“Щастливи сме, че бяхме удостоени с парична премия на името на създателя на Пловдивската лингвистична школа проф. Иван Куцаров” (интервюта с носителите на първа награда в Двадесет и осмата общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език)
В края на поредицата от интервюта с младите морфолози олимпийци Ви представяме отговорите на победителките в лингвистичното състезание и носителки на приза „Морфолог на 2026“ Десислава Кушева и Симона Тупарова от специалността Български език и английски език.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

- Разкажете ни накратко за себе си.
Д. К.: Казвам се Десислава Кушева, на 22 години съм, от град Кричим. Завършила съм Езикова гимназия „Пловдив“, а в момента съм студентка в 3. курс, специалност Български език и английски език. Винаги съм имала желание да се занимавам с езици, а след като ми се отдаде възможност да стажувам в езикови центрове, вече знаех, че това наистина е моето призвание. За себе си мога да кажа, че съм изключително дисциплиниран и честен човек, който има малко свободно време, но го оползотворява с четене и пътуване.
С. Т.: Аз съм Симона Тупарова, родом съм от Велинград, в момента съм студентка в Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски”, специалност ,,Педагогика на обучението по български език и английски език”, 3. курс. Вече нося и званието ,,Морфолог на 2026”.
- Имахте ли предварителни очаквания за Вашето представяне на олимпиадата? Очаквахте ли да бъдете сред наградените?
Д. К.: Имах очаквания, че ще се представя добре, защото всички имахме много добра подготовка от петъчните ни консултации с проф. Чакърова и нейния екип. Но бях изключително изненадана и развълнувана, когато чух името си не просто сред наградените, а на първо място.
С. Т.: Ако трябва да бъда откровена, а аз винаги съм, нямах никакви очаквания за моето представяне на самата олимпиада – единственото, което знаех, е, че вече се чувствах достатъчно подготвена, за да се явя на нея, въпреки че нямах достатъчно време да се подготвя дотолкова, доколкото исках. След като направих олимпийския тест, честно казано, се чувствах удовлетворена от представянето си, но все пак след кратко време си дадох сметка за някои грешки, които съм допуснала, и за това колко допълнителни неща съм можела да напиша.
- Споделете каква беше Вашата мотивация за участие. Имахте ли конкретна цел?
Д. К.: Участието ми в олимпиадата се дължи до голяма степен на самата дисциплина Морфология на съвременния български език, както и на прекрасния начин, по който ми беше преподадена тя. Българският език винаги ми е харесвал, а дисциплината, както и олимпиадата, дават възможност за по-задълбочено разглеждане на родния ни език. Моята цел беше да видя равнището си спрямо останалите участници в състезанието и да дам максимума от себе си.
С. Т.: Винаги съм се стремяла да показвам най-доброто от себе си в научната област и винаги съм смятала българския език за силната ми страна. Затова исках да докажа пред себе си за пореден път, че мога да постигна един наистина добър резултат. Несъмнено мотвация вдъхваше и проф. Чакърова, която ни уверяваше всеки път, че ще става по-лесно, че можем – даваше ни кураж, напътстваше ни и ни вдъхновяваше, за което ще ѝ бъда вечно благодарна – тя запали искрицата у мен за това да искам да опозная още повече родния си език.
- Изпитвахте ли затруднения при изпълнението на конкретни задачи? Кои бяха те?
Д. К.: Не бих казала, че съм имала затруднения при работата с конкретни задачи, а по-скоро заради това, че нямах достатъчно време за проверка на цялостната си работа. Стараех се да напиша максимално много от нещата, които знам по дадена задача, което намали времето ми за някои от останалите части от теста.
С. Т.: Обичайно – винаги когато правя някакъв тест, подлагам на съмнение всичко, което пиша. Случаят не беше изключение. Спомням си, че имаше доста моменти, в които се усъмнявах в правилния отговор, но в крайна сметка успях да събера мислите си и да се почувствам по-уверена в знанията си. Не мога да назова някоя конкретна задача, защото всяка сама по себе си беше уникална и имаше своите тънкости.
- Каква беше Вашата стратегия за решаването на теста?
Д. К.: Моята стратегия беше първо да започна със задачите, които носят най-много точки – морфологичния разбор на изречението, морфемната сегментация и задачата за образуване на аорист и имперфект. След това продължих с кръстословицата, защото за мен това е една от най-приятните задачи. От останалите задачи наблегнах първо на тези, в които бях по-сигурна и по които можех да напиша допълнителни неща за бонус точки.
С. Т.: Започнах да решавам теста без каквато и да е стратегия. По принцип обичам последователността и започнах от първата към последната задача, като тези, в които не бях сигурна, оставих за накрая и се съсредоточих върху останалите. Когато си на олимпиадата, нямаш време да мислиш за стратегия – нужно е да вземаш решенията на мига. А понякога именно тези решения се оказват най-добрите.
- Каква оценка бихте дали за подготовката и провеждането на олимпиадата?
Д. К.: Бих казала, че подготовката за олимпиадата беше не само тренировка на задачи, но и време, в което да се насладим на практическата работа и да се потопим в тайните на езика. Изключително приятно протичаха петъчните ни консултации благодарение на проф. Чакърова и нейния екип, които направиха всичко възможно за достойното ни представяне и вярваха в нас дори когато самите ние се съмнявахме. За мен те са пример за вдъхновяващи и отдадени професионалисти, които със сигурност запалиха в мен желанието за изява. Определено ще ми липсват тези наши срещи.
С. Т.: Олимпиадата беше проведена на изключително високо ниво във всяко отношение – нещо, в което не съм се и съмнявала, като взема предвид, че зад организацията ѝ стои такъв екип от професионалисти.
- Какво означава за Вас паричната премия на името на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, която получихте?
Д. К.: Изключителна чест е да бъда удостоена с нея, защото тя е свързана с историята на университета и носи името на основателя на Пловдивската лингвистична школа. За мен тази награда означава признание за положения труд и поощрение по пътя към постигане на нови успехи.
С. Т.: Завинаги ще бъда благодарна за паричната премия, която получих на името на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, защото като студент, който се издържа сам, за мен тя е изключително голяма помощ в чисто житейско отношение.
- Припознавате ли себе си в дадена/и характеристика/и на част на речта или категория/грамема? Ако да – аргументирайте се защо.
Д. К.: Лично аз бих определила себе си като глагол. Винаги полагам много усилия и действам упорито, за да постигам целите си. Ако трябва да бъда по-точна, бих казала, че съм като морфологичната категория „време на глагола“. Уча се от грешките си в миналото, давам най-доброто от себе си в настоящето и мисля за бъдещето.
С. Т.: Ако трябва да посоча една част на речта, в която се припознавам, то ще е наречието. На първо място – то е неизменяема част на речта и от тази гледна точка и аз никога не изменям на себе си. Въпреки че има много редки случаи, в които можем да го видим степенувано, това не променя нещата, защото всеки човек в живота си понякога е подвластен на емоциите си, включително и аз. Наречието същото така е и доста разнообразно, може да го видим в различни роли – да посочва различно време, пространство и прочее… също като мен, която съм адаптивна и принудена да свиква с различните роли, в които животът ме поставя.
- Довършете изреченията:
Д. К.: Олимпиадата по българска морфология е една прекрасна инициатива, която дава възможност за изява на бъдещите филолози да покажат най-доброто от себе си, да се потопят в тайните на родния език и да повярват във възможностите си.
Олимпийската надпревара ще остане в моите спомени с петъчните ни консултации, незабравимите емоции по време на събитието, както и прекрасното отношение на преподавателите.
С. Т.: Олимпиадата по българска морфология е начин всеки един от нас да покаже знанията си, които е придобил през цялото ни обучение, както и труда, който е положил, за да стигне дотук. Да докаже най-вече пред себе си, че е способен на много повече, отколкото самият той смята.
Олимпийската надпревара ще остане в моите спомени с невероятния плодов чай, който вкусихме по време на решаването на теста… Наред с това в моето съзнание освен самият ден, когато се проведе олимпиадата (който несъмнено беше доста вълнуващ), ще остане целият процес на подготовка, ежеседмичните ни петъчни срещи, в които по-скоро с любопитство очаквах да разбера как съм се справила с поставените задачи. Всеки път придобивах нови знания и разбирах това, което ми е убягвало до този момент, отзивчивостта на проф. Чакърова, която винаги бе готова да ни обясни трудните задачи и да ни помогне, многобройните часове, в които обсъждах с колегите защо дадена морфема е тази, а не онази…моментите на радост, когато съм направила задачата вярно, но и моментите на съмнение в самата себе си, когато съм допуснала грешка. Преживях целия набор от емоции, който съществува.
- Какво послание бихте отправили към бъдещите участници в олимпиадата?
Д. К.: На първо място да не се притесняват да се явят на това различно по рода си събитие, защото то ще им донесе само позитиви. Да бъдат спокойни и да дадат всичко от себе си. Резултатът накрая е важен, но те ще са спечелили много повече от времето, прекарано в подготовка. А най-важното е да вярват в себе си, защото всеки може да постигне желания резултат.
С. Т.: За бъдещите участници в олимпиадата – не бъдете твърде критични към себе си, а се радвайте дори на малките победи (те със сигурност са много по-големи, отколкото предполагате), защото времето минава неусетно… дори в началото да не сте убедени в знанията си, вярвайте, че с всеки следващ път вие ще разбирате нови и нови неща и ще ставате все по-уверени в себе си. Оценявайте моментите, които ще прекарате заедно на петъчните консултации, не мислете занапред, тъй като всичко ще си се подреди от само себе си, при това по-добре от очакваното за всекиго от вас.
Интервютата проведе докт. Божидар Бояджиев,
Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“
Рухтен Вейзова (Български език и френски език)
Анна Малинова (Български език и корейски език)
Пламена Динчева (Български език и руски език)
Сибел Рашид (Български език и немски език)
Даяна Желева (Български език, гражданско образование и философия)
Венцислав Колев (Български език и история)
Даниела Милева (Българска филология)
Калия Бахарова (Български език и турски език)
Виктория Стойчева (Български език и корейски език)
Ирина Ботева (Български език, гражданско образование и философия)
Александра Кисьова (Български език и английски език)
Гергана Тосева (Български език и френски език)
Румен Димитров (Български език и английски език)
Ивета Иванова (Български език и немски език)
Филиз Юсуф (Български език и английски език)
Ралица Димитрова (Български език и испански език)
Цветелина Герчева (Български език и немски език)
Габриела Капанджиева
Александра Симеонова (Български език и руски език)
Синем Ибрям (Български език и английски език)