Олимпиадата отличава истинските таланти (интервюта с отличените участници в морфологичното състезание), 1. част
Общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език, превърнала се в емблематично събитие на Филологическия факулет в Пловдивския университет, за двадесет и първа поредна година привлече студенти от различни специалности, които се впуснаха в морфологична надпревара. Участниците във формата бяха изправени пред предизвикателствата на именната и глаголната морфология, неизменяемите части на речта, словообразувателните процеси. Лингвистичният усет на кандидат-олимпийците бе подложен на изпитание и от някои на пръв поглед лесни задачи. Морфологичните главоблъсканици обаче преминаха в приятна атмосфера, носеща дъх на ароматен „олимпийски“ чай.
След награждаването се срещнахме с отличените участници, с които проведохме кратко интервю. Най-напред ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Димитрина Кичукова (Български език и руски език), Самоела Враснелева (Български език и английски език), Илиян Карабойчев (Български език и история) и Елиф Исмаил (Български език и турски език).
- Очаквахте ли да бъдете отличен/а?
Д: Не очаквах 🙂
С. Не съм очаквала да бъда отличена. Даже бях почти сигурна, че не съм се справила добре с теста.
И: За мен да бъда отличен, дори и само с поощрителна награда, е невероятно, защото открито трябва да заявя, че не отделих много време, за да се подготвя. Разчитах почти изцяло на подготовката, която ни даваше доц. д-р Чакърова, и на семинарите, които водихме с нея. Но резултатът ми е показател, че ако внимаваш по време на лекции и семинари, успехът е поне на 50% достижим. А заслугата за моето отличие определено е на доц. Чакърова и на нейния неуморим дух и желание да ни въведе в света на морфологията.
Е: Не очаквах, че ще се справя, а още по-малко, че ще бъда отличена. Когато съобщиха името ми, за миг дори се усъмних в самоличността си. Има една често срещана българска фраза: „ Като гръм от ясно небе“. При мен се получи нещо такова, но непредвидените хубави неща са най-сладки.
- Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?
Д: Според мен за успешно представяне на олимпиадата е необходимо и умение за правилно разпределяне на времето, също и да не се поддадеш на притеснението и напрежението.
С. Не мисля, че само знанията са достатъчни. Необходима е и съобразителност с времето и с трудността на въпросите.
И: Разбира се, че са необходими знания, но същевременно човек трябва да има въображение, или както доц. Чакърова го нарече – „лингвистичен талант“. Основата на олимпиадата е да се престрашиш и да дадеш всичко от себе си. След това резултатите не закъсняват.
Е: На първо място по важност винаги са знанията. Няма как човек да се яви неподготвен. Благодарение на доц. Чакърова и докт. Димитрова с техните знания и с тяхната мотивираща подкрепа ние успяхме да се подготвим. Но и късметът има доста голяма роля в случая. Хенри Форд беше казал: „Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност“. Аз срещнах тази случайност.
- Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?
Д: Затрудниха ме задачите за разпределяне на неизменяеми части и за преизказване на глаголни форми.
С. Мисля, че с една добра подготовка задачите са напълно решими и лесни. По-скоро времето е това, с което мислех, че няма да се справя.
И: Имаше задачи, които наистина бяха трудни за мен, но въпреки това повечето от задачите изискваха не толкова знания, колкото логика и аналитично мислене. Естествено, задачите, които изискваха творчество, ми бяха любими и определено ме накараха да се усмихна.
Е: Доста ме затрудни последната задача с кръстословицата. Може би на най-лесните задачи най-много се препънах. Но пък ако няма трудности, не е интересно.
- По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?
Д: За мен олимпиадата е много по-интересна от традиционен изпит, дава възможност на студента да развие логическото си мислене.
С. Олимпиадата е един интересен вариант за оценяване. Няма го напрежението от изпита, работиш спокойно и всички имат равен шанс за успех. Би било добре да има олимпиади и по други предмети. И както се шегувахме с колегите – поне имаме още три опита за успешно преминаване на изпита.
И: Олимпиадата отличава истинските таланти, онези, които познават материала „извътре“, но същевременно тя е шанс да тестваш себе си и знанията си. Олимпиадата за мен не е да победиш на всяка цена и да се класираш, напротив – тя е начин да се изправиш срещу себе си и да победиш себе си. Освен това олимпиадата е шанс да видиш своите слаби страни и да се опиташ да израснеш – малко по-умен и по-добър от преди.
Е. Олимпиадата не трябва да се възприема като изпит, а като възможност за показване на знания или талант. Като участник аз се забавлявах и я приех като предизвикателство. Не помня да ми е било забавно на изпит, там притеснението и страхът са водещи. Пък и ако не се справиш, не те късат, разликата е именно в това.
- Как бихте определили българската морфологична система с три думи?
Д: Интересна, трудна, богата.
С. Точна, подредена, симетрична…мога и с още.
И: Трудна. Уникална. Неповторима.
Е: Специална, отличителна, вълнуваща.
- Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?
Д: …
С. Глагол.
И: На първо място – с глагола. Той е действие, движение, динамика. На второ – с междуметие, защото то е носител на емоционалност и чувственост.
Е: Бих се самоопределила като глагол, аз съм действащ и динамичен човек.
- С какво ще запомните олимпиадата?
Д: !
С. С прекрасните емоции – от притеснение през лека паника до прекрасното чувство да си един от отличените, дори и да не го очакваш. И с аромат на ягоди.
И: Ако трябва да бъда честен, с хората, които участваха в нея. Емоциите, които споделихме с колегите и с нашите преподаватели, емоциите, с които ни зареди самата доц. Чакърова, трудно биха се изживели втори път. И ако трябва да се пошегувам, с шанса да се освободя от изпит по морфология (ха-ха).
Е: Олимпиадата бе приятно изживяване, което несъмнено ще остане в спомените ми. Ще запомня подготовката ми за нея, колегите, с които се упражнявахме, времето, което прекарвахме заедно, и честите шеговити коментари за някоя част на речта. И мириса на ягоди в деня на олимпиадата.
- Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?
Д: Чрез участието си в олимпиадата да се докоснат до красотата и уникалността на българския език.
С. Да опитат! Задължително да опитат! Незабравимо преживяване, прекрасен тест на възможностите, чудесен начин да бъдат оценени и дори да се изненадат от собствените си резултати. Защо не и да са сред отличените и победителите!
И: Най-вече амбиция да израстват и да се развиват. Нека да се престрашат да участват в това морфологично приключение, което в никакъв случай не е надпревара. То е пътешествие в света на езика, което си заслужава и от което със сигурност не излизаш същият. Както е казал Хераклит: “Не можеш да влезеш два пъти в една река непроменен” (парафразирам) 🙂
Е: Желая им да бъдат по-уверени в себе си и да не се страхуват да участват, както споменах по-горе, това не е изпит, нищо няма да загубят, ако пробват, могат само да спечелят.
Интервюто проведе:
докт. Десислава Димитрова
Лингвистичното състезание продължи три часа, през които студентите прилагаха знанията си и подлагаха на морфемна и морфологична дисекция лексеми и аналитични форми. Неизменна част от лингвистичния тест бе емблематичната морфологична кръстословица. Мероприятието не премина и без превърналия се вече в традиция „олимпийски“ чай.
Победител в олимпиадата и носител на званието „Морфолог на годината“ тази година е Мара Георгиева от специалността „Българска филология“. Олимпийската купа по традиция бе поднесена от морфолога на 2018-та година Петя Златева, а клубната награда, предназначена за тазгодишния първенец в морфологичната надпревара, връчи съпредседателят на Лингвистичния клуб – Елена Минчева. Второто място спечели Неда Ненова също от специалността „Българска филология“. Третото място си поделиха: Елка Петрова (Славистика), Мария Пънева (Български език и испански език), Марина Накова (Български език и история) и Петя Стоянова (Българска филология).