Archive

Author Archive

Лингвистичният клуб организира Ден на отворените врати

November 11th, 2019 Comments off

На 7 ноември 2019 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в Заседателната зала на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе среща за представяне на дейността на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“ и за приемане на нови членове. Присъстваха ръководителят на формацията доц. д-р Красимира Чакърова, съпредседателите Елена Минчева и Анастасия Кехайова, други клубни членове, както и студенти първокурсници и второкурсници от специалностите Български и италиански език, Български език и история и Българска филология.

Диана Мъркова и Ивана Витанова накратко разказаха за дейността на Клуба за периода от създаването му през 2001 г. до днес. Двете момичета бяха подготвили интересна мултимедийна презентация, представяща някои от най-важните събития в историята на формацията – единствена по рода си в системата на българските университети, – както и информация за успешната реализация на редица клубни членове.

Бе посочено, че ежегодно Клубът е съорганизатор на Националната научна конференция за студенти и докторанти и на Общофакултетската олимпиада по морфология на българския език. Част от дейността му включва подготовката на срещи с изтъкнати езиковеди, писатели, журналисти; на научни и методически семинари; на поетични вечери. Гостите имаха възможност да разгледат първата издадена от Лингвистичния клуб книга „Любомир Андрейчин – пътят на откривателя“, както и сборниците с отличени научни доклади в Конференцията, подготвени за печат със съдействието на клубните членове.

Бяха обявени и събитията, които формацията ще организира през 2020 г.: научни презентации в рамките на инициативата „Академичен четвъртък“; XXII-та общофакултетска олимпиада по българска морфология и XXII-та национална научна конференция за студенти и докторанти; честване на 100-годишнината от рождението на Валери Петров; семинар на тема „Трагичното, комичното и трагикомичното в творчеството на Антон П. Чехов“ в гр. Велинград; честване на 20-годишнината от основаването на Лингвистичния клуб и др.

Студентите първокурсници и второкурсници, гости на тази среща, получиха формуляри за присъединяване към Клуба.

Ивана Витанова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

 

Categories: Новини Tags:

“Светът е разтворена книга”: XXI национална научна конференция за студенти и докторанти (с международно участие)

July 3rd, 2019 Comments off

На 16 и 17 май в Дома на учените в живописната старинна част на град Пловдив се проведе Двадесет и първата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Светът е разтворена книга”. Тя бе организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Съюза на учените в Пловдив и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Съпътстваща инициатива през двата конферентни дни беше фотографската изложба „Пловдивски фотописи“, подготвена от редакционния екип на популярното пловдивско списание „Нула 32“.

Тазгодишното издание на форума беше с широко международно участие. Наред с докладчиците от почти всички български университети – Софийски университет, Великотърновски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, в работата на форума се включиха и млади филолози от висши училища в Гърция, Украйна, Сърбия и Словения.

Тържественото откриване на форума се състоя на 16.05.2019 г. от 10.00 часа в пленарната зала на Дома на учените, когато в изпълнение на водещите Десислава Димитрова и Анастасия Кехайова прозвучаха стиховете на Стоян Михайловски:

Светът – отворена е книга

и всякой може да успее

по нещо в нея да прочита

и нещичко да разумее…

Приветствие от името на деканското ръководство на Филологическия факултет отправи заместник-деканът доц. д-р Константин Куцаров. Съпредседателят на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” Елена Минчева също поздрави присъстващите в залата. След това думата бе дадена на главните организатори на събитието – доц. д-р Красимира Чакърова и д-р Здравко Дечев.

Доц. д-р Владислав Миланов от СУ „Св. Климент Охридски” прочете поздравителен адрес от Декана на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, в който бе акцентувано върху националната значимост на пловдивската филологическа конференция.

С едноминутно мълчание бе почетена паметта на напусналия ни тази година доайен на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.

Надпреварата в секциите по езикознание и литературознание оценяваха национални журита. Арбитрите отправяха градивни критики и даваха полезни насоки за бъдеща научна дейност на изследователите. Журито в Секцията по езикознание беше в състав: председател – проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски”), и членове: проф. д-р Петя Осенова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д.ф.н. Ваня Зидарова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Росица Декова (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Председател на литературоведското жури бе проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски”), а членове: проф. д.ф.н. Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски“), проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), гл. ас. д-р Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. Илонка Георгиева (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Специално за студентите от Украйна, включили се в конференцията, беше организирана онлайн „ разходка“, по време на която ролята на екскурзовод изпълни съпредседателят на Лингвистичния клуб в ПУ Анастасия Кехайова. Тя запозна виртуалните „туристи“ със забележителностите и с древната история на Европейската столица на културата. По този начин украинските участници получиха възможност да се потопят в атмосферата на нашия град и да се почувстват част от събитието.

В Секцията по езикознание преобладаваха докладите, посветени на съвременния български език, но не липсваха и съпоставителни проучвания. Обект на изследване бяха и чужди езици като сръбски, турски, английски и др.

Сред синхронните изследвания се откроиха със съвременния подход по темата докладът за изразяването на презумптивна семантика, за т. нар. „глобалийски език”, за значението „свидетелственост“ в българската глаголна парадигма и др. Интерес предизвикаха и наблюденията върху проявите на системни отношения (синонимия, омонимия, антонимия и паронимия) при граматичните морфеми в нашия език.

Представени бяха и проучвания, свързани с когнитивната лингвистика, генеративния синтаксис, както и с функционално-семантичната граматика, интересът към която в значителна степен определя облика на Пловдивската лингвистична школа.

Едно от заседанията през втория конферентен ден премина в нетрадиционен формат: докладчици от Украйна представиха докладите си по Skype и се включиха в дискусията, отговаряйки на въпросите на членовете на научното жури.

В Секцията по литературознание също бе представено разнообразие от теми и проблеми. Във фокус бяха поставени както текстове на класически български автори (Христо Ботев, Иван Вазов и др.), така и на съвременни творци като Станислав Стратиев и Иван Теофилов. Обект на внимание бяха също произведения на чуждестранни майстори на словесното изкуство.

На 16 май от 17 ч. в Синия салон на Дома на учените бе проведена среща разговор с г-н Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели, който сподели с участниците във форума свои интересни виждания за поетическото изкуство.

Традиционният коктейл, с който приключи първият ден от конференцията, се превърна в добър повод за създаване на ценни контакти и приятелства.

Особено вълнуваща за участниците в конференцията бе церемонията по закриване на конференцията, когато бяха обявени резултатите от класирането в секциите по езикознание и литературознание, а отличените докладчици получиха награди.

При магистрите езиковеди първа награда заслужено си поделиха Диана Мъркова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, с доклад на тема Наблюдения върху някои прояви на системни отношения в сферата на българските граматични морфеми, и Васил Стаменов, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, със задълбоченото си изследване, озаглавено Към въпроса за ядрените модификатори във функционално-семантичното поле на персоналността в съвременния българския език (релацията персоналност – свидетелственост).

Втора награда в тази подсекция не бе присъдена. Бяха връчени три трети награди – на Петка Иванова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада ѝ Фразеологични периферийни модификатори за изразяване на компаративност в съвременния български език; на Анета Недялкова от магистърска програма „Лингвистика и библиотечно-информационни дейности“, ШУ „Еп. Константин Преславски“, за доклада Експериментално изследване на остаряването на типични за епохата на социализма думи, и на задочната участничка Елена Хомчак, магистърска програма „Украински език и литература“, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, за изследването ѝ, озаглавено Лингвокультурный концепт дорога в украинской языковой картине мира.

Поощрителните награди отидоха при две участнички от МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна: Анна Шевчик, магистърска програма „Украински език и литература“ (с доклад на тема Ноосферное образование на уроках украинского языка в общеобразовательной школе), и Анастасия Никиренкова, магистърска програма „Филология. Германски езици и литератури“ (Функционирование фразеологических единиц в романе Ренсома Риггса “Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children”).

При бакалаврите лингвисти първа, втора и трета награда не бяха присъдени. Поощрителни награди получиха Ана-Мария Маркати и Хриса Кириази, 4. курс, Тракийски университет „Демокрит“, Гърция (за доклада им Графитите – изкуство или вандализъм?); Катерина Алексопулу и Катерина Арабаджи – четвъртокурснички от от същия университет (Българо-гръцките отношения и ресторантските менюта), и Елена Федюнина, Украински език и литература, 3. курс, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна (Лингвостилистические особенности романа Люко Дашвар „Мати все“).

В Секцията по литературознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получиха трима участници: Илия Димитров, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследването Неканонични очарования – поезията на Иван Теофилов през 60-те години на XX век, Мария Георгиева, Българска филология, 2. курс, СУ „Св. Климент Охридски“ за доклада, озаглавен Сродство по избор: концептуализации на времето в диалога Ботев – Раковски и Стефан Калпачев, Новогръцка филология, 4. курс, СУ „Св. Климент Охридски“, за изследването Многоезичието и модерна Гърция – случаят Деметриос Капетанакис.

С трета награда бяха отличени Илияна Банчева, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада на тема Преобърнатият любовен триъгълник в пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик-Еманюел Шмит, Илиян Карабойчев, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследване под заглавие Образът на Нарцис в творчеството на Вячеслав Иванов и Константин Балмонт, и Деметрия Танева, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада си Никола Владикин – между маргиналията и забравата.

Бяха присъдени и две поощрителни награди: на Елена Минчева, Български език и италиански език, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“ (с доклад Темата за Италия в „Принцеса Брамбила“ от Е. Т. А. Хофман) и на Андраж Стефановски, Словенистика, 3. курс, Люблянски университет (Словения) за изследването му Dve tragične sudbine – Gerganina i Bogomilina.

В края на церемонията по закриване на конференцията тържествено беше представен първият брой на Годишника на Националната научна конференция за студенти и докторанти „Verba iuvenium” („Словото на младите”), който включва отличените доклади от юбилейната Двадесета научна конференция „Словото – идеи, идеали, утопии”. С голямо вълнение авторите на докладите получиха екземпляр от книгата, след което всички се събраха пред входа на Дома на учените за традиционната обща снимка.

Поредната успешна научна конференция премина изцяло в дух на ползотворно сътрудничество. Участници и арбитри се разделиха, заредени с положителни емоции и нови идеи и вдъхновени за бъдещи открития в областта на науката за словото.

 

Докт. Радостина Колева,

 Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

 

 

 

 

 

Categories: Конференции Tags:

Достойно представяне на студентите от ПУ “Паисий Хилендарски” на Втората национална олимпиада по езикова култура

June 4th, 2019 Comments off

На 20 и 21 май 2019 г. в Ректората на Софийския университет се проведе Втората национална олимпиада по езикова култура, организирана от Катедрата по български език и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски“. В състезанието участваха първокурсници и второкурсници както от специалност „Българска филология“, така и от други хуманитарни специалности на филологическите факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В надпреварата се включиха и студенти от Юридическия факултет на Софийския университет.

Пловдивският университет бе представен от три отбора: отбор на първокурсници от специалността Българска филология (Ивана Витанова – капитан, Габриела Чанева, Кристина Палова, Ива Георгиева, Ирина Витанова, Михаела Мусабашева), отбор на второкурсници от специалността Български език и английски език (Елена Билюкова – капитан, Теодор Атанасов, Станимира Гарванова, Валя Лозева, Мартина Георгиева) и смесен отбор от второкурсници (Милка Росенова (Приложна лингвистика) – капитан, Иванка Христова (Български и руски език) и студентите от Български език и италиански език Стефка Иванова, Атанас Куцинов и Зорница Ангелова). Треньор на отборите бе доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език в ПУ.

Олимпиадата бе открита с тържествена церемония, по време на която приветствия към участниците поднесоха ръководителят на Катедрата по български език в СУ проф. д-р Йовка Тишева, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Гергана Дачева и проф. д-р Ренета Божанкова – заместник-ректор по учебната дейност.

През първия ден на олимпийската надпревара езиковите си знания и умения премериха общо петнадесет отбора. В писмения кръг, на който участниците трябваше да решават многокомпонентен тест със задачи, свързани с правописната и пунктуационна норма, се включиха всички отбори. Тези, които показаха най-високи резултати, бяха допуснати до устния кръг. Жури в състав от хабилитирани преподаватели (проф. д-р Светла Коева, директор на ИБЕ при БАН – председател, и членове: доц. д-р Красимира Чакърова от ПУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски от ЮЗУ и доц. д-р Калина Йочева от ШУ) оценяваше знанията и компетентностите на младите филолози. Участниците коментираха следните фразеологични единици и лексеми: студената война, ахилесова пета, след дъжд качулка, леност, енигма, словоохотлив – разгадаваха семантиката им, съставяха изречения с тях, определяха стилистичната им принадлежност. Олимпийците бяха изправени и пред казуса дали изразът „Не ми се свиди“ е аналог на „Дава ми се“, или по-скоро означава „Не ми се дава“. Състезателите трябваше да изразят и отношение по въпроса дали има/няма етикет при общуването в интернет, както и да определят правилната употреба на учтивите форми с минало деятелно причастие в официалното общуване. След приключване на устния кръг членовете на журито се оттеглиха на кратко заседание, за да определят най-добре представилите се отбори в двата тура на олимпиадата. Първо и второ място заеха състезатели от Софийския университет, а трето място си поделиха три отбора – първокурсници от специалността „Българска филология“ на Пловдивския университет и два отбора от СУ „Св. Климент Охридски“. След церемонията по награждаването организаторите на академичната надпревара поканиха всички участници на коктейл.

Вторият олимпийски ден бе отреден за индивидуалното състезание. В него се включиха двадесет и четирима души, представители на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В структурно отношение индивидуалното състезание не се отличаваше от отборното (състоеше се от два кръга – писмен и устен). Най-високо оценените студенти на езиковия тест достигнаха до устния кръг. До събеседване с журито (доц. д-р Руска Станчева от ИБЕ при БАН – председател, проф. д-р Йовка Тишева от СУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Калина Йочева – членове) бяха допуснати следните осем олимпийци: Магдалена Шимова (ЮЗУ), Барбара Десимирова (СУ), Теодора Попова (СУ), Ясен Маринов (СУ), Милка Росенова (ПУ), Елена Билюкова (ПУ), Станимира Гарванова (ПУ), Ивана Витанова (ПУ). На устния кръг беше дискутиран въпросът за изписването с главна или с малка буква на лексемата завет като втори компонент в съчетанието Новият З/завет. Предлозите бяха подложени на обстоен анализ от страна на студентите, които се стремяха да обяснят защо слушат музика от/ по/ на телефона си. Развълнувани бяха и от примамливото предложение, гласящо „Ходи ли ти се на Еразъм?“ – израз, който трябваше да коментират и коригират. Председателят на журито доц. Руска Станчева поставяше участниците в ролята на съставители на бъдещия Официален правописен речник, като ги подканваше да дадат предложение за необходими промени в езиковата норма. Най-дискутиран се оказа проблемът за пълния и краткия член. Не липсваха, разбира се, препоръки за ясно формулиране на правила за правопис на глаголите с представки о- и у-, за прецизиране на правилата за слято, полуслято и разделно писане.

В индивидуалното състезание бяха отличени следните студенти:

Барбара Десимирова (Софийски университет) – първо място;

Ивана Витанова (Пловдивски университет) – второ място;

Станимира Гарванова (Пловдивски университет) – трето място;

Ясен Маринов (Софийски университет) – трето място.

Честито на наградените и поздравления за всички, приели предизвикателството да се включат в олимпийската надпревара! Самото участие на толкова много млади хора бе победа над бездуховността. И надежда, че българското слово ще пребъде.

 

                                                Докт. Десислава Димитрова,

                                                Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Програма на Двадесет и първата национална конференция за студенти и докторанти (с международно участие) “Светът е разтворена книга”

May 15th, 2019 Comments off

ПРОГРАМА

за провеждане на Двадесет и първата национална научна конференция

за студенти и докторанти (с международно участие)

Светът е разтворена книга“

(16 – 17 май 2019 г., гр. Пловдив)

 

16.05.2019 г., 10.00 ч. ОТКРИВАНЕ на конференцията в пленарната зала на Дома на учените (Пловдив, ул. „Митрополит Паисий“ № 6)

Съпътстваща инициатива: фотографска изложба „Пловдивски фотописи“ на списание „Нула32“.

10.45 – 17.00 ч. – РАБОТА по секции

17.00 ч. – Среща разговор с Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели (Дом на учените, 2. етаж, фоайе)

19.00 ч. КОКТЕЙЛ за участниците в конференцията (кафе-ресторант „F 10“, ул. „Цар Асен“ № 24)

17.05.2019 г., 10.00 15.30 ч. – РАБОТА по секции

16.00 ч. – ЗАКРИВАНЕ на научната част. Награждаване на отличените участници. Премиера на „Verba iuvenium” – годишник на Националната конференция за студенти и докторанти (бр. 1), включващ отличените доклади от конференцията през 2018 г. (пленарна зала на Дома на учените)

РАЗДЕЛ ЕЗИКОЗНАНИЕ“

16.05.2019 г., Дом на учените

Секция за докторанти  

11.00 – 11.15 – Детелина Овчарова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по история на българския книжовен езикТипология на двуезичните разговорници от третата четвърт на ХІХ век

11.15 – 11.30 – Йелена Павлович, Център за проучаване на езика и книжовността, Крагуевац, Сърбия, докторант по сръбски език – Нерестриктивне релативне реченице у административно-правном стилу српскога језика 19. века (прелиминарна истраживања)

11.30 – 11.45 – Десислава Димитрова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по съвременен български език (морфология) – Ядрени и/или периферийни средства за изразяване на презумптивна семантика в българския и новогръцкия език

11.45 – 12.00 – Николай Желязков, ИБЕ при БАН, докторант по компютърна лингвистика – По-нови изследвания върху аргументната структура на глагола – новото старо или старото ново

12.00 – 12.15 – Рамона Стойчева, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по балканско езикознание – Семантичен анализ на наречието някога и румънските му еквиваленти

12.15 – 12.30 – Сема Куцарова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по общо и сравнително езикознание – Лични съществителни имена, образувани от названия на домашни животни (върху материал от турския език)

*Олга Моллова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по съвременен български език (морфология) – Локативът в българския и руския език (Диахронни и синхронни ракурси) (задочно участие)

*Християна Кръстева, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по съвременен български език (синтаксис) – За словоредните и интонационни особености на българските въпросителни изречения с к-думи (задочно участие)

12.30 – 13.00 – Дискусия

13.00 14.00 Обедна почивка

14.00 – 14.15 – Елизабет Кумчева, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по съвременен английски език (лексикология) – Глобалният английски и „глобалийски“ – по въпроса за историята и съдбата на английския език

14.15 – 14.30 – Жанета Андреева, ШУ „Епископ Константин Преславски“, докторант по съвременен български език (стилистика) – Семантични и прагматични аспекти на когнитивните метафори в българските политически речи

14.30 – 14.45 – Петя Петкова, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, докторант по теория и практика на превода (испански език) – Специфики при превода на собствени имена в туристически текстове от български на английски и испански език

14.45 – 15.00 – Мария Жекова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по компютърна информатика – Преглед и проучване на съществуващи системи за изкуствен интелект

15.00 – 15.15 – Елица Миланова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по интеркултурна комуникация – Имат ли всички русалки опашки? („информационно замърсяване“ при митонимите-реалии)

15.15 – 15.30 – Кафе пауза

Секция за бакалаври

15.30 – 15.45 – Ана-Мария Маркати, Хриса Кириази, Тракийски университет „Демокрит“, Комотини, Българска филология, 4. курс – Графитите – изкуство или вандализъм?

15.45 – 16.00 – Катерина Алексопулу, Катерина Арабаджи, Тракийски университет „Демокрит“, Комотини, Българска филология, 4. курсБългаро-гръцките отношения и ресторантските менюта

16.00 – 16.15 – Елена Федюнина, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, Украински език и литература, 3. курсЛингвостилистические особенности романа Люко Дашвар „Мати все“ (дистанционно участие)

16.15 – 16.45 – Дискусия

17.00 – Среща разговор с Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели (Дом на учените, 2. етаж, фоайе)

17.05.2019 г., Дом на учените

Секция за магистри

10.00 – 10.15 – Петка Иванова, ПУ „Паисий Хилендарски“, магистърска програма „Актуална българистика“ Фразеологични периферийни модификатори за изразяване на компаративност в съвременния български език

10.15 – 10.30 – Диана Мъркова, ПУ „Паисий Хилендарски“, магистърска програма „Актуална българистика“ – Наблюдения върху някои прояви на системни отношения в сферата на българските граматични морфеми

10.30 – 10.45 – Васил Стаменов, ПУ „Паисий Хилендарски“, магистърска програма „Актуална българистика“ – Към въпроса за ядрените модификатори във функционално-семантичното поле на персоналността в съвременния българския език (релацията персоналност – свидетелственост)

10.45 – 11.15 – Кафе пауза

11.15 – 11.30 – Анета Недялкова, ШУ „Еп. Константин Преславски“, магистърска програма „Лингвистика и библиотечно-информационни дейности“ – Експериментално изследване на остаряването на типични за епохата на социализма думи

11.30 – 11.45 – Анна Шевчик, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, магистърска програма „Украински език и литература“Ноосферное образование на уроках украинского языка в общеобразовательной школе (дистанционно участие)

11.45 – 12.00 – Анастасия Никиренкова, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, магистърска програма „Филология. Германски езици и литератури“ – Функционирование фразеологических единиц в романе Ренсома Риггса “Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children” (дистанционно участие)

12.00 – 12.15 – Елена Хомчак, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, магистърска програма „Украински език и литература“ – Лингвокультурный концепт дорога в украинской языковой картине мира (дистанционно участие)

12.15 – 12.45 – Дискусия

12.45 – 13.45 – Обедна почивка 

Секция за докторанти

13.45 – 14.00 – Хатиже Осман, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по етнология (аграрни традиции по българските земи) – Народни фразеологизми и техният превод на турски език

14.00 – 14.15 – Николета Стайкова, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по съвременен английски език (фонетика и фонология) – Чѝйзбургер, чийзбу̀ргер или чѝйзбу̀ргер? Отново за ударението и можем ли да имаме доверие на речниците

14.15 – 14.30 – Ирина Митърчева, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по социолингвистикаКелтските заемки в съвременния английски език

14.30 – 14.45 – Славея Горанова, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по испански език – Притежателните местоимения като периферийни модификатори на персоналността в съвременния български, английски и испански език

14.45 – 15.15 – Дискусия

(Закрито заседание на научната комисия за определяне на отличилите се участници)

16.00 ЗАКРИВАНЕ на научната част. Награждаване на отличените участници. Премиера на „Verba iuvenium” – годишник на Националната конференция за студенти и докторанти (бр. 1), включващ отличените доклади от конференцията през 2018 г. (пленарна зала на Дома на учените)

————————————————————————————————

РАЗДЕЛ ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ“

16.05.2019 г., Дом на учените

Секция за докторанти

10.45 – 11.00 – Радея Гешева, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по италианска филология – Тяло и писане: релации

11.00 – 11.15 – Божидара Бонева-Каменова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по американска литература – Фани и Суело: нюанси на човешките взаимоотношения в романа на Алис Уокър „Храмът на моя спътник“

11.15 – 11.30 – Николай Генов, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по теория на литературата – Как да мислим киберточката: „Шлемът на ужаса“ и „Лабиринтът на отраженията“

11.30 – 11.45 – Марина Братанова, ШУ „Еп. Константин Преславски“, докторант по най-нова българска литератураПревъплъщенията на инициацията в книгата „Самотните вятърни мелници“ на Станислав Стратиев

11.45 – 12.00 – Дискусия

12.00 – 13.00 – Обедна почивка 

Секция за бакалаври и магистри

13.00 – 13.15 – Илия Димитров, ПУ „Паисий Хилендарски“, Българска филология, 4. курс – Неканонични очарования – поезията на Иван Теофилов през 60-те години на XX век

13.15 – 13.30 – Иван Маринов, СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 4. курс – Обективно/осезателни и субективно/зрителни образи в „Храмови сънища“ на Златомир Златанов

13.30 – 13.45 – Николая Янева, СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс – Самоубийствените жестове, които правят в името на любовта Жулиен („Червено и черно“) и Вертер („Страданията на младия Вертер“)

13.45 – 14.00 – Илияна Банчева, ПУ „Паисий Хилендарски“, Българска филология, 2. курс – Преобърнатият любовен триъгълник в пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик-Еманюел Шмит

14.00 – 14.15Елена Минчева, ПУ „Паисий Хилендарски“, Български и италиански език, 4. курс  – Темата за Италия в „Принцеса Брамбила“ от Е. Т. А. Хофман

14.15 – 14.30  – Дискусия

14.30 – 14.45 – Кафе пауза 

14.45 – 15.00 – Франческа Земярска, СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Литературознание“ – Алексий: портрет на един глас“

15.00 – 15.15 – Йоанна Нейкова, СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Литературознание“ – „Дилетант – Туй, което аз познавах като себе си, не е“

15.15 – 15.30 – Карина Глебова, МДПУ „Богдан Хмелницки“, 1. курс, магистърска програма „Филология. Германски езици и литератури“ – Особенности создания образов в романе Анны Сьюелл „Black Beauty“ (дистанционно участие)

15.30 15.45 – Дискусия

17.00Среща разговор с Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели (Дом на учените, 2. етаж, фоайе)

17.05.2019 г., Дом на учените 

Секция за бакалаври 

10.30 – 10.45 – Илиян Карабойчев, ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и история, 3. курс – Образът на Нарцис в творчеството на Вячеслав Иванов и Константин Балмонт

10.45 – 11.00 – Стефан Калпачев, СУ „Св. Климент Охридски“, Новогръцка филология, 4. курс – Многоезичието и модерна Гърция – случаят Деметриос Капетанакис

11.00 – 11.15 – Мария Георгиева, СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс – Сродство по избор: концептуализации на времето в диалога Ботев – Раковски

11.15 – 11.30 Деметриа Танева, СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс – Никола Владикин – между маргиналията и забравата

11.30 11.45 Виктория Чипова, СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 1. курс – Фолклор и литература

11.45 – 12.00 – Андраж Стевановски, Люблянски университет (Словения), Словенистика, 3. курс  – Dve tragične sudbineGerganina i Bogomilina (дистанционно участие)

12.00 – 12.15 – Дискусия

12.15 – 13.15 – Обедна почивка

Секция за докторанти

13.15 – 13.30 – Недялко Желев, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по история на славянските литератури – Идентичност и пол в романа „Казвам се Дамян“ от Сузана Тратник

13.30 – 13.45 – Зоя Иванова, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по руска литература на ХХ век – Същност и характер на руската емиграция от началото на ХХ век

13.45 – 14.00 – Кристиян Янев, СУ „Св. Климент Охридски“, докторант по история на славянските литератури – Неправедни праведници: наблюдения върху полския дискурс за спасяването на евреи през Втората световна война във филма „В мрака“ (2011)

14.00 – 14.15 – Ана Тобиева, ПУ „Паисий Хилендарски“, докторант по българска литератураРазказът за българина в пътеписа на Иван Вазов „В недрата на Родопите“

14.15 – 14.30 – Дискусия 

(Закрито заседание на научната комисия за определяне на отличилите се участници)

16.00ЗАКРИВАНЕ на научната част. Награждаване на отличените участници. Премиера на „Verba iuvenium” – годишник на Националната конференция за студенти и докторанти (бр. 1), включващ отличените доклади от конференцията през 2018 г. (пленарна зала на Дома на учените)

Жури по езикознание:

Проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“) – председател

Проф. д-р Петя Осенова (СУ „Св. Климент Охридски“)

Доц. д.ф.н. Ваня Зидарова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“)

Доц. д-р Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Гл. ас. д-р Росица Декова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Жури по литературознание:

Проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски“) – председател

Проф. д.ф.н. Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Гл. ас. д-р Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“)

Гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“)

Гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Хилендарски“)

Гл. ас. Илонка Георгиева (ПУ „Паисий Хилендарски“)

 

Categories: Конференции Tags:

Пътуващ методически семинар, посветен на Йордан Йовков

April 3rd, 2019 Comments off

На 30 и 31 март бе проведен семинар на тема „Иновативни подходи при преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Събитието бе организирано от специалиста по методика на обучението по литература доц. д-р Соня Райчева и ръководителя на Лингвистичния клуб в ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Красимира Чакърова. В него взеха участие членове на Клуба, базови учители от различни пловдивски училища и студенти от специалността Българска филология.

Първата наша спирка беше Жеравна, където е роден Йордан Йовков. Селището е архитектурен резерват със запазена възрожденска архитектура, живописно разположен в полите на Стара планина. Пренесохме се в друг свят, в друго време. Пред нас сякаш оживяха Йовковите герои: Рада стои на портите и очаква любимия си; ето го и напетия юнак, крачещ непоколебимо към любовта, а всъщност – към гибелта си…

Посетихме родната къща на Йордан Йовков. В двора ни посрещна паметникът му, сякаш самият писател ни приветства. Изключителен интересна за нас беше картата с местата, свързани с цикъла „Старопланински легенди”, и книжката, в която могат да се видят реалните личности, послужили за прототипи на героите на Йовков. В музея се съхранява и писалката, с която Йовков е писал разказите си.

След това разгледахме интересната експозиция „От къделя до постеля”, посветена на тъкаческото изкуство. Запознахме се с целия процес от стригането на овцете до готовата продукция. Показаха ни как се тъче на стан, а накрая пред очите ни изгряха с ярките си багри красиви котленски килими.

Следващият ни обект беше „Кафенето на Димчо Кехая”, където в запазена старовремска обстановка се почерпихме с ароматно турско кафе и традиционни местни сладкиши.

В Котел посетихме Пантеона на котленските възрожденци, който е разделен на четири секции – будители, просветители, бунтовници и революционери. Котел е родно място на Неофит Бозвели, един от водачите на националното просветно и църковно движение; на книжовниците Васил Берон, Петър Берон, Анастас Гранитски, поп Стойко Владиславов, по-известен като Софроний Врачански, на капитан Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера, и на много други видни възрожденци. Изложени са ценни артефакти, свързани с техния живот и дело, например копие на първия Софрониев препис на Паисиевата „История славяноболгарская” от 1765 г.; сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие „Кириакодромион, сиреч Неделник” – първата новобългарска печатна книга; факсимиле от животописа на Софроний „Житие и страдание грешнаго Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература; издания на „Рибния буквар”; ковчеже с балсамираното сърце на д-р Петър Берон и др. Възрожденските книжовници са били истински енциклопедисти – Васил Берон например е автор на френска граматика, немска граматика, учебник по логика, учебник по естествена история…

Най-известният котленец несъмнено е основоположникът на организираната националноосвободителна борба в България Георги Стойков Раковски. В Пантеона се намира саркофагът с тленните му останки, негови лични вещи, копие от сабята му, негови трудове, вестници и др. Разположената срещу саркофага бронзова скулптура „Възкресение” на художника Д. Бойков внушава идеята за безсмъртието на героя.

След приключване на туристическата обиколка бе обявено началото на методическия семинар „Иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Откриването премина под знака на изкуството: членовете на Лингвистичния клуб Каролина и Милка Росенови развълнуваха присъстващите с изпълнението на родопска гайдарска сюита, а гл. ас. Ивана Колева от катедра „Естетическо възпитание“ на Педагогическия факултет припомни на участниците в семинара емблематичен откъс от Йовковия разказ „Шибил“.

Един от организаторите на семинара – доц. д-р Соня Райчева, отправи приветствие към слушателите и анонсира програмата на вечерта. Първи думата получиха съпредседателят на Лингвистичния клуб Елена Минчева (четвъртокурсничка от специалността „Български език и италиански език“) и колегата ѝ Мара Георгиева – студентка от трети курс в специалността „Българска филология“, които представиха интересна презентация за живота и творческото дело на писателя.

Значим момент от биографичния преглед бе и представянето на спомените за Йовков на Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Константин Константинов, както и на съпругата на твореца – Деспина Йовкова: „От момента, в който свързах живота си с Йовков, струва ми се, че започнах да живея за него и чрез него. […] С часове съм го наблюдавала как чете, как работи, как си почива, все с тая мила и блага усмивка.“

Особено любопитно бе да научим, че Йордан Йовков е един от най-превежданите в чужбина български автори – 70 книги с негови произведения са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на над 37. Свидетелство за признанието на писателя е и фактът, че морският нос „Йовков“ в Антарктика носи неговото име.

Във втората част на семинара учителите по български език и литература запознаха присъстващите с различни иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество. Г-жа Николина Георгиева от Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив представи писателя като „апостол на човечността, учител по житейска мъдрост, сърцевед, хуманист, естет…“. Тя се спря на разказите „През чумавото“, „Белите рози“ и „Вълкадин говори с Бога“, като отбеляза, че Йовковите герои винаги носят в себе си добро, красота и любов, независимо от социалното си положение, верската или етническата си принадлежност.

Друг учител от същата гимназия – г-жа Вилияна Трайкова, обърна внимание на значимостта на символите в Йовковото творчество, свързани с времето, пространството, цветовете, предметите и животните. Г-жа Роза Балтова от СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив представи интересните резултати от проведен експеримент, при който знакови елементи от Йовковите разкази биват представени посредством музикални интерпретации на учениците.

Други прилагани методи споделиха учителите Лидия Бакалска от СУ „Любен Каравелов“, Таня Петрова от Хуманитарната гимназия в Пловдив и Ивелина Пиперова от СУ „Георги Бенковски“ в Пазарджик. Свой макет на Еньовото кафене по разказа „Серафим“, използван в часовете по литература в рамките на педагогическа си практика, представи Татяна Ковачева – студентка от специалност „Българска филология“ и член на Лингвистичния клуб.

В края на семинарната програма доц. Райчева даде думата на слушателите за въпроси, след което повод за жива дискусия станаха актуални теми за преподаването по литература в основната и средната степен на образование, както и за хуманитарното знание като цяло и неговото място в съвременния бързоразвиващ се технологичен свят.

Ръководителят на Лингвистичния клуб – доц. д-р Красимира Чакърова благодари за възможността Клубът за поредна година да бъде част от пътуващия семинар и изрази радостта си от споделянето на любовта към българската литературна култура и памет.

На следващия ден – 31 април, се отправихме към гр. Елена – друго културно и просветно средище през Възраждането, съхранило духа на онази епоха. За жалост, нямахме време да посетим всички набелязани обекти. Отдадохме почит на паметника на видния еленчанин, писателя Петко Ю. Тодоров, и минахме покрай кафенето „Мина”, носещо името на прекрасната девойка, вдъхновителка на Пейо Яворов. Главна наша цел в този град беше архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата – с това име се нарича Еленското класно училище, прославило се като място за подготовка на учители. По тази причина Петко Р. Славейков му дава названието „Даскалоливница” – там се „отливат” даскали. То е основано през 1843 г. от видния просветен и книжовен деец Иван Николов Момчилов.

Част от комплекса е и храмът „Св. Никола”. В него докт. Десислава Димитрова, член на Лингвистичния клуб, представи презентацията си, посветена на 200-годишнината от рождението на основателя на училището Иван Момчилов. В сградата на самото класно училище изслушахме интересна беседа, от която научихме още интересни факти за живота и делото на Иван Момчилов, както и за устройството и начина на функциониране на учебното заведение.

Едва напуснали Елена, вече ни се иска да се върнем отново. Това място има да ни разкрие още толкова много тайни!… Истини за възходи и страсти, за победи и вдъхновения. За проникновението и родолюбието на великите ни предци.

Радостина Колева

Анастасия Кехайова

 

 

 

 

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата е вълнуващо езиково приключение (интервю с носителя на приза „Морфолог на 2019“ Мара Георгиева)

February 3rd, 2019 Comments off

В края на поредицата от интервюта с отличените олимпийци ви представяме отговорите на победителя в лингвистичната надпревара и носител на приза “Морфолог на 2019” Мара Георгиева от специалността Българска филология.

  1. Очаквахте ли да бъдете отличена?

Истината е, че очаквах да бъда сред отличените участници, но разбира се, не съм предполагала, че ще спечеля първата награда и че ще бъда удостоена с приза ,,Морфолог на годината”. Чувствах се много добре подготвена и това ми даваше увереност, че ще бъда сред отличените. Мисля, че положих необходимите усилия за самоподготовка, ходех редовно на лекции, упражнения и консултации, които ми помогнаха изключително много. Исках да се представя достойно и на ниво, да докажа себе си, и съм щастлива, че успях да оправдая доверието на преподавателите си.

  1. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?

Разбира се, че за успешно и достойно представяне на олимпиадата са нужни много последователни и систематизирани знания, но те определено не са единственият ключ към успеха. За да се справиш благополучно с морфологичната олимпиада, е необходимо да имаш и усет към собствения си език, както и към историята му. Едно механично наизустяване на теория, понятия и дадени определения далеч не е достатъчно. По-голямата част от задачите в морфологичната надпревара са практически, т.e. за тях няма готова рецепта, изисква се да помислиш и да разсъждаваш на момента – именно в това се крие предизвикателството на олимпийския тест. Проницателният ум и прозорливостта символизират интелектуалния човешки поглед. Когато имаш нюх към същността на езика и добре изработен алгоритъм на работа, положителните резултати са налице. Като друго разковниче за успеха считам редовното посещение на лекции, упражнения и консултации при подготовката за олимпиада, както и разбира се, редовното изпълнение на домашните работи, тъй като знанията се усвояват много по-пълноценно на практика. Според мен, за да успееш, трябва да си  най-вече постоянен, амбициозен, отговорен и дисциплиниран.  

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

За мен всички задачи от олимпийския тест бяха удоволствие и предизвикателство да развия уменията си. Едни от любимите ми задачи са: морфологичният разбор на изречение, морфемният анализ на думи, образуване на форми за аорист и имперфект, определяне вида на неизменяемите думи и разбира се, отличителният символ на олимпиадата – морфологичната кръстословица. Като по-трудна задача определям конструирането на глаголни форми и техните преизказни съответствия. Мисля, че тази задача символизира процеса на градеж на дадена постройка и ние трябваше да влезем в ролята на строители, като построим една своеобразна издръжлива кула. Всяко здание се нуждае от стабилни основи, върху които да се надгражда. Поставянето на основи не е никак лесно, необходимо е да се вложат старание, прецизност, разум и точна преценка. С изпълнението на всяко следващо условие и при правилно начертана насока „кулата“ трябваше да придобие устойчив, завършен и преизказан вид.

  1. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

Обикновено човек свързва традиционните изпити с притеснение, напрежение и тревога.

Олимпиадата обаче се различава от тях, тъй като дава възможност да докажеш себе си, да се докоснеш до красотата и богатството на българския език. На олимпиадата атмосферата е благоприятна и уютна, кара те да разгърнеш целия си потенциал и да се чувстваш спокоен, мотивиран, уверен и изпълнен с позитивизъм и енергия, а когато работата се превърне в удоволствие, а напрежението – в спокойствие, успехите не закъсняват. Разбира се, нейният състезателен характер също е вълнуващ – стимулира те да мериш сили със своите връстници в областта на една от най-завладяващите езиковедски дисциплини – морфологията! Фактът, че олимпиадата вече двадесет и една години е съхранила духа и традициите си, е доказателство за превъзходството ѝ над обичайните изпити. Традиционните изпити проверяват знанията, олимпиадата проверява лингвистичния талант и усета към езика.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Необятна приказна загадка.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

Бих избрала да се самооприлича като симбиоза между глагол и междуметие. Според привържениците на психологическото направление в езикознанието глаголът е ,,душата” на изречението. Акад. Александър Теодоров-Балан пък го нарича ,,слонът” в царството на българската граматика. Глаголът означава действие и динамика и мисля, че тази негова характеристика категорично ми приляга, но само от една страна –определено съм човек на действието и смятам, че делата на един човек говорят много повече за самия него, отколкото думите му (както е казал древният китайски философ Лао Дзъ: ,,Да действаш, значи да бъдеш.”). От друга страна обаче, междуметието е изолирана неизменяема дума, изразяваща спонтанни чувства и емоции, а това асоциирам със своята чувствителност, емоционалност и експресивност. По мое мнение позитивните емоции са двигателят и катализаторът на енергия, необходима на всеки човек. Душевните преживявания ни презареждат и изпълват с нови сили и устременост към познанието. Тъй като глаголът е изменяемата част на речта с най-богата морфологична парадигма, го свързвам и с промяната. Това е още една причина да харесвам междуметието и неговата неизменяема същност, която пък свързвам със своето постоянство и с упоритостта си да постигам целите, които съм си поставила. Колкото до изолираността на междуметието като част на речта – тя ми напомня за уникалността на всеки един човек – считам, че всеки от нас притежава собствен чар, харизма и определени качества, които го отличават от останалите. Глаголът и междуметието съвместяват действието, метаморфозата на човека, способността му да се адаптира към средата, динамичността и забързаното му ежедневие, както и палитрата от чувства и емоции, от които е изтъкана същността му.

  1. С какво ще запомните олимпиадата?

Ще запомня олимпиадата като вълнуващо езиково приключение! На първо място, винаги ще помня грижовното, мило и топло отношение на преподавателите и квесторите по време на олимпиадата. Ще запомня, че олимпиадата ме накара да повярвам в себе си и в силата на своя дух! Ще помня консултациите за подготовка, които ми бяха много полезни. Ще помня как доц. Чакърова винаги ни насърчаваше и вярваше в нас, вдъхваше ни подкрепа, кураж и ентусиазъм. Ще запомня тържествената вечер на награждаването, която се превърна в специален празник, който завинаги ще остане в сърцето ми! Когато доц. Чакърова съобщи името ми и това, че съм на първо място, вълнението и тръпката бяха неописуеми. Прекрасните, мили и хубави думи и похвали, които чух за себе си, ме развълнуваха дълбоко и ме накараха да се чувствам щастлива, пълноценна и обичана! Освен с красива купа, връчена ми от миналогодишната победителка – Петя Златева, със златен медал, с диплом, с благоуханна роза и редица прекрасни книги и подаръци, на церемонията по обявяването на резултатите бях удостоена и с още един изключително мил, благороден и трогателен жест, който също ще ми остане скъп спомен от този трепетен момент – мои колеги и приятели: Диана Мъркова и Илия Точев създадоха и прочетоха на глас своето талантливо и емоционално произведение – царски сонет, посветен на победителя. Освен оригинален труд, царският сонет е и много трудоемко начинание, оценявам високо това благородство като израз на съпричастност с емоцията на победителя. Признанията, които получих, са най-важната награда! Ще запомня, че 2019 г. започна за мен с огромен успех. Отправям своите сърдечни благодарности към преподавателите си по морфология на съвременния български език: доц. д-р Красимира Чакърова, доц. д-р Константин Куцаров и проф. д.ф.н. Иван Куцаров (светла да е паметта му!), които дадоха максималното от себе си, за да се случи всичко това. Благодаря им за знанията, с които ме дариха, за търпението, за безценните съвети, за възхитителните усилия, които положиха, за сърдечността, за всеотдайността и загрижеността! Именно знанието ни осигурява необходимото за реализирането и на най-смелите ни мечти. Радвам се, че съм съпричастна към това вълнуващо събитие и вярвам в голямото му бъдеще.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници в морфологичната надпревара пожелавам да вярват в себе си, във възможностите си, защото у всеки човек се крият неподозирани сили, способности и талант, но за да бъдат изявени, е необходимо всеки да има куража и смелостта да участва в това уникално и незабравимо лингвистично приключение, което разкрива нови хоризонти и оставя трайна следа на споделени приятни спомени и неповторими емоции. Пожелавам им да бъдат мотивирани и изпълнени с ентусиазъм и воля – често се случва пътят към успеха да е осеян с трудности и изпитания, но именно чрез преодоляването им се достига до победата. Най-вече им желая да разгадаят и тайните на словото, преоткривайки себе си; да бъдат здрави, щастливи, обичани, целеустремени, амбициозни и да покоряват нови върхове. Надявам се и у тях да се разпали искрата на любовта към морфологията, която винаги да гори с буен пламък. Нека бъдат вдъхновени и окрилени от вярата, надеждата и любовта!

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags: