ЛЕКЦИЯ ЗА ДОКТОРАНТИ
Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” организира цикъл лекции на тема „Флорентински ренесанс” с лектори проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова и гл. ас. д-р Дияна Николова.
Първата лекция ще се проведе от проф. д.ф.н. Георги Каприев на 27 ноември, сряда, от 15.00 ч. в 29. с.з. (в сградата на ул. „Костаки Пеев” 21, ет 2.).
На лекциите могат да присъстват и студентите от магистърската програма по актуална българистика (литературоведски профил).
ФЛОРЕНТИНСКИ РЕНЕСАНС
Лектори: проф. д.ф.н. Георги Каприев, проф. д.ф.н. Клео Протохристова, гл. ас. д-р Дияна Николова
Анотация към курса
Курсът си поставя за задача да представи от три неслучайни гледни точки културата на Ренесанса в Италия. Фиксирайки се върху класически негови топоси, той подбира развитията във Флоренция като “класическо място” за изследваните културни процеси. Работата по курса предполага уточняване на самото понятие “Ренесанс”, извеждане на основните му характеристики, формулиране на спецификите на ренесансовото образование и изкуство, както и на ренесансовата литература и философия.
Първата специализирана част е посветена на новия антропологически концепт, генериращ характерния за ренесансова Флоренция философски стил с неговите особености, при което детайлно се уточнява характерния за него “платонизъм”. Специално внимание се обръща на двама от емблематичните Флорентински философи: Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино с концентрация върху форматиращи техни текстове. Търси се непосредствена кореспонденция на тяхното философстване със стиловете и жизнените практики на големите художници, работили по тяхно време. Като особен тип “резюмиране” специфичния тип теоретичен и практически живот се анализира делото на Савонарола.
Вторият модул е посветен на един частен аспект от Флорентинския ренесанс – изобилието от изображения на Благовещение в изкуството от XV век. Търси се обяснение за интензифицирането на интереса към темата с фокусиране върху присъщата й символика и обследване на контекстите – обществено историческия и собствено естетическия. Предлага се хипотеза за мястото и ролята на благовещенския сюжет в ренесансовия мегатекст.
Третата част е посветена на едно ново изкуство, което се ражда във Флоренция в края на XVI век – операта. Очертават се някои аспекти, свързани с появата на операта като dramma per musica: отношението поезия – музика и присъствието на операта в контекста на светския театър, балета, ренесансовата драматургия, поезия и проза; влиянието на пасторала върху развитието на операта. Тази част от курса ще проследи накратко дейността на Флорентинската Camerata, основните трактати за музиката (през XV-XVI в.), както и ренесансовите идеи за перспектива, за сценична архитектура и живописта, родили и новия тип сценично пространство на ренесансовия театър и операта. Откроява се начинът на осмисляне на операта (opera, вм. dramma per musica, opera scenica) именно като ново изкуство, родено от диалога между поезия и музика, в дебата за приоритетната роля на едно от двете изкуства в операта, които на свой ред водят от общото обозначение за „техне” до дефинирането на операта главно чрез музиката и до новия статут на музиканта в XVI–XVII век.
