Скъпи студенти, колеги и приятели,
В деня на есенното равноденствие в 32 страни в 200 града в Европа се
провежда Европейската нощ на учените 2011.
За втора година Пловдивският университет се включва в Нощта на учените със
своя програма. Събитията в пловдивската нощ запознават съгражданите ни с
живота и работата на изследователите.
Нека бъдем заедно на 23. септември и да помогнем заедно на пловдивчани да
преодолеят съществуващите предразсъдъци, че нашата професия е абстрактна и
не е свързана с ежедневието, с доброто, с истината и красотата.
Заповядайте да се забавляваме заедно и да покажем, че духът на
университета е дух в действие!
Програма на инициативите (PDF)
почина
Доц. д-р МАРГАРИТА ТОДОРОВА СЛАВОВА
Дългогодишен преподавател в
ПУ “Паисий Хилендарски”, Филологически факултет
Свеждаме глава пред светлата й памет!
Почивай в мир!
От колектива на
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
С дълбока скръб съобщаваме, че ни напусна нашият обичан колега и приятел доц. д-р Маргарита Славова (1947-2011).
Дългогодишен преподавател в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, доц. Славова разкриваше пред студентите филолози и педагози необятния свят на детската литература, вдъхновяваше техните творчески търсения. Тя остави след себе си ценно научно творчество: книгите “Българската Пепеляшка” (Пловдив, 1997), “Метаморфози на приказното” (Пловдив, 1997), “Волшебное зеркало детства” (Киев, 2002), “Попелюшка лiтератури” (Киев, 2002), много студии и статии, публикувани у нас и в чужбина (САЩ, Япония, Бразилия, Испания, Норвегия, Финландия, Русия, Украйна, Грузия, Индия). Бе лектор по български език и култура в Киевския национален университет “Тарас Шевченко” (1998-2002), в Познанския университет “Адам Мицкевич” (2007-2011), където увлекателно и всеотдайно запознаваше чуждестранните българисти с магията на нашия език, литература и култура.
От колегите
– Така, както няма да давате интервю, дали ще кажете какъв ще е и новият проектозакон за висшето образование? Обявихте, че сте готов с него.
– Ще има няколко промени, които са много важни и няма защо да ги крием повече. Първо, ще има разделение на властите, ще се раздели академичното от финансово-стопанското управление. Категорично е записано и няма какво да се подхваща пак темата за традициите. Веднага ще ви кажа, че в България няма традиция ректорът да се занимава с парите на университета.
– Последно кой ще се занимава с финансирането?
– Приели сме германския модел. Човекът, който ще се занимава с финансите, ще се нарича изпълнителен директор и той ще бъде служител на министерството на образованието. Така трябва да бъде! За да може ректорското ръководство да се концентрира върху качеството на висшето образование, за постоянно обновяване на специалностите и т.н., а не да се занимава и с разпределянето на парите. Знаете ли как е било в Софийския университет до 1944 г. – шефът на кабинета на ректора е бил служител на министерството на просветата. А този, който се е занимавал с финансовите въпроси, е бил служител на финансовото ведомство.
Второ. Имаме проблем с акредитацията на висшите училища. Много голям проблем. В повечето от университетите се появи зам.-ректор по акредитацията, който разви собствена администрация, за да може да се справи с изискванията на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). А това не доведе до подобряване на качеството, а само до повишаване на документооборота.
В същото време проектът за рейтинговата система на професионалните направления стана и се очаква дори да ни похвалят от Европа за него. На базата на рейтинговата система, знаете, че променихме финансирането. По-добрите професионални направления получават повече пари. На тази база ще дадем и пари за оптимизация – за сливане, окрупняване или закриване на някакво звено.
– Каква е промяната за акредитацията?
– В новия закон казваме, че ще има рейтингова система. И министърът на образованието е задължен да я поддържа. Целта е да стигнем до пълно диференциране на финансирането на висшите училища. За това предлагаме Националната агенция да бъде само по акредитация. Да не се занимава с оценяването. Тя има изключително тежката задача, когато се подават документи за нови вузове и звена, да се произнася по тях. Ще закрием постоянните комисии към агенцията. Експертите трябва да представят докладите само в акредитационния съвет, на който да присъства и ректорът. Акредитацията ще бъде само една – институционална, а не и програмна. Агенцията трябва да казва само – да или не за акредитацията. Това ще има огромна тежест при оценяването и от там при определянето на финансирането. Знам, че ще има огромна война по този въпрос.
– Защо? Висшите училища отдавна искат промяна на НАОА и неведнъж са я определяли като неработеща.
– От една страна, всички го казват. А от друга, бившите ректори и професори пенсионери си мечтаят да работят в огромните й структури. Ето тук е голямото разминаване. Сигурен съм, че ще предизвика скандал, но по-добре сега, отколкото септември, когато ще приемаме законопроекта. Вярвам, че проф. Боян Биолчев, който оглави агенцията, е с голямо его и няма да му повлияят различни групировки. Нужен е характер за тази работа. Университетите се променят, според нуждите на бизнеса и интереса на хората. Затова ректорът има изключителната отговорност към програмите и модерното обучение.
– За това ли ще им разрешите да имат неограничен брой мандати? Говори се, че им обещавате това, за да мине по-лесно законопроектът, така ли е?
– Няма да има такова нещо в законопроекта! Отказахме се. Проверихме как е по света. Навсякъде ректорът има ограничени мандати. Разликата е в броя на годините – 4, 5 или 6. Там, където е шест, много рядко си позволяват да има и втори мандат. Университетът трябва да се развива динамично, а това става с новите хора. Другото е рутина. Самите студенти също са против безчет мандати. Те и най-много настояват за разделение на властите в университетите. Искат и повече правомощия при управлението на университета. В момента обсъждаме как парите, които държавата дава за студентските съвети, да отиват директно за тях и да не стават заложници на ректорски интереси. Академичните ръководства не са много доволни, защото казват, че студентите решават изборите на новата управа на вуза. Но това е нормално.
– Ще промените ли броя на годините за обучение в бакалавърска и магистърска степен?
– И тук има голям проблем. Оставил съм решението за най-накрая, защото очаквам финала на дебата по тази тема от Брюксел. В момента тече дискусия за модернизацията на образованието. Във Великобритания например се върви към съкращаване на годините за обучение. Външното обяснение е такова: те не искат да харчат публични средства за образование. Това не е така. Днешното време е наситено с информация и не е нужно толкова много години за една специалност. Ще дам пример – аз като аспирант имах определена година и половина за събиране на библиография. Сега това става за няколко дни чрез информационните масиви и интернет. Мисля, че никъде в ЕС няма да има тежка законова и задължителна рамка колко точно да бъде бакалавъра и магистратура за всички страни. Коментира се намаление от 1 г. за определени специалности, но за други, които са регулирани като медицината, трябва да се види колко. Според висшите училища у нас трябва да вземат решение според специалността – едно да е за класическата филология, друго за право. Както и да се съобразят с тези в ЕС, защото студентите ще си направят сметката за колко години ще учат в България и колко в Европа.
Не съм казал най-главното! Махаме броенето на часове в образователните степени – няма да пише например за бакалавър са нужни 2000 часа или 3000. Ще има само кредити, в които ще е включено и практическото обучение. Премахваме и всички количествени изисквания за брой преподаватели в една катедра и т.н Те бяха въведени през 90-те години като застраховка срещу съкращенията. Но сега например се оказва, че Шуменския университет може да остане без пари, защото трябва да обяви конкурси за 20 доценти. Това не е нужно. В една катедра може да има само един основен професор, който да работи със свои колеги. Най-важното е другото – при финансовата рамка ще се решава на колко професори и доценти какви заплати ще се плащат, според труда им.
– Бяхте ли изненадан при отварянето на досиетата във ВАК?
– Бях изненадан от такава голяма концентрация. Винаги съм го казвал и са ме обвинявали, че аз като съветски и руски възпитаник съм обявявал, че е ВАК е сталинска система. Няма нищо срещу Русия тук. Но това е полицейски модел на съществуване. Не забравяйте, че има различни Русии. Но ВАК отпуши системата. Преди време дойдоха едни мои френски колеги, които казаха нещо важно: Вие сте в Европа, но не сте Европа. И точно това трябва да променим.
– Роден на 6 август 1960 г., гр. Видин.
– Завършил Ленинския държавен университет, специалност египтология – 1985.
– Ректор на НБУ от 2002 до 2009 г.
– Министър на образованието от 2009 г.
Има няколко задължителни неща, които трябва да се спазват, при варенето на яйцата за Великден.
Първо е необходимо да се избере подходящ съд за варене. Огромните тенджери не са препоръчителни, защото там яйцата при варене лесно могат да се удрят едно в друго и съответно да се напукат. Ето защо, в зависимост от броя на яйцата, подбирайте съдове, в които те ще бъдат максимално прилепнали едно от друго. Ако семейството ви е голямо и се налага да сварите много яйца наведнъж, предварително сложете продуктите в мрежичка или друга метална кошница, това ще ги предпази от ударите при високата температура на водата.
Вариант за предпазване от напукване е поставяне на кърпа на дъното на съда.
Добри резултати дава практиката да се добави щипка сол във водата. Тя също предпазва от напукване. За по-лесно обелване на вече сварените яйца можете да добавите и лъжичка оцет.
Температурата на варене също е от значение. След като водата кипне, котлона трябва да се превключи на по-ниска степен. Най-хубаво яйцата се сваряват на тих огън.
Друго основно правило е никога да не слагате яйцата във врящата вода, веднага след като сте ги извадили от хладилника. Това почти винаги гарантира нежелано напукване. Ето защо преди варене е необходимо да ги оставите на стайна температура за десетина минути.
След сваряването ги поставете под студена течаща вода за 1-2 минути, докато изстинат.
Минути
Здравите и вкусни великденски яйца изискват нито повече нито по-малко 8 минути. Продължителното варене под висока температура разваля вкусовите качества на яйцата, белтъка става жилав.
Не забравяйте да почистите добре яйцата преди да ги сварите. Най-лесно това става, като ги сложите за няколко минути в хладка вода, след което всяко едно се забърсва внимателно с кърпа.