Теоретична граматика на българския език. Морфология
През 1997 г. публикувах труд със заглавие Лекции по българска морфология (Пловдив: Паисий Хилендарски), който с незначителни допълнения през следващата година стана съставна част на цялостен учебник по български език [Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис), София: Петър Берон, 1998, 656 с.] за студенти от университетите. Именно предназначението на текста – да бъде част от системно описание на българския език, налагаше някои ограничения по отношение на обема, съобразяване със съавторите по отношение на цитирането и пр. Така че още тогава остана неизползван материал, който през годините значително се обогати. В този смисъл текстът от 1997–1998 г. представлява тезис на сегашното изложение, което запазва старата структура – материалът е разпределен в пет части: теоретичен раздел, уточняващ терминологичния инвентар; специална глава за характерните особености на морфологичната система на съвременния български език, които именно го правят „класически и екзотичен” по думите на моя учител проф. Светомир Иванчев; раздел за лексико-граматичната характеристика на традиционно приеманите десет части на речта; раздел за езиковите категории, свързани с морфологията – общи, глаголни и именни; раздел за лексикално-граматичните категории. Запазена е и основната концепция за броя, структурата и класификацията на морфологичните категории в съвременния български език. Разбира се, почти навсякъде изложението е разширено и обогатено, коригирани са някои неточности.
Съществено новото в този труд е обстойното представяне на становищата на почти всички автори на синтетични трудове за българския език от Неофит Рилски и Юрий Венелин до наши дни, както и на авторите на множество монографични изследвания относно дефинирането на отделните части на речта, на техните лексико-граматични разреди, формални класове и на морфологичните и лексикално-граматичните категории. В много случаи концепциите са оставени без коментар, а в редица други са подложени на критичен анализ с оглед на застъпваните от мене позиции. Освен че информира за редица находки на нашите предшественици, като ги изважда от забвение, трудът се стреми да проследи развитието на идеите по посочените по-горе проблеми и да отчете заслугите на всички, направили дори и малки приноси в теоретичната морфология на съвременния български език. Значително са обогатени или пък за пръв път са въведени богати илюстрации от българската художествена литература и от народното творчество към всяко от разглежданите явления.
През 1975 г. проф. Хр. Първев отпечата забележителния си труд Очерк по история на българската граматика (София: Наука и изкуство), проследяващ развитието на идеите в морфологията от Неофит Рилски до Основна българска граматика (София, 1944) на Л. Андрейчин, който се превърна в безценно помагало за студенти, докторанти и изградени специалисти. Историческата част на предлагания от мене труд има претенциите да продължи този обзор, да го разшири и допълни, а също така и да даде различна трактовка по много от дискусионните въпроси.
Трудът продължава да е предназначен преди всичко за студентите, слушащи лекционния ми курс по Морфология на съвременния български език или пък общия курс по Съвременен български език, но той вече е насочен и към всички учени, работещи в областта на морфологията на съвременния български език, както и, разбира се, към любознателните читатели. За целта най-същественото, необходимо за студента с оглед на подготовката му за семестриален изпит, е отпечатано с нормален шрифт, а предназначеното предимно за научните работници и за най-любознателните – с петит.
Искрено се надявам трудът да предизвика интерес.
Специално искам да благодаря на своя рецензент – доцент Янко Бъчваров от Катедрата по славянско езикознание на Софийския университет, който детайлно (и неколкократно) прегледа изложението, като ми направи ценни бележки и препоръки.
Пловдив Авторът
ноември 2006 г.