МЕТОД ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО ВЪВ Филологическия факултет

Методът PROSE

Този метод за самооценяване и за управление на качеството беше публикуван през 1998 година, след като бе изпробван в 20 от общо двадесет и деветте висши фламандски училища. Сега 75 % от висшите учебни заведения използват метода PROSE по един или друг начин (за определяне на приоритетите в рамките на политиката за повишаване на качеството, за проекти, чиято цел е повишаване на качеството, за съставяне на доклади за резултатите от самооценяването и т.н.). Методът се използва и в холандски висши училища, и дори от една европейска телекомуникационна компания. Освен това той се прилага и в социалния сектор, във фламандското средно образование и в центровете за професионално обучение. Вече са разработени и адаптирани версии на оригиналния метод PROSE.

Той има три разновидности:

· Метод, приложим в сферата на висшето образование.

· Комплексен метод – отнася се до повече аспекти, дори до такива, които обикновено не са свързани с качеството.

· Мултифункционален метод – полезен е за целите на оценяването, а също и като източник на информация при подготвяне на проектите за подобряване на качеството.

ОЦЕНЯВАНИ ОБЛАСТИ

Главният елемент «Мениджмънт и организация» в метода PROSE обхваща всички характеристики на целите, които стоят пред едно висше училище- различните аспекти на управлението и организацията.

Главният елемент «Овладяване на учебния процес» касае преподавателската работа във висшето училище разработването на учебни планове, програми, учебници, работата със студентите.

Показателят «Резултати» дава възможност да се види какво е постигнато работата на персонала и използването на ресурсите, организацията във висшите училища, ангажираността на персонала, мотивацията и социалната интеграция на студентите, финансовата структура, професионалната реализация след завършване на висшето образование и т.н.

КРИТЕРИИТЕ ЗА КАЧЕСТВО

В деветте области, които се оценяват са включени 83 критерия за качество. При прилагането на метода PROSE се оценяват всички критерии, които са важни за едно висше училище.

Оценявани области	Брой на оценяваните критерии
Стратегическо управление	9
Ръководители на персонала	7
Управление на персонала	8
Управление на ресурсите	10
Учебен процес	12
Удовлетвореност на студентите	10
Удовлетвореност на персонала	7
Влияние върху обществото	6
Постигнати резултати	14

Тези критерии позволяват да се види в каква степен висшето училище извършва обмислено и планово дейностите, спадащи към «Мениджмънт и организация», при условие, че се знаят точно нуждите на работодателите, които ще приемат на работа младите специалисти. Отговорностите на персонала, стремежът към постоянно подобряване на качеството и към постигане на превъзходство, а също и систематичното оценяване, са други сфери, върху които се набляга, за да се постигнат оптимални резултати в работата.

Областта «Овладяване на учебния процес» се контролира ако висшето училище има концепция за протичането на този процес, ако го управлява и оптимизира в зависимост от поставените цели и ако осъществява нововъведения.

Критериите, включени под общото наименование «Резултати», позволяват да се види дали постигнатото съответства на очакванията.

Други важни аспекти са познаването на реалното равнище на постиженията, оценката на качеството от страна на персонала, студентите и от външни лица, ефективното осъществяване на иновации и постигането на положителни резултати. фази на развитието.

Методът PROSE включва скала за оценка с 5 фази на развитие, при което всяка по горна фаза съответства на по-висока степен на професионализъм при работата по осигуряване на качеството в организацията.

«Овладяване на учебния процес» могат да се опишат по следния начин:

• В първата фаза качеството е минимално. Тази фаза се характеризира с краткосрочна концепция. Постигнатото качество е резултат само от инициативата на отделни личности.
• Втората фаза се характеризира с no-систематичен подход за обезпечаване на качеството, без процесите да са напълно овладени. Формулират се нуждите и приоритетите, но без да се гарантира непрекъснатост и подкрепа.
• Висше училище, което се намира в трета фаза, се счита за ефикасно функционираща организация. Налице е висока степен на ангажираност и отговорност.
• През четвъртата фаза подобряването на качеството и иновациите се осъществяват систематично. Периодически се прави оценка и анализ, индикаторите за качеството се използват като инструмент при управлението, иновациите са характерни за висшето училище и то е ориентирано към бъдещето.
• Висше училище, което се намира в пета фаза, дава тон на останалите и е напълно ориентирано към външния свят. То получава признание като висше училище с най- добра практика и всички основни показатели за качество се изменят в положителна посока.

За отделните фази на развитие са характерни следните резултати:

• През първата фаза качеството е променлива величина. Проблемите се решават на място, без гаранция, че ще се запази вече постигнатото ниво. Не се прави официално оценяване на качеството.
• Във втората фаза качеството и подобренията вече са по-осезаеми. Резултатите и постиженията се оценяват редовно, но не винаги е гарантирана трайността на резултатите.
• През третата фаза резултатите са следствие от професионален подход, качеството е гарантирано и е на високо ниво. Поставените цели по отношение на качеството се постигат своевременно и напълно. Процесите са непрекъснати и съществува ефикасна комуникация и координация между сътрудниците.
• През петата фаза резултатите са превъзходни и дори надхвърлят резултатите, постигнати от висшестоящите организации. Работодателите оценяват високо нивото на постигнатото качество. В международен план нивото на качеството получава признание и във висшето училище започват да се получават предложения за сътрудничество.

Самооценяване

Самооценяването се извършва по 83 критерия и 5 фази на развитие, като се дава ясен отговор с «да» и «не» на най-малко три въпроса. Обикновено въпросите са пет. С тези въпроси се цели получаването на конкретна интерпретация и описание на фазата, към която спада разглеждания критерий. Не може да се отговаря на въпроси, отнасящи се до по-висша фаза на развитие, освен когато са получени положителни отговори на три въпроса, касаещи предшестващите фази.

Пример:

Наблюдавана област: Стратегическо управление

Критерий: Качествено управление

Фаза на развитие: Фаза 2

Въпроси, на които трябва да се даде отговор:

6. Определят ли се редовно краткосрочните приоритети за подобряване на качеството?

7. Назначен ли е отговорник по качеството на централно ниво?

8. Спазват ли се задължителните изисквания при осъществяването на контрол върху качеството?

9. Съпричастни ли са всички сътрудници към въвеждането на управление чрез контрол на качеството?

10. Оценяват ли се редовно различните аспекти на преподавателската работа?

Наблюдавана област: Удовлетвореност на студентите

Критерий: Поведение на персонала

Фаза на развитие: Фаза 3

11. Персоналът отделя ли достатъчно време, за да изслушва студентите?

12. Старае ли се персоналът да дава винаги правилна информация?

13. Преподавателите приемат ли критика от страна на студентите?

14. Персоналът счита ли студентите за ценни събеседници?

Наблюдавана област: Постигнати резултати

Критерий: Професионална реализация на завършилите.

Фаза на развитие: Фаза 4

16. Завършилите това висше училище специалисти намират ли си по-бързо работа, в сравнение със специалистите, които са се дипломирали в други висши училища?

17. Какви функции изпълняват завършилите?

18. Нараства ли удовлетвореността им от извършваната работа?

19. Дали дипломиралите се биват редовно назначавани на работа в предприятията, където са били на стаж?

Резултатът от оценяването на даден критерий се изразява с числото, с което е означена съответната фаза, за която поне на един въпрос е получен положителен отговор.

Самооценяването по метода PROSE няма за цел само да констатира, а да даде оценка и най-вече да планира възможните подобрения.

Процедури на самооценяването по темата “качество”

Групата, която ще оценява се състои най-малко от 5 човека.

В нея участват представители на трите страни: лицата, които биват проверявани, представители на по-високото ниво в йерархията и »клиентите».

Различни групи могат да оценяват различни критерии, за се гарантира обективност и ефикасност.

Групите за оценяване вземат решение с консенсус относно съответния критерий. Оценителите трябва да се постараят да докажат правилността на своята оценка.

Всяка група формулира оперативните цели и дава препоръки относно възможните подобрения.

Общият отчет с резултатите от самооценяването се съставя от координатора на висшето училище.

Оценката на всяка оценявана област е средно аритметично от точките, с които са оценени съответните критерии (от тази област), а общата оценка е средно аритметично от оценките на всички критерии.

За някои критерии може да бъде прибавен коефициент на значимост.

Приоритетите за подобряване на качеството се определят на базата на критериите, които са получили слаба оценка.

Оценителите предлагат план за действие и формулират краткосрочните приоритети.

Определя се кой ще отговаря за изпълнението, сроковете, плана за работа и кога ще се извърши междинно оценяване.