ПРОГРАМА ПО БЪЛ­ГА­РС­КИ ЕЗИК

ПРОГРАМА ПО БЪЛ­ГА­РС­КИ ЕЗИК

ИЗПИТЪТ Е ПИСМЕН С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 4 ЧАСА.

Цел­та на из­пи­та по бъл­га­рс­ки език е да се про­ве­рят поз­на­ни­я­та на кан­ди­дат-сту­ден­ти­те вър­ху пра­во­пис­на­та, пунк­ту­а­ци­он­на­та и гра­ма­ти­чес­ка­та нор­ма на съв­ре­мен­ния бъл­га­рс­ки език, да се оце­нят уме­ни­я­та им за из­граж­да­не на текст.

Все­ки из­пи­тен ва­ри­ант съдър­жа че­ти­ри за­да­чи. Пър­ва­та е тест вър­ху пра­во­пи­са на от­дел­ни ду­ми. За­да­ча­та съдър­жа три ко­ло­ни с по 20 ду­ми във вся­ка (об­що 60), ня­кои от ко­и­то са из­пи­са­ни пог­реш­но. Кан­ди­дат-сту­ден­ти­те тряб­ва да под­чер­та­ят с ед­на пра­ва ли­ния са­мо вер­ни­те от тях. Вто­ра­та за­да­ча включ­ва из­ре­че­ния, в ко­и­то са до­пус­на­ти пра­во­пис­ни и гра­ма­ти­чес­ки греш­ки при из­пис­ва­не­то на ду­ми­те, при упот­ре­ба на глав­на и мал­ка бук­ва, на пъ­лен и кратък член, на задъл­жи­тел­ни па­деж­ни фор­ми при мес­то­и­ме­ни­я­та, брой­ни фор­ми за мно­же­ст­ве­но чис­ло при съ­ще­ст­ви­тел­ни­те и т. н. Из­ре­че­ни­я­та се пре­пис­ват, ка­то се отстра­нят пра­во­пис­ни­те и гра­ма­ти­чес­ки­те греш­ки. Тре­та­та за­да­ча е пунк­ту­а­ци­он­на. Текстът се пре­пис­ва, ка­то се пос­та­вят про­пус­на­ти­те пре­пи­на­тел­ни зна­ци, без да се про­ме­нят гра­ни­ци­те на из­ре­че­ни­я­та. Четвър­та­та за­да­ча изиск­ва да се на­пи­ше текст в рам­ки­те на 2–3 стра­ни­ци по да­де­на те­ма с най-об­ща мо­рал­но-етич­на, со­ци­ал­но­по­ли­ти­чес­ка или кул­ту­ро­ло­гич­на проб­ле­ма­ти­ка. Тя не е пря­ко свър­за­на с изу­ча­ва­ния в учи­ли­ще ли­те­ра­ту­рен ма­те­ри­ал, а по-ско­ро от­ра­зя­ва об­ща­та кул­ту­ра на кан­ди­да­ти­те.

За­да­чи­те изиск­ват спаз­ва­не на нор­ми­те на съв­ре­мен­ния бъл­га­рс­ки език, ко­ди­фи­ци­ра­ни в „Нов пра­во­пи­сен реч­ник на бъл­га­рс­кия език“, Инс­ти­тут за бъл­га­рс­ки език при БАН, изд. „Хейзъл“, София, 2002. Из­питът включ­ва учеб­но съдър­жа­ние, за­ло­же­но в прог­ра­ми­те и учеб­ни­ци­те по бъл­га­рс­ки език за IV–X клас на СОУ. За под­го­тов­ка да се из­по­лз­ват „Тес­то­ве по бъл­га­рс­ки език“ и „Прак­ти­чес­ка гра­ма­ти­ка на съв­ре­мен­ния бъл­га­рс­ки кни­жо­вен език“, Плов­див, 2004, ко­и­то мо­гат да се за­ку­пят от уни­вер­си­те­тс­ка­та кни­жар­ни­ца.

При­ме­рен ва­ри­ант

Зад. 1. Под­чер­тай­те с пра­ва ли­ния вяр­но из­пи­са­ни­те ду­ми.

1. тряс­на­ти                               12. оси­ро­те­ли                        23. кен­та­вар

2. опа­ковъ­чен                           13. на­ход­ка                             24. ома­ло­ва­жен

3. пла­ги­я­т­ство                          14. превър­же­ни­ци                25. ня­кол­ко­ми­ну­тен

4. ме­ну­ет                                   15. изстре­би­тел                    26. фо­ер­вер­ки

5. ураз­ме­ря­вам                        16. тех­но­ло­гии                      27. сък­ро­вен­но

6. дву­ми­ли­о­нен                        17. на­ум                                   28. ко­рум­пи­ран

7. еша­фод                                 18. шест­сед­ми­чен                29. та­хан-хал­ва

8. при­неб­рег­нат                      19. ег­зал­та­ция                      30. ре­чи­та­тив

9. спазъм                                   20. накъ­лцвам                       31. замръ­зен

10. ще изтъ­чат                         21. мъж­ду­кащ                        32. не­чу­ващ

11. невъз­та­но­вим                   22.обез­по­ко­ен                       33. не­дов­ля­кал

34. съ­о­ра­же­ние                       43. из­лез­ла                            52. без­пи­рен

35. зна­ха­рят                             44. оде­бе­ля­вам                     53. хай­дел­бе­р­гски

36. навръз­вам                          45. из­ко­ру­бен                        54. раз­ве­ти

37. прийом                                46. по­минък                            55. об­лог

38. ста­жант-фар­ма­цефт       47. ри­мо-ка­то­ли­чес­ки          56. мъ­нис­тен

39. гор­нод­жу­майс­ки                48. тро­то­ар                            57. об­зет

40. възкръ­стнал                      49. из­ра­ст­нал                        58. еп­ру­вед­ка

41. сим­би­о­за                            50. не­мо­жей­ки                       59. ако­му­ли­рам

42. женстве­ност                      51. пъл­ни­телът                     60. ар­фи­ст­ка

Зад. 2. Пре­пи­ше­те из­ре­че­ни­я­та, ка­то отстра­ни­те гра­ма­ти­чес­ки­те и пра­во­пис­ни­те греш­ки.

Във яво­ро­ва­та по­е­зия в същ­ност до­ме­ни­рат два напъл­но обу­со­бе­ни об­ра­зи на лю­бов­та – рас­по­ло­ве­ни и ка­то че не про­не­ца­е­ми. Прос­лу­ву­ти­те „две ду­ши“ на Яво­ров оби­чат по два съв­сем раз­лич­ни на­чи­ни. Ед­на­та ду­ша е ос­тре­ме­на по­рив­но на го­ре, към ня­как­во не зем­но, ан­ге­лс­ко съ­ще­ст­во. Тя тър­си при­чи­ст­ва­не във на­какъв бесплъ­тен обект, чрез напъл­но плъ­то­ни­чес­ко чуст­во, ко­е­то има смисъл по­ве­че на нрав­ствен ка­тар­зиз, от­кол­ко­то на ре­ял­но лю­бов­но из­жи­вя­ва­не. Дру­га­та ду­ша е ост­ре­ме­на на­до­ло. Тя е па­да­ща, гре­хов­на. Лю­би­ма­та е зо­вя­ща „зной­на плът“, ис­ку­ша­ва­ща и гре­хов­на, плътски ак­тив­на. Лю­бов­но­то чувство е не прос­то плътско, но и по­зор­но, из­жи­вя­ва се ка­то нрав­ствен­но па­де­ние и пристъп­ле­ние. Пър­во­то въспри­я­тие на лю­бов­та сре­ща­ме в най-чист вид във ли­ри­чес­ки­ят ци­кал, свър­зан със Ми­на. Вто­ро­то – в „Ца­ри­ци на нощ­та“, „Чу­до­ви­ще“, „Стон“ и др. Пър­ва­та ду­ша на Яво­ров оби­ча хрис­ти­а­нс­ки, вто­ра­та – ези­чес­ки. Не е слу­чай­но, че пър­вия ли­ри­чес­ки вид на лю­бов­та у Яво­ров има поч­ти ре­ли­ге­о­зен ха­рак­тер, лю­бов­та е из­жи­вя­ва­на чрез хрис­ти­я­нс­ки об­ряд­ни ка­те­го­рий, лю­би­ма­та е ви­дя­на ка­то ма­до­на, ан­гел, се­ра­фим. Вто­ро­то възпри­я­тие е сти­ли­зи­ра­но в ду­ха на ези­чес­ка­та ан­тич­нос, вол­но-чувствен­но, с ха­рак­тер­ни­ят за епо­ха­та ин­те­рес към за­лез­но-де­ка­де­нс­кия раз­гул на древ­ния Рим.

Би мог­ло да се ка­же, че жи­тейс­кия тра­гизъм на Яво­ров про­ис­ти­ча от нес­по­соб­нос­та му да съ­е­де­ни по­ляр­но раз­ло­же­ни­те в не­го­ва­та по­е­зия лю­бов­ни същ­но­ст­ти. Но та­зи по­ляр­ност и двой­н­ствен­ност във възпри­я­ти­е­то на лю­бов­та е сви­де­те­л­ство за ре­ал­ния му жиз­нен дра­ма­тизъм и тра­гизъм.

Зад. 3. Пре­пи­ше­те текс­та. Пос­та­ве­те про­пус­на­ти­те пре­пи­на­тел­ни зна­ци, без да про­ме­ня­те гра­ни­ци­те на из­ре­че­ни­я­та.

Слу­чи се из пъ­тя тъй че на ед­но-две мес­та Ней­чо мо­жа да се прехвър­ли от ед­на ка­ру­ца на дру­га и то­ку-ре­чи без да вър­ви мо­жа да стиг­не до мяс­то­то где­то от шо­се­то се от­де­ля­ше пъ­тят за тях­но­то се­ло. Ка­то ос­та­на сам той се спря и се за­мис­ли по ба­и­ра ли да ми­не или по до­ла. Все ва­ле­ше сняг на­о­ко­ло бе­ше пус­то ти­хо. И до­ка­то уж бе­ше спо­ко­ен от­веднъж пак го об­зе страх. Да ми­не по ба­и­ра вълкът мо­же да е там. Ако тръг­не из до­ла мяс­то­то е глу­хо за­ту­ле­но да му се слу­чи не­що ни­кой ня­ма да го ви­ди да ви­ка ни­кой не ще го чуе. Той ре­ши да вър­ви през ба­и­ра.

Миг след миг крач­ка след крач­ка страхът му рас­те­ше. Спом­ни си че на Си­ра­ко­ва­та мел­ни­ца един се­ля­нин бе­ше разп­ра­вял че съ­що ка­то не­го ед­на сут­рин срещ­нал вълк а сле­до­бед ка­то се вър­нал на­ме­рил го че ле­жи на съ­що­то мяс­то сло­жил гла­ва на пред­ни­те си кра­ка ка­то ку­че. Чо­векът бил с кон позаоби­ко­лил вълкът не се помръд­нал. Гле­дал го са­мо и вър­тял очи­те си след не­го тъй че се виж­да­ло и чер­ве­но­то из­под кле­па­чи­те му. Да се­ди тъй ще мина и аз мис­ле­ше си Ней­чо ами ако ста­не. Над по­ле­то се спу­ща­ше мъгла всеки бу­рен вся­ко чер­но пет­но се стру­ва­ше на Ней­чо че се дви­жи че е вълк. Спря се и не се ре­ша­ва­ше да нап­ра­ви ни крач­ка нап­ред. По­озър­на се на­сам-на­татък и ка­то под­го­нен от не­що вър­на се и пое се­га пък пъ­тя към до­ла.

По шо­се­то задрън­ка ка­ру­ца и за­рад­ван Ней­чо се обър­на ка­ру­ца­та спря пак там где­то пъ­тят се раз­де­ля. Сле­зе един чо­век и тръг­на на­сам а ка­ру­ца­та продъл­жи пъ­тя си по шо­се­то. Един чо­век иде­ше сред сне­га към Ней­чо ви­сок едър с бял нов ко­жух с но­ви на­вои. Кра­че­ше ши­ро­ко под­пи­ра­ше се ня­как изот­да­леч с то­я­га­та си ка­то вла­ди­ка. Ка­то дой­де по-бли­зо и ви­дя го­ле­ми­те му мус­та­ци и чер­ве­но­то му ли­це Ней­чо поз­на че е Кос­та­дин от тях­но­то се­ло. Той бе­ше за­мо­жен чо­век хо­де­ше на лов.

Ней­чо как­во пра­виш ту­ка вик­на му той с гър­лес­тия си глас. Как­во стър­чиш ка­то ла­лу­гер.

Не знам от­де да ми­на по до­ла ли или по ба­и­ра ре­че Ней­чо и усе­ти че гласът му бе­ше се по­за­сякъл.

Зад. 4. На­пи­ше­те текст (не по-мал­ко от две и не по­ве­че от три стра­ни­ци) на те­ма: „Сме­ло­ст­та да бъ­дем раз­лич­ни“.

Все­ки из­пи­тен ва­ри­ант включ­ва са­мо ед­на те­ма.

За­бе­леж­ка: Из­питът по бъл­га­рс­ки език за спе­ци­ал­ност „Фи­зи­чес­ко въз­пи­та­ние“ в уни­вер­си­те­та ще се про­веж­да СА­МО вър­ху за­да­чи 2 и 3 от по­со­че­ния по-го­ре при­ме­рен ва­ри­ант.

Leave a Reply