ТЕХНИТЕ СПОМЕНИ
Без магията на сътвореното и написаното от човешката ръка, паметта е уязвима и нетрайна, подвластна е на стихията на времето и забравата. Древните руини, образите от старинни мозайки, недовършената фраза от отломък на мраморна колона, избелялото парче пергамент, написаните от трепе-ряща старческа ръка спомени за отминали дни върху страниците на стара ученическа тетрадка са ония трайни знаци, които музата Клио издига срещу силата на Хронос.
И паметта за Пловдив е невъзстановима без ония нейни летописци, които не само тълкуват закодираните в знаци следи от миналото, но сами оставят белези върху него. В пътеката на времето те са много… Но от средата на деветнадесетия до първото десетилетие на следващия век историята на града е немислима без делата и мемоарните творби на бележитите книжовници Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Иван Богоров, Любен Каравелов, Иван Вазов. Техните имена стоят в центъра на обществения живот, те съзиждат устоите на един нов, преминал и утвърден през хилядолетията, град. Тая знаменита шесторка чрез енергичната си деятелност за църковна независимост, за новобългарско светско образование и училище, чрез осъществената идея за честване паметта на светите братя Кирил и Методий, а по-късно – чрез присъствието си в административния и културен живот в Източна Румелия, в събитията около Съединението и първите десетилетия след това, издига името и самочувствието не само на един град, но и на цял народ. Те превръщат този кръстопътен град в град-средоточие. Те първи връщат потъналото в забрава име „Пловдив”. Богоров го нарича „средулек на Румелй”. А Любен Каравелов, язвителен към недъзите му, признава, че в Пловдив се ражда „първата планета на Българското възрождение”.