Archive

Archive for February, 2019

Олимпиадата е вълнуващо езиково приключение (интервю с носителя на приза „Морфолог на 2019“ Мара Георгиева)

February 3rd, 2019 Comments off

В края на поредицата от интервюта с отличените олимпийци ви представяме отговорите на победителя в лингвистичната надпревара и носител на приза “Морфолог на 2019” Мара Георгиева от специалността Българска филология.

  1. Очаквахте ли да бъдете отличена?

Истината е, че очаквах да бъда сред отличените участници, но разбира се, не съм предполагала, че ще спечеля първата награда и че ще бъда удостоена с приза ,,Морфолог на годината”. Чувствах се много добре подготвена и това ми даваше увереност, че ще бъда сред отличените. Мисля, че положих необходимите усилия за самоподготовка, ходех редовно на лекции, упражнения и консултации, които ми помогнаха изключително много. Исках да се представя достойно и на ниво, да докажа себе си, и съм щастлива, че успях да оправдая доверието на преподавателите си.

  1. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?

Разбира се, че за успешно и достойно представяне на олимпиадата са нужни много последователни и систематизирани знания, но те определено не са единственият ключ към успеха. За да се справиш благополучно с морфологичната олимпиада, е необходимо да имаш и усет към собствения си език, както и към историята му. Едно механично наизустяване на теория, понятия и дадени определения далеч не е достатъчно. По-голямата част от задачите в морфологичната надпревара са практически, т.e. за тях няма готова рецепта, изисква се да помислиш и да разсъждаваш на момента – именно в това се крие предизвикателството на олимпийския тест. Проницателният ум и прозорливостта символизират интелектуалния човешки поглед. Когато имаш нюх към същността на езика и добре изработен алгоритъм на работа, положителните резултати са налице. Като друго разковниче за успеха считам редовното посещение на лекции, упражнения и консултации при подготовката за олимпиада, както и разбира се, редовното изпълнение на домашните работи, тъй като знанията се усвояват много по-пълноценно на практика. Според мен, за да успееш, трябва да си  най-вече постоянен, амбициозен, отговорен и дисциплиниран.  

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

За мен всички задачи от олимпийския тест бяха удоволствие и предизвикателство да развия уменията си. Едни от любимите ми задачи са: морфологичният разбор на изречение, морфемният анализ на думи, образуване на форми за аорист и имперфект, определяне вида на неизменяемите думи и разбира се, отличителният символ на олимпиадата – морфологичната кръстословица. Като по-трудна задача определям конструирането на глаголни форми и техните преизказни съответствия. Мисля, че тази задача символизира процеса на градеж на дадена постройка и ние трябваше да влезем в ролята на строители, като построим една своеобразна издръжлива кула. Всяко здание се нуждае от стабилни основи, върху които да се надгражда. Поставянето на основи не е никак лесно, необходимо е да се вложат старание, прецизност, разум и точна преценка. С изпълнението на всяко следващо условие и при правилно начертана насока „кулата“ трябваше да придобие устойчив, завършен и преизказан вид.

  1. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

Обикновено човек свързва традиционните изпити с притеснение, напрежение и тревога.

Олимпиадата обаче се различава от тях, тъй като дава възможност да докажеш себе си, да се докоснеш до красотата и богатството на българския език. На олимпиадата атмосферата е благоприятна и уютна, кара те да разгърнеш целия си потенциал и да се чувстваш спокоен, мотивиран, уверен и изпълнен с позитивизъм и енергия, а когато работата се превърне в удоволствие, а напрежението – в спокойствие, успехите не закъсняват. Разбира се, нейният състезателен характер също е вълнуващ – стимулира те да мериш сили със своите връстници в областта на една от най-завладяващите езиковедски дисциплини – морфологията! Фактът, че олимпиадата вече двадесет и една години е съхранила духа и традициите си, е доказателство за превъзходството ѝ над обичайните изпити. Традиционните изпити проверяват знанията, олимпиадата проверява лингвистичния талант и усета към езика.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Необятна приказна загадка.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

Бих избрала да се самооприлича като симбиоза между глагол и междуметие. Според привържениците на психологическото направление в езикознанието глаголът е ,,душата” на изречението. Акад. Александър Теодоров-Балан пък го нарича ,,слонът” в царството на българската граматика. Глаголът означава действие и динамика и мисля, че тази негова характеристика категорично ми приляга, но само от една страна –определено съм човек на действието и смятам, че делата на един човек говорят много повече за самия него, отколкото думите му (както е казал древният китайски философ Лао Дзъ: ,,Да действаш, значи да бъдеш.”). От друга страна обаче, междуметието е изолирана неизменяема дума, изразяваща спонтанни чувства и емоции, а това асоциирам със своята чувствителност, емоционалност и експресивност. По мое мнение позитивните емоции са двигателят и катализаторът на енергия, необходима на всеки човек. Душевните преживявания ни презареждат и изпълват с нови сили и устременост към познанието. Тъй като глаголът е изменяемата част на речта с най-богата морфологична парадигма, го свързвам и с промяната. Това е още една причина да харесвам междуметието и неговата неизменяема същност, която пък свързвам със своето постоянство и с упоритостта си да постигам целите, които съм си поставила. Колкото до изолираността на междуметието като част на речта – тя ми напомня за уникалността на всеки един човек – считам, че всеки от нас притежава собствен чар, харизма и определени качества, които го отличават от останалите. Глаголът и междуметието съвместяват действието, метаморфозата на човека, способността му да се адаптира към средата, динамичността и забързаното му ежедневие, както и палитрата от чувства и емоции, от които е изтъкана същността му.

  1. С какво ще запомните олимпиадата?

Ще запомня олимпиадата като вълнуващо езиково приключение! На първо място, винаги ще помня грижовното, мило и топло отношение на преподавателите и квесторите по време на олимпиадата. Ще запомня, че олимпиадата ме накара да повярвам в себе си и в силата на своя дух! Ще помня консултациите за подготовка, които ми бяха много полезни. Ще помня как доц. Чакърова винаги ни насърчаваше и вярваше в нас, вдъхваше ни подкрепа, кураж и ентусиазъм. Ще запомня тържествената вечер на награждаването, която се превърна в специален празник, който завинаги ще остане в сърцето ми! Когато доц. Чакърова съобщи името ми и това, че съм на първо място, вълнението и тръпката бяха неописуеми. Прекрасните, мили и хубави думи и похвали, които чух за себе си, ме развълнуваха дълбоко и ме накараха да се чувствам щастлива, пълноценна и обичана! Освен с красива купа, връчена ми от миналогодишната победителка – Петя Златева, със златен медал, с диплом, с благоуханна роза и редица прекрасни книги и подаръци, на церемонията по обявяването на резултатите бях удостоена и с още един изключително мил, благороден и трогателен жест, който също ще ми остане скъп спомен от този трепетен момент – мои колеги и приятели: Диана Мъркова и Илия Точев създадоха и прочетоха на глас своето талантливо и емоционално произведение – царски сонет, посветен на победителя. Освен оригинален труд, царският сонет е и много трудоемко начинание, оценявам високо това благородство като израз на съпричастност с емоцията на победителя. Признанията, които получих, са най-важната награда! Ще запомня, че 2019 г. започна за мен с огромен успех. Отправям своите сърдечни благодарности към преподавателите си по морфология на съвременния български език: доц. д-р Красимира Чакърова, доц. д-р Константин Куцаров и проф. д.ф.н. Иван Куцаров (светла да е паметта му!), които дадоха максималното от себе си, за да се случи всичко това. Благодаря им за знанията, с които ме дариха, за търпението, за безценните съвети, за възхитителните усилия, които положиха, за сърдечността, за всеотдайността и загрижеността! Именно знанието ни осигурява необходимото за реализирането и на най-смелите ни мечти. Радвам се, че съм съпричастна към това вълнуващо събитие и вярвам в голямото му бъдеще.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници в морфологичната надпревара пожелавам да вярват в себе си, във възможностите си, защото у всеки човек се крият неподозирани сили, способности и талант, но за да бъдат изявени, е необходимо всеки да има куража и смелостта да участва в това уникално и незабравимо лингвистично приключение, което разкрива нови хоризонти и оставя трайна следа на споделени приятни спомени и неповторими емоции. Пожелавам им да бъдат мотивирани и изпълнени с ентусиазъм и воля – често се случва пътят към успеха да е осеян с трудности и изпитания, но именно чрез преодоляването им се достига до победата. Най-вече им желая да разгадаят и тайните на словото, преоткривайки себе си; да бъдат здрави, щастливи, обичани, целеустремени, амбициозни и да покоряват нови върхове. Надявам се и у тях да се разпали искрата на любовта към морфологията, която винаги да гори с буен пламък. Нека бъдат вдъхновени и окрилени от вярата, надеждата и любовта!

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата – повече усмивки, по-малко притеснение (интервю с Неда Ненова – носител на втора награда)

February 1st, 2019 Comments off

 

След церемонията по награждаването на отличените участници в общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния българския език проведохме кратко интервю с лауреатите от лингвистичното състезание. Предлагаме ви отговорите на носителя на втора награда – Неда Ненова от специалността Българска филология.

  1. Очаквахте ли да бъдете отличена? 

Въпреки че времето ми за подготовка беше ограничено, очаквах да се представя достойно, но не очаквах да спечеля второто място. Повече решавах практически задачи, за теорията отделих по-малко време. В помощ ми бяха и консултациите, които ни даде доцент Чакърова.

  1. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания? 

Знания са необходими, но в никакъв случай не са достатъчни само те. Човек трябва да има усет към езика, както и логическо мислене, за да се справи с олимпиадата.  

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? 

Може би е традиция, но винаги най-лесните задачи от даден изпит, тест, олимпиада се оказват най-трудни за мен. 

  1. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити? 

По това, че човек се чувства по-малко напрегнат. Притеснение естествено има, но преобладават положителните емоции. 

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи? 

Необятна, сложна, но забавна. 

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали? 

Глагол – динамичен и постоянно променящ се.

  1. С какво ще запомните олимпадата? 

С аромата на ягоди и усмивките на участниците и организаторите.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара? 

На първо място успех, да дадат най-доброто от себе си, да се забавляват, докато решават задачите, и да извлекат от олимпиадата само положителните емоции.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags: