ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

На 20 и 21 май в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ се проведе Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Слово и идеологии“. В избора на това мото стои идеята за словото като най-мощното оръжие на всяка идеология, което има силата да събуди порива към свобода и справедливост, когато е правдиво и искрено. Тазгодишното издание на научния форум беше посветено на 200-годишнината от рождението на Патриарха на българската революция Георги Раковски и се проведе в навечерието на най-българския празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Както всяка година, събитието се организира от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Във форума се включиха 50 участници и 18 арбитри. Докладчиците бяха студенти и докторанти от почти всички български университети – Софийски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет. Международно участие имаше в лицето на докладчици от Университета в Крагуевац, Сърбия, както и от Бакинския славянски университет, Азербайджан.

Тържествената церемония по откриването на Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти се проведе на 20.05.2021 г. в 6. аудитория на Ректората с водещи Мартина Костадинова и Ивана Витанова от специалността „Българска филология“ (3. курс). Приветствие от името на ректорското ръководство на Пловдивския университет отправи заместник-ректорът по научноизследователска и издателска дейност проф. д-р Теменужка Йовчева, а от името на ръководството на Филологическия факултет – деканът доц. д.ф.н. Константин Куцаров. Един от най-новите членове на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ Божидар Бояджиев – студент третокурсник в специалността „Български език и италиански език“, също поздрави гостите и участниците. Думата бе дадена и на председателя на Студентски съвет Виктория Палигорова, която изрази своя сантимент към това издание на Конференцията, тъй като тема за Георги Раковски била изтеглена на кандидатстудентския й изпит за прием в Пловдивския университет. Доц. д-р Красимира Чакърова и гл. ас. д-р Здравко Дечев, които са главните организатори на събитието, също отправиха приветствие, като пожелаха успех на всички участници.

Докладчиците в секциите по езикознание и литературознание представиха изключително интересни разработки и убедително защитиха своите идеи. И в двете секции се проведоха ползотворни дискусии между членовете на научното жури и участниците.

Председател на журито в секцията по езикознание бе проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“), а членове бяха: проф. д-р Велка Попова (ШУ „Епископ Константин Преславски“), проф. д-р Димитър Попов (ШУ „Епископ Константин Преславски“), доц. д.ф.н. Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Антоанета Джельова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Надежда Сталянова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Енчо Тилев (ПУ „Паисий Хилендарски“). Участниците в тази секция представиха доклади, свързани с методиката на обучение по български език; обект на изследване бяха теми, принадлежащи към различни дялове от лингвистиката: старобългаристика, морфология и синтаксис на съвременния български език, психолингвистика, стилистика, лексикология, общо и славянско езикознание. Впечатление направи големият брой презентации, в които бе приложен функционално-семантичният подход. Те бяха изготвени от представители на Пловдивския университет и показаха, че функционалната граматика, опирайки се на традицията, има своето бъдеще в лицето на млади изследователи.

Журито в секцията по литературознание бе в следния състав: председател – проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дарина Дончева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Камелия Спасова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Атанас Манчоров (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Хилендарски“). Докладчиците в тази секция изразиха своите модерни интепретации на класически текстове. Направи впечатление умелото съчетаване и съпоставяне на различни по своя характер методологии и подходи към анализа на литературнохудожествени текстове. Обект на дискусии станаха въпроси, засягащи кризата на хуманитарните науки и на хуманитарното познание изобщо.

И тази година в програмата на научния форум във връзка с противоепидемичните мерки бяха предвидени и дистанционни модули в Google Meet, в рамките на които представиха изследванията си както докладчиците от чужбина, така и част от българските студенти и докторанти, предпочели този вариант за участие.

Всички гости и участници имаха възможността да отидат заедно до Епископската базилика на Филипопол, която беше открита тази година след продължителни реставрационни дейности. Красивите антични и раннохристиянски мозайки, изобразяващи геометрични фигури, растения, птици, предмети, впечатлиха посетителите.

По повод юбилея на Раковски организаторите бяха подготвили среща разговор с писателя Йордан Велчев, която се проведе в края на първия конферентен ден. Авторът на забележителния тритомник „Балканският човек“ разказа за мястото и ролята на идеолога на българското националноосвободително движение в балканския обществено-политически и културен контекст и сподели на всички изкушени слушатели интересни истории за живота му.

Награждаването на отличените участници в Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти се проведе на 21.05.2021 г. в 6. аудитория на Ректората. В секцията по литературознание имаше много отличени бакалаври. Първа награда получи Светослав Стойчев (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс) за доклада си на тема „Текст и изображение – Брьогел и „Метаморфози“. На второ място бяха връчени две награди – на Ива Стефанова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс) за доклада ѝ на тема „Утопичното пространство на кабинета с рядкости“ и на Ивана Витанова (ПУ “Паисий Хилендарски”, Българска филология, 3. курс) за доклад на тема „Ти сне от небесата пламък…“ – Прометеевият комплекс и творчеството на Пенчо Славейков. Трета награда получиха двама участници – Барбара Митева (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за доклада „Коя си ти?: Алиса в пътуване към себе си“ и Иван Георгиев (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за своя доклад на тема „Hetaera esmeralda. Шифърът на болестното в „Доктор Фаустус“ (Томас Ман)“. При бакалаврите бяха връчени и няколко поощрителни награди: Александра Генова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 1. курс) за доклада „Жените и формите на контрол. „Синята брада“ на Шарл Перо и „Blueblood“ на Малъри Блекман. Опит за съпоставка“; Тина Иванова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) с тема „Влиянието на възприятието на отражението върху Аз-а. Измерения на срещата със собствения образ“; Станимира Гарванова (ПУ „Паисий Хилендарски, Български език и английски език, 4. курс“) за доклада на тема „Фигури на любовния дискурс в избрани произведения на Шекспир“; Даниела Конакчийска (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 4. курс) за доклада „Зависимостта като болест в романа „Синият залез“ на Павел Вежинов“. При магистрите беше връчена първа награда на Илиян Карабойчев (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“) за доклада му на тема „(Пра)знанието – проклятие и/или мисия в поезията на Ат. Далчев и Д. Панталеев“.

В секцията по езикознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получи Симона Халтъкова, (ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и английски език, 3. курс) за доклада си на тема „Преизказването в съвременния български език и неговите функционални еквиваленти в английския език“. На трето място се класира Виктория Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и руски език, 2. курс), която представи презентация на тема „Нов поглед към един популярен психолингвистичен експеримент“. При магистрите беше връчена първа награда на Албена Хорочева (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“), чийто доклад бе озаглавен „Лексикални и фразеологични средства в полето на функционално-семантичната категория нумералност в съвременния български език“. Втора награда получи Галина Михалева (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“), която представи доклада си на тема „Синтактични средства за изразяване на умозаключителна модалност в съвременния български език“. Трета награда не бе присъдена. Татяна Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“) получи поощрителна награда за изследването си „Наблюдения върху словообразувателните средства в полето на функционално-семантичната категория компаративност в съвременния бълграски език“.

След церемонията по награждаването бе представен третият том на Годишника на конференцията Verba iuvenium („Словото на младите“), където са публикувани отличените доклади от предишното издание на форума. Заключителни думи на благодарност към присъстващите отправиха организаторите на събитието – доцент д-р Кр. Чакърова и гл. ас. д-р З. Дечев. Като главен редактор на сборника Кр. Чакърова сподели, че въпреки по-краткия срок, поредното издание на Verba iuvenium се е осъществило и изрази удовлетворението си от прецизната работа на редакционната колегия и техническите редактори.

Посветената на Георги Раковски Двадесет и трета национална научна конференция „Слово и идеологии“ показа, че думите на младите изследователи очертават пътя, по който идеите преминават от умовете и сърцата на своите създатели към душите на техните възприематели. Много от участниците споделиха, че са очаровани от организацията и самото протичане на форума, който им дава възможност да представят докладите си пред утвърдени специалисти и любопитни колеги слушатели, да участват в интересни дискусии, да намерят нови приятели и да се потопят в атмосферата на красивия Пловдив. И тази година доц. Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“) – член на научното жури в секция „Езикознание“, оцени високо научното събитие. Ето какво сподели той на личния си Фейсбук профил: „Пловдивската научна конференция за студенти и докторанти е най-сериозният филологически форум, който се провежда в България и който по своята дълбочина и заявка за научно израстване на младите филолози остава ненадминат, като се съизмерва с най-добрите световни международни инициативи. Поклон пред мащабите на тази прекрасна научна идея, която не се страхува от нищо, защото отлично познава силата на Словото. Поклон пред организаторите, които с цялата си обич и с енергията си правят света на науката предизвикателство за младите филолози и така създават мост между поколенията“.

Ивана Витанова, Васил Стаменов (Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“)

(Материалът е публикуван във в. “Пловдивски университет”, брой 5 – 6 (508 – 509), година ХХХІХ, 4 юни 2021 г., стр. 18 – 19).