Честит рожден ден!
Скъпи приятели на Лингвистичния клуб “Проф. Борис Симеонов”,
с радост споделяме с Вас, че нашият сайт вече празнува своя първи рожден ден!
За това време ние успяхме да постигнем много от целите, които си поставихме, когато започнахме да работим върху създаването на сайта. Знаем, че пред нас има и още много неща, които не успяхме да направим, но ентусиазмът, с който работим, ще ни помогне да се справим с тях.
Ето накратко и някои от успехите, които постигнахме през тази една година от съществуването на нашия сайт:
- Сайтът разполага с повече от 65 страници и подстраници, които представят дейността на Лингвистичния клуб и неговите членове по най-добрия начин.
- Предоставяме на желаещите да станат членове на Лингвистичния клуб възможността да подадат заявка за членство, като попълнят заявката онлайн и я изпратят директно чрез сайта, или като свалят заявката и я изпратят на нашия имейл. Read more…
Уважаемые коллеги!
Сообщаем вам, что в рамках проводимой 14–15 апреля 2011 г. XVIII Международной конференции студентов, аспирантов и молодых ученых «Ломоносов» на филологическом факультете МГУ им. М. В. Ломоносова 14–15 апреля 2011 г. состоятся заседания секции «Филология».
Предполагается работа следующих секций и подсекций:
-
Русский язык (история, этимология, диалектология, фонетика и фонология, лексика и лексикография, морфология, синтаксис, язык художественной литературы, речь и текст, языковая картина мира)
-
Русский как иностранный (теория и методика преподавания)
-
Риторика
-
Общее и сравнительно-историческое языкознание
-
Акад. Стефан Младенов
Стефан Младенов (1880-1963) е може би най-значителната фигура в историята на цялото българско езикознание. Роден е на 15 декември 1880 г. във Видин, където завършва класическия отдел на местната гимназия (1897 г.) и показва изключителни наклонности към изучаването на чужди езици. Още като ученик той овладява класическите езици, старобългарски, руски и немски език, а в течение на една година след завършването на средно образование (не продължава веднага обучението си поради липса на средства) усвоява френски език, почва да учи английски и същевременно превежда от немски. От 1898 до 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище. Тук интересите му към езикознанието се задълбочават, като особено се концентрира върху славянските езици. От това време е и първата му научна публикация [Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село, Видинско, 1901]. Важно значение за оформянето му като учен изиграват специализациите (1903 – 1905 г.) във Виена при В. Ягич, К. Иречек, П. Кречмер, в Санкт Петербург при Я. Бодуен де Куртене, П. А. Лавров, А. И. Соболевски, и в Прага при Л. Нидерле, И. Поливка, И. Зубати, Фр. Пастърнек, както и по-сетнешните му научни командировки в Париж и Мюнхен (1911 – 1912 г.). Read more…
Автор: Таня Пеева
Част от младите диалектолози с "обекта" на своето изследване
Всяко пътуване предизвиква промени – в настроението, в опита, в интересите и нагласите, както всяка промяна е едно пътуване – към новата (актуалната) версия на собствената ни личност. Лингвистичното приключение със сигурност никога не е безинтересно, а когато има диалектоложка насоченост, то придобива характер на пътешествие във времето.
В началото на м. септември т.г. преживях подобни промени. Причина за тях стана едноседмичната експедиция по диалектология, организирана от Филологическия факултет към ПУ „Паисий Хилендарски” – традиционна практика в миналото, за съжаление прекъсната поради различни причини за период от цели 12 години, която успешно се възроди (тенденцията е отново да се превърне в ежегодно събитие). Тази година в него взехме участие шестима студенти от специалността Българска филология, под ръководството на доц. д-р П. Пенев, гл. ас. д-р Ив. Гайдаджиева и д-р М. Михайлов. Място на теренната работа беше районът на гр. Неделино (общ. Неделино, обл. Смолян), Read more…
