Книгата провокира идеи за възможната приложимост на представи за „модерността”, огледани в широкия хоризонт на българския XIX век. Без да задават категоричността на параметрите на „българската модерност”, текстовете тук търсят някои прояви на вътрешни движения към легитимиране на „модерни”: институции, социални и културни практики, начини на мислене, на избор и поведение.
Наративите на „модерното време” са мислени като сложна синкретична система, която обхваща, без да обединява, различни културни „светове”. Първите индикации на модерния „отворен темпорален модел” са разчетени в отношението към миналото, форматирано като каталог на познанието. Настоятелното осъзнаване на настоящето като „младо” е видяно през призмата на журналистическото битие на българската „тема”, а проекциите на бъдещето – в индустриализиране и технически напредък на възрожденския град и общество.
Местата на паметта и познанието, географската постижи-мост, оразмеряването на българската територия, представите за непознати „други” визии за родното са някои от проблемно-те-матичните зони, чрез които се търсят възрожденските версии за „световете на модерността”. В рамките на този модел изследователската нагласа е способна да съпостави и хармонизира колективното и индивидуалното – на еманципиращата се нация и на еманципиращия се модерен индивид. Иван-Богоровите книжовни занимания са привлечени като „емблематични” в тази посока. Те са обсъждани в съпоставка с намерения, тенденции и резултатност на други интелектуални нагласи, допустими като „присъщи” на българския XIX век.
На корицата са вариантите на първите издания на Иван Богоров, които се публикуват с любезното съдействие на г-жа Венета Ганева, завеждащ отдел Редки и ценни издания на НБ “Иван Вазов”, гр. Пловдив
© Елена Гетова – автор, 2009 © Издателство „Фабер”, 2009
ISBN 978-954-400-100-0