модел

Самооценяването включва 9 области, в които се оценяват голям брой критерии. В зависимост от оценката на всеки критерий се определя и фазата на развитие, в която се намира висшето училище или учебния процес. Важен фактор по отношение на качеството е ръководният състав, който определя политиката и стратегията на висшето учебно заведение и управлява човешките и материалните ресурси.

Методът за оценяване е средство, което дава следните възможности на висшите училища:

· Да извършват самооценяване на качеството

· Да следят своето развитие по отношение на различни критерии.

· Да показват системно силните и слаби страни на организацията.

· Да обвържат своя план за работа с адекватни цели по отношение на качеството.

Оценявани области

1)   Ръководители

2)   Управление на персонала

3)   Учебен процес

4)   Удовлетвореност на персонала

5)   Оперативни резултати

6)   Политика и стратегия

7)   Удовлетвореност на клиента

8)   Ресурси

9)   Интеграция в колектива

Фази на развитие

Методът позволява да се определи чрез оценяване на различни критерии, в каква степен висшето учебно заведение се развива в посока към постигане на тотално качество. Развитието е в 5 фази. Всяка фаза съответства на определена степен на развитие по отношение на професионалния подход за обезпечаване на качество.

Фаза 1 – Некоординирана дейност

В тази фаза първостепенно значение и мат инициативите и дейността на отделни лица. Най-общо казано, организацията на дадена дейност е оставена в ръцете на отделни лица. На практика, дейността по обезпечаване на качеството се ограничава до корекции – в случай на грешка или при оплакване. Още няма правила и процедури, които да определят какво да се направи и как да се направи. Сътрудничеството или общите гледни точки са рядкост. Предприемат се действия в краткосрочен план, но липсва политика в дългосрочна перспектива.

Фаза 2 – Координиран процес

В тази фаза учебният процес е прозрачен, а индивидуалните дейности не доминират напълно. Налице е сътрудничество между екипите и цялостна концепция. Изработени са ясни директиви и процедури.

Фаза 3 – Изградена система

Висшето учебно заведение функционира като ефикасна организация, в която учебния процес и спомагателните дейности са овладени. Това се забелязва и по начина, по който са взаимно свързани процесите. Започва практическата реализация на подготвените планове за действие. Вниманието се насочва към оценката на процесите и към натрупване на опит.

Фаза 4 – Верижна система

През тази фаза висшето училище извършва подобрения и иновации. Връзките с отделни личности или групи извън висшето училище са много важни. Оценяването се извършва систематично и редовно. След анализ на резултатите се правят корекции. През тази фаза всички сътрудници са включени в системата за обезпечаване на качеството.

Фаза 5 – Тотално качество

През тази фаза висшето учебно заведение обезпечава тотално качество на всички нива и за всички важни процеси. Обществеността също участва. Висшето училище се ползва с авторитет и оказва влияние върху различни аспекти на обществения живот. Оценявани области и елементи С метода се оценяват различни критерии и субкритерии.

Общият брой на оценяваните субкритерии е 54.

Всички използвани критерии и понятия са представени подробно, за да бъдат разбираеми за всички.

Leave a Reply