Тъжен 16 февруари за българската лингвистика
Българското езикознание остана без доц. д-р Стефан Гърдев (1966-2010). Изследователят с нови и модерни виждания за феномена език ни напусна във времето на нестихващите си филологически идеи. Пътищата и границите на смисъла задават пак своите въпроси, макар че с последната си книга доц. Гърдев даде интересни отговори на филолог с изследователска мисия. Необратимо тъжно е, че тази книга не може да има продължение от своя автор.
Завършил математическа гимназия, Стефан Гърдев посвещава усета си към числата и формулите и на граматическото число. На неговите прояви в речта, разтваряйки ги в докторската си дисертация. Преждевременната кончина на езиковеда извиква още един въпрос – за числата, за стойността им и за това, кое е числено и причисляващо.
Причисляващо е, разбира се, съпричастието. То беше водещо за нашия колега и приятел.
Той създаде Българската електронна лингвистична библиотека, воден от стремежа да популяризира българското езикознание. Беше и неин редактор, а абревиатурата БЕЛБ за него имаше свещено значение.
Проглас, списанието на Великотърновския филологически факултет, другата му голяма страст, привличаше енергията му. Пламенно призоваваше своите колеги филолози да бъдат сред авторите на това издание с автентично звучащо заглавие.
Няма как да пропуснем Пловдив! Стефан Гърдев идваше с повече от желание. Националната студентска научна конференция усещаше като събитие от собствените си празници, казвайки: «Усещаме празника на общото ни знание»!
През деня – обективен член на журито, вечерта – във вихъра на филологическата радост. За съжаление, дотук с физическата светлина на едно от озаренията в новата ни филология!
Остават духовното присъствие и светлината на буквите, сглобени с техника в изречения за езика и за човека – негов носител и изследовател.
Поклон пред светлата памет на доц. Стефан Гърдев!
От Лингвистичния клуб