ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ::::: Официален сайт

Tags: книга

Настоящата книга представя опит за цялостно съпоставително изследване на българската и немската личноименна система (разгледани са над 6000 имена), а сама по себе си работата е първото по рода си контрастивно проучване на две антропонимни системи в българското езикознание. Основният семантичен поглед върху същността на личния антропоним се основава на интеркуятурния концепт „актуално значение”. Съпоставени са българските и немските устойчиви словосъчетания с преномен в състава си. Проведено е самостояпхеят изследване за най-новите мотивационни практики при избора на име у българите за периода 2000 – 2005 год. Въведени са нови за ономастиката морфематични модели за образуване на сложни лични имена както в българския, така и в немския антрононимикон. Описани са всички възможни етимони в състава на славянските и германски сложни преномени. Пълните /основните/ лични антропоними и техните съкратени форми се изследват като „ инвариант-еарианти “, а наблюденията по всяка глава на книгата са онагледени чрез различни по вид и цел таблици. Отбелязани са неописани до този момент фонетични и морфологични промени, съпътстващи образуването на кратки форми на личните имена в България и Германия. Всички суфиксаяш имена у българите и немците са групирани според характера на флехсията по предварително установени признаци. При описанието на кратките форми на сложните имена са използвани похватите на математическата лингвистика. Всеки вид съкращение е представен като формула модел, отнасяща се за определена група от вариантни имена. Чуждите имена в двата езика (групирани по езикови семейства, групи и конкретни лингвоними) са разгледани като „ имена от конкретния чужд език ” (първично приети чужди имена) и „ форми на други по произход имена в конкретния език, за които тай се явява език посредник” (вторично приети чужди имена).

Д-р Борян Георгиев Янев преподава Увод в общото езикознание и Езикознание на студентите от Филологическия и Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Неколкократно е печелил престижни международни стипендии, благодарение на които е специализирал лексикология, социолингвистика, историческа лингвистика на немския език и ономастика в различни университети в Германия и Австрия. Автор е на над 30 научни публикации от различни области на общата и славянско-германската съпоставителна лингвистика.

Tags: Предстоящо, книга, Издания

Книгата провокира идеи за възможната приложимост на пред­стави за „модерността”, огледани в широкия хоризонт на българ­ския XIX век. Без да задават категоричността на параметрите на „българската модерност”, текстовете тук търсят някои прояви на вътрешни движения към легитимиране на „модерни”: институ­ции, социални и културни практики, начини на мислене, на избор и поведение.

Наративите на „модерното време” са мислени като сложна синкретична система, която обхваща, без да обединява, различ­ни културни „светове”. Първите индикации на модерния „отворен темпорален модел” са разчетени в отношението към миналото, форматирано като каталог на познанието. Настоятелното ос­ъзнаване на настоящето като „младо” е видяно през призмата на журналистическото битие на българската „тема”, а проекциите на бъдещето – в индустриализиране и технически напредък на въз­рожденския град и общество.

Местата на паметта и познанието, географската постижи-мост, оразмеряването на българската територия, представите за непознати „други” визии за родното са някои от проблемно-те-матичните зони, чрез които се търсят възрожденските версии за „световете на модерността”. В рамките на този модел изследо­вателската нагласа е способна да съпостави и хармонизира колек­тивното и индивидуалното – на еманципиращата се нация и на еманципиращия се модерен индивид. Иван-Богоровите книжовни занимания са привлечени като „емблематични” в тази посока. Те са обсъждани в съпоставка с намерения, тенденции и резултат­ност на други интелектуални нагласи, допустими като „присъщи” на българския XIX век.

На корицата са вариантите на първите издания на Иван Богоров, които се публикуват с любезното съдействие на г-жа Венета Ганева, завеждащ отдел Редки и ценни издания на НБ “Иван Вазов”, гр. Пловдив

© Елена Гетова – автор, 2009 © Издателство „Фабер”, 2009

ISBN 978-954-400-100-0