Метод за самооценяване на качеството на висшето образование
Произход на метода
Висшите училища са отговорни за вътрешния контрол на качеството на преподаване и на научната работа, както и за оценяването на преподавателите. Те отговарят и за външния контрол на качеството (посещение на всеки 5 години). Правителството ще следи за това, препоръките на оценителите да се реализират ефективно при управлението на висшите училища. За да може да се оценява и да се коригира систематично качеството, е рационално да се прилага метод, който да интегрира различните измерения на качеството, и който да бъде обективен и надежден. Той бе наречен «Метод за подобряване на качеството на висшето образование».
Базов модел
Самооценяването включва 9 области, в които се оценяват голям брой критерии. В зависимост от оценката на всеки критерий се определя и фазата на развитие, в която се намира висшето училище или учебния процес. Важен фактор по отношение на качеството е ръководният състав, който определя политиката и стратегията на висшето учебно заведение и управлява човешките и материалните ресурси.
Методът за оценяване е средство, което дава следните възможности на висшите училища:
· Да извършват самооценяване на качеството
· Да следят своето развитие по отношение на различни критерии.
· Да показват системно силните и слаби страни на организацията.
· Да обвържат своя план за работа с адекватни цели по отношение на качеството.
Оценявани области
1) Ръководители
2) Управление на персонала
3) Учебен процес
4) Удовлетвореност на персонала
5) Оперативни резултати
6) Политика и стратегия
7) Удовлетвореност на клиента
8) Ресурси
9) Интеграция в колектива
Фази на развитие
Методът позволява да се определи чрез оценяване на различни критерии, в каква степен висшето учебно заведение се развива в посока към постигане на тотално качество. Развитието е в 5 фази. Всяка фаза съответства на определена степен на развитие по отношение на професионалния подход за обезпечаване на качество.
Фаза 1 – Некоординирана дейност
В тази фаза първостепенно значение и мат инициативите и дейността на отделни лица. Най-общо казано, организацията на дадена дейност е оставена в ръцете на отделни лица. На практика, дейността по обезпечаване на качеството се ограничава до корекции – в случай на грешка или при оплакване. Още няма правила и процедури, които да определят какво да се направи и как да се направи. Сътрудничеството или общите гледни точки са рядкост. Предприемат се действия в краткосрочен план, но липсва политика в дългосрочна перспектива.
Фаза 2 – Координиран процес
В тази фаза учебният процес е прозрачен, а индивидуалните дейности не доминират напълно. Налице е сътрудничество между екипите и цялостна концепция. Изработени са ясни директиви и процедури.
Фаза 3 – Изградена система
Висшето учебно заведение функционира като ефикасна организация, в която учебния процес и спомагателните дейности са овладени. Това се забелязва и по начина, по който са взаимно свързани процесите. Започва практическата реализация на подготвените планове за действие. Вниманието се насочва към оценката на процесите и към натрупване на опит.
Фаза 4 – Верижна система
През тази фаза висшето училище извършва подобрения и иновации. Връзките с отделни личности или групи извън висшето училище са много важни. Оценяването се извършва систематично и редовно. След анализ на резултатите се правят корекции. През тази фаза всички сътрудници са включени в системата за обезпечаване на качеството.
Фаза 5 – Тотално качество
През тази фаза висшето учебно заведение обезпечава тотално качество на всички нива и за всички важни процеси. Обществеността също участва. Висшето училище се ползва с авторитет и оказва влияние върху различни аспекти на обществения живот. Оценявани области и елементи С метода се оценяват различни критерии и субкритерии.
Общият брой на оценяваните субкритерии е 54.
Всички използвани критерии и понятия са представени подробно, за да бъдат разбираеми за всички.