ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Носител на престижната втора награда в Двадесет и второто издание на общофакултетската олимпиада по българска морфология е Силвия Илиева – студентка от специалността Български език и испански език. Родена е в Шумен, но е израснала във Варна. Завършила е IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ в морската столица. Владее английски, испански и португалски език. Записва тази специалност заради любовта си към испанския език и желанието в бъдеще да се занимава с преводаческа и преподавателска дейност. Интересува се от книги и музика. В свободното си време обожава да пътува и да опознава нови места, да се среща с приятели и да чете.

Ето нейните впечатления от олимпиадата:

За мен олимпиадата по морфология беше не просто поредният изпит, а едно предизвикателство, дори бих го нарекла приключение, което не само ме обогати с много нови знания, но ми помогна да израсна и като личност. Още от самото начало реших да взема участие не просто с амбицията да изпъкна с резултат пред останалите участници – за които всъщност честно бих заявила, че бяха сериозна конкуренция, а за да докажа пред самата себе си, че това е още едно предизвикателство, с което мога да се справя. Нямах нагласата или очакванията да се класирам на едно от челните места. Радостта да разбера, че заемам достойното второ място, дойде по-скоро от гордостта, че съм оправдала очакванията на моите преподаватели доц. д-р Красимира Чакърова и докт. Деси Димитрова, без чиято незаменима помощ и подкрепа не знам дали бих постигнала същия резултат. Все пак най-голямата награда за усилията, които си положил, е да срещнеш доволния поглед в лицето на хората, които са ти давали мотивацията да продължаваш напред по пътя към победата. Тогава разбираш, че дългите часове, прекарани в учене и труд, в упражняване на морфологичния и морфемния разбор, не са били напразни. Не мога да отрека и силното притеснение, което изпитвах до самото начало на олимпиадата, но мога да уверя всички, че още с получаването на олимпийския тест това притеснение се превръща в тръпката, в адреналина, който те кара да дадеш всичко от себе си и да покажеш какво можеш. Категорично съветвам всеки студент, който има възможността да се включи в това начинание, да го направи, защото то представлява едно неповторимо усещане, остава незабравим спомен!

Материала подготви:

докт. Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Атрактивният олимпийски тест и тази година се оказа предизвикателство за участниците. В морфологична надпревара се впуснаха представители от всички специалности на Филологическия факултет. По време на тричасовото съревнование участниците разрешаваха различни казуси, свързани с именната и глаголната система, подлагаха на лингвистичен анализ морфеми, лексеми и сложни форми. Морфологичните главоблъсканици обаче преминаха в уютна обстановка с ухание на ягоди.

Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Милена Попова и Хаджер Хасан (Български език и испански език), Илиана Кръстева (Българска филология) и Валя Лозева (Български език и английски език). Ето техните отговори:

1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

М: Наградата, която получих за 3-то място на олимпиадата по морфология, беше голяма изненада за мен. Наистина не очаквах, че ще бъда сред отличените, тъй като всички колеги се подготвяха много за тази олимпиада.

Х: Не го очаквах, защото не бях убедена, че съм се справила добре.

И: Не, изобщо не очаквах. Бях много изненадана. 

В: Не, дори не съм подозирала. Когато започнаха да обявяват поощрителните награди, дори се бях притеснила, че може да не съм сред класиралите се.

2. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

М: По време на консултациите и упражненията обръщахме повече внимание на практическите задачи. Това, което ме затрудни, бяха някои от теоретичните въпроси, тъй като не ми остана достатъчно време да ги прегледам обстойно.

Х: Повече ме затрудниха теоретичните въпроси, защото бях наблегнала основно на практическите упражнения и не ми беше останало достатъчно време да уча теория.

И: Кръстословицата.

В: Затрудниха ме задачите с отворен отговор, където се набляга на теорията. Може би ми попречи това, че разчитах повече на практическите задачи и не се подготвих много по теоретичната част.

3. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

М: Тайнствена, богата и различна от останалите славянски езици.

Х: Богата, разнообразна и интересна.

И: Вълнуваща, непредсказуема, интересна.

В: Българската морфологична система е колоритното ядро на езика.

4. Ако трябва да се самооприличите на една от грамемите в българските морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

М: С грамемата за бъдеще време, защото изразява желание за предстоящи действия, планове и мечти. Тя е сложна грамема, а такива трябва да са и целите, които си поставяме в живота.

Х: С грамемата сегашно време на глагола, защото в повечето случаи изразява мисли и действия, които се изживяват в момента и не се отнасят към миналото или бъдещето; изразява се просто, без излишни усложнения.

И: Не знам, може би с женския род, защото съм представител на женския пол.

В: С категорията род – защото крие повече, отколкото изглежда.

5. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с…

М: Олимпиадата по българска морфология е предизвикателство, което дава възможност на участниците да проверят собствените си знания, без да се притесняват. Ще я запомня с много усмивки, положителни емоции и приятна обстановка за работа, която дължим на доц. Чакърова, на асистентите ѝ и на представителите на Лингвистичния клуб.

Х: Олимпиадата по българска морфология е хубава възможност да провериш знанията си. Ще я запомня с приятното настроение, което създадоха организаторите при подготовката и провеждането ѝ.

И: Олимпиадата по българска морфология е нещо много вълнуващо и предизвикателно. Ще я запомня с чая от ягоди и позитивната атмосфера.

В: Олимпиадата по българска морфология е приключение. Ще я запомня с изключителната подготовка, която получихме, и с винаги позитивния поглед на доц. Красимира Чакърова към морфологията. Всичко това отключи любовта ми към българския език.

6. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

М: На бъдещите участници бих пожелала да се впуснат в това приключение, наречено олимпиада по морфология. Да не мислят за нея само като за вид състезание, а като добра възможност да проверят себе си и да опознаят по-добре българския език.

Х: Да бъдат смели и да вярват в своите възможности.

И: Да бъдат по-смели, да не се притесняват, защото от олимпиадата могат само да спечелят.

В: На бъдещите участници пожелавам да дадат шанс на себе си и на морфологията – отначало изглежда плашещо, но после става толкова интересно, че не можеш да спреш и искаш да знаеш все повече. 

Материала подготви:

Докт. Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език за двадесет и втора поредна година провокира интереса на филолози третокурсници и привлече в морфологична надпревара студенти от всички специалности на Филологическия факултет. Традиционно олимпийският тест провери умението на участниците да анализират морфеми, лексеми и аналитични форми. Кандидат-олимпийците се превърнаха в същински езикови творци, които произвеждаха слова, конструираха прости и сложни глаголни форми. Теоретичните казуси държаха будни умовете на младите филолози, а емблематичната кръстословица и ароматът на ягодов чай допринесоха за ведрото настроение по време на езиковедското съревнование.

След награждаването се срещнахме с отличените участници и ги помолихме да споделят впечатленията си от лингвистичното състезание. Най-напред Ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Станимира Гарванова (Български език и английски език), Иванка Христова (Български език и руски език), Теодор Атанасов (Български език и английски език), Иванела Йорданова (Българска филология), Мартина Георгиева и Мария Иванова (Български език и английски език).

Станимира Гарванова (Български език и английски език)

Олимпиадата по морфология за мен беше една нова възможност да се докосна до красотата на родния език. Научих се, че не само теорията е важна, а и практическите упражнения. В началото бях притеснена, че няма да успея да се справя, но с времето и с помощта на доц. Чакърова успях да усвоя всичко необходимо за успешното ми представяне. В живота няма нищо перфектно и винаги трябва да се стремим към повече – на това ме научи участието ми в олимпиадата. Освен многобройните часове в решаване на задачи и усвояване на материал, олимпиадата ми даде поредната възможност да осъзная какво голямо богатство е родният ни език и колко труден е всъщност той за чужденците, а и за нас самите, които сме негови носители. Изказвам огромни благодарности към доц. Чакърова, която никога не се отказа от мен, пребори се с ината ми и ми доказа, че щом искам силно нещо, ще го постигна.

Иванка Христова (Български език и руски език)

Двадесет и втората общофакултетска олимпиада за мен беше изключително вълнуващо преживяване, което обсеби съзнанието ми дори и след приключването ѝ! Искрено благодаря на доц. д-р Красимира Чакърова за всички положени усилия при подготовката на олимпиадата и за всички положени усилия, свързани с изчисляването и сумирането на резултатите, за любовта, която успя да породи у мен към морфологията, за винаги топлото отношение към нас, студентите. От подготовката за олимпиадата най-силно ми допадна морфемната сегментация на думите. Докато разграничавах корени и афикси и определях статута на морфемите, непрекъснато преоткривах богатството и красотата на българския език, езиците и народите, с които българският език е имал допир през годините, и следите, които те са оставили в нашия език. От приключването на олимпиадата до вечерта на награждаването непрекъснато в съзнанието ми изскачаха различни въпроси от олимпийския тест, любопитството ми дали отговорът, даден от мен, е правилният, или не, и вечерта на награждаването ме направиха истински щастлива!

Теодор Атанасов (Български език и английски език)

Удовлетворен съм, че взех участие в олимпиадата по морфология. Благодарение на доц. д-р Чакърова аз успях да се развия и в тази сфера на езикознанието. Впечатлен съм от организацията, която стои зад събитието, и от експедитивната работа на организационния екип. Беше ми изключително приятно и интересно да бъда част от това събитие. С удоволствие бих участвал отново в подобен проект!

Иванела Йорданова (Българска филология)

За мен Двадесет и втората общофакултетска олимпиада беше не просто олимпиада, а шанс да проверя доколко съм овладяла езиковедската дисциплина Морфология. Като всеки студент и аз в самото начало не бях уверена себе си и в това дали бих оправдала очакванията на преподавателите ни, но сега – след олимпиадата, се чувствам горда, че бях част от тази прекрасна група, бих нарекла дори и семейство, усещайки топлината и задружността в този сплотен колектив. Не мога да скрия удоволствието и удовлетворението си да бъда част от това езиковедско пътешествие, но още повече не мога да скрия благодарността си към доц. д.ф.н. Куцаров, доц. д-р Чакърова и докт. Димитрова, които в процеса на обучение ни даваха не само знания, които да надграждаме, но и личния си пример – идеала, към чието достигане и ние самите да се стремим! На самата олимпиада вълнението беше несъмнено, но в по-голяма степен беше осъзнатата мотивация да оправдаем очакванията на преподавателите ни. Сигурна съм, че успехите ни са именно тяхната най-голяма награда за пълноценно влаганите в нас зрънца на знанието, които да покълнат не само на това езиковедско съревнование, но и в процеса ни на работа като хора на словото. Бих дала съвет на бъдещите олимпийци, които не са напълно сигурни в себе си, да не се съмняват в своя потенциал и да се докоснат до дълбините на родния ни език, който винаги има на какво да ни научи и с какво да ни изненада!

Мартина Георгиева (Български език и английски език)

Олимпиадата по морфология беше както едно приключение за мен, така и чудесен начин да тествам себе си. Едно от нещата, които запалиха интереса ми, беше необичайният формат и начин на провеждане на събитието и съм истински щастлива, че бях част от него. Възхищавам се на доц. Чакърова и целия екип, стоящ зад тази идея!

Мария Иванова (Български език и английски език)

Моите впечатления от олимпиадата са много положителни. Мина спокойно, в приятна атмосфера, без излишно напрежение. Организационният екип, който присъстваше на този ден, се погрижи много добре за нас. Отговаряха на всички наши въпроси, пихме чай от ягода, който направи обстановката още по-приятелска, не се чувствахме силно притеснени така, както бихме се чувствали на нормален изпит. Доц. Чакърова направи много за нас, за подготовката ни и приносът за прекрасните награди, които получихме, беше изцяло неин.

Материала подготви:

                                                            Докт. Десислава Димитрова,

                                                            Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 12 януари 2020 г. в Пловдивския университет се състоя Двадесет и втората общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език, организирана от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ и Филологическия факултет. Традиционното езиковедско състезание се провежда по идея на доц. д-р Красимира Чакърова от далечната 1999 г. досега, когато за него дава благословията си лично доайенът на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Олимпиадата представлява алтернатива на традиционния изпит по морфология. Ежегодно при обявяване на резултатите най-добре представилият се участник получава почетното звание „Морфолог на годината“ и победната купа: изображение на богинята Нике (която доц. Чакърова нарича на шега „Богинята на морфологията”), както и специален подарък от името на Лингвистичния клуб.

Самото състезание е с продължителност три астрономически часа. Характерно за лингвистичната надпревара е, че при нея вместо неизбежно съпътстващото всеки изпит напрежение се усеща уханието на ягодов чай, който по традиция се поднася на състезателите. За всеобща радост тази година Олимпиадата напълно оправда названието си „общофакултетска”: в нея се включиха студенти третокурсници от всички специалности на Филологическия факултет.

Олимпийският тест се състоеше от 19 задачи, сред които имаше теоретични въпроси с отворен отговор и чисто практически казуси като морфемен разбор на думи, морфологичен разбор на изречение, образуване на форми за аорист и имперфект на определени глаголи и др. Забавен елемент в теста внесе любимата на участниците морфологична кръстословица.

Системата на оценяване на олимпийските тестове е такава, че осигурява максимална обективност. Потърсен е механизъм за отчитане на степента, в която студентът познава отделните морфологични явления, чрез присъждането на бонус точки за посочването на допълнителна информация, свързана с даден въпрос.

Церемонията по награждаването на олимпийците се състоя на 17 януари от 16.30 ч. в 10. с. з. в присъствието на декана на Филологическия факултет и член на научната комисия по оценяване на тестовете доц. д.ф.н. Константин Куцаров и на доц. д-р Красимира Чакърова – идеолог на събитието и автор на олимпийския тест.

Званието „Морфолог на годината“ заслужено спечели Елена Билюкова от специалност Български език и английски език, получила на теста респектиращите 790 точки. На второ място се класира Силвия Илиева (Български език и испански език), третото място си поделиха четирима участници – Милена Попова и Хаджер Хасан (и двете от Български език и испански език), Илиана Кръстева (Българска филология) и Валя Лозева (Български език и английски език). Поощрителни награди получиха Станимира Гарванова (Български език и английски език), Иванка Христова (Български език и руски език), Теодор Атанасов (Български език и английски език), Иванела Йорданова (Българска филология), Мартина Георгиева и Мария Иванова (Български език и английски език). Всички отличени участници получиха грамоти и книги, а класираните на първите три места – съответно златен, сребърен и бронзов медал.

Купата на победителката беше тържествено връчена от Морфолога на 2019 г. Мара Георгиева (Българска филология). Анастасия Кехайова, съпредседател на Лингвистичния клуб, поднесе на Елена Билюкова и специален подарък – сборника „Избрани студии и статии по езикознание” на видния български лингвист Георги Герджиков.

Както всеки път, олимпийското състезание премина в дух на спортсменство и доброжелателство. Показателно беше, че всички участници искрено се радваха на успеха на победителката. За някои от тях, които не можаха да прескочат бариерата, Олимпиадата беше генерална репетиция за бъдещия изпит. Те също получиха адмирации за желанието да проверят знанията и способностите си.

Може да се обобщи, че Олимпиадата по морфология съчетава две неща:

– идеалната форма на изпитване – без излишно напрежение, в спокойна, предразполагаща атмосфера; с осигурена максимална безпристрастност при оценяването; с поощряване на всяка „единица знание”;

– идеалното състезание – без желание да победиш на всяка цена, а със стремеж да дадеш най-доброто от себе си. Иска ти се да спечели най-добрият.

Олимпиадата възпитава и изгражда трайни качества у младите хора, учи ги, че почтеността може да върви ръка за ръка с амбицията. Мнозина, преминали през тази школа, в бъдеще се ориентират към научното поприще. А всички, докоснали се по някакъв начин до езиковедското състезание, го усещат като истински празник. То е свидетелство за неувяхващата любов и живия интерес към родния ни език. И тази година отново десетки студенти бяха изкушени от възможността не само да усвоят нелеката дисциплина морфология на съвременния български език, а и да я овладеят в детайли. Пожелаваме си много бъдещи лингвистични съревнования с ентусиазирани участници, готови да премерят силите, знанията и способностите си.

                                                            Докт. Радостина Колева,

                                                            Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 7 ноември 2019 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в Заседателната зала на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе среща за представяне на дейността на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“ и за приемане на нови членове. Присъстваха ръководителят на формацията доц. д-р Красимира Чакърова, съпредседателите Елена Минчева и Анастасия Кехайова, други клубни членове, както и студенти първокурсници и второкурсници от специалностите Български и италиански език, Български език и история и Българска филология.

Диана Мъркова и Ивана Витанова накратко разказаха за дейността на Клуба за периода от създаването му през 2001 г. до днес. Двете момичета бяха подготвили интересна мултимедийна презентация, представяща някои от най-важните събития в историята на формацията – единствена по рода си в системата на българските университети, – както и информация за успешната реализация на редица клубни членове.

Бе посочено, че ежегодно Клубът е съорганизатор на Националната научна конференция за студенти и докторанти и на Общофакултетската олимпиада по морфология на българския език. Част от дейността му включва подготовката на срещи с изтъкнати езиковеди, писатели, журналисти; на научни и методически семинари; на поетични вечери. Гостите имаха възможност да разгледат първата издадена от Лингвистичния клуб книга „Любомир Андрейчин – пътят на откривателя“, както и сборниците с отличени научни доклади в Конференцията, подготвени за печат със съдействието на клубните членове.

Бяха обявени и събитията, които формацията ще организира през 2020 г.: научни презентации в рамките на инициативата „Академичен четвъртък“; XXII-та общофакултетска олимпиада по българска морфология и XXII-та национална научна конференция за студенти и докторанти; честване на 100-годишнината от рождението на Валери Петров; семинар на тема „Трагичното, комичното и трагикомичното в творчеството на Антон П. Чехов“ в гр. Велинград; честване на 20-годишнината от основаването на Лингвистичния клуб и др.

Студентите първокурсници и второкурсници, гости на тази среща, получиха формуляри за присъединяване към Клуба.

Ивана Витанова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 16 и 17 май в Дома на учените в живописната старинна част на град Пловдив се проведе Двадесет и първата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Светът е разтворена книга”. Тя бе организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Съюза на учените в Пловдив и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Съпътстваща инициатива през двата конферентни дни беше фотографската изложба „Пловдивски фотописи“, подготвена от редакционния екип на популярното пловдивско списание „Нула 32“.

Тазгодишното издание на форума беше с широко международно участие. Наред с докладчиците от почти всички български университети – Софийски университет, Великотърновски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, в работата на форума се включиха и млади филолози от висши училища в Гърция, Украйна, Сърбия и Словения.

Тържественото откриване на форума се състоя на 16.05.2019 г. от 10.00 часа в пленарната зала на Дома на учените, когато в изпълнение на водещите Десислава Димитрова и Анастасия Кехайова прозвучаха стиховете на Стоян Михайловски:

Светът – отворена е книга

и всякой може да успее

по нещо в нея да прочита

и нещичко да разумее…

Приветствие от името на деканското ръководство на Филологическия факултет отправи заместник-деканът доц. д-р Константин Куцаров. Съпредседателят на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” Елена Минчева също поздрави присъстващите в залата. След това думата бе дадена на главните организатори на събитието – доц. д-р Красимира Чакърова и д-р Здравко Дечев.

Доц. д-р Владислав Миланов от СУ „Св. Климент Охридски” прочете поздравителен адрес от Декана на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, в който бе акцентувано върху националната значимост на пловдивската филологическа конференция.

С едноминутно мълчание бе почетена паметта на напусналия ни тази година доайен на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.

Надпреварата в секциите по езикознание и литературознание оценяваха национални журита. Арбитрите отправяха градивни критики и даваха полезни насоки за бъдеща научна дейност на изследователите. Журито в Секцията по езикознание беше в състав: председател – проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски”), и членове: проф. д-р Петя Осенова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д.ф.н. Ваня Зидарова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Росица Декова (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Председател на литературоведското жури бе проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски”), а членове: проф. д.ф.н. Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски“), проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), гл. ас. д-р Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. Илонка Георгиева (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Специално за студентите от Украйна, включили се в конференцията, беше организирана онлайн „ разходка“, по време на която ролята на екскурзовод изпълни съпредседателят на Лингвистичния клуб в ПУ Анастасия Кехайова. Тя запозна виртуалните „туристи“ със забележителностите и с древната история на Европейската столица на културата. По този начин украинските участници получиха възможност да се потопят в атмосферата на нашия град и да се почувстват част от събитието.

В Секцията по езикознание преобладаваха докладите, посветени на съвременния български език, но не липсваха и съпоставителни проучвания. Обект на изследване бяха и чужди езици като сръбски, турски, английски и др.

Сред синхронните изследвания се откроиха със съвременния подход по темата докладът за изразяването на презумптивна семантика, за т. нар. „глобалийски език”, за значението „свидетелственост“ в българската глаголна парадигма и др. Интерес предизвикаха и наблюденията върху проявите на системни отношения (синонимия, омонимия, антонимия и паронимия) при граматичните морфеми в нашия език.

Представени бяха и проучвания, свързани с когнитивната лингвистика, генеративния синтаксис, както и с функционално-семантичната граматика, интересът към която в значителна степен определя облика на Пловдивската лингвистична школа.

Едно от заседанията през втория конферентен ден премина в нетрадиционен формат: докладчици от Украйна представиха докладите си по Skype и се включиха в дискусията, отговаряйки на въпросите на членовете на научното жури.

В Секцията по литературознание също бе представено разнообразие от теми и проблеми. Във фокус бяха поставени както текстове на класически български автори (Христо Ботев, Иван Вазов и др.), така и на съвременни творци като Станислав Стратиев и Иван Теофилов. Обект на внимание бяха също произведения на чуждестранни майстори на словесното изкуство.

На 16 май от 17 ч. в Синия салон на Дома на учените бе проведена среща разговор с г-н Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели, който сподели с участниците във форума свои интересни виждания за поетическото изкуство.

Традиционният коктейл, с който приключи първият ден от конференцията, се превърна в добър повод за създаване на ценни контакти и приятелства.

Особено вълнуваща за участниците в конференцията бе церемонията по закриване на конференцията, когато бяха обявени резултатите от класирането в секциите по езикознание и литературознание, а отличените докладчици получиха награди.

При магистрите езиковеди първа награда заслужено си поделиха Диана Мъркова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, с доклад на тема Наблюдения върху някои прояви на системни отношения в сферата на българските граматични морфеми, и Васил Стаменов, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, със задълбоченото си изследване, озаглавено Към въпроса за ядрените модификатори във функционално-семантичното поле на персоналността в съвременния българския език (релацията персоналност – свидетелственост).

Втора награда в тази подсекция не бе присъдена. Бяха връчени три трети награди – на Петка Иванова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада ѝ Фразеологични периферийни модификатори за изразяване на компаративност в съвременния български език; на Анета Недялкова от магистърска програма „Лингвистика и библиотечно-информационни дейности“, ШУ „Еп. Константин Преславски“, за доклада Експериментално изследване на остаряването на типични за епохата на социализма думи, и на задочната участничка Елена Хомчак, магистърска програма „Украински език и литература“, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, за изследването ѝ, озаглавено Лингвокультурный концепт дорога в украинской языковой картине мира.

Поощрителните награди отидоха при две участнички от МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна: Анна Шевчик, магистърска програма „Украински език и литература“ (с доклад на тема Ноосферное образование на уроках украинского языка в общеобразовательной школе), и Анастасия Никиренкова, магистърска програма „Филология. Германски езици и литератури“ (Функционирование фразеологических единиц в романе Ренсома Риггса “Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children”).

При бакалаврите лингвисти първа, втора и трета награда не бяха присъдени. Поощрителни награди получиха Ана-Мария Маркати и Хриса Кириази, 4. курс, Тракийски университет „Демокрит“, Гърция (за доклада им Графитите – изкуство или вандализъм?); Катерина Алексопулу и Катерина Арабаджи – четвъртокурснички от от същия университет (Българо-гръцките отношения и ресторантските менюта), и Елена Федюнина, Украински език и литература, 3. курс, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна (Лингвостилистические особенности романа Люко Дашвар „Мати все“).

В Секцията по литературознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получиха трима участници: Илия Димитров, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследването Неканонични очарования – поезията на Иван Теофилов през 60-те години на XX век, Мария Георгиева, Българска филология, 2. курс, СУ „Св. Климент Охридски“ за доклада, озаглавен Сродство по избор: концептуализации на времето в диалога Ботев – Раковски и Стефан Калпачев, Новогръцка филология, 4. курс, СУ „Св. Климент Охридски“, за изследването Многоезичието и модерна Гърция – случаят Деметриос Капетанакис.

С трета награда бяха отличени Илияна Банчева, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада на тема Преобърнатият любовен триъгълник в пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик-Еманюел Шмит, Илиян Карабойчев, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследване под заглавие Образът на Нарцис в творчеството на Вячеслав Иванов и Константин Балмонт, и Деметрия Танева, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада си Никола Владикин – между маргиналията и забравата.

Бяха присъдени и две поощрителни награди: на Елена Минчева, Български език и италиански език, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“ (с доклад Темата за Италия в „Принцеса Брамбила“ от Е. Т. А. Хофман) и на Андраж Стефановски, Словенистика, 3. курс, Люблянски университет (Словения) за изследването му Dve tragične sudbine – Gerganina i Bogomilina.

В края на церемонията по закриване на конференцията тържествено беше представен първият брой на Годишника на Националната научна конференция за студенти и докторанти „Verba iuvenium” („Словото на младите”), който включва отличените доклади от юбилейната Двадесета научна конференция „Словото – идеи, идеали, утопии”. С голямо вълнение авторите на докладите получиха екземпляр от книгата, след което всички се събраха пред входа на Дома на учените за традиционната обща снимка.

Поредната успешна научна конференция премина изцяло в дух на ползотворно сътрудничество. Участници и арбитри се разделиха, заредени с положителни емоции и нови идеи и вдъхновени за бъдещи открития в областта на науката за словото.

Докт. Радостина Колева,

 Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“