Френският колеж и проф. Петър Динеков

ЛИЧНА БИБЛИОТЕКА НА акад. ПЕТЪР ДИНЕКОВ

PDinekov„Така се случи, че след завръщането ми от Варшава, станах за две години гимназиален учител в Пловдив – от 1936 до 1938 г. Бях учител по български език във френския колеж. В колежа системата бе такава, че външните учители – тези по български език или по история например, нямаха други задължения към колежа, освен да изнасят своите уроци, след което са свободни. Следователно аз имах извънредно много свободно време и потънах в извънредно богатата Народна библиотека на Пловдив, която в началото е била по-богата и от софийската, а има такива книги, които и сега не се намират в Софийската народна библиотека, особено периодика. Това беше за мене нещо невероятно – да имаш възможност да четеш много, да четеш непрекъснато, никакви заседания, събрания, нищо не те отвлича. Мисля, че на тази библиотека дължа най-много в ония толкова важни за мене години, когато се готвех за научна работа. Винаги ще бъда признателен на тази библиотека и струва ми се, че в края на краищата моята лична библиотека, която е доста богата като научна и литературна библиотека, ще подаря на Пловдивската народна библиотека.“
Петър Динеков

Акад. Петър Динеков е един от малкото български учени, които познават българската книга във всички исторически етапи на нейното развитие – от ръкописната книга на Средновековието до наши дни. Много литературоведи подчертават необикновено широкия диапазон от проблеми, които Петър Динеков засяга в своето научно творчество. Трудно е да се определи точно неговата „професионална физиономия“, защото контурът обхваща литературната история и литературната критика, фолклористиката и широките проблеми на културата.
За акад. Петър Динеков книгата бе нещо повече от изследователски обект.  Тя бе част от самия човек, от атмосферата, която носеше и която присъстваше в посланието, което той остави на българската култура.
Мнозина са посещавали дома на семейство Динекови на улица „Любен Каравелов“ № 11 и първото впечатление на всеки вероятно е било едно и също – това е царство на книгите. Личната библиотека на Петър Динеков наистина беше огромна. Петър Динеков не само купуваше книги, но и непрекъснато получаваше в дар творби от писатели, учени, от многобройните си ученици, носеше интересни издания от командировките си в чужбина. И щедро заемаше, раздаваше  книги. Библиотеката му обаче впечатляваше не толкова с количеството на книгите, а с тяхното качество. Това бе библиотека с „живи книги“ за разлика от библиотечните обществени фондове. Всяка носеше в някаква степен печата на своя притежател, всяка бе с нещо неповторима. В тази библиотека имаше библиофилски рядкости – например парижкото издание на „Пан Тадеуш“, издадените в чужбина и недостъпни за българския читател по онова време поради строгата цензура книги на руски писатели, в които понякога те бяха добавили и допълнителни листове с текстове, отхвърлени от редакторите в тоталитарните времена. В сбирката от вестници можеха да се открият заглавия, неотбелязани дори в пълни библиографски указатели като „Български периодичен печат. 1844-1944“. Огромната лична библиотека на Петър Динеков беше едно ярко свидетелство за това как професионалните занимания на един учен в областта на книжнината могат да го насочат към колекционирането на книги. [HTML1]
След смъртта на акад. Петър Динеков тази прекрасна колекция от 14 296 заглавия бе дарена от сестра му на Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ в изпълнение на неговата последна воля. На нейна основа през 1994 г. бе създаден специализиран кабинет, в който могат да работят учени, преподаватели, студенти и граждани на Пловдив. А за да бъде достъпна личната библиотека за всички читатели, проявяващи интерес, бе изработен електронен каталог и издаден първия том „Книги с дарствени надписи” от  поредицата „Личната библиотека на акад. Петър Динеков”.

Leave a Reply