Акредитационни препоръки
ПРОФЕСИОНАЛНОТО НАПРАВЛЕНИЕ ФИЛОЛОГИЯ
Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства формулира следните препоръки:
В учебния план на специалността Балканистика да се предвиди равнопоставено представяне
на поне още един балкански език (с литература и култура), за да се мотивира концепцията за
балканистичност и да се разграничи от новогръцка филология.
За да бъде открита, предлаганата магистърска програма Културни и социални дейности в
туризма трябва да се преструктурира с оглед на обвързаността и с направление 2.1. Филологии, а
процентът на хабилитираните преподаватели на ОТД да се приведе към нормативните изисквания.
Формулировката на специалността Сърбохърватска филология да се прецизира, а учебната
програма да се съобрази с актуализирането и.
Факултативните дисциплини да се включат с уточнен брой и хорариум в учебните планове.
Да се разширяват възможностите за студентска мобилност.
Да се подобряват и разнообразяват условията и средствата за свободен достъп на студентите до образователни услуги – компютърни, мултмедийни, копирни и др.
ПРОФЕСИОНАЛНОТО НАПРАВЛЕНИЕ ПЕДАГОГИКА НА ОБУЧЕНИЕТО
1. В учебните планове да се оптимизира съотношението между задължителни,
избираеми и факултативни учебни дисциплини, като се увеличи броят на избираемите.
2. В отделни учебни програми на специалност “Български език и история” да се
направят редукции на литературата с оглед на нейната достъпност за студентите.
3. Да се актуализира учебната програма по дисциплинита “Методика на обучението
по история” в съответствие с новите изследвания в тези области, да се обнови и обогати
библиографията към тях.
4. Да се създадат условия за значително увеличаване броя на преподавателите,
които участват в национални и международни проекти.
5. Да се стимулира студентската научноизследователска дейност и да се осигури
възможност за публикуване на най-добрите студентски разработки.
6. Да се избегне практиката един преподавател да води повече от 3 дисциплини.
7. За специалностите “Български език и история” и “Български език и английски
език” да се обявят необходимите за специалността конкурси за асистенти и за
хабилитирани преподаватели.
8. Да се въведе в действие системата за управление и контрол на качеството на
учебния процес.
9. Да се направи промяна в кандидатстудентския изпит по специалността
“Български език и английски език”, като първо се класират кандидатите, които имат
успешно положен изпит по английски език.
ДОКТОРСКА АКРЕДИТАЦИЯ
Да се преодолее елитаризмът в отношението към докторантското обучение, като не се залага предимно на индивидуална подготовка на асистентски кадри за обучаващото звено. Да се развие действително общо, широко отворено продължаващо обучение на магистрите в по-високата образователна и научна степен “доктор”.
Да се обогатят и разнообразят лекционните курсове, предлагани на докторанти. Докторантските курсове да не повтарят магистърските и бакалавърските, а да осигуряват специализирано и прагматически ориентирано обучение. Да се обмисли възможност за предлагане на специална докторантска (краткосрочна) програма с определен брой специализирани за докторантско обучение по езикознание курсове.
Да се проучат практиките на български и чужди университети за евентуално апробиране на кредитна система и в докторантската степен на обучение. Това е важно за признаване на докторантските курсове, практики, стажове и пр. в рамките на междууниверситетската мобилност, особено в отношенията с чуждестранни университети.
Да се оптимизират процедурите по изготвяне и обновяване на учебната документация. В индивидуалните планове на докторантите още при приемането да се записват точно задължителните за посещение курсове и семинари. Протоколите от катедрени заседания да се изготвят по-стриктно, с пълно изписване на шифри, наименования, теми и срокове и с използване на приетата в нормативните документи терминология. В документацията да се подменят (където са допуснати) термините “аспирант”, “аспирантски”. Особено внимание да се обърне на програмите за конкурсните изпити и да не се допуска провеждане на докторантски конкурси по конспекти за студенти.
Да се мотивират докторантите за по-активно включване в научноизследователски проекти. Да се ограничава задочното участие в научни форуми.
Да се проучат добрите практики от български и световни университети за
въвеждане на кредитната система и в третата степен на обучението, като кредити се определят не само за научноизследователска дейност, но и за дейности, свързани с образователния процес. Това е особено важно за признаване на докторантско обучение в курсове, стажантско и проектно участие в други университети в страната и особено – в чуждестранни университети.
Да се актуализират програмите за провеждане на кандидат-докторантските изпити.
Докторантите да се включват в активни методи на учене, стимулиращи творческата
активност и партньорството между обучаваните. Да се разработи специална докторска
едносеместриална програма с определен брой специализирани курсове за докторска степен на обучение, водени от хабилитирани лица, и с определени кредити за всеки курс.
Докторантите да се мотивират да публикуват в престижни научни издания у нас и в
чужбина.
Докторантите да се приобщават по-тясно към научноизследователската дейност
във факултета, като се канят в екипите на действащи научни проекти и се насърчават и
подпомагат при подготовката на самостоятелни научни проекти
Във филологическия факултет да се работи за популяризиране на идеята за
действително общо (национално и международно) образование за студентите в научната и
образователна степен Доктор, а не само индивидуална подготовка на асистентски кадри за
обучаващия университет. Да се потърсят работещи механизми за мотивация на завършилите
студенти за продължаване на обучението в ПУ.
Да се насърчава по-активно цялостното завършване на докторантската процедура и явяването на публична защита в рамките на установения срок.
От приложенията с публикациите става ясно, че около четвърт от заявените заглавия са все още под печат, като някои от тях чакат в издателства и редакции повече от три години. Това създава впечатление за активност, но тази активност трудно може да се гарантира, като се има предвид голямото забавяне в публикуването на научната продукция. Препоръката ни е да се оптимизират заявките за научни изяви, като се предлагат за печат статии и студии в периодични издания. Участието в конференции, макар и активно, не може да компенсира по-широкото публично пространство.
В приложението с лекционните курсове, които докторантите могат да слушат, се вижда, че всички предложени курсове нямат почти никакво отношение или много слабо засягат докторантите в специалност 05.04.06. Препоръчваме да се предложат и такива лекционни курсове, които биха могли да имат по-пряко отношение към специалностите от техния шифър.
Да се обмисли отново възможността за функциониране на някаква форма на докторантско училище, макар и в по-ограничени размери, като се има предвид малкия брой на докторантите от тези четири специалности. Биха могли да се търсят решения на междуфакултетно равнище, което ще съответства на съвременните насоки в развитието на хуманитаристиката като подчертано интердисциплинарно поле.
Докторантското обучение би могло да се разшири, като се позволи на докторантите на факултета да посещават и подходящи за тях курсове от други факултети; също така да се включи възможността за посещаване на подходящи курсове в други университети.
Струва ни се добре да се помисли за по-равномерното участието на всички хабилитирани преподаватели като ръководители на докторанти. Сега се наблюдава ясна диспропорция.