За олимпиадата по олимпийски, или как да станеш “Морфолог на годината”
За дванадесета поредна година Филологическият факултет на Пловдивския университет и Лингвистичният клуб „Проф. Борис Симеонов” проведоха общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език. Това събитие за студентите и техните преподаватели българисти вече се превърна в утвърдена традиция, събирайки от година на година все повече желаещи да докажат себе си на морфологичното поприще.
Автор на идеята за провеждането на олимпиадата и главен организатор е доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език и заедно с колегите си доц. д-р Константин Куцаров и гл. ас. Мария Павлова успяват да предадат на своите студенти състезателния дух и желанието за себедоказване.
Победител в олимпиадата и носител на званието „Морфолог на годината” тази година стана Павлина Александрова – студентка в трети курс по специалността „Български език и английски език”. На церемонията по награждаването, която се състоя на 13 януари 2010 г. в 8. аудитория, Павлина получи своята награда и официално беше поканена за член на Лингвистичния клуб от съпредседателя на клуба Тенчо Дерекювлиев. Със същата покана той се обърна и към другите отличени участници:
Втора награда: Гергана Василева (СФ) и Мина Колева (БЕНгрЕ);
Трета награда: Радост Никифорова (БЕНЕ) и Теодора Петрова (БФ).
Поощрителни награди:
Велена Ранкова (БЕАЕ);
Евелина Лухова (БЕАЕ);
Симеон Димчев (БЕНгрЕ);
Милена Иванова (БЕФЕ);
Елена Петрова (БЕИЕ).
За своите впечатления от олимпиадата и олимпийския дух пожела да разкаже Теодора Петрова – носителката на трета награда:
Странен беше устремът, който, предполагам, всички ние изпитахме в онова ранно утро, и който накара всеки от нас да преодолее солидната доза съботен мързел и да отбележи своето присъствие на олимпиадата по морфология в Пловдивския университет. Но ние го направихме и прилежно заехме своите места в 3. или 4. аудитория, където едва успяхме да намерим свободни места. Странна беше и голямата еуфория, голямото вълнение, пълнещо гърдите ни в очакване на заветните листове с нерешими задачи, които всеки трябва да преодолее и превърне в решими. Това вълнение беше почти необяснимо поради факта, че олимпиадата не е изпит и от него не зависи нашата съдба, но все пак го имаше. Може би защото всеки от нас беше вече заразен от помитащата сила на този състезателен дух, който всъщност ни превръща в търсещи и мислещи хора. Не мисля, че някой изпитваше озлобление, страх или каквито и да е негативни чувства към другия като потенциален конкурент за така оспорваната титла „Морфолог на годината”. В този смисъл олимпиадата не беше бойно поле, а по-скоро възможност да се запознаеш, да осъществиш контакт с други странни като теб хора, за които филологията не е само труднопроизносима дума. Олимпиадата ни даде възможност да срещнем други с подобни на нашите интереси и, малко или много, да осъществим тази заедност, към която всички се стремят. Благодарим на доц. д-р Красимира Чакърова, на доц. д-р Константин Куцаров и гл. ас. Мария Павлова, на Лингвистичния клуб и на всички други, съдействали за реализиране на лингвистичното състезание, защото именно чрез подобни събития всички ние достигаме до това случване, което ни осмисля като способни същества, желаещи да изявят своите умения. И не мисля, че за някого от участниците трите часа, прекарани над листовете с морфологични задачи, бяха загубено време, най-малкото защото ни доведоха до много важни въпроси като този: „Каква е семантиката на термина транспозиция?”- въпроси, без които нашето битие би било неописуемо празно. Това е шега, разбира се, но тази шега е само още един знак, че всеки от нас прие олимпиадата като едно приятно преживяване, в което можеш да научиш нещо повече, да покажеш това, което знаеш, да се скриеш от зоркото око на квесторите, но най-вече за да осъществиш контакти с други твои връстници, които също като теб са станали рано и са дошли, за да защитят достойно това странно същество Филолога.
Публикувано във в-к “Пловдивски университет”, бр. 1, 2010 г.