ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ::::: Официален сайт

©

"Паисиевата "История славянобългарска", една малка ръкописна възрожденска книга, сама по себе си е национална институция. Атонският монах открива и назовава кодовете на националното Възраждане, кодовете на националното ни самосъзнание и националното ни самосъхранение – вяра, род, език, отечество и история. Уникално прозрение на нашето българско Възраждане. Така то се нарежда на едно стъпало с великото европейско Просвещение."

С тези думи днес в Пловдивския университет вицепрезидентът Маргарита Попова откри Международната научна конференция "Паисиеви четения", която тази година е посветена на 250 години от написването на "История славянобългарска". Преписите на книгата ни връщат в онези далечни, но свидни възрожденски времена, които свързват Югоизтока със светлите искри на eвропейското Просвещение. Като показваме съпричастност към великото дело на Паисий и го честваме, ние учим и нашите деца и внуци как да отбелязват този празник, каза още вицепрезидентът.
В словото си към участниците във форума Маргарита Попова представи и проекта "Народните будители и АЗ", който се провежда от няколко години, като предстоящото му издание ще е под неин патронаж. Инициативата ще обхване всички ученици от 5-и до 11-и клас в Пловдив. Всяка паралелка трябва в рамките на 3 месеца да избере за свой патрон един будител и да разучи биографията му. След този срок ще има вътрешноучилищни състезания, а победителите от тях ще се явят на конкурс с жури от преподаватели от ПУ "Паисий Хилендарски".
"Не може един български държавник на толкова висок пост да не се присъедини с цялото си сърце към това дело – да вървим по стъпките на нашите будители. Ние трябва да бъдем и да възпитаме така нашите деца, че да ги направим по-добри, по-открити граждани, съпричастни към проблемите на света. А техните действия след 250 години да имат същото значение каквото има за нас делото на Паисий Хилендарски", каза Маргарита Попова.
С различни инициативи страната отбелязва 250 години от написването на "История славянобългарска". Безспорно обаче Международната научна конференция "Паисиеви четения" на Филологическия факултет на Пловдивския университет е сред най-значимите чествания – 210 представители на 52 научни институции от 15 държави, заяви доц. д-р Запрян Козлуджов.
Конференцията, която откриваме днес, има научна предистория, подчерта доц. д-р Живко Иванов, декан на Филологическия факултет, който по традиция организира "Паисиевите четения". Някои от участниците в настоящото издание на форума са се включили и в провелия се през октомври пътуващ семинар "По стъпките на Паисий". Те са изминали 1666 км в 5 града на две държави, за да се срещнат със свои български и сръбски колеги специалисти, учени, студенти и граждани.
Белязахме с присъствието си места, за които се предполага, че Паисий Хилендарски е посетил. Говорихме за делото, за езика, за контекста, за епохата, за обстоятелствата, изводите, четенето и пребъдването на 250-годишната книга. Бяхме съгласни, че това е необикновена творба за раждането и утвърждаването на българската нация. В днешния свръхвиртуален свят стават все по-важни автентичното докосване и живата рефлексия, смята доц. Иванов.
В знак на признателност за вложените усилия и творчество при организацията на конференцията, посветена на 250-годишнината на "История славянобългарска", деканът на Филологическия факултет връчи почетна грамота на ръководителя на организационния екип доц. д-р Мила Кръстева от Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание.
На официалното откриване днес приветствия поднесоха също областният управител Здравко Димитров и представителят на Фондация "Народните будители и АЗ" Кирил Атанасов.
Юбилеят на "История славянобългарска" е вписан в официален календар на Световната културна общност и се почита във всички страни членки на ЮНЕСКО. В България честването на всички прояви, свързани с тази годишнина, е под патронажа на Президентството. Международната конференция "Паисиеви четения" е под почетния патронаж на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова, съобщи доц. Иванов.
Сред поредицата от инициативи, с които Филологическият факултет на Пловдивския университет отбелязва юбилея, е издаването на преписи на Паисиевата история. През настоящата година бе отпечатан първият – т. нар. "Геров препис", който Националната библиотека е предоставила за издаване. Вицепрезидентът Маргарита Попова получи лично от ректора доц. Козлуджов един от ценните новоиздадени екземпляри. През 2013 г. се предвижда да бъде отпечатана "Първа Харитонова преправка на "История славянобългарска" – ръкописна възрожденска книга, съставена през 1831 г. от монаха таксидиот Харитон Рилец в село Змеево, Старозагорско.
В рамките на "Паисиеви четения" ще се състои кръгла маса с международно участие на тема "Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция", както и тържествено честване на юбилея на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, един от основателите на филологическото образование в Пловдив и бивш ректор на Пловдивския университет. Ще бъде открита и скулптурната изложба "Словото на изкуството – изкуството на словото" на арт формация "Група 9". Експозицията включва 48 авторски графични постера с изображения на първобългарски епиграфски писмени паметници, старобългарски азбуки "кирилица" и "глаголица", съвременни кирилски шрифтове и sms-езика.

Маргарита Попова откри конференцията "Паисиеви четения" в ПУ

ПУ „Паисий Хилендарски” чества 250 годишнината на „История славянобългарска” с пътуващ семинар и международна конференция

Юбилеят е в събитийния календар на ЮНЕСКО, патрон на „Паисиевите четения” в Пловдивския университет ще бъде вицепрезидентът Маргарита Попова

„По стъпките на Паисий” се нарича пътуващият семинар, организиран от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” от 22 до 27 октомври. Маршрутът на нетрадиционната научна среща започва от Пловдив и продължава последователно в Крагуевац, Нови Сад, манастира Ковил, Сремски Карловци, Нови Сад и Банско и приключва в Асеновград.

Пътуващият семинар има за цел да отдаде почит към патрона на висшето училище – Паисий Хилендарски, като същевременно с това се присъедини към националното честване на 250-годишнината от написването на „История славянобългарска”. Изминавайки маршрута за по-малко от 7 дни, участниците в семинара ще поставят във фокуса на вниманието значими теми, свързани с мястото на Паисий в езиковите, културните и историческите процеси, подготвили Българското възраждане.

Дебатите ще се провеждат в неформална обстановка, в приятна атмосфера, на път и под формата на гостуване при партниращи академични и обществени институции. Академичният стереотип е разчупен, участниците са хабилитирани преподаватели, докторанти, студенти, ученици, медийни партньори на университета. Чрез наблюдения върху културната памет ще бъдат възкресени малко известни факти за места, книги, книжовници и духовни средища, свързани с Паисий Хилендарски.

Пътуващият семинар „По стъпките на Паисий “ ще проследи маршрута Пловдив – Нови Сад – Сремски Карловци – Асеновград и обратно с екип от учени, докторанти, студенти и ученици. Те ще хвърлят светлина върху делото на Паисий и източниците на историята, ще се срещнат с учени от Сърбия и други български университети, ще дискутират мястото на историята в нашето съвремие, ще представят резултатите от анкета, проследяваща какво мисли съвременният човек за Паисий и неговата история.

„По стъпките на Паисий” предхожда централното събитие – Международната научна конференция „Паисиеви четения”, организирана ежегодно от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Тази година тя ще се проведе на 2 и 3 ноември и ще бъде посветена на 250-годишнината от написването на „История славянобългарска”. Участие са заявили 210 представители на 52 научни институции от 15 държави.

---

Медиите за тържественото честване на 250-годишнината

Съобщение от 16 октомври 2012 г.

http://news.plovdiv24.bg/388014.html

http://www.plovdivutre.bg/

http://plovdiv-sega.com/

http://www.bulfax.com/

http://dariknews.bg

http://news.plovdiv24.bg/

http://www.topnovini.com/

http://www.gustonews.bg/

http://plovdiv-sega.com/

http://www.plovdiv-online.com/

http://www.zaplovdiv.com/

http://rss-bg.info/

http://news.den.bg/

http://news.den.bg/

Съобщения от 17 октомври 2012 г.

http://www.aspekti.info/

http://www.plovdiv-online.com/

http://www.radioplovdiv.bg/

http://plovdivnews.net/

http://plovdivweek.com/

http://www.novglas.com/

http://www.factor-plovdiv.net/

http://www.tvevropa.com/

http://www.ekipnews.com/

http://www.obrazovanie-bg.com/

http://marica.bg/

http://svejo.net/

http://probook.bg/

http://radar.bg/

http://radar.bg/

http://rss-bg.info/

http://novini.dir.bg/news.php?id=12217863

http://novini.dir.bg/news.php?id=12219327

Академичният кръг по сравнително литературознание

Научна конференция

Опасни връзки / Престижни връзки

26 и 27 април 2012

Огледална зала, Софийския университет

Програма

26 април 2012

9. 00 – 9. 15 – Регистрация

9. 15 – 9. 30 – Откриване

 

Водещ: Николай Аретов

9. 30 – 9. 45 – Николай Аретов, Интертекстуалност и престиж

9. 45 – 10. 00 – Анна Алексиева, Непрестижните връзки: Османски модели в българската културна интимност

10. 00 – 10. 15 – Елена Гетова, Мотив и жанр – престижни и опасни връзки през Възраждането

10. 15 – 10. 30 – Николета Пътова, Историография и драма – проекти, внушения, връзки

10. 30 – 10. 45 – Светлозар Игов, Страхът от влияние: Далчев и Яворов

10. 45 – 11. 00 – Дискусия

 

11. 00 – 11. 30 – Кафе-пауза

 

11. 30 – 11. 45 – Михаил Неделчев, Литературните школи-фантоми (несъстоялите се напълно в българската литература парнасизъм, жеманфишизъм, футуризъм, имажинизъм и пр., в следите на европейски автори от Леконт дьо Лил и Сюли Прюдом до Маринети)

11. 45 – 12. 00 – Юлия Николова, “Ей, че те бяха нацапали” (културна памет и междутекстови връзки)

12. 00 – 12. 15 – Николай Чернокожев, Между орисията и монумента. Михайловски между Вазов и П. П. Славейков

12. 15 – 12. 30 – Емил Димитров, Годениците: смъртта на Пенчо Славейков като текст

12. 30 – 12. 45 – Нина Димитрова, Антихрист: Ницше и Янко Янев, оригиналът и епигонът

12. 45 – 13. 00– Дискусия

 

13. 00 – 14. 00 – Обедна почивка

 

Водещ: Калин Михайлов

14. 00 – 14. 15 – Младен Влашки, Опасни връзки – рецептивни нагласи и практики в началото на 20-те години на ХХ век у нас

14. 15 – 14. 30 – Биляна Борисова, Поемата Септември от Гео Милев в контекста на антологията Вик за правда от Ъптон Синклер – престижността на една опасна близост

14. 30 – 14. 45 – Ерика Лазарова, Опасни връзки: писателят и политическите съдилища

14. 45 – 15. 00 – Катя Зографова, За още една английска връзка на Асен Христофоров в романа му „Иманяри”

15. 00 – 15. 15 – Витана Костадинова, Джейн Остин и амбивалентните й взаимоотношения с романтичното

15. 15 – 15. 30 – Дискусия

 

15. 30 – 16. 00 – Кафе-пауза

 

16. 00 – 16. 15 – Йордан Костурков, Либертинството във Века на Просвещението. Биографията на Лорънс Стърн като сюжет за просвещенски роман

16. 15 – 16. 30 – Христо Манолакев, Либертинският герой в руската литература на ХІХ век (Онегин и Печорин)

16. 30 – 16. 45 –Клео Протохристова, Ханс Касторп и Танхойзер – родство по избор?

16. 45 – 17. 00 – Калин Михайлов, Да пишеш или да живееш: дневникът в романа и извън него

17. 00 – 17. 15 – Соня Александрова, Отчаяно изгубени в Хао(у)са на цитирането

17. 15 – 17. 30 – Дискусия

 

17. 45 – 18. 15 – Годишно събрание на АКСЛИТ

 

27 април 2012

 

Водещ: Антоанета Балчева

9. 00 – 9. 15 – Атанаска Методиева, Сребро в паноптично – епистоларна светлина. М. Волошин и Дом на поета

9. 15 – 9. 30 – Ина Христова, Кърлежа и Бодлер (Бодлеровият интертекст в Завръщането на Филип Латинович)

9. 30 – 9. 45 – Йорданка Бибина, Орхан Памук, Истанбул и многогласието на текста

9. 45 – 10. 00 – Румяна Л. Станчева, Писателят като персонаж. Един път към интертекстуалността

10. 00 – 10. 15 – Юлиан Жилиев, „Преследването” или за един мотив в джаза и литературата (Преследвачът на Хулио Кортасар и Аутопсия на една любов на Виктор Пасков)

10. 15 – 10. 30 – Дискусия

 

10. 30 – 11. 00 – Кафе-пауза

 

11. 00 – 11. 15 – Дияна Николова, Сафо – преоткривана и въобразявана

11. 15 – 11. 30 – Андроника Мартонова, Лакло в Чосон: Пътешествия на кинопрочита

11. 30 – 11. 45 – Елица Дубарова, Тоталитет и дисоциираност – отново в търсене на целостта (За близостта между Чудните приключения на Петер Шлемил на Шамисо и Човекът без качества на Музил)

11. 45 – 12. 00 – Светла Черпокова, От „Цахес” до „Цахес” (Домова книга на опасните наематели)

12. 00 – 12. 15 – Малина Тонова, Съдбата на Йосиф – драматизъм и нравствен стоицизъм (съпоставка на библейския текст с откъс от книгата на Т. Ман – Йосиф и неговите братя)

12. 15 – 12. 30 – Дискусия

 

12.30 – 13. 30 – Обедна почивка

 

Водещ: Румяна Станчева

13. 30 – 13. 45 – Камелия Жабилова, Българският Заратустра. Преводи и интерпретации

13. 45 – 14. 00 – Любомир Делев, Екзорцистът: ужасът между словото и образа

14. 00 – 14. 15 – Жана Попова, Капитал лайт – превръщане на оригиналността в клишета и стереотипи

14. 15 – 14. 30 – Мая Тименова, Човешката участ в пиесата „Отново Годо” от Силвиан Дюпюи

14.30 – 14. 45 – Елена Дараданова, Френската връзка в поезията на Тин Уевич

14. 45 – 15. 00 – Дискусия

 

15. 00 – 15. 30 – Кафе-пауза

 

Водещ: Светла Черпокова

15. 30 – 15. 45 – Владимир Стойчев, Топология на тялото: от плътта до звездите

15. 45 – 16. 00 – Димитър В. Атанасов, Опасни сръбски връзки/ Престижни сръбски връзки

16. 00 – 16. 15 – Юлия Йорданова, Опасни връзки между Литературата и Интернет (Новозараждащи се издателски форми, литературни жанрове и стилове на писане в уебсреда: български примери)

16. 15 – 16. 30 – Мая Горчева, За един „бракониер в европейската гора на културата”: литературните цитати в повестите и разказите на Златомир Златанов

16. 30 – 16. 45 – Бисерка Стоименова, Мрежите на разказа: интертекстуалност и авторефлексия в Корабът на глупците на Грегъри Норминтън

16. 45 – 17. 00 – Дискусия

 

17. 00 – 17. 15 – Закриване на конференцията

 

Конференцията ще се проведе на 17 и 18 май 2012 г. в гр. Пловдив (Дом на учените, ул. „Митрополит Паисий” № 6). Заседанията ще се организират в две основни секции – по езикознание и по литературознание (за бакалаври, магистри и докторанти). Текстовете на докторантите, както и всички отличени доклади ще бъдат публикувани в сборник. В рамките на форума ще бъде обособена и трета секция – Дебюти, в която ще бъдат представяни доклади на ученици от средните училища по въпроси, свързани с различни езици и литератури.

Обемът на представените научни разработки не трябва да надвишава 10 стандартни машинописни страници, а времето за устно резюме – 15 минути. Срокът за заявяване на темите е 07.05.2012 г.

Моля, използвайте приложената форма за заявка или подайте заявката за участие онлайн на адрес http://lingvclub.slovo.uni–plovdiv.bg .

Заявките изпращайте на адрес:

4000 Пловдив, ул. „Цар Асен” 24, ПУ „Паисий Хилендарски”, Катедра по български език, доц. д-р Красимира Чакърова, е-mail: Linguistic.Club@gmail.com, тел. 032/ 261 250 (за секция „Езикознание”);

или Катедра по история на литературата и сравнително литературознание, доц. д-р Татяна Ичевска, е-mail: Ichevska@yahoo.com, тел.: 0889 28 62 48 (за секция „Литературознание”).

От организаторите

Настоящата покана и заявката за участие можете да изтеглите тук.

 

Уважаеми КОЛЕГИ,
Научният център “Преславска книжовна школа” към ФХН при Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” организира Международен симпозиум “БЪЛГАРСКИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК”. Форумът ще се проведе на 18-19 май 2012 г. в Шуменския университет.
Имаме честта да Ви поканим да участвате с доклад до 15 минути по обявената тема.
Докладите трябва да се предадат най-късно до 25. 04. 2012 г. на CD или по E-mail на Word 2007, придружени с използваните шрифтове и разпечатка на текста (или вариант в PDF формат). Докладът не трябва да надвишава 20 стандартни страници (включително и приложенията), с размер 12 pt и разредка 1,5. Резюмето – до една стандартна страница, 1800 знака, на английски език. Цитиране – под линия.
Докладите ще се публикуват в 13-ти том на поредицата “Преславска книжовна школа”.
Работни езици – всички славянски и английски.
Има възможност за мултимедийно представяне на докладите, което трябва да се заяви предварително.
Таксата за правоучастие е 20 € за чужденци и 10 € за български участници и включва материалите по време на Симпозиума и издаването на докладите.
Разходите на участниците (пътни, дневни и квартирни) са за сметка на командироващата страна.

Заявки за участие, доклади, резюмета, точен актуален адрес (придружен с трите имена, научните звания и представяната институция), е-mail и телефон за контакти изпращайте до 25. 04. 2012 г.  на адрес:
Шумен 9712
Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”
Научен център “Преславска книжовна школа”
Ул. “Университетска” № 115
гл. ас. д-р Грета Стоянова
тел. (++395 54) 83-04-95/116
или                  по e-mail: pks@shu-bg.net; pksshum@abv.bg  до Грета Стоянова

---

Покана и формуляр за участие