ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ::::: Официален сайт

Текстовете, включени в този сборник, съставляват представителна част от резултатите на проучванията,  които бяха осъществени в рамките на научния проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България: превод, сценична реализация, изкуства, образование и културни политики“, субсидиран от Фонд научни изследвания (ДИД 02/1709). Участници в проекта са преподаватели, специалисти и докторанти от Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Катедра „История на литературата и сравнително литературознание“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.  В сборника са включени и текстовете на лекции, изнесени в рамките на проекта от нашите партньори проф. Оливър Таплин и проф. Лорна Хардуик от Великобритания и на проф. Барбара Бибик от Полша.

За мащаба на извършената работа свидетелства и приложеният летопис на български постановки на произведения на старогръцката драма – театрални и музикално-сценични. Издирени и описани са както режисьорските интерпретации на пиесите на Есхил, Софокъл , Еврипид и Аристофан, така и разнообразните случаи на техни адаптации. Освен  постановките на професионални театри са обхванати и такива, осъществявани от аматьорски състави. Летописът е изработен въз основа  на базата данни с подробни досиета на всяка постановка, изработени по стандарт, утвърден от

ARCNEТ (Европейска мрежа за документиране и изследване на постановките на старогръцката драма), достъпна на сайта „Атика в България“ (http://atticdrama.com).  Значителна  част от тази база данни е плод на дългогодишна дейност, предхождаща настоящия проект  и осъществена от екипа на Пловдивския университет в  хода на поредица от вътрешноуниверситетски проекти от  1997 г. нататък  под наслова „Атика в България“. Като реверанс към  този начален етап, изпълнен с много усърдие и ентусиазъм, със същото заглавие се представя и този сборник.

Проф. дфн Клео Протохристова

Тук можете да изтеглите поканата като pdf файл.

Презентация по проекта Тук можете да изтеглите като pdf файл, кратка информация за проекта.

Голямата част от статиите, включени в настоящото издание, бяха представени първоначално на уъркшопа „Българските маршрути на Едип“. Той се проведе в Пловдив на 18 май 2010 г. в рамките на едноименен проект, финансиран от НПД при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като етап от по-мащабна и вече дългогодишна програма за архивиране и изследване на различните форми, чрез които се осъществява рецепцията на старогръцката драма в България. В този смисъл сборникът е в тясна приемственост с изданието „Каква ни е Медея?“ (Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2009), в което бяха представени материалите от предходния уъркшоп, посветен на едноименната Еврипидова трагедия.

Съсредоточаването върху трагедията на Софокъл „Едип цар“ имаше за цел да проследи траекториите, очертани от различни конкретизации на този парадигмален сюжет в българската култура от епохата на Възраждането до наши дни.

Важен, непроучван досега аспект от присъствието на „Едип цар“ в България, върху който бяха съсредоточени усилията на екипа, е вторичното възприемане на трагедията чрез различни транскрипции на мита от модерната драматургия, както и чрез други естетически практики.

Текстовете, поместени в настоящия сборник, естествено се вписват в траекториите на непрестанно разгръщащите се български маршрути на Едип. Те обаче очертават и една нова, самостоятелна развойна линия, в която грижата да бъде съхранена паметта за присъствието на образцовия трагедиен сюжет в българската култура – както през вече отминали етапи, така и в актуалното състояние, се превръща в гарант за едно по-достойно и смислено настояще. Нещо повече, естествено пораждащият се в досега с класиката рефлекс на съпоставка и съизмерване с другите на собствените усилия, отдадени на каузата на културната памет, обещава и перспектива за по-ефективна преводимост и конвертируамост на постигнатото от българските творци или учени – като съучастие в общия, споделен от най-различни култури, процес на безкрайно доосмисляне, очертал многовековните маршрути на загадъчния и непостижим Едип.

проф. дфн Клео Протохристова

Изданието е осъществено по проект „Съдбата Едип – българските маршрути“ към Поделение научна и приложна дейност при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (№ РС 09. ФЛФ 53, 2009-2010) и по проект „Документиране и изследване на рецепцията на античната драма в България“ (ФНИ към МОМН, № ДИД 02/07, 2010-2012), както и с любезното съдействие на Университетска фондация – Пловдив.