Всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител (интервюта с отличените участници в морфологичното състезание), 2. част
Морфологичният олимпийски тест за поредна година предизвика интереса на студенти от различни специалности на Филологическия факултет в Пловдивския университет. Участниците в двадесет и първото лингвистично издание премериха знания и умения в областта на глаголната и именна морфология, дифернцираха неизменяеми части на речта, сегментираха лексеми и анализираха сложни форми. Българският глагол подложи на вълнуващо лингвистично изпитание участниците във формата, които трябваше да „конструират“ аористни и импрефектни форми, да „моделират“ преизказни форми, да определят вида на глаголите и да отгатват начините на глаголното действие. Лингво-олимпийските вълнения обаче преминаха в приятна атмосфера с аромат на ягоди.
Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Мария Пънева (Български език и испански език), Петя Стоянова (Българска филология), Елка Петрова (Славистика) и Марина Накова (Български език и история) Ето техните отговори:
1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?
М. П: Определено не очаквах да бъда отличена заради малкото време, което имах за подготовка.
П: Честно казано имах опасения, че не съм се справила достатъчно добре. Отличието беше неочаквано, но така радостта беше по-голяма.
Е: Това – да бъда отличена, за мен беше огромна изненада, защото възприемам морфологията на българския език като необятен, загадъчен и предизвикателен свят, по чиито улици можеш да усетиш душата на езика и да съзреш неговото очарование, но аз поех по пътя на това приключение, бореща се с обстоятелствата, гонеща времето, леко закъсняла и мъничко уплашена.
М. Н: Не, не очаквах да съм сред отличените, но разбира се, се надявах да съм се представила добре.
2. Смятате ли, че за успешно представяне на олимпиадата са необходими само знания?
М. П: Смятам, че е необходима много добра основа и логическо мислене, а не само чисто теоретични знания.
П: Освен знания са нужни силен езиков усет и много желание за работа.
Е: Музикантът има нужда от своите ноти, за да успее да пресъздаде множество звуци, но без своеобразното присъщо чувство за ритъм те остават просто разпръснати тонове и никога не добиват облика на мелодия, която докосва душата. Така и морфологът според мен има нужда от знания, за да разчете и опише загадките на езика, но без нужния усет остава безсилен да ги разплете.
М. Н: Знанията са много важна част от доброто представяне на олимпиадата, но не смятам, че само те са необходими. Важно е правилното им прилагане, а за това са нужни много упражнения. Разбира се, трябва и добра стратегия, за да можем правилно да разделим времето си и малко късмет!
3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?
М. П: Не ме затрудни решението, а подреждането на времето, с което разполагах. В един момент погледнах часовника и видях, че е минало повече от половината време, и това ме паникьоса.
П: Имаше задачи, на които се затрудних, но не бяха непосилни за справяне. Изискваха повече концентрация, спокойствие и логическо мислене.
Е: Въпросите на олимпиадата предполагат определени знания и щипка усет. Липсата на някоя от тези съставки води до чувството за затруднение, но същността на задачите напомня пъзел върху китайска кутия на загадките и те провокира да мислиш, да опиташ отново да разместиш поредното кубче и да потърсиш нестандартния ключ за тяхното решение. Унесен от този трепет на търсенето, забравяш за инстинктивното си първоначално мнение и разбирането за мъчително и приятно объркват местата си. Това е причината да ми е невъзможно да посоча конкретна задача, която ме е затруднила.
М. Н: Може би най-трудна ми беше задачата, в която трябваше да разделим на морфеми някои думи.
4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?
М. П: Различно е усещането. Изпитът е стресиращ, носи опасност от провал и това го прави неприятно преживяване, а олимпиадата е по желание. Там отиваш спокоен и даваш всичко от себе си, защото това е просто един шанс да покажеш знанията си.
П: По-малко стрес и повече положителни емоции.
Е: Олимпиадата се отличава от традиционните изпити, защото си „играе“ с правилата, пречупва строгите парадигми, разплита пояса на обичайните конспекти и те подтиква да отстраниш рамките на собственото си мислене, да забравиш пелерината на страха у дома и носещ единствено усмивка и вдъхновение, да се оставиш на вроденото чувство към родния език да те води.
М. Н: Различава се по формата на изпитване: олимпиадата изпитва всички наши знания. Но и атмосферата е различна, защото не си притеснен колкото на изпит. На олимпиада се явяваш по собствено желание, което предполага, че си подготвен и задачите не би трябвало да те затруднят. Може би и това, че го няма притеснението, играе роля за това всеки, който е учил, да се представи достойно.
5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?
М. П: Уникална, интригуваща, логична.
П: Интересна, необятна и главозамайваща.
Е: Коварно танго с думи!
Танго, защото, за да танцуваш в нейния ритъм, имаш нужда от определен брой основни стъпки и много страст и въображение, а коварно, защото съществителното те приканва на дансинга, украсен от прилагателни, премерен внимателно от числителни, заобиколен от подсмихваща се публика от местоимения, предлози, съюзи и наречия, които с трепет и множество междуметия очакват да се насладят на танца ти със загадъчния и опасен партньор – глагола.
М. Н: Трудна, динамична и много интересна. Като цяло – БОГАТСТВО!
6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?
М. П: Аз съм предлог. Те са малки думи уж незначими, но когато ги изучиш по-внимателно, се оказва, че носят смисъл. Аз също смятам, че успявам да променя хората около себе си.
П: Прилагателното име.
Е: Мисля, че в ежедневието си приличам на глагола – неспираща, опитваща се да уловя времето и да подредя до себе си множество задачки, в решенията си напомням на някоя от неизменяемите части на речта – непоколебима и уверена, а в заниманията си, в които вплитам частица от сърцето си и украсявам с вдъхновението си, бих опитала да се опиша с палитрата от междуметия. Тази дъга от характер, реалност и виждания ме карат да избера за своя част на речта – прилагателното, което има дарбата да уловя именно нюансите на заобикалящия ни свят.
М. Н: Глагол, колкото и труден да е той. Аз съм динамичен човек и обичам действието. Научила съм се, че нищо не може да бъде постигнато без да се действа.
7. С какво ще запомните олимпиадата?
М. П: Олимпиадата беше едно много приятно образователно преживяване. Накара ме заобичам морфологията с всичките ѝ трудности и различия.
П: С приятни моменти, вълнения, усмивки и добити знания. Много съм щастлива, че бях част от това приключение.
Е: Ще запомня олимпиадата с палитра от думи – тези на приятелите ми, които ме вдъхновиха и мотивираха, тези на семейството ми, които ме подкрепиха, и тези на преподавателите и колегите ми, които изразяваха вярата в уменията и знанията ни, с гозба от чувства – щипка усещане за приключение, лъжичка вълнение, чашка притеснение, купичка забавление и с уханието на ягодовия чай, който ни беше донесен, за да ни стопли в мразовития ден и може би подсети за някой необходим ключ към плетеницата от въпроси на теста.
М. Н: Ще я запомня като предизвикателство, което приех. Радвам се от постигнатия резултат.
8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?
М. П: Пожелавам им да се докоснат максимално до всички части на науката, да се насладят на времето, прекарано в подготовка за олимпиадата, и резултатите ще ги изумят.
П: Да се впуснат смело в дебрите на българската морфология, която ще им покаже красотата на родния ни език.
Е: Пожелавам на участниците да бъдат неуморни творци с необикновени сечива – смелостта да бъде тяхната четка, с която да преобразяват рутината в платно и да се осмелят да отидат на олимпиадата, фантазията им да бъде тяхната чудна палитра, с чиято помощ да превръщат сивота на трудността в приключение от цветове, усетът им към езика да бъде тяхната вълшебна гума, заличаваща главоблъсканиците и грижите на задачите в теста, а безмерното им вдъхновение, любов и усърдие да придадат в деня на награждаването заслуженото очертание и сияние на създадената морфологична картина! Нека участието им в олимпиадата никога да не бъде продиктувано единствено от копнежа по медал, а от любовта към езика, желанието да опознаеш красотата му и удовлетворението от умението да играеш с него по неговите правила.
М. Н: Пожелавам им да изпитат тази емоция – от решаването на олимпийския тест до церемонията по награждаването. И нека не забравят, че всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител.
Интервюто проведе:
докт. Десислава Димитрова
След награждаването се срещнахме с отличените участници, с които проведохме кратко интервю. Най-напред ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Димитрина Кичукова (Български език и руски език), Самоела Враснелева (Български език и английски език), Илиян Карабойчев (Български език и история) и Елиф Исмаил (Български език и турски език).
Лингвистичното състезание продължи три часа, през които студентите прилагаха знанията си и подлагаха на морфемна и морфологична дисекция лексеми и аналитични форми. Неизменна част от лингвистичния тест бе емблематичната морфологична кръстословица. Мероприятието не премина и без превърналия се вече в традиция „олимпийски“ чай.
Победител в олимпиадата и носител на званието „Морфолог на годината“ тази година е Мара Георгиева от специалността „Българска филология“. Олимпийската купа по традиция бе поднесена от морфолога на 2018-та година Петя Златева, а клубната награда, предназначена за тазгодишния първенец в морфологичната надпревара, връчи съпредседателят на Лингвистичния клуб – Елена Минчева. Второто място спечели Неда Ненова също от специалността „Българска филология“. Третото място си поделиха: Елка Петрова (Славистика), Мария Пънева (Български език и испански език), Марина Накова (Български език и история) и Петя Стоянова (Българска филология).
