„Ще запомня олимпиадата най-вече с емоционалната ѝ пъстрота“ (Интервю с носителя на първа награда в Двадесет и петата общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език)
Елица Маринова, студентка от специалността Българска филология, се описва като „тих, щастлив и затворен в себе си човек“. По време на дългата предолимпийска подготовка тя успя да види науката морфология през нова перспектива и да обогати лингвистичните си познания. Чаровната млада дама обаче доказа най-вече на себе си, че упоритостта и любовта към езика неизбежно водят до успехи. Елица е новият носител на званието „Морфолог на годината“. Златният медалист сподели специално за нас напълно неподправените си емоции след края на олимпиадата с нескрита, но изключително симпатична скромност, каквато самата тя носи с усмивка на лице.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
- Здравейте! Как бихте описали себе си с няколко изречения?
Здравейте! Казвам се Елица Маринова, студентка в специалността „Българска филология” (3. курс). Тих, щастлив и затворен в себе си човек.
- Какви бяха личните Ви очаквания преди олимпиадата?
Не непременно награда, а задоволително представяне.
- А Вашите мотивация и цели, за да се включите в състезанието?
Бях запозната с многокомпонентността на състезателния тест и исках да предизвикам себе си с подобен формат. Знаех, че ще се срещна с хора, които са отдадени на науката за езика. Техните коментари и мнения много ми помогнаха в подготовката – тази среща с различни погледи върху едни и същи явления ми позволи да изляза извън своите разбирания и да приема и други мнения. Всичко това доведе до постоянни занимания с морфология, което беше и главната ми цел. Липсваше ми увереност, но преподавателите ми постоянно ме насърчаваха и винаги съм усещала тяхната подкрепа.
- Изпитахте ли затруднения при изпълнението на задачите? Ако сте се затруднили, при кои задачи?
Всеки тип задача беше упражнен по време на консултациите, самостоятелната работа също много допринесе за разбирането и изчистването на грешките, така че не съм изпитала големи затруднения. Колебания, разбира се, не липсваха, имах притеснения за задачата с неизменяеми думи, но мисля, че успях да се концентрирам и да я изпълня.
- Каква беше стратегията Ви при решаване на теста?
Всъщност нямах стратегия при решаването на теста, целта ми беше да работя по всички задачи. Притеснението, че няма да ми стигне времето, доведе до безредно движение, но решаването на морфологичната кръстословица в първите минути от започването на състезанието ми помогна да работя и за бонус точки.
- Как оценявате олимпиадата – подготовката и провеждането ѝ?
И двата компонента внимателно и грижливо бяха обмислени от организационния екип. Всеки петък се създаваше приятелска атмосфера и винаги витаеше духа на радостта от това, което правим. Всички си тръгвахме усмихнати! Специални благодарности на доц. Красимира Чакърова, която неуморно се труди да отговори на всички въпроси и да обърне внимание върху пропуските на всеки, на д-р Десислава Димитрова, която винаги с усмивка и вяра в нас ни посрещаше, на докторантите – Ради, Диди и Васко – за подкрепата и присъствието им на петъчните ни срещи. Общата работа доведе и до снемането на притеснението и страха в олимпийския ден, през цялото време усещахме преподавателската вяра във възможностите на всеки олимпиец.
- Какво за Вас представлява българската морфология?
Отражение на българската народопсихология. Богатият запас от модифициращи частици и многограмемна категория наклонение например говорят за голямата емоционалност на българина.
- Ако можехте да вземете качества от дадена част на речта, кои качества и от кой клас думи бихте взели?
По време на целия курс по морфология и при подготовката ми за олимпиадата изцяло промених отношението си към неизменяемите думи, които традиционно остават в неосветените ъгли на морфологичната сцена. По-детайлното запознаване с тях ми помогна да осъзная, че те са незаменими елементи със специфични функции в сложния механизъм на езика. В речта ми доста често се прокрадват думи като „дали”, „нима”, „едва ли”, като в повечето случаи тези въпросителни частици и частици за изразяване на съмнение се отнасят до собствената ми неувереност. От същата богата и разнообразна част на речта си пожелавам да взема най-вече утвърдителните частици и да заменя „Дали?” с „Да!”.
- Как бихте довършили следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с/със…
Олимпиадата по българска морфология е преживяване! Това максимално широко определяне ми позволява да вместя в обема му всички емоции, които изпитахме с нашата петъчна морфологична общност. Не бих искала да се ограничавам с това, че тестът е най-важната точка от нашето „пътуване”. Той е в средищно положение между многото моменти на трудност при самостоятелната подготовка, забавните ситуации, споровете и между многото прегръдки, усмивки и мили думи след церемонията по награждаването. Олимпиадата беше всичко това!
Ще я запомня най-вече с емоционалната ѝ пъстрота, възможността да се срещнеш с изключително подготвени участници и тези срещи да родят приятелски отношения между нас.
- Какво е Вашето послание към следващите участници в олимпиадата?
Смело да се „гмурнат“ в дълбоките води на българската морфология и това да е съчетано с любов. Механичното наизустяване на теория и заучаването на модели не е името на успеха, разковничето е в допуснатите грешки, в упоритостта и постоянството. „Успяване” е отглаголно съществително и като всяко подобно име се образува винаги от несвършени по вид глаголи. Тази му особеност показва и същността на успеха като процес – едно непрекъснато усъвършенстване и изкачване по безкрайните стълби на езикознанието.
- Какво си пожелавате в личен план?
Най-вече вдъхновение, то е онази сила, която носи усмивка при всяка дейност.
Интервюто проведе: Божидар Бояджиев
Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”