ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Атрактивният олимпийски тест и тази година се оказа предизвикателство за участниците. В морфологична надпревара се впуснаха представители от всички специалности на Филологическия факултет. По време на тричасовото съревнование участниците разрешаваха различни казуси, свързани с именната и глаголната система, подлагаха на лингвистичен анализ морфеми, лексеми и сложни форми. Морфологичните главоблъсканици обаче преминаха в уютна обстановка с ухание на ягоди.

Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Милена Попова и Хаджер Хасан (Български език и испански език), Илиана Кръстева (Българска филология) и Валя Лозева (Български език и английски език). Ето техните отговори:

1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

М: Наградата, която получих за 3-то място на олимпиадата по морфология, беше голяма изненада за мен. Наистина не очаквах, че ще бъда сред отличените, тъй като всички колеги се подготвяха много за тази олимпиада.

Х: Не го очаквах, защото не бях убедена, че съм се справила добре.

И: Не, изобщо не очаквах. Бях много изненадана. 

В: Не, дори не съм подозирала. Когато започнаха да обявяват поощрителните награди, дори се бях притеснила, че може да не съм сред класиралите се.

2. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

М: По време на консултациите и упражненията обръщахме повече внимание на практическите задачи. Това, което ме затрудни, бяха някои от теоретичните въпроси, тъй като не ми остана достатъчно време да ги прегледам обстойно.

Х: Повече ме затрудниха теоретичните въпроси, защото бях наблегнала основно на практическите упражнения и не ми беше останало достатъчно време да уча теория.

И: Кръстословицата.

В: Затрудниха ме задачите с отворен отговор, където се набляга на теорията. Може би ми попречи това, че разчитах повече на практическите задачи и не се подготвих много по теоретичната част.

3. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

М: Тайнствена, богата и различна от останалите славянски езици.

Х: Богата, разнообразна и интересна.

И: Вълнуваща, непредсказуема, интересна.

В: Българската морфологична система е колоритното ядро на езика.

4. Ако трябва да се самооприличите на една от грамемите в българските морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

М: С грамемата за бъдеще време, защото изразява желание за предстоящи действия, планове и мечти. Тя е сложна грамема, а такива трябва да са и целите, които си поставяме в живота.

Х: С грамемата сегашно време на глагола, защото в повечето случаи изразява мисли и действия, които се изживяват в момента и не се отнасят към миналото или бъдещето; изразява се просто, без излишни усложнения.

И: Не знам, може би с женския род, защото съм представител на женския пол.

В: С категорията род – защото крие повече, отколкото изглежда.

5. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с…

М: Олимпиадата по българска морфология е предизвикателство, което дава възможност на участниците да проверят собствените си знания, без да се притесняват. Ще я запомня с много усмивки, положителни емоции и приятна обстановка за работа, която дължим на доц. Чакърова, на асистентите ѝ и на представителите на Лингвистичния клуб.

Х: Олимпиадата по българска морфология е хубава възможност да провериш знанията си. Ще я запомня с приятното настроение, което създадоха организаторите при подготовката и провеждането ѝ.

И: Олимпиадата по българска морфология е нещо много вълнуващо и предизвикателно. Ще я запомня с чая от ягоди и позитивната атмосфера.

В: Олимпиадата по българска морфология е приключение. Ще я запомня с изключителната подготовка, която получихме, и с винаги позитивния поглед на доц. Красимира Чакърова към морфологията. Всичко това отключи любовта ми към българския език.

6. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

М: На бъдещите участници бих пожелала да се впуснат в това приключение, наречено олимпиада по морфология. Да не мислят за нея само като за вид състезание, а като добра възможност да проверят себе си и да опознаят по-добре българския език.

Х: Да бъдат смели и да вярват в своите възможности.

И: Да бъдат по-смели, да не се притесняват, защото от олимпиадата могат само да спечелят.

В: На бъдещите участници пожелавам да дадат шанс на себе си и на морфологията – отначало изглежда плашещо, но после става толкова интересно, че не можеш да спреш и искаш да знаеш все повече. 

Материала подготви:

Докт. Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език за двадесет и втора поредна година провокира интереса на филолози третокурсници и привлече в морфологична надпревара студенти от всички специалности на Филологическия факултет. Традиционно олимпийският тест провери умението на участниците да анализират морфеми, лексеми и аналитични форми. Кандидат-олимпийците се превърнаха в същински езикови творци, които произвеждаха слова, конструираха прости и сложни глаголни форми. Теоретичните казуси държаха будни умовете на младите филолози, а емблематичната кръстословица и ароматът на ягодов чай допринесоха за ведрото настроение по време на езиковедското съревнование.

След награждаването се срещнахме с отличените участници и ги помолихме да споделят впечатленията си от лингвистичното състезание. Най-напред Ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Станимира Гарванова (Български език и английски език), Иванка Христова (Български език и руски език), Теодор Атанасов (Български език и английски език), Иванела Йорданова (Българска филология), Мартина Георгиева и Мария Иванова (Български език и английски език).

Станимира Гарванова (Български език и английски език)

Олимпиадата по морфология за мен беше една нова възможност да се докосна до красотата на родния език. Научих се, че не само теорията е важна, а и практическите упражнения. В началото бях притеснена, че няма да успея да се справя, но с времето и с помощта на доц. Чакърова успях да усвоя всичко необходимо за успешното ми представяне. В живота няма нищо перфектно и винаги трябва да се стремим към повече – на това ме научи участието ми в олимпиадата. Освен многобройните часове в решаване на задачи и усвояване на материал, олимпиадата ми даде поредната възможност да осъзная какво голямо богатство е родният ни език и колко труден е всъщност той за чужденците, а и за нас самите, които сме негови носители. Изказвам огромни благодарности към доц. Чакърова, която никога не се отказа от мен, пребори се с ината ми и ми доказа, че щом искам силно нещо, ще го постигна.

Иванка Христова (Български език и руски език)

Двадесет и втората общофакултетска олимпиада за мен беше изключително вълнуващо преживяване, което обсеби съзнанието ми дори и след приключването ѝ! Искрено благодаря на доц. д-р Красимира Чакърова за всички положени усилия при подготовката на олимпиадата и за всички положени усилия, свързани с изчисляването и сумирането на резултатите, за любовта, която успя да породи у мен към морфологията, за винаги топлото отношение към нас, студентите. От подготовката за олимпиадата най-силно ми допадна морфемната сегментация на думите. Докато разграничавах корени и афикси и определях статута на морфемите, непрекъснато преоткривах богатството и красотата на българския език, езиците и народите, с които българският език е имал допир през годините, и следите, които те са оставили в нашия език. От приключването на олимпиадата до вечерта на награждаването непрекъснато в съзнанието ми изскачаха различни въпроси от олимпийския тест, любопитството ми дали отговорът, даден от мен, е правилният, или не, и вечерта на награждаването ме направиха истински щастлива!

Теодор Атанасов (Български език и английски език)

Удовлетворен съм, че взех участие в олимпиадата по морфология. Благодарение на доц. д-р Чакърова аз успях да се развия и в тази сфера на езикознанието. Впечатлен съм от организацията, която стои зад събитието, и от експедитивната работа на организационния екип. Беше ми изключително приятно и интересно да бъда част от това събитие. С удоволствие бих участвал отново в подобен проект!

Иванела Йорданова (Българска филология)

За мен Двадесет и втората общофакултетска олимпиада беше не просто олимпиада, а шанс да проверя доколко съм овладяла езиковедската дисциплина Морфология. Като всеки студент и аз в самото начало не бях уверена себе си и в това дали бих оправдала очакванията на преподавателите ни, но сега – след олимпиадата, се чувствам горда, че бях част от тази прекрасна група, бих нарекла дори и семейство, усещайки топлината и задружността в този сплотен колектив. Не мога да скрия удоволствието и удовлетворението си да бъда част от това езиковедско пътешествие, но още повече не мога да скрия благодарността си към доц. д.ф.н. Куцаров, доц. д-р Чакърова и докт. Димитрова, които в процеса на обучение ни даваха не само знания, които да надграждаме, но и личния си пример – идеала, към чието достигане и ние самите да се стремим! На самата олимпиада вълнението беше несъмнено, но в по-голяма степен беше осъзнатата мотивация да оправдаем очакванията на преподавателите ни. Сигурна съм, че успехите ни са именно тяхната най-голяма награда за пълноценно влаганите в нас зрънца на знанието, които да покълнат не само на това езиковедско съревнование, но и в процеса ни на работа като хора на словото. Бих дала съвет на бъдещите олимпийци, които не са напълно сигурни в себе си, да не се съмняват в своя потенциал и да се докоснат до дълбините на родния ни език, който винаги има на какво да ни научи и с какво да ни изненада!

Мартина Георгиева (Български език и английски език)

Олимпиадата по морфология беше както едно приключение за мен, така и чудесен начин да тествам себе си. Едно от нещата, които запалиха интереса ми, беше необичайният формат и начин на провеждане на събитието и съм истински щастлива, че бях част от него. Възхищавам се на доц. Чакърова и целия екип, стоящ зад тази идея!

Мария Иванова (Български език и английски език)

Моите впечатления от олимпиадата са много положителни. Мина спокойно, в приятна атмосфера, без излишно напрежение. Организационният екип, който присъстваше на този ден, се погрижи много добре за нас. Отговаряха на всички наши въпроси, пихме чай от ягода, който направи обстановката още по-приятелска, не се чувствахме силно притеснени така, както бихме се чувствали на нормален изпит. Доц. Чакърова направи много за нас, за подготовката ни и приносът за прекрасните награди, които получихме, беше изцяло неин.

Материала подготви:

                                                            Докт. Десислава Димитрова,

                                                            Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 12 януари 2020 г. в Пловдивския университет се състоя Двадесет и втората общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език, организирана от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ и Филологическия факултет. Традиционното езиковедско състезание се провежда по идея на доц. д-р Красимира Чакърова от далечната 1999 г. досега, когато за него дава благословията си лично доайенът на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Олимпиадата представлява алтернатива на традиционния изпит по морфология. Ежегодно при обявяване на резултатите най-добре представилият се участник получава почетното звание „Морфолог на годината“ и победната купа: изображение на богинята Нике (която доц. Чакърова нарича на шега „Богинята на морфологията”), както и специален подарък от името на Лингвистичния клуб.

Самото състезание е с продължителност три астрономически часа. Характерно за лингвистичната надпревара е, че при нея вместо неизбежно съпътстващото всеки изпит напрежение се усеща уханието на ягодов чай, който по традиция се поднася на състезателите. За всеобща радост тази година Олимпиадата напълно оправда названието си „общофакултетска”: в нея се включиха студенти третокурсници от всички специалности на Филологическия факултет.

Олимпийският тест се състоеше от 19 задачи, сред които имаше теоретични въпроси с отворен отговор и чисто практически казуси като морфемен разбор на думи, морфологичен разбор на изречение, образуване на форми за аорист и имперфект на определени глаголи и др. Забавен елемент в теста внесе любимата на участниците морфологична кръстословица.

Системата на оценяване на олимпийските тестове е такава, че осигурява максимална обективност. Потърсен е механизъм за отчитане на степента, в която студентът познава отделните морфологични явления, чрез присъждането на бонус точки за посочването на допълнителна информация, свързана с даден въпрос.

Церемонията по награждаването на олимпийците се състоя на 17 януари от 16.30 ч. в 10. с. з. в присъствието на декана на Филологическия факултет и член на научната комисия по оценяване на тестовете доц. д.ф.н. Константин Куцаров и на доц. д-р Красимира Чакърова – идеолог на събитието и автор на олимпийския тест.

Званието „Морфолог на годината“ заслужено спечели Елена Билюкова от специалност Български език и английски език, получила на теста респектиращите 790 точки. На второ място се класира Силвия Илиева (Български език и испански език), третото място си поделиха четирима участници – Милена Попова и Хаджер Хасан (и двете от Български език и испански език), Илиана Кръстева (Българска филология) и Валя Лозева (Български език и английски език). Поощрителни награди получиха Станимира Гарванова (Български език и английски език), Иванка Христова (Български език и руски език), Теодор Атанасов (Български език и английски език), Иванела Йорданова (Българска филология), Мартина Георгиева и Мария Иванова (Български език и английски език). Всички отличени участници получиха грамоти и книги, а класираните на първите три места – съответно златен, сребърен и бронзов медал.

Купата на победителката беше тържествено връчена от Морфолога на 2019 г. Мара Георгиева (Българска филология). Анастасия Кехайова, съпредседател на Лингвистичния клуб, поднесе на Елена Билюкова и специален подарък – сборника „Избрани студии и статии по езикознание” на видния български лингвист Георги Герджиков.

Както всеки път, олимпийското състезание премина в дух на спортсменство и доброжелателство. Показателно беше, че всички участници искрено се радваха на успеха на победителката. За някои от тях, които не можаха да прескочат бариерата, Олимпиадата беше генерална репетиция за бъдещия изпит. Те също получиха адмирации за желанието да проверят знанията и способностите си.

Може да се обобщи, че Олимпиадата по морфология съчетава две неща:

– идеалната форма на изпитване – без излишно напрежение, в спокойна, предразполагаща атмосфера; с осигурена максимална безпристрастност при оценяването; с поощряване на всяка „единица знание”;

– идеалното състезание – без желание да победиш на всяка цена, а със стремеж да дадеш най-доброто от себе си. Иска ти се да спечели най-добрият.

Олимпиадата възпитава и изгражда трайни качества у младите хора, учи ги, че почтеността може да върви ръка за ръка с амбицията. Мнозина, преминали през тази школа, в бъдеще се ориентират към научното поприще. А всички, докоснали се по някакъв начин до езиковедското състезание, го усещат като истински празник. То е свидетелство за неувяхващата любов и живия интерес към родния ни език. И тази година отново десетки студенти бяха изкушени от възможността не само да усвоят нелеката дисциплина морфология на съвременния български език, а и да я овладеят в детайли. Пожелаваме си много бъдещи лингвистични съревнования с ентусиазирани участници, готови да премерят силите, знанията и способностите си.

                                                            Докт. Радостина Колева,

                                                            Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 7 ноември 2019 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в Заседателната зала на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе среща за представяне на дейността на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“ и за приемане на нови членове. Присъстваха ръководителят на формацията доц. д-р Красимира Чакърова, съпредседателите Елена Минчева и Анастасия Кехайова, други клубни членове, както и студенти първокурсници и второкурсници от специалностите Български и италиански език, Български език и история и Българска филология.

Диана Мъркова и Ивана Витанова накратко разказаха за дейността на Клуба за периода от създаването му през 2001 г. до днес. Двете момичета бяха подготвили интересна мултимедийна презентация, представяща някои от най-важните събития в историята на формацията – единствена по рода си в системата на българските университети, – както и информация за успешната реализация на редица клубни членове.

Бе посочено, че ежегодно Клубът е съорганизатор на Националната научна конференция за студенти и докторанти и на Общофакултетската олимпиада по морфология на българския език. Част от дейността му включва подготовката на срещи с изтъкнати езиковеди, писатели, журналисти; на научни и методически семинари; на поетични вечери. Гостите имаха възможност да разгледат първата издадена от Лингвистичния клуб книга „Любомир Андрейчин – пътят на откривателя“, както и сборниците с отличени научни доклади в Конференцията, подготвени за печат със съдействието на клубните членове.

Бяха обявени и събитията, които формацията ще организира през 2020 г.: научни презентации в рамките на инициативата „Академичен четвъртък“; XXII-та общофакултетска олимпиада по българска морфология и XXII-та национална научна конференция за студенти и докторанти; честване на 100-годишнината от рождението на Валери Петров; семинар на тема „Трагичното, комичното и трагикомичното в творчеството на Антон П. Чехов“ в гр. Велинград; честване на 20-годишнината от основаването на Лингвистичния клуб и др.

Студентите първокурсници и второкурсници, гости на тази среща, получиха формуляри за присъединяване към Клуба.

Ивана Витанова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 20 и 21 май 2019 г. в Ректората на Софийския университет се проведе Втората национална олимпиада по езикова култура, организирана от Катедрата по български език и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски“. В състезанието участваха първокурсници и второкурсници както от специалност „Българска филология“, така и от други хуманитарни специалности на филологическите факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В надпреварата се включиха и студенти от Юридическия факултет на Софийския университет.

Пловдивският университет бе представен от три отбора: отбор на първокурсници от специалността Българска филология (Ивана Витанова – капитан, Габриела Чанева, Кристина Палова, Ива Георгиева, Ирина Витанова, Михаела Мусабашева), отбор на второкурсници от специалността Български език и английски език (Елена Билюкова – капитан, Теодор Атанасов, Станимира Гарванова, Валя Лозева, Мартина Георгиева) и смесен отбор от второкурсници (Милка Росенова (Приложна лингвистика) – капитан, Иванка Христова (Български и руски език) и студентите от Български език и италиански език Стефка Иванова, Атанас Куцинов и Зорница Ангелова). Треньор на отборите бе доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език в ПУ.

Олимпиадата бе открита с тържествена церемония, по време на която приветствия към участниците поднесоха ръководителят на Катедрата по български език в СУ проф. д-р Йовка Тишева, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Гергана Дачева и проф. д-р Ренета Божанкова – заместник-ректор по учебната дейност.

През първия ден на олимпийската надпревара езиковите си знания и умения премериха общо петнадесет отбора. В писмения кръг, на който участниците трябваше да решават многокомпонентен тест със задачи, свързани с правописната и пунктуационна норма, се включиха всички отбори. Тези, които показаха най-високи резултати, бяха допуснати до устния кръг. Жури в състав от хабилитирани преподаватели (проф. д-р Светла Коева, директор на ИБЕ при БАН – председател, и членове: доц. д-р Красимира Чакърова от ПУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски от ЮЗУ и доц. д-р Калина Йочева от ШУ) оценяваше знанията и компетентностите на младите филолози. Участниците коментираха следните фразеологични единици и лексеми: студената война, ахилесова пета, след дъжд качулка, леност, енигма, словоохотлив – разгадаваха семантиката им, съставяха изречения с тях, определяха стилистичната им принадлежност. Олимпийците бяха изправени и пред казуса дали изразът „Не ми се свиди“ е аналог на „Дава ми се“, или по-скоро означава „Не ми се дава“. Състезателите трябваше да изразят и отношение по въпроса дали има/няма етикет при общуването в интернет, както и да определят правилната употреба на учтивите форми с минало деятелно причастие в официалното общуване. След приключване на устния кръг членовете на журито се оттеглиха на кратко заседание, за да определят най-добре представилите се отбори в двата тура на олимпиадата. Първо и второ място заеха състезатели от Софийския университет, а трето място си поделиха три отбора – първокурсници от специалността „Българска филология“ на Пловдивския университет и два отбора от СУ „Св. Климент Охридски“. След церемонията по награждаването организаторите на академичната надпревара поканиха всички участници на коктейл.

Вторият олимпийски ден бе отреден за индивидуалното състезание. В него се включиха двадесет и четирима души, представители на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В структурно отношение индивидуалното състезание не се отличаваше от отборното (състоеше се от два кръга – писмен и устен). Най-високо оценените студенти на езиковия тест достигнаха до устния кръг. До събеседване с журито (доц. д-р Руска Станчева от ИБЕ при БАН – председател, проф. д-р Йовка Тишева от СУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Калина Йочева – членове) бяха допуснати следните осем олимпийци: Магдалена Шимова (ЮЗУ), Барбара Десимирова (СУ), Теодора Попова (СУ), Ясен Маринов (СУ), Милка Росенова (ПУ), Елена Билюкова (ПУ), Станимира Гарванова (ПУ), Ивана Витанова (ПУ). На устния кръг беше дискутиран въпросът за изписването с главна или с малка буква на лексемата завет като втори компонент в съчетанието Новият З/завет. Предлозите бяха подложени на обстоен анализ от страна на студентите, които се стремяха да обяснят защо слушат музика от/ по/ на телефона си. Развълнувани бяха и от примамливото предложение, гласящо „Ходи ли ти се на Еразъм?“ – израз, който трябваше да коментират и коригират. Председателят на журито доц. Руска Станчева поставяше участниците в ролята на съставители на бъдещия Официален правописен речник, като ги подканваше да дадат предложение за необходими промени в езиковата норма. Най-дискутиран се оказа проблемът за пълния и краткия член. Не липсваха, разбира се, препоръки за ясно формулиране на правила за правопис на глаголите с представки о- и у-, за прецизиране на правилата за слято, полуслято и разделно писане.

В индивидуалното състезание бяха отличени следните студенти:

Барбара Десимирова (Софийски университет) – първо място;

Ивана Витанова (Пловдивски университет) – второ място;

Станимира Гарванова (Пловдивски университет) – трето място;

Ясен Маринов (Софийски университет) – трето място.

Честито на наградените и поздравления за всички, приели предизвикателството да се включат в олимпийската надпревара! Самото участие на толкова много млади хора бе победа над бездуховността. И надежда, че българското слово ще пребъде.

                                                Докт. Десислава Димитрова,

                                                Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

На 30 и 31 март бе проведен семинар на тема „Иновативни подходи при преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Събитието бе организирано от специалиста по методика на обучението по литература доц. д-р Соня Райчева и ръководителя на Лингвистичния клуб в ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Красимира Чакърова. В него взеха участие членове на Клуба, базови учители от различни пловдивски училища и студенти от специалността Българска филология.

Първата наша спирка беше Жеравна, където е роден Йордан Йовков. Селището е архитектурен резерват със запазена възрожденска архитектура, живописно разположен в полите на Стара планина. Пренесохме се в друг свят, в друго време. Пред нас сякаш оживяха Йовковите герои: Рада стои на портите и очаква любимия си; ето го и напетия юнак, крачещ непоколебимо към любовта, а всъщност – към гибелта си…

Посетихме родната къща на Йордан Йовков. В двора ни посрещна паметникът му, сякаш самият писател ни приветства. Изключителен интересна за нас беше картата с местата, свързани с цикъла „Старопланински легенди”, и книжката, в която могат да се видят реалните личности, послужили за прототипи на героите на Йовков. В музея се съхранява и писалката, с която Йовков е писал разказите си.

След това разгледахме интересната експозиция „От къделя до постеля”, посветена на тъкаческото изкуство. Запознахме се с целия процес от стригането на овцете до готовата продукция. Показаха ни как се тъче на стан, а накрая пред очите ни изгряха с ярките си багри красиви котленски килими.

Следващият ни обект беше „Кафенето на Димчо Кехая”, където в запазена старовремска обстановка се почерпихме с ароматно турско кафе и традиционни местни сладкиши.

В Котел посетихме Пантеона на котленските възрожденци, който е разделен на четири секции – будители, просветители, бунтовници и революционери. Котел е родно място на Неофит Бозвели, един от водачите на националното просветно и църковно движение; на книжовниците Васил Берон, Петър Берон, Анастас Гранитски, поп Стойко Владиславов, по-известен като Софроний Врачански, на капитан Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера, и на много други видни възрожденци. Изложени са ценни артефакти, свързани с техния живот и дело, например копие на първия Софрониев препис на Паисиевата „История славяноболгарская” от 1765 г.; сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие „Кириакодромион, сиреч Неделник” – първата новобългарска печатна книга; факсимиле от животописа на Софроний „Житие и страдание грешнаго Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература; издания на „Рибния буквар”; ковчеже с балсамираното сърце на д-р Петър Берон и др. Възрожденските книжовници са били истински енциклопедисти – Васил Берон например е автор на френска граматика, немска граматика, учебник по логика, учебник по естествена история…

Най-известният котленец несъмнено е основоположникът на организираната националноосвободителна борба в България Георги Стойков Раковски. В Пантеона се намира саркофагът с тленните му останки, негови лични вещи, копие от сабята му, негови трудове, вестници и др. Разположената срещу саркофага бронзова скулптура „Възкресение” на художника Д. Бойков внушава идеята за безсмъртието на героя.

След приключване на туристическата обиколка бе обявено началото на методическия семинар „Иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Откриването премина под знака на изкуството: членовете на Лингвистичния клуб Каролина и Милка Росенови развълнуваха присъстващите с изпълнението на родопска гайдарска сюита, а гл. ас. Ивана Колева от катедра „Естетическо възпитание“ на Педагогическия факултет припомни на участниците в семинара емблематичен откъс от Йовковия разказ „Шибил“.

Един от организаторите на семинара – доц. д-р Соня Райчева, отправи приветствие към слушателите и анонсира програмата на вечерта. Първи думата получиха съпредседателят на Лингвистичния клуб Елена Минчева (четвъртокурсничка от специалността „Български език и италиански език“) и колегата ѝ Мара Георгиева – студентка от трети курс в специалността „Българска филология“, които представиха интересна презентация за живота и творческото дело на писателя.

Значим момент от биографичния преглед бе и представянето на спомените за Йовков на Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Константин Константинов, както и на съпругата на твореца – Деспина Йовкова: „От момента, в който свързах живота си с Йовков, струва ми се, че започнах да живея за него и чрез него. […] С часове съм го наблюдавала как чете, как работи, как си почива, все с тая мила и блага усмивка.“

Особено любопитно бе да научим, че Йордан Йовков е един от най-превежданите в чужбина български автори – 70 книги с негови произведения са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на над 37. Свидетелство за признанието на писателя е и фактът, че морският нос „Йовков“ в Антарктика носи неговото име.

Във втората част на семинара учителите по български език и литература запознаха присъстващите с различни иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество. Г-жа Николина Георгиева от Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив представи писателя като „апостол на човечността, учител по житейска мъдрост, сърцевед, хуманист, естет…“. Тя се спря на разказите „През чумавото“, „Белите рози“ и „Вълкадин говори с Бога“, като отбеляза, че Йовковите герои винаги носят в себе си добро, красота и любов, независимо от социалното си положение, верската или етническата си принадлежност.

Друг учител от същата гимназия – г-жа Вилияна Трайкова, обърна внимание на значимостта на символите в Йовковото творчество, свързани с времето, пространството, цветовете, предметите и животните. Г-жа Роза Балтова от СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив представи интересните резултати от проведен експеримент, при който знакови елементи от Йовковите разкази биват представени посредством музикални интерпретации на учениците.

Други прилагани методи споделиха учителите Лидия Бакалска от СУ „Любен Каравелов“, Таня Петрова от Хуманитарната гимназия в Пловдив и Ивелина Пиперова от СУ „Георги Бенковски“ в Пазарджик. Свой макет на Еньовото кафене по разказа „Серафим“, използван в часовете по литература в рамките на педагогическа си практика, представи Татяна Ковачева – студентка от специалност „Българска филология“ и член на Лингвистичния клуб.

В края на семинарната програма доц. Райчева даде думата на слушателите за въпроси, след което повод за жива дискусия станаха актуални теми за преподаването по литература в основната и средната степен на образование, както и за хуманитарното знание като цяло и неговото място в съвременния бързоразвиващ се технологичен свят.

Ръководителят на Лингвистичния клуб – доц. д-р Красимира Чакърова благодари за възможността Клубът за поредна година да бъде част от пътуващия семинар и изрази радостта си от споделянето на любовта към българската литературна култура и памет.

На следващия ден – 31 април, се отправихме към гр. Елена – друго културно и просветно средище през Възраждането, съхранило духа на онази епоха. За жалост, нямахме време да посетим всички набелязани обекти. Отдадохме почит на паметника на видния еленчанин, писателя Петко Ю. Тодоров, и минахме покрай кафенето „Мина”, носещо името на прекрасната девойка, вдъхновителка на Пейо Яворов. Главна наша цел в този град беше архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата – с това име се нарича Еленското класно училище, прославило се като място за подготовка на учители. По тази причина Петко Р. Славейков му дава названието „Даскалоливница” – там се „отливат” даскали. То е основано през 1843 г. от видния просветен и книжовен деец Иван Николов Момчилов.

Част от комплекса е и храмът „Св. Никола”. В него докт. Десислава Димитрова, член на Лингвистичния клуб, представи презентацията си, посветена на 200-годишнината от рождението на основателя на училището Иван Момчилов. В сградата на самото класно училище изслушахме интересна беседа, от която научихме още интересни факти за живота и делото на Иван Момчилов, както и за устройството и начина на функциониране на учебното заведение.

Едва напуснали Елена, вече ни се иска да се върнем отново. Това място има да ни разкрие още толкова много тайни!… Истини за възходи и страсти, за победи и вдъхновения. За проникновението и родолюбието на великите ни предци.

Радостина Колева

Анастасия Кехайова