Home > Конференции > “Светът е разтворена книга”: XXI национална научна конференция за студенти и докторанти (с международно участие)

“Светът е разтворена книга”: XXI национална научна конференция за студенти и докторанти (с международно участие)

На 16 и 17 май в Дома на учените в живописната старинна част на град Пловдив се проведе Двадесет и първата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Светът е разтворена книга”. Тя бе организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Съюза на учените в Пловдив и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Съпътстваща инициатива през двата конферентни дни беше фотографската изложба „Пловдивски фотописи“, подготвена от редакционния екип на популярното пловдивско списание „Нула 32“.

Тазгодишното издание на форума беше с широко международно участие. Наред с докладчиците от почти всички български университети – Софийски университет, Великотърновски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, в работата на форума се включиха и млади филолози от висши училища в Гърция, Украйна, Сърбия и Словения.

Тържественото откриване на форума се състоя на 16.05.2019 г. от 10.00 часа в пленарната зала на Дома на учените, когато в изпълнение на водещите Десислава Димитрова и Анастасия Кехайова прозвучаха стиховете на Стоян Михайловски:

Светът – отворена е книга

и всякой може да успее

по нещо в нея да прочита

и нещичко да разумее…

Приветствие от името на деканското ръководство на Филологическия факултет отправи заместник-деканът доц. д-р Константин Куцаров. Съпредседателят на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” Елена Минчева също поздрави присъстващите в залата. След това думата бе дадена на главните организатори на събитието – доц. д-р Красимира Чакърова и д-р Здравко Дечев.

Доц. д-р Владислав Миланов от СУ „Св. Климент Охридски” прочете поздравителен адрес от Декана на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, в който бе акцентувано върху националната значимост на пловдивската филологическа конференция.

С едноминутно мълчание бе почетена паметта на напусналия ни тази година доайен на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.

Надпреварата в секциите по езикознание и литературознание оценяваха национални журита. Арбитрите отправяха градивни критики и даваха полезни насоки за бъдеща научна дейност на изследователите. Журито в Секцията по езикознание беше в състав: председател – проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски”), и членове: проф. д-р Петя Осенова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д.ф.н. Ваня Зидарова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Росица Декова (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Председател на литературоведското жури бе проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски”), а членове: проф. д.ф.н. Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски“), проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), гл. ас. д-р Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. Илонка Георгиева (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Специално за студентите от Украйна, включили се в конференцията, беше организирана онлайн „ разходка“, по време на която ролята на екскурзовод изпълни съпредседателят на Лингвистичния клуб в ПУ Анастасия Кехайова. Тя запозна виртуалните „туристи“ със забележителностите и с древната история на Европейската столица на културата. По този начин украинските участници получиха възможност да се потопят в атмосферата на нашия град и да се почувстват част от събитието.

В Секцията по езикознание преобладаваха докладите, посветени на съвременния български език, но не липсваха и съпоставителни проучвания. Обект на изследване бяха и чужди езици като сръбски, турски, английски и др.

Сред синхронните изследвания се откроиха със съвременния подход по темата докладът за изразяването на презумптивна семантика, за т. нар. „глобалийски език”, за значението „свидетелственост“ в българската глаголна парадигма и др. Интерес предизвикаха и наблюденията върху проявите на системни отношения (синонимия, омонимия, антонимия и паронимия) при граматичните морфеми в нашия език.

Представени бяха и проучвания, свързани с когнитивната лингвистика, генеративния синтаксис, както и с функционално-семантичната граматика, интересът към която в значителна степен определя облика на Пловдивската лингвистична школа.

Едно от заседанията през втория конферентен ден премина в нетрадиционен формат: докладчици от Украйна представиха докладите си по Skype и се включиха в дискусията, отговаряйки на въпросите на членовете на научното жури.

В Секцията по литературознание също бе представено разнообразие от теми и проблеми. Във фокус бяха поставени както текстове на класически български автори (Христо Ботев, Иван Вазов и др.), така и на съвременни творци като Станислав Стратиев и Иван Теофилов. Обект на внимание бяха също произведения на чуждестранни майстори на словесното изкуство.

На 16 май от 17 ч. в Синия салон на Дома на учените бе проведена среща разговор с г-н Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели, който сподели с участниците във форума свои интересни виждания за поетическото изкуство.

Традиционният коктейл, с който приключи първият ден от конференцията, се превърна в добър повод за създаване на ценни контакти и приятелства.

Особено вълнуваща за участниците в конференцията бе церемонията по закриване на конференцията, когато бяха обявени резултатите от класирането в секциите по езикознание и литературознание, а отличените докладчици получиха награди.

При магистрите езиковеди първа награда заслужено си поделиха Диана Мъркова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, с доклад на тема Наблюдения върху някои прояви на системни отношения в сферата на българските граматични морфеми, и Васил Стаменов, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, със задълбоченото си изследване, озаглавено Към въпроса за ядрените модификатори във функционално-семантичното поле на персоналността в съвременния българския език (релацията персоналност – свидетелственост).

Втора награда в тази подсекция не бе присъдена. Бяха връчени три трети награди – на Петка Иванова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада ѝ Фразеологични периферийни модификатори за изразяване на компаративност в съвременния български език; на Анета Недялкова от магистърска програма „Лингвистика и библиотечно-информационни дейности“, ШУ „Еп. Константин Преславски“, за доклада Експериментално изследване на остаряването на типични за епохата на социализма думи, и на задочната участничка Елена Хомчак, магистърска програма „Украински език и литература“, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, за изследването ѝ, озаглавено Лингвокультурный концепт дорога в украинской языковой картине мира.

Поощрителните награди отидоха при две участнички от МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна: Анна Шевчик, магистърска програма „Украински език и литература“ (с доклад на тема Ноосферное образование на уроках украинского языка в общеобразовательной школе), и Анастасия Никиренкова, магистърска програма „Филология. Германски езици и литератури“ (Функционирование фразеологических единиц в романе Ренсома Риггса “Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children”).

При бакалаврите лингвисти първа, втора и трета награда не бяха присъдени. Поощрителни награди получиха Ана-Мария Маркати и Хриса Кириази, 4. курс, Тракийски университет „Демокрит“, Гърция (за доклада им Графитите – изкуство или вандализъм?); Катерина Алексопулу и Катерина Арабаджи – четвъртокурснички от от същия университет (Българо-гръцките отношения и ресторантските менюта), и Елена Федюнина, Украински език и литература, 3. курс, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна (Лингвостилистические особенности романа Люко Дашвар „Мати все“).

В Секцията по литературознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получиха трима участници: Илия Димитров, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследването Неканонични очарования – поезията на Иван Теофилов през 60-те години на XX век, Мария Георгиева, Българска филология, 2. курс, СУ „Св. Климент Охридски“ за доклада, озаглавен Сродство по избор: концептуализации на времето в диалога Ботев – Раковски и Стефан Калпачев, Новогръцка филология, 4. курс, СУ „Св. Климент Охридски“, за изследването Многоезичието и модерна Гърция – случаят Деметриос Капетанакис.

С трета награда бяха отличени Илияна Банчева, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада на тема Преобърнатият любовен триъгълник в пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик-Еманюел Шмит, Илиян Карабойчев, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследване под заглавие Образът на Нарцис в творчеството на Вячеслав Иванов и Константин Балмонт, и Деметрия Танева, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада си Никола Владикин – между маргиналията и забравата.

Бяха присъдени и две поощрителни награди: на Елена Минчева, Български език и италиански език, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“ (с доклад Темата за Италия в „Принцеса Брамбила“ от Е. Т. А. Хофман) и на Андраж Стефановски, Словенистика, 3. курс, Люблянски университет (Словения) за изследването му Dve tragične sudbine – Gerganina i Bogomilina.

В края на церемонията по закриване на конференцията тържествено беше представен първият брой на Годишника на Националната научна конференция за студенти и докторанти „Verba iuvenium” („Словото на младите”), който включва отличените доклади от юбилейната Двадесета научна конференция „Словото – идеи, идеали, утопии”. С голямо вълнение авторите на докладите получиха екземпляр от книгата, след което всички се събраха пред входа на Дома на учените за традиционната обща снимка.

Поредната успешна научна конференция премина изцяло в дух на ползотворно сътрудничество. Участници и арбитри се разделиха, заредени с положителни емоции и нови идеи и вдъхновени за бъдещи открития в областта на науката за словото.

 

Докт. Радостина Колева,

 Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

 

 

 

 

 

Categories: Конференции Tags:
Comments are closed.