ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ИЗПИТЪТ Е ПИСМЕН С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 4 ЧАСА.
Целта на изпита по български език е да се проверят познанията на кандидат-студентите върху правописната, пунктуационната и граматическата норма на съвременния български език, да се оценят уменията им за изграждане на текст.
Всеки изпитен вариант съдържа четири задачи. Първата е тест върху правописа на отделни думи. Задачата съдържа три колони с по 20 думи във всяка (общо 60), някои от които са изписани погрешно. Кандидат-студентите трябва да подчертаят с една права линия само верните от тях. Втората задача включва изречения, в които са допуснати правописни и граматически грешки при изписването на думите, при употреба на главна и малка буква, на пълен и кратък член, на задължителни падежни форми при местоименията, бройни форми за множествено число при съществителните и т. н. Изреченията се преписват, като се отстранят правописните и граматическите грешки. Третата задача е пунктуационна. Текстът се преписва, като се поставят пропуснатите препинателни знаци, без да се променят границите на изреченията. Четвъртата задача изисква да се напише текст в рамките на 2–3 страници по дадена тема с най-обща морално-етична, социалнополитическа или културологична проблематика. Тя не е пряко свързана с изучавания в училище литературен материал, а по-скоро отразява общата култура на кандидатите.
Задачите изискват спазване на нормите на съвременния български език, кодифицирани в „Нов правописен речник на българския език“, Институт за български език при БАН, изд. „Хейзъл“, София, 2002. Изпитът включва учебно съдържание, заложено в програмите и учебниците по български език за IV–X клас на СОУ. За подготовка да се използват „Тестове по български език“ и „Практическа граматика на съвременния български книжовен език“, Пловдив, 2004, които могат да се закупят от университетската книжарница.
Примерен вариант
Зад. 1. Подчертайте с права линия вярно изписаните думи.
1. тряснати 12. осиротели 23. кентавар
2. опаковъчен 13. находка 24. омаловажен
3. плагиятство 14. превърженици 25. няколкоминутен
4. менует 15. изстребител 26. фоерверки
5. уразмерявам 16. технологии 27. съкровенно
6. двумилионен 17. наум 28. корумпиран
7. ешафод 18. шестседмичен 29. тахан-халва
8. принебрегнат 19. егзалтация 30. речитатив
9. спазъм 20. накълцвам 31. замръзен
10. ще изтъчат 21. мъждукащ 32. нечуващ
11. невъзтановим 22.обезпокоен 33. недовлякал
34. съоражение 43. излезла 52. безпирен
35. знахарят 44. одебелявам 53. хайделбергски
36. навръзвам 45. изкорубен 54. развети
37. прийом 46. поминък 55. облог
38. стажант-фармацефт 47. римо-католически 56. мънистен
39. горноджумайски 48. тротоар 57. обзет
40. възкръстнал 49. израстнал 58. епруведка
41. симбиоза 50. неможейки 59. акомулирам
42. женственост 51. пълнителът 60. арфистка
Зад. 2. Препишете изреченията, като отстраните граматическите и правописните грешки.
Във яворовата поезия в същност доменират два напълно обусобени образи на любовта – располовени и като че не пронецаеми. Прослувутите „две души“ на Яворов обичат по два съвсем различни начини. Едната душа е остремена поривно на горе, към някакво не земно, ангелско същество. Тя търси причистване във накакъв бесплътен обект, чрез напълно плътоническо чуство, което има смисъл повече на нравствен катарзиз, отколкото на реялно любовно изживяване. Другата душа е остремена надоло. Тя е падаща, греховна. Любимата е зовяща „знойна плът“, искушаваща и греховна, плътски активна. Любовното чувство е не просто плътско, но и позорно, изживява се като нравственно падение и пристъпление. Първото въсприятие на любовта срещаме в най-чист вид във лирическият цикал, свързан със Мина. Второто – в „Царици на нощта“, „Чудовище“, „Стон“ и др. Първата душа на Яворов обича христиански, втората – езически. Не е случайно, че първия лирически вид на любовта у Яворов има почти религеозен характер, любовта е изживявана чрез християнски обрядни категорий, любимата е видяна като мадона, ангел, серафим. Второто възприятие е стилизирано в духа на езическата античнос, волно-чувственно, с характерният за епохата интерес към залезно-декаденския разгул на древния Рим.
Би могло да се каже, че житейския трагизъм на Яворов проистича от неспособноста му да съедени полярно разложените в неговата поезия любовни същностти. Но тази полярност и двойнственност във възприятието на любовта е свидетелство за реалния му жизнен драматизъм и трагизъм.
Зад. 3. Препишете текста. Поставете пропуснатите препинателни знаци, без да променяте границите на изреченията.
Случи се из пътя тъй че на едно-две места Нейчо можа да се прехвърли от една каруца на друга и току-речи без да върви можа да стигне до мястото гдето от шосето се отделяше пътят за тяхното село. Като остана сам той се спря и се замисли по баира ли да мине или по дола. Все валеше сняг наоколо беше пусто тихо. И докато уж беше спокоен отведнъж пак го обзе страх. Да мине по баира вълкът може да е там. Ако тръгне из дола мястото е глухо затулено да му се случи нещо никой няма да го види да вика никой не ще го чуе. Той реши да върви през баира.
Миг след миг крачка след крачка страхът му растеше. Спомни си че на Сираковата мелница един селянин беше разправял че също като него една сутрин срещнал вълк а следобед като се върнал намерил го че лежи на същото място сложил глава на предните си крака като куче. Човекът бил с кон позаобиколил вълкът не се помръднал. Гледал го само и въртял очите си след него тъй че се виждало и червеното изпод клепачите му. Да седи тъй ще мина и аз мислеше си Нейчо ами ако стане. Над полето се спущаше мъгла всеки бурен всяко черно петно се струваше на Нейчо че се движи че е вълк. Спря се и не се решаваше да направи ни крачка напред. Поозърна се насам-нататък и като подгонен от нещо върна се и пое сега пък пътя към дола.
По шосето задрънка каруца и зарадван Нейчо се обърна каруцата спря пак там гдето пътят се разделя. Слезе един човек и тръгна насам а каруцата продължи пътя си по шосето. Един човек идеше сред снега към Нейчо висок едър с бял нов кожух с нови навои. Крачеше широко подпираше се някак изотдалеч с тоягата си като владика. Като дойде по-близо и видя големите му мустаци и червеното му лице Нейчо позна че е Костадин от тяхното село. Той беше заможен човек ходеше на лов.
Нейчо какво правиш тука викна му той с гърлестия си глас. Какво стърчиш като лалугер.
Не знам отде да мина по дола ли или по баира рече Нейчо и усети че гласът му беше се позасякъл.
Зад. 4. Напишете текст (не по-малко от две и не повече от три страници) на тема: „Смелостта да бъдем различни“.
Всеки изпитен вариант включва само една тема.
Забележка: Изпитът по български език за специалност „Физическо възпитание“ в университета ще се провежда САМО върху задачи 2 и 3 от посочения по-горе примерен вариант.