Николай Нейчев
Литература и Месианизъм
Руското литературно месианство през XIX в.
Руската литература на XIX век (от Пушкин до Чехов) сьздава империя на Духа, не „от мира сего”, в империята на земното битие. Затова така наречената руска класика не се покрива със смисъла на понятието художествена литература. Тя е единен литургически звучащ текст, вьпльщение на литературен месианизьм, ярка теодицея и антроподицея, своеобразна сотириологична „земна” библия, отражение на Небесната. Литературният логос е призван да изнамери най-ефикасната противоотрова срещу духовната тлен на света и да възстанови нарушеното в битието равновесие. В такъв смисъл руската класическа литература се превръща в най-могъщото средство за възникването, утвърждаването и проповядването на идеята за спасителната мисия на словото в света и като своеобразна цивилизация на Книгата се противопоставя на профанния националистичен милитаристичен месианизъм. Спасението на битието чрез художествено-религиозния текст е една от най-светлите идеи в културната история на човечеството повтаря Пришествието на въплътеното в света спасително Слово…