Archive

Archive for the ‘Новини’ Category

Лингвистичният клуб организира Ден на отворените врати

November 11th, 2019 Comments off

На 7 ноември 2019 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в Заседателната зала на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе среща за представяне на дейността на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“ и за приемане на нови членове. Присъстваха ръководителят на формацията доц. д-р Красимира Чакърова, съпредседателите Елена Минчева и Анастасия Кехайова, други клубни членове, както и студенти първокурсници и второкурсници от специалностите Български и италиански език, Български език и история и Българска филология.

Диана Мъркова и Ивана Витанова накратко разказаха за дейността на Клуба за периода от създаването му през 2001 г. до днес. Двете момичета бяха подготвили интересна мултимедийна презентация, представяща някои от най-важните събития в историята на формацията – единствена по рода си в системата на българските университети, – както и информация за успешната реализация на редица клубни членове.

Бе посочено, че ежегодно Клубът е съорганизатор на Националната научна конференция за студенти и докторанти и на Общофакултетската олимпиада по морфология на българския език. Част от дейността му включва подготовката на срещи с изтъкнати езиковеди, писатели, журналисти; на научни и методически семинари; на поетични вечери. Гостите имаха възможност да разгледат първата издадена от Лингвистичния клуб книга „Любомир Андрейчин – пътят на откривателя“, както и сборниците с отличени научни доклади в Конференцията, подготвени за печат със съдействието на клубните членове.

Бяха обявени и събитията, които формацията ще организира през 2020 г.: научни презентации в рамките на инициативата „Академичен четвъртък“; XXII-та общофакултетска олимпиада по българска морфология и XXII-та национална научна конференция за студенти и докторанти; честване на 100-годишнината от рождението на Валери Петров; семинар на тема „Трагичното, комичното и трагикомичното в творчеството на Антон П. Чехов“ в гр. Велинград; честване на 20-годишнината от основаването на Лингвистичния клуб и др.

Студентите първокурсници и второкурсници, гости на тази среща, получиха формуляри за присъединяване към Клуба.

Ивана Витанова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

 

Categories: Новини Tags:

Достойно представяне на студентите от ПУ “Паисий Хилендарски” на Втората национална олимпиада по езикова култура

June 4th, 2019 Comments off

На 20 и 21 май 2019 г. в Ректората на Софийския университет се проведе Втората национална олимпиада по езикова култура, организирана от Катедрата по български език и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски“. В състезанието участваха първокурсници и второкурсници както от специалност „Българска филология“, така и от други хуманитарни специалности на филологическите факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В надпреварата се включиха и студенти от Юридическия факултет на Софийския университет.

Пловдивският университет бе представен от три отбора: отбор на първокурсници от специалността Българска филология (Ивана Витанова – капитан, Габриела Чанева, Кристина Палова, Ива Георгиева, Ирина Витанова, Михаела Мусабашева), отбор на второкурсници от специалността Български език и английски език (Елена Билюкова – капитан, Теодор Атанасов, Станимира Гарванова, Валя Лозева, Мартина Георгиева) и смесен отбор от второкурсници (Милка Росенова (Приложна лингвистика) – капитан, Иванка Христова (Български и руски език) и студентите от Български език и италиански език Стефка Иванова, Атанас Куцинов и Зорница Ангелова). Треньор на отборите бе доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език в ПУ.

Олимпиадата бе открита с тържествена церемония, по време на която приветствия към участниците поднесоха ръководителят на Катедрата по български език в СУ проф. д-р Йовка Тишева, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Гергана Дачева и проф. д-р Ренета Божанкова – заместник-ректор по учебната дейност.

През първия ден на олимпийската надпревара езиковите си знания и умения премериха общо петнадесет отбора. В писмения кръг, на който участниците трябваше да решават многокомпонентен тест със задачи, свързани с правописната и пунктуационна норма, се включиха всички отбори. Тези, които показаха най-високи резултати, бяха допуснати до устния кръг. Жури в състав от хабилитирани преподаватели (проф. д-р Светла Коева, директор на ИБЕ при БАН – председател, и членове: доц. д-р Красимира Чакърова от ПУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски от ЮЗУ и доц. д-р Калина Йочева от ШУ) оценяваше знанията и компетентностите на младите филолози. Участниците коментираха следните фразеологични единици и лексеми: студената война, ахилесова пета, след дъжд качулка, леност, енигма, словоохотлив – разгадаваха семантиката им, съставяха изречения с тях, определяха стилистичната им принадлежност. Олимпийците бяха изправени и пред казуса дали изразът „Не ми се свиди“ е аналог на „Дава ми се“, или по-скоро означава „Не ми се дава“. Състезателите трябваше да изразят и отношение по въпроса дали има/няма етикет при общуването в интернет, както и да определят правилната употреба на учтивите форми с минало деятелно причастие в официалното общуване. След приключване на устния кръг членовете на журито се оттеглиха на кратко заседание, за да определят най-добре представилите се отбори в двата тура на олимпиадата. Първо и второ място заеха състезатели от Софийския университет, а трето място си поделиха три отбора – първокурсници от специалността „Българска филология“ на Пловдивския университет и два отбора от СУ „Св. Климент Охридски“. След церемонията по награждаването организаторите на академичната надпревара поканиха всички участници на коктейл.

Вторият олимпийски ден бе отреден за индивидуалното състезание. В него се включиха двадесет и четирима души, представители на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В структурно отношение индивидуалното състезание не се отличаваше от отборното (състоеше се от два кръга – писмен и устен). Най-високо оценените студенти на езиковия тест достигнаха до устния кръг. До събеседване с журито (доц. д-р Руска Станчева от ИБЕ при БАН – председател, проф. д-р Йовка Тишева от СУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Калина Йочева – членове) бяха допуснати следните осем олимпийци: Магдалена Шимова (ЮЗУ), Барбара Десимирова (СУ), Теодора Попова (СУ), Ясен Маринов (СУ), Милка Росенова (ПУ), Елена Билюкова (ПУ), Станимира Гарванова (ПУ), Ивана Витанова (ПУ). На устния кръг беше дискутиран въпросът за изписването с главна или с малка буква на лексемата завет като втори компонент в съчетанието Новият З/завет. Предлозите бяха подложени на обстоен анализ от страна на студентите, които се стремяха да обяснят защо слушат музика от/ по/ на телефона си. Развълнувани бяха и от примамливото предложение, гласящо „Ходи ли ти се на Еразъм?“ – израз, който трябваше да коментират и коригират. Председателят на журито доц. Руска Станчева поставяше участниците в ролята на съставители на бъдещия Официален правописен речник, като ги подканваше да дадат предложение за необходими промени в езиковата норма. Най-дискутиран се оказа проблемът за пълния и краткия член. Не липсваха, разбира се, препоръки за ясно формулиране на правила за правопис на глаголите с представки о- и у-, за прецизиране на правилата за слято, полуслято и разделно писане.

В индивидуалното състезание бяха отличени следните студенти:

Барбара Десимирова (Софийски университет) – първо място;

Ивана Витанова (Пловдивски университет) – второ място;

Станимира Гарванова (Пловдивски университет) – трето място;

Ясен Маринов (Софийски университет) – трето място.

Честито на наградените и поздравления за всички, приели предизвикателството да се включат в олимпийската надпревара! Самото участие на толкова много млади хора бе победа над бездуховността. И надежда, че българското слово ще пребъде.

 

                                                Докт. Десислава Димитрова,

                                                Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Пътуващ методически семинар, посветен на Йордан Йовков

April 3rd, 2019 Comments off

На 30 и 31 март бе проведен семинар на тема „Иновативни подходи при преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Събитието бе организирано от специалиста по методика на обучението по литература доц. д-р Соня Райчева и ръководителя на Лингвистичния клуб в ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Красимира Чакърова. В него взеха участие членове на Клуба, базови учители от различни пловдивски училища и студенти от специалността Българска филология.

Първата наша спирка беше Жеравна, където е роден Йордан Йовков. Селището е архитектурен резерват със запазена възрожденска архитектура, живописно разположен в полите на Стара планина. Пренесохме се в друг свят, в друго време. Пред нас сякаш оживяха Йовковите герои: Рада стои на портите и очаква любимия си; ето го и напетия юнак, крачещ непоколебимо към любовта, а всъщност – към гибелта си…

Посетихме родната къща на Йордан Йовков. В двора ни посрещна паметникът му, сякаш самият писател ни приветства. Изключителен интересна за нас беше картата с местата, свързани с цикъла „Старопланински легенди”, и книжката, в която могат да се видят реалните личности, послужили за прототипи на героите на Йовков. В музея се съхранява и писалката, с която Йовков е писал разказите си.

След това разгледахме интересната експозиция „От къделя до постеля”, посветена на тъкаческото изкуство. Запознахме се с целия процес от стригането на овцете до готовата продукция. Показаха ни как се тъче на стан, а накрая пред очите ни изгряха с ярките си багри красиви котленски килими.

Следващият ни обект беше „Кафенето на Димчо Кехая”, където в запазена старовремска обстановка се почерпихме с ароматно турско кафе и традиционни местни сладкиши.

В Котел посетихме Пантеона на котленските възрожденци, който е разделен на четири секции – будители, просветители, бунтовници и революционери. Котел е родно място на Неофит Бозвели, един от водачите на националното просветно и църковно движение; на книжовниците Васил Берон, Петър Берон, Анастас Гранитски, поп Стойко Владиславов, по-известен като Софроний Врачански, на капитан Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера, и на много други видни възрожденци. Изложени са ценни артефакти, свързани с техния живот и дело, например копие на първия Софрониев препис на Паисиевата „История славяноболгарская” от 1765 г.; сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие „Кириакодромион, сиреч Неделник” – първата новобългарска печатна книга; факсимиле от животописа на Софроний „Житие и страдание грешнаго Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература; издания на „Рибния буквар”; ковчеже с балсамираното сърце на д-р Петър Берон и др. Възрожденските книжовници са били истински енциклопедисти – Васил Берон например е автор на френска граматика, немска граматика, учебник по логика, учебник по естествена история…

Най-известният котленец несъмнено е основоположникът на организираната националноосвободителна борба в България Георги Стойков Раковски. В Пантеона се намира саркофагът с тленните му останки, негови лични вещи, копие от сабята му, негови трудове, вестници и др. Разположената срещу саркофага бронзова скулптура „Възкресение” на художника Д. Бойков внушава идеята за безсмъртието на героя.

След приключване на туристическата обиколка бе обявено началото на методическия семинар „Иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Откриването премина под знака на изкуството: членовете на Лингвистичния клуб Каролина и Милка Росенови развълнуваха присъстващите с изпълнението на родопска гайдарска сюита, а гл. ас. Ивана Колева от катедра „Естетическо възпитание“ на Педагогическия факултет припомни на участниците в семинара емблематичен откъс от Йовковия разказ „Шибил“.

Един от организаторите на семинара – доц. д-р Соня Райчева, отправи приветствие към слушателите и анонсира програмата на вечерта. Първи думата получиха съпредседателят на Лингвистичния клуб Елена Минчева (четвъртокурсничка от специалността „Български език и италиански език“) и колегата ѝ Мара Георгиева – студентка от трети курс в специалността „Българска филология“, които представиха интересна презентация за живота и творческото дело на писателя.

Значим момент от биографичния преглед бе и представянето на спомените за Йовков на Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Константин Константинов, както и на съпругата на твореца – Деспина Йовкова: „От момента, в който свързах живота си с Йовков, струва ми се, че започнах да живея за него и чрез него. […] С часове съм го наблюдавала как чете, как работи, как си почива, все с тая мила и блага усмивка.“

Особено любопитно бе да научим, че Йордан Йовков е един от най-превежданите в чужбина български автори – 70 книги с негови произведения са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на над 37. Свидетелство за признанието на писателя е и фактът, че морският нос „Йовков“ в Антарктика носи неговото име.

Във втората част на семинара учителите по български език и литература запознаха присъстващите с различни иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество. Г-жа Николина Георгиева от Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив представи писателя като „апостол на човечността, учител по житейска мъдрост, сърцевед, хуманист, естет…“. Тя се спря на разказите „През чумавото“, „Белите рози“ и „Вълкадин говори с Бога“, като отбеляза, че Йовковите герои винаги носят в себе си добро, красота и любов, независимо от социалното си положение, верската или етническата си принадлежност.

Друг учител от същата гимназия – г-жа Вилияна Трайкова, обърна внимание на значимостта на символите в Йовковото творчество, свързани с времето, пространството, цветовете, предметите и животните. Г-жа Роза Балтова от СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив представи интересните резултати от проведен експеримент, при който знакови елементи от Йовковите разкази биват представени посредством музикални интерпретации на учениците.

Други прилагани методи споделиха учителите Лидия Бакалска от СУ „Любен Каравелов“, Таня Петрова от Хуманитарната гимназия в Пловдив и Ивелина Пиперова от СУ „Георги Бенковски“ в Пазарджик. Свой макет на Еньовото кафене по разказа „Серафим“, използван в часовете по литература в рамките на педагогическа си практика, представи Татяна Ковачева – студентка от специалност „Българска филология“ и член на Лингвистичния клуб.

В края на семинарната програма доц. Райчева даде думата на слушателите за въпроси, след което повод за жива дискусия станаха актуални теми за преподаването по литература в основната и средната степен на образование, както и за хуманитарното знание като цяло и неговото място в съвременния бързоразвиващ се технологичен свят.

Ръководителят на Лингвистичния клуб – доц. д-р Красимира Чакърова благодари за възможността Клубът за поредна година да бъде част от пътуващия семинар и изрази радостта си от споделянето на любовта към българската литературна култура и памет.

На следващия ден – 31 април, се отправихме към гр. Елена – друго културно и просветно средище през Възраждането, съхранило духа на онази епоха. За жалост, нямахме време да посетим всички набелязани обекти. Отдадохме почит на паметника на видния еленчанин, писателя Петко Ю. Тодоров, и минахме покрай кафенето „Мина”, носещо името на прекрасната девойка, вдъхновителка на Пейо Яворов. Главна наша цел в този град беше архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата – с това име се нарича Еленското класно училище, прославило се като място за подготовка на учители. По тази причина Петко Р. Славейков му дава названието „Даскалоливница” – там се „отливат” даскали. То е основано през 1843 г. от видния просветен и книжовен деец Иван Николов Момчилов.

Част от комплекса е и храмът „Св. Никола”. В него докт. Десислава Димитрова, член на Лингвистичния клуб, представи презентацията си, посветена на 200-годишнината от рождението на основателя на училището Иван Момчилов. В сградата на самото класно училище изслушахме интересна беседа, от която научихме още интересни факти за живота и делото на Иван Момчилов, както и за устройството и начина на функциониране на учебното заведение.

Едва напуснали Елена, вече ни се иска да се върнем отново. Това място има да ни разкрие още толкова много тайни!… Истини за възходи и страсти, за победи и вдъхновения. За проникновението и родолюбието на великите ни предци.

Радостина Колева

Анастасия Кехайова

 

 

 

 

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата е вълнуващо езиково приключение (интервю с носителя на приза „Морфолог на 2019“ Мара Георгиева)

February 3rd, 2019 Comments off

В края на поредицата от интервюта с отличените олимпийци ви представяме отговорите на победителя в лингвистичната надпревара и носител на приза “Морфолог на 2019” Мара Георгиева от специалността Българска филология.

  1. Очаквахте ли да бъдете отличена?

Истината е, че очаквах да бъда сред отличените участници, но разбира се, не съм предполагала, че ще спечеля първата награда и че ще бъда удостоена с приза ,,Морфолог на годината”. Чувствах се много добре подготвена и това ми даваше увереност, че ще бъда сред отличените. Мисля, че положих необходимите усилия за самоподготовка, ходех редовно на лекции, упражнения и консултации, които ми помогнаха изключително много. Исках да се представя достойно и на ниво, да докажа себе си, и съм щастлива, че успях да оправдая доверието на преподавателите си.

  1. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?

Разбира се, че за успешно и достойно представяне на олимпиадата са нужни много последователни и систематизирани знания, но те определено не са единственият ключ към успеха. За да се справиш благополучно с морфологичната олимпиада, е необходимо да имаш и усет към собствения си език, както и към историята му. Едно механично наизустяване на теория, понятия и дадени определения далеч не е достатъчно. По-голямата част от задачите в морфологичната надпревара са практически, т.e. за тях няма готова рецепта, изисква се да помислиш и да разсъждаваш на момента – именно в това се крие предизвикателството на олимпийския тест. Проницателният ум и прозорливостта символизират интелектуалния човешки поглед. Когато имаш нюх към същността на езика и добре изработен алгоритъм на работа, положителните резултати са налице. Като друго разковниче за успеха считам редовното посещение на лекции, упражнения и консултации при подготовката за олимпиада, както и разбира се, редовното изпълнение на домашните работи, тъй като знанията се усвояват много по-пълноценно на практика. Според мен, за да успееш, трябва да си  най-вече постоянен, амбициозен, отговорен и дисциплиниран.  

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

За мен всички задачи от олимпийския тест бяха удоволствие и предизвикателство да развия уменията си. Едни от любимите ми задачи са: морфологичният разбор на изречение, морфемният анализ на думи, образуване на форми за аорист и имперфект, определяне вида на неизменяемите думи и разбира се, отличителният символ на олимпиадата – морфологичната кръстословица. Като по-трудна задача определям конструирането на глаголни форми и техните преизказни съответствия. Мисля, че тази задача символизира процеса на градеж на дадена постройка и ние трябваше да влезем в ролята на строители, като построим една своеобразна издръжлива кула. Всяко здание се нуждае от стабилни основи, върху които да се надгражда. Поставянето на основи не е никак лесно, необходимо е да се вложат старание, прецизност, разум и точна преценка. С изпълнението на всяко следващо условие и при правилно начертана насока „кулата“ трябваше да придобие устойчив, завършен и преизказан вид.

  1. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

Обикновено човек свързва традиционните изпити с притеснение, напрежение и тревога.

Олимпиадата обаче се различава от тях, тъй като дава възможност да докажеш себе си, да се докоснеш до красотата и богатството на българския език. На олимпиадата атмосферата е благоприятна и уютна, кара те да разгърнеш целия си потенциал и да се чувстваш спокоен, мотивиран, уверен и изпълнен с позитивизъм и енергия, а когато работата се превърне в удоволствие, а напрежението – в спокойствие, успехите не закъсняват. Разбира се, нейният състезателен характер също е вълнуващ – стимулира те да мериш сили със своите връстници в областта на една от най-завладяващите езиковедски дисциплини – морфологията! Фактът, че олимпиадата вече двадесет и една години е съхранила духа и традициите си, е доказателство за превъзходството ѝ над обичайните изпити. Традиционните изпити проверяват знанията, олимпиадата проверява лингвистичния талант и усета към езика.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Необятна приказна загадка.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

Бих избрала да се самооприлича като симбиоза между глагол и междуметие. Според привържениците на психологическото направление в езикознанието глаголът е ,,душата” на изречението. Акад. Александър Теодоров-Балан пък го нарича ,,слонът” в царството на българската граматика. Глаголът означава действие и динамика и мисля, че тази негова характеристика категорично ми приляга, но само от една страна –определено съм човек на действието и смятам, че делата на един човек говорят много повече за самия него, отколкото думите му (както е казал древният китайски философ Лао Дзъ: ,,Да действаш, значи да бъдеш.”). От друга страна обаче, междуметието е изолирана неизменяема дума, изразяваща спонтанни чувства и емоции, а това асоциирам със своята чувствителност, емоционалност и експресивност. По мое мнение позитивните емоции са двигателят и катализаторът на енергия, необходима на всеки човек. Душевните преживявания ни презареждат и изпълват с нови сили и устременост към познанието. Тъй като глаголът е изменяемата част на речта с най-богата морфологична парадигма, го свързвам и с промяната. Това е още една причина да харесвам междуметието и неговата неизменяема същност, която пък свързвам със своето постоянство и с упоритостта си да постигам целите, които съм си поставила. Колкото до изолираността на междуметието като част на речта – тя ми напомня за уникалността на всеки един човек – считам, че всеки от нас притежава собствен чар, харизма и определени качества, които го отличават от останалите. Глаголът и междуметието съвместяват действието, метаморфозата на човека, способността му да се адаптира към средата, динамичността и забързаното му ежедневие, както и палитрата от чувства и емоции, от които е изтъкана същността му.

  1. С какво ще запомните олимпиадата?

Ще запомня олимпиадата като вълнуващо езиково приключение! На първо място, винаги ще помня грижовното, мило и топло отношение на преподавателите и квесторите по време на олимпиадата. Ще запомня, че олимпиадата ме накара да повярвам в себе си и в силата на своя дух! Ще помня консултациите за подготовка, които ми бяха много полезни. Ще помня как доц. Чакърова винаги ни насърчаваше и вярваше в нас, вдъхваше ни подкрепа, кураж и ентусиазъм. Ще запомня тържествената вечер на награждаването, която се превърна в специален празник, който завинаги ще остане в сърцето ми! Когато доц. Чакърова съобщи името ми и това, че съм на първо място, вълнението и тръпката бяха неописуеми. Прекрасните, мили и хубави думи и похвали, които чух за себе си, ме развълнуваха дълбоко и ме накараха да се чувствам щастлива, пълноценна и обичана! Освен с красива купа, връчена ми от миналогодишната победителка – Петя Златева, със златен медал, с диплом, с благоуханна роза и редица прекрасни книги и подаръци, на церемонията по обявяването на резултатите бях удостоена и с още един изключително мил, благороден и трогателен жест, който също ще ми остане скъп спомен от този трепетен момент – мои колеги и приятели: Диана Мъркова и Илия Точев създадоха и прочетоха на глас своето талантливо и емоционално произведение – царски сонет, посветен на победителя. Освен оригинален труд, царският сонет е и много трудоемко начинание, оценявам високо това благородство като израз на съпричастност с емоцията на победителя. Признанията, които получих, са най-важната награда! Ще запомня, че 2019 г. започна за мен с огромен успех. Отправям своите сърдечни благодарности към преподавателите си по морфология на съвременния български език: доц. д-р Красимира Чакърова, доц. д-р Константин Куцаров и проф. д.ф.н. Иван Куцаров (светла да е паметта му!), които дадоха максималното от себе си, за да се случи всичко това. Благодаря им за знанията, с които ме дариха, за търпението, за безценните съвети, за възхитителните усилия, които положиха, за сърдечността, за всеотдайността и загрижеността! Именно знанието ни осигурява необходимото за реализирането и на най-смелите ни мечти. Радвам се, че съм съпричастна към това вълнуващо събитие и вярвам в голямото му бъдеще.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници в морфологичната надпревара пожелавам да вярват в себе си, във възможностите си, защото у всеки човек се крият неподозирани сили, способности и талант, но за да бъдат изявени, е необходимо всеки да има куража и смелостта да участва в това уникално и незабравимо лингвистично приключение, което разкрива нови хоризонти и оставя трайна следа на споделени приятни спомени и неповторими емоции. Пожелавам им да бъдат мотивирани и изпълнени с ентусиазъм и воля – често се случва пътят към успеха да е осеян с трудности и изпитания, но именно чрез преодоляването им се достига до победата. Най-вече им желая да разгадаят и тайните на словото, преоткривайки себе си; да бъдат здрави, щастливи, обичани, целеустремени, амбициозни и да покоряват нови върхове. Надявам се и у тях да се разпали искрата на любовта към морфологията, която винаги да гори с буен пламък. Нека бъдат вдъхновени и окрилени от вярата, надеждата и любовта!

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата – повече усмивки, по-малко притеснение (интервю с Неда Ненова – носител на втора награда)

February 1st, 2019 Comments off

 

След церемонията по награждаването на отличените участници в общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния българския език проведохме кратко интервю с лауреатите от лингвистичното състезание. Предлагаме ви отговорите на носителя на втора награда – Неда Ненова от специалността Българска филология.

  1. Очаквахте ли да бъдете отличена? 

Въпреки че времето ми за подготовка беше ограничено, очаквах да се представя достойно, но не очаквах да спечеля второто място. Повече решавах практически задачи, за теорията отделих по-малко време. В помощ ми бяха и консултациите, които ни даде доцент Чакърова.

  1. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания? 

Знания са необходими, но в никакъв случай не са достатъчни само те. Човек трябва да има усет към езика, както и логическо мислене, за да се справи с олимпиадата.  

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? 

Може би е традиция, но винаги най-лесните задачи от даден изпит, тест, олимпиада се оказват най-трудни за мен. 

  1. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити? 

По това, че човек се чувства по-малко напрегнат. Притеснение естествено има, но преобладават положителните емоции. 

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи? 

Необятна, сложна, но забавна. 

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали? 

Глагол – динамичен и постоянно променящ се.

  1. С какво ще запомните олимпадата? 

С аромата на ягоди и усмивките на участниците и организаторите.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара? 

На първо място успех, да дадат най-доброто от себе си, да се забавляват, докато решават задачите, и да извлекат от олимпиадата само положителните емоции.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags:

Всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител (интервюта с отличените участници в морфологичното състезание), 2. част

January 30th, 2019 Comments off

Морфологичният олимпийски тест за поредна година предизвика интереса на студенти от различни специалности на Филологическия факултет в Пловдивския университет. Участниците в двадесет и първото лингвистично издание премериха знания и умения в областта на глаголната и именна морфология, дифернцираха неизменяеми части на речта, сегментираха лексеми и анализираха сложни форми. Българският глагол подложи на вълнуващо лингвистично изпитание участниците във формата, които трябваше да „конструират“ аористни и импрефектни форми, да „моделират“ преизказни форми, да определят вида на глаголите и да отгатват начините на глаголното действие. Лингво-олимпийските вълнения обаче преминаха в приятна атмосфера с аромат на ягоди.

Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Мария Пънева (Български език и испански език), Петя Стоянова (Българска филология), Елка Петрова (Славистика) и Марина Накова (Български език и история) Ето техните отговори:

1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

М. П: Определено не очаквах да бъда отличена заради малкото време, което имах за подготовка.

П: Честно казано имах опасения, че не съм се справила достатъчно добре. Отличието беше неочаквано, но така радостта беше по-голяма.

Е: Това – да бъда отличена, за мен беше огромна изненада, защото възприемам морфологията на българския език като необятен, загадъчен и предизвикателен свят, по чиито улици можеш да усетиш душата на езика и да съзреш неговото очарование, но аз поех по пътя на това приключение, бореща се с обстоятелствата, гонеща времето, леко закъсняла и мъничко уплашена.

М. Н: Не, не очаквах да съм сред отличените, но разбира се, се надявах да съм се представила добре.

2. Смятате ли, че за успешно представяне на олимпиадата са необходими само знания?

М. П: Смятам, че е необходима много добра основа и логическо мислене, а не само чисто теоретични знания.

П: Освен знания са нужни силен езиков усет и много желание за работа.

Е: Музикантът има нужда от своите ноти, за да успее да пресъздаде множество звуци, но без своеобразното присъщо чувство за ритъм те остават просто разпръснати тонове и никога не добиват облика на мелодия, която докосва душата. Така и морфологът според мен има нужда от знания, за да разчете и опише загадките на езика, но без нужния усет остава безсилен да ги разплете.

М. Н: Знанията са много важна част от доброто представяне на олимпиадата, но не смятам, че само те са необходими. Важно е правилното им прилагане, а за това са нужни много упражнения. Разбира се, трябва и добра стратегия, за да можем правилно да разделим времето си и малко късмет!

3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

М. П: Не ме затрудни решението, а подреждането на времето, с което разполагах. В един момент погледнах часовника и видях, че е минало повече от половината време, и това ме паникьоса.

П: Имаше задачи, на които се затрудних, но не бяха непосилни за справяне. Изискваха повече концентрация, спокойствие и логическо мислене.

Е: Въпросите на олимпиадата предполагат определени знания и щипка усет. Липсата на някоя от тези съставки води до чувството за затруднение, но същността на задачите напомня пъзел върху китайска кутия на загадките и те провокира да мислиш, да опиташ отново да разместиш поредното кубче и да потърсиш нестандартния ключ за тяхното решение. Унесен от този трепет на търсенето, забравяш за инстинктивното си първоначално мнение и разбирането за мъчително и приятно объркват местата си. Това е причината да ми е невъзможно да посоча конкретна задача, която ме е затруднила.

М. Н: Може би най-трудна ми беше задачата, в която трябваше да разделим на морфеми някои думи.

4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

М. П: Различно е усещането. Изпитът е стресиращ, носи опасност от провал и това го прави неприятно преживяване, а олимпиадата е по желание. Там отиваш спокоен и даваш всичко от себе си, защото това е просто един шанс да покажеш знанията си.

П: По-малко стрес и повече положителни емоции.

Е: Олимпиадата се отличава от традиционните изпити, защото си „играе“ с правилата, пречупва строгите парадигми, разплита пояса на обичайните конспекти и те подтиква да отстраниш рамките на собственото си мислене, да забравиш пелерината на страха у дома и носещ единствено усмивка и вдъхновение, да се оставиш на вроденото чувство към родния език да те води.

М. Н: Различава се по формата на изпитване: олимпиадата изпитва всички наши знания. Но и атмосферата е различна, защото не си притеснен колкото на изпит. На олимпиада се явяваш по собствено желание, което предполага, че си подготвен и задачите не би трябвало да те затруднят. Може би и това, че го няма притеснението, играе роля за това всеки, който е учил, да се представи достойно.

5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

М. П: Уникална, интригуваща, логична.

П: Интересна, необятна и главозамайваща.

Е: Коварно танго с думи!

Танго, защото, за да танцуваш в нейния ритъм, имаш нужда от определен брой основни стъпки и много страст и въображение, а коварно, защото съществителното те приканва на дансинга, украсен от прилагателни, премерен внимателно от числителни, заобиколен от подсмихваща се публика от местоимения, предлози, съюзи и наречия, които с трепет и множество междуметия очакват да се насладят на танца ти със загадъчния и опасен партньор – глагола.

М. Н: Трудна, динамична и много интересна. Като цяло – БОГАТСТВО!

6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

М. П: Аз съм предлог. Те са малки думи уж незначими, но когато ги изучиш по-внимателно, се оказва, че носят смисъл. Аз също смятам, че успявам да променя хората около себе си.

П: Прилагателното име.

Е: Мисля, че в ежедневието си приличам на глагола – неспираща, опитваща се да уловя времето и да подредя до себе си множество задачки, в решенията си напомням на някоя от неизменяемите части на речта – непоколебима и уверена, а в заниманията си, в които вплитам частица от сърцето си и украсявам с вдъхновението си, бих опитала да се опиша с палитрата от междуметия. Тази дъга от характер, реалност и виждания ме карат да избера за своя част на речта – прилагателното, което има дарбата да уловя именно нюансите на заобикалящия ни свят.

М. Н: Глагол, колкото и труден да е той. Аз съм динамичен човек и обичам действието. Научила съм се, че нищо не може  да бъде постигнато без да се действа.

7. С какво ще запомните олимпиадата?

М. П: Олимпиадата беше едно много приятно образователно преживяване. Накара ме заобичам морфологията с всичките ѝ трудности и различия.

П: С приятни моменти, вълнения, усмивки и добити знания. Много съм щастлива, че бях част от това приключение.

Е: Ще запомня олимпиадата с палитра от думи – тези на приятелите ми, които ме вдъхновиха и мотивираха, тези на семейството ми, които ме подкрепиха, и тези на преподавателите и колегите ми, които изразяваха вярата в уменията и знанията ни, с гозба от чувства – щипка усещане за приключение, лъжичка вълнение, чашка притеснение, купичка забавление и с уханието на ягодовия чай, който ни беше донесен, за да ни стопли в мразовития ден и може би подсети за някой необходим ключ към плетеницата от въпроси на теста.

М. Н:  Ще я запомня като предизвикателство, което приех. Радвам се от постигнатия резултат.

8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

М. П: Пожелавам им да се докоснат максимално до всички части на науката, да се насладят на времето, прекарано в подготовка за олимпиадата, и резултатите ще ги изумят.

П: Да се впуснат смело в дебрите на българската морфология, която ще им покаже красотата на родния ни език.

Е: Пожелавам на участниците да бъдат неуморни творци с необикновени сечива – смелостта да бъде тяхната четка, с която да преобразяват рутината в платно и да се осмелят да отидат на олимпиадата, фантазията им да бъде тяхната чудна палитра, с чиято помощ да превръщат сивота на трудността в приключение от цветове, усетът им към езика да бъде тяхната вълшебна гума, заличаваща главоблъсканиците и грижите на задачите в теста, а безмерното им вдъхновение, любов и усърдие да придадат в деня на награждаването заслуженото очертание и сияние на създадената морфологична картина! Нека участието им в олимпиадата никога да не бъде продиктувано единствено от копнежа по медал, а от любовта към езика, желанието да опознаеш красотата му и удовлетворението от умението да играеш с него по неговите правила.

М. Н: Пожелавам им да изпитат тази емоция – от решаването на олимпийския тест до церемонията по награждаването. И нека не забравят, че всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags: