Радостина Колева

April 3rd, 2021

Радостина Колева Колева е докторант по морфология на съвременния български език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. През 1998 г. се дипломира като магистър по специалност Български и немски език. От 1998 до 2002 г. работи като учител по немски език. През 2007 г. завършва магистратура по Английски език и методика. Член на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” от 2015 г. Участник е в Редакционната колегия на „Слово и памет. Сборник с доклади от Осемнадесетата национална конференция за студенти и докторанти”, Пловдив, 2016 г., на „Словото – идеи, идеали, утопии. Сборник с доклади от Деветнадесетата национална конференция за студенти и докторанти”, Пловдив, 2017 г., и на „Verba iuvenium. Словото на младите, Годишник на Националната конференция за студенти и докторанти” бр. 1, Пловдив, 2019 г. Участвала е с доклади в 4 национални конференции за студенти и докторанти, два пъти в конференцията „Паисиеви четения”, в конференцията Българистични четения в Сегед, 2017 г. и в III международна научна конференция „Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи”  в Благоевград през 2018 г.

Научните ѝ интереси са в сферата на морфологията на българския език, общата морфология, стилистиката и други области на лингвистиката.

Владее в различна степен немски, английски и руски език.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ:

  1. Някои наблюдения по отношение на категорията род в българския език // Словото – традиции и модерност. Сборник с доклади от ХVII национална конференция за студенти и докторанти. Пловдив, 2015 г., стр. 21 – 25.
  2. Стилистични аспекти на субстантивирането в българския книжовен език // Слово и памет. Сборник с доклади от Осемнадесетата национална конференция за студенти и докторанти. Пловдив, 2016 г., стр. 43 – 48.
  3. Към въпроса за транспозициите по категорията род в съвременния български език // Научни трудове на Пловдивския университет, том 54, кн. 1, СБ. А. Пловдив, 2016 г., стр. 507 – 515.
  4. „Лексикално-граматична метафора” и лексемите от среден род в българския език // Словото – идеи, идеали, утопии. Сборник с доклади от Деветнадесетата Национална конференция за студенти и докторанти. Пловдив, 2017 г., стр. 40 – 47.
  5. Относно формалната и семантичната немаркираност при категорията род в българския книжовен език. // Българистични четения. Международна научна конференция в Сегед, Унгария, 2017 г., стр. 169 – 174.
  6. Механизъм на олицетворението и одухотворяването в българската художествена литература. // Научни трудове на Пловдивския университет, том 55, кн. 1, СБ. А, Пловдив, 2017 г., стр. 211 – 218.
  7. Има ли родът семантика? (Наблюдения върху категорията род на съществителните имена в българския език) // Verba iuvenium. Словото на младите, Годишник на Националната конференция за студенти и докторанти, бр. 1, Пловдив, 2019 г., стр. 85 – 95.
  8. Взаимодействие между умалителност и род при съществителните имена за лица в българския език // Езиков свят, т. 18, бр. 2, 2020 г., стр. 47 – 53.
  9. Изразяването на общо отрицание в българския и немския език през призмата на съпоставката. // Езиков свят, т. 19, бр. 1, 2021 г., стр. 45 – 55 (в съавторство с Кр. Чакърова).
  10. За някои разногласия в науката, свързани с лексикално-граматичната категория род на съществителните имена. // Научни трудове на Съюза на учените в България, Пловдив, VIII международна конференция на младите учени, Пловдив, 2020 г., стр. 71 – 75

 

 

Comments are closed.