“За мен българската морфология е неизчерпаемата съкровищница на българския език” (интервю с носителя на първа награда в Двадесет и шестата общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език)
Поредицата от интервюта с наградените участници в Двадесет и шестата общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език по традиция завършва с отговорите на големия победител – Нелина Варийска, студентка от специалността Български език и английски език. Новата носителка на званието “Морфолог на годината” е впечатляваща личност – интелигентна, деликатна и много лъчезарна. Човек с разностранни интереси и подчертана любов към езика. Желаем ѝ здраве и още много успехи в личен и професионален план!
- Здравейте! Опишете себе си с няколко изречения.
Здравейте! Казвам се Нелина Варийска от специалност Български език и английски език. Родена съм в град Стара Загора, където завърших ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в паралелка с изучаване на английски език и френски език. Изборът ми на гимназия никак не бе случаен, тъй като още по време на прогимназиалния етап у мен се породи силно любопитство към безкрайния кръгозор, който единствено езиците са способни да „разтворят“ пред очите ни. Гимназията бе мястото, където за първи път почувствах именно тази озаряваща мощ, която изучаването на езиците ни предоставя. Затова у мен съвсем не съществуваше колебание относно кариерното ми ориентиране и съответно избора ми на академично образование. А колкото се отнася до моята индивидуална същност, бих се описала като вечно търсеща и никога ненасищаща се личност в сферата на познанията.
- Какви бяха очакванията Ви преди олимпиадата?
Още при запознаването ми с формата и последвалата подготовка за явяване на състезанието знаех, че олимпиадата ще ми предостави шанс, с който човек само веднъж в живота си може да „се сблъска“ в такава пълнота. Затова реших да сграбча тази златна възможност непоколебимо с две ръце и да се насладя на процеса на придобиването и усвояването на нови знания, защото няма нищо по-значимо, по-ценно и по-трайно от силата на знаещия и боравещия с придобитото познание човек.
- Какво Ви мотивира, за да вземете участие в състезанието? Имахте ли конкретна цел?
Винаги съм била човек, който неспирно и стремглаво търси и копнее да открива отговори на никога нестихващите и постоянно пораждащите се въпроси. Тласкана от тази своя концепция за ненаситността на човешките познания, възприех участието си в олимпиадата като „вид изследване“ на собствените ми разбирания и знания. Освен от „експериментална“ подбуда, вземането на участие в състезанието се дължи и на желанието ми да вкуся“от плодовете на хилядите загадки, които българският език е потулил в себе си. Именно това беше моята предначертана цел – да се превърна в търсач на скритото зад обозримото в неизмеримия ни език.
- Затруднихте ли се при изпълнението на задачите? Ако сте изпитали трудности – при кои задачи ги срещнахте?
Всяка от задачите съдържаше доза комплексност, изискваща съсредоточаване, систематизиране на знанията и най-вече спокойствие, за да бъде успешно и ефективно изпълнена. Не бих казала, че срещнах особени пречки при решаването на задачите, тъй като всичко беше многократно упражнявано по време на петъчните ни консултативни срещи, а сега само оставаше цялото това натрупано знание да бъде действително приложено. Лично за мен най-увлекателни бяха задачата за образуване на аорист и имперфект, морфологичният разбор на изречение и морфемният анализ на думи, тъй като смятам, че имено в тях е заложена красотата, която струи от глъбините на науката морфология в пълната ѝ широта.
- Имахте ли конкретна стратегия за решаването на теста?
Честно казано, нямах предварително сформирана стратегия. Но при стартирането на времето за решаване на олимпийския тест взех импулсивното решение първо да подходя към решаването на практичните задачи, а теоретичните въпроси и кръстословицата реших да оставя за най-накрая, за да мога да разпределя времето си оптимално и да отделя най-голяма част от него на задачите, предоставящи най-голям брой точки.
- Как бихте оценили подготовката и провеждането на олимпиадата?
Подготвителният етап на олимпиадата, състоящ се в ежеседмични петъчни срещи с доц. Красимира Чакърова и ас. Десислава Димитрова, бе истинско удоволствие и един безценен спомен, който винаги ще „озарява“ лицето ми с „кипяща“ от радост усмивка. Никога няма да забравя как всички ние, или както доц. Красимира Чакърова ни наричаше – бъдещите олимпийци, се събирахме всеки петъчен следобед и изгаряхме от нетърпение да зададем многобройните си въпроси и съответно да предоставим светкавично отговорите си на зададените ни за самостоятелна подготовка задачи. Дори сега в съзнанието ми все още кънтят стените на стаята от нашите звънки гласове на знаещи и солидно подготвени хора. Благодарение на неимоверните усилия и непоколебимата вяра на доц. Чакърова, която подплатяваше всеки свой отговор на нашите въпроси с убедителни доказателства, ние успяхме да се „преборим“ с безпокойството от непознатото и с притеснението още преди самото провеждане на олимпиадата. Спомням си в първите минути на състезанието колко бързо боязънта у мен се „изпари“ при вида на всички познати лица и благите и приканващи усмивки на доц. Чакърова и ас. Димитрова, които ни „снабдиха“ с увереност, душевно спокойствие и целеустременост по време на състезанието.
- Опишете какво представлява за Вас българската морфология?
За мен българската морфология е неизчерпаемата съкровищница на българския език, чийто крупен запас е свидетелство за скъпоценните знания, които крие в своите пазви и които чакат да бъдат разбулени.
- Бихте ли се оприличили на дадена част на речта или категория/грамема? Ако да – аргументирайте се защо
Ако трябва да оприлича себе си на някоя част на речта, бих искала да бъда като прилагателните имена. Както тяхната основна атрибутивна функция – да окачествяват съществителните имена, така и аз бих искала да внасям в света разцвета, който те внасят в изречението. Без прилагателните имена същността на предметите и явленията изглежда някак неизчерпана и дори „мъглива“, а изречението някак пусто и безцветно. За мен прилагателните имена са носители на красота и пъстрота, те са онези думички, които избистрят смисъла, като представят в пълнота неговите същности характеристики. Винаги съм вярвала, че няма по-богат именно от онзи човек, който е снабден с мощта да „влива“ красота във всичко, до което се докосне, и да трансформира същността на явленията в една пленителна съвършеност.
- Довършете изреченията: Олимпиадата по българска морфология е… Ще остане в спомените ми с…
Олимпиадата по българска морфология е едно вълнуващо, опияняващо и изпълнено с изненади приключение, което „вкопчва“ в своите обятия и озарява с мощта на знанието всеки, дръзнал да се впусне в него. Би било безпочвено да се опитвам да опиша целия позитивен заряд, с който ме снабди това изживяване, понеже единственият начин да бъде истински почувствана цялата тази широка гама от емоции, е като бъде действено изживяна.
Ще остане в спомените ми най-вече с ползотворните ни петъчни срещи, с уюта, със спокойствието, с изпитаното вълнение при подготовката, при провеждането на олимпиадата и при последвалата церемония за награждаване и разбира се, със създалата се колективна среда на сътрудничество.
- Какво послание бихте отправили към бъдещите участници в олимпиадата?
Моят съвет към бъдещите олимпийци е да се впуснат стремглаво в това приключение, да се отдадат изцяло на това уникално изживяване и да разтворят сърцата си за морфологията, за да почувстват истински цялата съзидателна енергия, която олимпиадата категорично ще им завещае. Според мен най-важният принцип, към който човек трябва да се стреми, е поддържането на вярата в собствените умения, защото сигурният ключ към успеха се дължи на непрекъснатото разпалване на пламъчето на вярата вътре в нас.
Интервюто проведе: Божидар Бояджиев
Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”