ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ::::: Официален сайт

Нов начин за финансиране на университети

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ, министър на образованието, младежта и науката, интервю пред БТА, 12 февруари 2010 г., петък

ОЩЕ ОТ БЮДЖЕТА ЗА 2011 Г. ИСКАМЕ ДА ЗАЛОЖИМ РАЗЛИЧНО ФИНАНСИРАНЕ ЗА УНИВЕРСИТЕТИТЕ, ЗАЯВИ МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

Още от бюджета за 2011 г. искаме да заложим различно финансиране за университетите, каза в интервю за БТА министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. По думите му необходимо е да се промени системата на финансиране на висшето образование, за да се осъществи мобилността на студентите в българските университети.

Дирекция “Научни изследвания” и една английска агенция за оценяване подготвят система за оценяване качеството на образованието във висшите училища, посочи министърът. Тя ще включва малък брой показатели, като целта е да сканираме цялото университетско пространство, за да видим различията между университетите, обясни той.

С предлаганата реформа от ръководството на БАН различните колективи, които сега са обединени, ще влязат в конфликт и ще има загуба на национални постижения, смята министър Игнатов.

Моето предложение е някои институти на БАН, които искат и където е възможно, да работят съвместно с университетски структури, допълни той.

В новия Закон за училищното образование се набелязват мерки за дисциплината в училище, но те трябва да са изпълними, посочи министърът.

– Кога ще бъде представен новият Закон за висшето образование /ЗВО/ и какви други промени се предвиждат в него, освен разделянето на финансовата от академичната власт във висшите училища?

– Необходимо е да се промени системата на финансиране на висшето образование, за да се осъществи мобилността на студентите в българските университети. В момента, ако студент от частен университет отиде в държавен, се оказва, че за него няма финансиране. Докато средствата се получат, студентът учи “безплатно” и това е една от причините държавните висши училища да не искат да има мобилност. Същото е положението при преминаването от един в друг държавен университет, тъй като студентът не “върви” с парите си и те остават във висшето училище, което е напуснал.

Друг съществен момент в ЗВО е възможността академичната власт да се отдели от финансово-стопанското управление.

Важно е също във висшите училища да се обособи администрация с ръководител, който ще има големи права, но и големи отговорности. Целта е ректорът да подписва по-малко финансови документи, за да има време да се грижи за качеството на учебния процес и науката. Това, към което сега вървим, е в системата на университетска автономия да има работеща, силна администрация с ръководител, който да се контролира от академичната власт. Основното в ЗВО е широката автономия в академичен план, но и много голяма отчетност, защото университетите се финансират от държавата.

В момента се дебатира въвеждането на срочни договори за асистентите, тъй като в Закона за развитие на академичния състав се предвиждат два вида асистенти – с дисертация и без дисертация. Асистентите без дисертация ще бъдат на някакъв вид срочен договор.

– Как ректорите ще посрещнат идеята да се въведе ваучерната система във висшето образование?

– Тя е свързана с финансирането. И сега уж парите следват студента – има определена бройка държавна поръчка за приема. Но е много дискусионен въпросът какъв тип да бъде ваучерната система. Има предложения чрез данъчната система, например, да се подобри издръжката на университетите. Едновременно с това студентите чрез студентското кредитиране да взимат заем, за да платят издръжката за обучението си. Отличниците да преминат на система на стипендии. Нашата амбиция е да въведем ваучерен принцип, чрез който средствата да вървят след студентите, за да може да се осъществи мобилността.

– Кога ще започне международната оценка на висшите училища, въз основа на която ще се промени моделът за финансирането им?

– Още от бюджета за 2011 г. искаме да заложим различно финансиране за университетите. Дирекция “Научни изследвания” и една английска агенция за оценяване подготвят система за оценяване качеството на образованието във  висшите училища. Тя ще включва малък брой показатели, като целта е да сканираме цялото университетско пространство, за да видим различията между университетите. Най-важни ще са резултатите от реализацията на специалистите след завършването им. Задължително ще подкрепим инженерното образование. В цял свят има търсене на кадри за икономиката. Искаме да заложим такава схема, за да се очертае гръбнакът на българското висше образование. Ясно е, че силните университети са десетина.

На базата на тази оценка университетите у нас трябва да получат различно финансиране. Напълно възможно е списъкът на висшите училища да се променя в годините, но научното развитие не може да се променя всяка година. Висшите училища у нас сега са 51, а от тях държавните са 37.

– Каква е вашата оценка за започналата реформа в БАН и смятате ли, че всички институти на академията могат да сключат рамкови договори с университетите?

– Основният въпрос, който се поражда в резултат на предложените от БАН промени, е какъв ще бъде резултатът от сливането и намаляването на броя на институтите.

Проектът за промяна не включва бизнес-план за това, което предстои да се случи в академията. Не може да се говори, че пенсионирането на учени е реформа. Смисълът на една реформа е да се създаде нова, по-добра среда за работа. Ефектът от сливанията на институти ще бъде, че от двама директори ще остане един. На другия ще му дадат добавка и пари няма да се спестят. В Централното управление /ЦУ/ на БАН работят 98 души, от които 89 са на бюджетна издръжка. В момента около 10 на сто от официалния бюджет на БАН отива за издръжка на ЦУ – или 8 милиона лева. Там средната работна заплата е 817,50 лева, докато в институтите е между 500 и 750 лева.

С предлаганата реформа различните колективи, които сега са обединени, ще влязат в конфликт и ще има загуба на национални постижения. Моето предложение е някои институти на БАН, които искат и където е възможно, да работят съвместно с университетски структури. Те ще останат институти към БАН, но чрез рамкови договори с университети да направят общи научни съвети. Ще имат съвместни научни и учебни планове. Хуманитарните институти на БАН спокойно могат да работят на този принцип. Световната тенденция е науката да се прави в университетите или в тясно сътрудничество с тях.

В БАН трябва да осъзнаят, че когато се харчат публични средства, отчетът на всеки лев трябва да се защити пред държавата.

– Как ще отговорите на мненията на народни представители от опозицията и на някои ректори, че “ще се нароят много професори” след приемането на Закона за развитие на академичния състав?

– Тези опасения са от хора, които не са свързани с академичните среди. Няма условия да се нароят много професори, защото има ясни критерии за това как се става доцент и професор. Висшите училища, които уважават себе си, няма да допуснат това да се случи. В момента състезанието между българските и европейските университети за привличането на студенти е изключително тежко. Това е още една причина висшите училища да държат на качеството на образованието, което предлагат. Също така новият ЗВО предвижда университетите да имат възможността да избират между три и четиригодишно бакалавърско обучение.

– Какво предвижда новият Закон за средното образование и кога ще бъде готов? Ще залегнат ли в него някои от предвидените, но неприети промени в Закона за училищното образование, разработен от екипа на Даниел Вълчев?

– В новия закон предучилищното образование ще е задължително от петгодишна възраст. Това е европейска практика и държавата поема финансирането. Въвеждането му ще става поетапно с разширяването на базата и с квалифицирането на персонала. Това образование е в края на детската градина, но при него вече има по-целенасочен образователен процес. Целта е децата да бъдат по-комуникативни за първи клас. Много важно е да се обхванат и децата от малцинствата, защото това е най-подходящият начин за тяхната интеграция.

Друг акцент в закона е поетапното въвеждане на целодневно обучение за 1-4 клас. Идеята е то да започне от учебната 2010-2011 г. Този процес ще зависи от базата, с която разполагат училищата в страната.

Законът предвижда още основно образование да се завършва след седми клас, а в горните класове да има възможност за по-голямо профилиране. Сега се преразглеждат държавните образователни изисквания.

Една от целите е да олекотим образованието, а друга – да изградим у учениците увереност, че владеят инструмент, метод и дори да не са чели дадена материя, да могат да се справят. Проблем е, че според някои изследвания 15-годишните българчета не могат да интерпретират. Ще се опитаме този академичен, теоретичен принцип на образованието да се трансформира в интерактивен, тоест учениците да се научат да вземат решения. Ще се даде възможност на учениците да избират определен профил – какво да учат след десети клас.

Набелязват се мерки за дисциплината в училище, но те трябва да са изпълними. Ако едно поколение 12 години премине през дисциплинираща среда, то и занапред ще бъде такова и в живота.

Във връзка със закона за средното образование МОМН ще организира серия от дискусии за българското училище през 21-ви век.

Идеята е законопроектът да се приеме през тази парламентарна  сесия. Надявам се да приключим с големите промени през тази година.

Интервюто взе Димитрина Ветова