ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Филологически факултет

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”

Съюз на учените в България – Пловдив

Уважаеми колеги,

имаме удоволствието да Ви поканим за участие в

Четиринадесетата национална научна конференция

за студенти, докторанти и средношколци

„СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ”

Конференцията ще се проведе на 17 и 18 май 2012 г. в гр. Пловдив (Дом на учените, ул. „Митрополит Паисий” № 6). Заседанията ще се организират в две основни секции – по езикознание и по литературознание (за бакалаври, магистри и докторанти). Текстовете на докторантите, както и всички отличени доклади ще бъдат публикувани в сборник. В рамките на форума ще бъде обособена и трета секция – Дебюти, в която ще бъдат представяни доклади на ученици от средните училища по въпроси, свързани с различни езици и литератури.

Обемът на представените научни разработки не трябва да надвишава 10 стандартни машинописни страници, а времето за устно резюме – 15 минути. Срокът за заявяване на темите е 07.05.2012 г.

Моля, използвайте приложената форма за заявка.

Заявката за участие за студенти и докторанти можете да свалите тук (във формат .doc или .pdf), а за ученици – тук (във формат .doc или .pdf), или да попълните онлайн формата по-долу.

Пълния текст на поканата можете да свалите тук (във формат .doc или .pdf).

Заявките изпращайте на адрес:

4000 Пловдив, ул. „Цар Асен” 24, ПУ „Паисий Хилендарски”, Катедра по български език, доц. д-р Красимира Чакърова, е-mail: Linguistic.Club@gmail.com, тел. 032/ 261 250 (за секция „Езикознание”);

или Катедра по история на литературата и сравнително литературознание, доц. д-р Татяна Ичевска, е-mail: Ichevska@yahoo.com, тел.: 0889 28 62 48 (за секция „Литературознание”).

                                                                                                                                                            От организаторите

На 01.03.2012 г. ни напусна авторитетният славист и българист проф. д-р Карл Гутшмидт, почетен доктор на Пловдивския университет (1999). Научната му биография респектира не само с внушителния си обем – тя е биография на филолог езиковед, приел българския език като втори роден и посветил много от научноизследователската си енергия на Българското възраждане.

Лингвистиката – това се вижда от всички текстове, писани за проф Карл Гутшмидт и посветени на него, – е съдба за немския българист. Още в студентските си години той е поканен от забележителния славист Макс Фасмер да преведе голяма част от книгата на Христо Вакарелски „Етнография на България”. В живота на Карл Гутшмидт темата за България се настанява трайно: първо, той идва в Софийския университет още като студент, а после и като започнал научната си биография в Германия млад учен. Карл Гутшмидт бързо се свързва с научната общност у нас и с водещите имена в езикознанието в Софийския университет. В тесни научноизследователски контакти е с професорите Стойко Стойков и Константин Попов, като под ръководството на Константин Попов защитава и докторска дисертация.

Присъствието на Карл Гутшмидт в славянското езикознание е широко, задълбочено и насочено към историята и формирането на славянските езици, към техните типологически особености, към новобългарската езикова ситуация и формирането на новобългарския книжовен език, към диалектите на славянските езици.

С научните си постижения и с организаторската си енергия проф. д-р Карл Гутшмидт в продължение на десетилетия е в ръководството на международни славистични организации и симпозиуми, в редакционните колегии на престижни издания.

Преди осем години Карл Гутшмидт беше първият учен, който гостува на все още прохождащия Лингвистичен клуб. Тази среща остави светли спомени у всички членове на Клуба.

Проф. Карл Гутшмидт не беше…

Той е едно от най-ярките дарования в съвременната славистика и ще остане завинаги в спомените на хората, които имаха честта и удоволствието да общуват с него.

            Поклон пред светлата му памет!

                                                                                  От членовете на Лингвистичния клуб