ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

На 30 и 31 март бе проведен семинар на тема „Иновативни подходи при преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Събитието бе организирано от специалиста по методика на обучението по литература доц. д-р Соня Райчева и ръководителя на Лингвистичния клуб в ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Красимира Чакърова. В него взеха участие членове на Клуба, базови учители от различни пловдивски училища и студенти от специалността Българска филология.

Първата наша спирка беше Жеравна, където е роден Йордан Йовков. Селището е архитектурен резерват със запазена възрожденска архитектура, живописно разположен в полите на Стара планина. Пренесохме се в друг свят, в друго време. Пред нас сякаш оживяха Йовковите герои: Рада стои на портите и очаква любимия си; ето го и напетия юнак, крачещ непоколебимо към любовта, а всъщност – към гибелта си…

Посетихме родната къща на Йордан Йовков. В двора ни посрещна паметникът му, сякаш самият писател ни приветства. Изключителен интересна за нас беше картата с местата, свързани с цикъла „Старопланински легенди”, и книжката, в която могат да се видят реалните личности, послужили за прототипи на героите на Йовков. В музея се съхранява и писалката, с която Йовков е писал разказите си.

След това разгледахме интересната експозиция „От къделя до постеля”, посветена на тъкаческото изкуство. Запознахме се с целия процес от стригането на овцете до готовата продукция. Показаха ни как се тъче на стан, а накрая пред очите ни изгряха с ярките си багри красиви котленски килими.

Следващият ни обект беше „Кафенето на Димчо Кехая”, където в запазена старовремска обстановка се почерпихме с ароматно турско кафе и традиционни местни сладкиши.

В Котел посетихме Пантеона на котленските възрожденци, който е разделен на четири секции – будители, просветители, бунтовници и революционери. Котел е родно място на Неофит Бозвели, един от водачите на националното просветно и църковно движение; на книжовниците Васил Берон, Петър Берон, Анастас Гранитски, поп Стойко Владиславов, по-известен като Софроний Врачански, на капитан Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера, и на много други видни възрожденци. Изложени са ценни артефакти, свързани с техния живот и дело, например копие на първия Софрониев препис на Паисиевата „История славяноболгарская” от 1765 г.; сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие „Кириакодромион, сиреч Неделник” – първата новобългарска печатна книга; факсимиле от животописа на Софроний „Житие и страдание грешнаго Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература; издания на „Рибния буквар”; ковчеже с балсамираното сърце на д-р Петър Берон и др. Възрожденските книжовници са били истински енциклопедисти – Васил Берон например е автор на френска граматика, немска граматика, учебник по логика, учебник по естествена история…

Най-известният котленец несъмнено е основоположникът на организираната националноосвободителна борба в България Георги Стойков Раковски. В Пантеона се намира саркофагът с тленните му останки, негови лични вещи, копие от сабята му, негови трудове, вестници и др. Разположената срещу саркофага бронзова скулптура „Възкресение” на художника Д. Бойков внушава идеята за безсмъртието на героя.

След приключване на туристическата обиколка бе обявено началото на методическия семинар „Иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество“. Откриването премина под знака на изкуството: членовете на Лингвистичния клуб Каролина и Милка Росенови развълнуваха присъстващите с изпълнението на родопска гайдарска сюита, а гл. ас. Ивана Колева от катедра „Естетическо възпитание“ на Педагогическия факултет припомни на участниците в семинара емблематичен откъс от Йовковия разказ „Шибил“.

Един от организаторите на семинара – доц. д-р Соня Райчева, отправи приветствие към слушателите и анонсира програмата на вечерта. Първи думата получиха съпредседателят на Лингвистичния клуб Елена Минчева (четвъртокурсничка от специалността „Български език и италиански език“) и колегата ѝ Мара Георгиева – студентка от трети курс в специалността „Българска филология“, които представиха интересна презентация за живота и творческото дело на писателя.

Значим момент от биографичния преглед бе и представянето на спомените за Йовков на Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Константин Константинов, както и на съпругата на твореца – Деспина Йовкова: „От момента, в който свързах живота си с Йовков, струва ми се, че започнах да живея за него и чрез него. […] С часове съм го наблюдавала как чете, как работи, как си почива, все с тая мила и блага усмивка.“

Особено любопитно бе да научим, че Йордан Йовков е един от най-превежданите в чужбина български автори – 70 книги с негови произведения са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на над 37. Свидетелство за признанието на писателя е и фактът, че морският нос „Йовков“ в Антарктика носи неговото име.

Във втората част на семинара учителите по български език и литература запознаха присъстващите с различни иновативни подходи в преподаването на Йордан-Йовковото творчество. Г-жа Николина Георгиева от Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив представи писателя като „апостол на човечността, учител по житейска мъдрост, сърцевед, хуманист, естет…“. Тя се спря на разказите „През чумавото“, „Белите рози“ и „Вълкадин говори с Бога“, като отбеляза, че Йовковите герои винаги носят в себе си добро, красота и любов, независимо от социалното си положение, верската или етническата си принадлежност.

Друг учител от същата гимназия – г-жа Вилияна Трайкова, обърна внимание на значимостта на символите в Йовковото творчество, свързани с времето, пространството, цветовете, предметите и животните. Г-жа Роза Балтова от СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив представи интересните резултати от проведен експеримент, при който знакови елементи от Йовковите разкази биват представени посредством музикални интерпретации на учениците.

Други прилагани методи споделиха учителите Лидия Бакалска от СУ „Любен Каравелов“, Таня Петрова от Хуманитарната гимназия в Пловдив и Ивелина Пиперова от СУ „Георги Бенковски“ в Пазарджик. Свой макет на Еньовото кафене по разказа „Серафим“, използван в часовете по литература в рамките на педагогическа си практика, представи Татяна Ковачева – студентка от специалност „Българска филология“ и член на Лингвистичния клуб.

В края на семинарната програма доц. Райчева даде думата на слушателите за въпроси, след което повод за жива дискусия станаха актуални теми за преподаването по литература в основната и средната степен на образование, както и за хуманитарното знание като цяло и неговото място в съвременния бързоразвиващ се технологичен свят.

Ръководителят на Лингвистичния клуб – доц. д-р Красимира Чакърова благодари за възможността Клубът за поредна година да бъде част от пътуващия семинар и изрази радостта си от споделянето на любовта към българската литературна култура и памет.

На следващия ден – 31 април, се отправихме към гр. Елена – друго културно и просветно средище през Възраждането, съхранило духа на онази епоха. За жалост, нямахме време да посетим всички набелязани обекти. Отдадохме почит на паметника на видния еленчанин, писателя Петко Ю. Тодоров, и минахме покрай кафенето „Мина”, носещо името на прекрасната девойка, вдъхновителка на Пейо Яворов. Главна наша цел в този град беше архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата – с това име се нарича Еленското класно училище, прославило се като място за подготовка на учители. По тази причина Петко Р. Славейков му дава названието „Даскалоливница” – там се „отливат” даскали. То е основано през 1843 г. от видния просветен и книжовен деец Иван Николов Момчилов.

Част от комплекса е и храмът „Св. Никола”. В него докт. Десислава Димитрова, член на Лингвистичния клуб, представи презентацията си, посветена на 200-годишнината от рождението на основателя на училището Иван Момчилов. В сградата на самото класно училище изслушахме интересна беседа, от която научихме още интересни факти за живота и делото на Иван Момчилов, както и за устройството и начина на функциониране на учебното заведение.

Едва напуснали Елена, вече ни се иска да се върнем отново. Това място има да ни разкрие още толкова много тайни!… Истини за възходи и страсти, за победи и вдъхновения. За проникновението и родолюбието на великите ни предци.

Радостина Колева

Анастасия Кехайова

В края на поредицата от интервюта с отличените олимпийци ви представяме отговорите на победителя в лингвистичната надпревара и носител на приза “Морфолог на 2019” Мара Георгиева от специалността Българска филология.

1. Очаквахте ли да бъдете отличена?

Истината е, че очаквах да бъда сред отличените участници, но разбира се, не съм предполагала, че ще спечеля първата награда и че ще бъда удостоена с приза ,,Морфолог на годината”. Чувствах се много добре подготвена и това ми даваше увереност, че ще бъда сред отличените. Мисля, че положих необходимите усилия за самоподготовка, ходех редовно на лекции, упражнения и консултации, които ми помогнаха изключително много. Исках да се представя достойно и на ниво, да докажа себе си, и съм щастлива, че успях да оправдая доверието на преподавателите си.

2. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?

Разбира се, че за успешно и достойно представяне на олимпиадата са нужни много последователни и систематизирани знания, но те определено не са единственият ключ към успеха. За да се справиш благополучно с морфологичната олимпиада, е необходимо да имаш и усет към собствения си език, както и към историята му. Едно механично наизустяване на теория, понятия и дадени определения далеч не е достатъчно. По-голямата част от задачите в морфологичната надпревара са практически, т.e. за тях няма готова рецепта, изисква се да помислиш и да разсъждаваш на момента – именно в това се крие предизвикателството на олимпийския тест. Проницателният ум и прозорливостта символизират интелектуалния човешки поглед. Когато имаш нюх към същността на езика и добре изработен алгоритъм на работа, положителните резултати са налице. Като друго разковниче за успеха считам редовното посещение на лекции, упражнения и консултации при подготовката за олимпиада, както и разбира се, редовното изпълнение на домашните работи, тъй като знанията се усвояват много по-пълноценно на практика. Според мен, за да успееш, трябва да си  най-вече постоянен, амбициозен, отговорен и дисциплиниран.  

3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

За мен всички задачи от олимпийския тест бяха удоволствие и предизвикателство да развия уменията си. Едни от любимите ми задачи са: морфологичният разбор на изречение, морфемният анализ на думи, образуване на форми за аорист и имперфект, определяне вида на неизменяемите думи и разбира се, отличителният символ на олимпиадата – морфологичната кръстословица. Като по-трудна задача определям конструирането на глаголни форми и техните преизказни съответствия. Мисля, че тази задача символизира процеса на градеж на дадена постройка и ние трябваше да влезем в ролята на строители, като построим една своеобразна издръжлива кула. Всяко здание се нуждае от стабилни основи, върху които да се надгражда. Поставянето на основи не е никак лесно, необходимо е да се вложат старание, прецизност, разум и точна преценка. С изпълнението на всяко следващо условие и при правилно начертана насока „кулата“ трябваше да придобие устойчив, завършен и преизказан вид.

4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

Обикновено човек свързва традиционните изпити с притеснение, напрежение и тревога.

Олимпиадата обаче се различава от тях, тъй като дава възможност да докажеш себе си, да се докоснеш до красотата и богатството на българския език. На олимпиадата атмосферата е благоприятна и уютна, кара те да разгърнеш целия си потенциал и да се чувстваш спокоен, мотивиран, уверен и изпълнен с позитивизъм и енергия, а когато работата се превърне в удоволствие, а напрежението – в спокойствие, успехите не закъсняват. Разбира се, нейният състезателен характер също е вълнуващ – стимулира те да мериш сили със своите връстници в областта на една от най-завладяващите езиковедски дисциплини – морфологията! Фактът, че олимпиадата вече двадесет и една години е съхранила духа и традициите си, е доказателство за превъзходството ѝ над обичайните изпити. Традиционните изпити проверяват знанията, олимпиадата проверява лингвистичния талант и усета към езика.

5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Необятна приказна загадка.

6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

Бих избрала да се самооприлича като симбиоза между глагол и междуметие. Според привържениците на психологическото направление в езикознанието глаголът е ,,душата” на изречението. Акад. Александър Теодоров-Балан пък го нарича ,,слонът” в царството на българската граматика. Глаголът означава действие и динамика и мисля, че тази негова характеристика категорично ми приляга, но само от една страна –определено съм човек на действието и смятам, че делата на един човек говорят много повече за самия него, отколкото думите му (както е казал древният китайски философ Лао Дзъ: ,,Да действаш, значи да бъдеш.”). От друга страна обаче, междуметието е изолирана неизменяема дума, изразяваща спонтанни чувства и емоции, а това асоциирам със своята чувствителност, емоционалност и експресивност. По мое мнение позитивните емоции са двигателят и катализаторът на енергия, необходима на всеки човек. Душевните преживявания ни презареждат и изпълват с нови сили и устременост към познанието. Тъй като глаголът е изменяемата част на речта с най-богата морфологична парадигма, го свързвам и с промяната. Това е още една причина да харесвам междуметието и неговата неизменяема същност, която пък свързвам със своето постоянство и с упоритостта си да постигам целите, които съм си поставила. Колкото до изолираността на междуметието като част на речта – тя ми напомня за уникалността на всеки един човек – считам, че всеки от нас притежава собствен чар, харизма и определени качества, които го отличават от останалите. Глаголът и междуметието съвместяват действието, метаморфозата на човека, способността му да се адаптира към средата, динамичността и забързаното му ежедневие, както и палитрата от чувства и емоции, от които е изтъкана същността му.

7. С какво ще запомните олимпиадата?

Ще запомня олимпиадата като вълнуващо езиково приключение! На първо място, винаги ще помня грижовното, мило и топло отношение на преподавателите и квесторите по време на олимпиадата. Ще запомня, че олимпиадата ме накара да повярвам в себе си и в силата на своя дух! Ще помня консултациите за подготовка, които ми бяха много полезни. Ще помня как доц. Чакърова винаги ни насърчаваше и вярваше в нас, вдъхваше ни подкрепа, кураж и ентусиазъм. Ще запомня тържествената вечер на награждаването, която се превърна в специален празник, който завинаги ще остане в сърцето ми! Когато доц. Чакърова съобщи името ми и това, че съм на първо място, вълнението и тръпката бяха неописуеми. Прекрасните, мили и хубави думи и похвали, които чух за себе си, ме развълнуваха дълбоко и ме накараха да се чувствам щастлива, пълноценна и обичана! Освен с красива купа, връчена ми от миналогодишната победителка – Петя Златева, със златен медал, с диплом, с благоуханна роза и редица прекрасни книги и подаръци, на церемонията по обявяването на резултатите бях удостоена и с още един изключително мил, благороден и трогателен жест, който също ще ми остане скъп спомен от този трепетен момент – мои колеги и приятели: Диана Мъркова и Илия Точев създадоха и прочетоха на глас своето талантливо и емоционално произведение – царски сонет, посветен на победителя. Освен оригинален труд, царският сонет е и много трудоемко начинание, оценявам високо това благородство като израз на съпричастност с емоцията на победителя. Признанията, които получих, са най-важната награда! Ще запомня, че 2019 г. започна за мен с огромен успех. Отправям своите сърдечни благодарности към преподавателите си по морфология на съвременния български език: доц. д-р Красимира Чакърова, доц. д-р Константин Куцаров и проф. д.ф.н. Иван Куцаров (светла да е паметта му!), които дадоха максималното от себе си, за да се случи всичко това. Благодаря им за знанията, с които ме дариха, за търпението, за безценните съвети, за възхитителните усилия, които положиха, за сърдечността, за всеотдайността и загрижеността! Именно знанието ни осигурява необходимото за реализирането и на най-смелите ни мечти. Радвам се, че съм съпричастна към това вълнуващо събитие и вярвам в голямото му бъдеще.

8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници в морфологичната надпревара пожелавам да вярват в себе си, във възможностите си, защото у всеки човек се крият неподозирани сили, способности и талант, но за да бъдат изявени, е необходимо всеки да има куража и смелостта да участва в това уникално и незабравимо лингвистично приключение, което разкрива нови хоризонти и оставя трайна следа на споделени приятни спомени и неповторими емоции. Пожелавам им да бъдат мотивирани и изпълнени с ентусиазъм и воля – често се случва пътят към успеха да е осеян с трудности и изпитания, но именно чрез преодоляването им се достига до победата. Най-вече им желая да разгадаят и тайните на словото, преоткривайки себе си; да бъдат здрави, щастливи, обичани, целеустремени, амбициозни и да покоряват нови върхове. Надявам се и у тях да се разпали искрата на любовта към морфологията, която винаги да гори с буен пламък. Нека бъдат вдъхновени и окрилени от вярата, надеждата и любовта!

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

След церемонията по награждаването на отличените участници в общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния българския език проведохме кратко интервю с лауреатите от лингвистичното състезание. Предлагаме ви отговорите на носителя на втора награда – Неда Ненова от специалността Българска филология.

1. Очаквахте ли да бъдете отличена? 

Въпреки че времето ми за подготовка беше ограничено, очаквах да се представя достойно, но не очаквах да спечеля второто място. Повече решавах практически задачи, за теорията отделих по-малко време. В помощ ми бяха и консултациите, които ни даде доцент Чакърова.

2. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания? 

Знания са необходими, но в никакъв случай не са достатъчни само те. Човек трябва да има усет към езика, както и логическо мислене, за да се справи с олимпиадата.  

3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? 

Може би е традиция, но винаги най-лесните задачи от даден изпит, тест, олимпиада се оказват най-трудни за мен. 

4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити? 

По това, че човек се чувства по-малко напрегнат. Притеснение естествено има, но преобладават положителните емоции. 

5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи? 

Необятна, сложна, но забавна. 

6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали? 

Глагол – динамичен и постоянно променящ се.

7. С какво ще запомните олимпадата? 

С аромата на ягоди и усмивките на участниците и организаторите.

8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара? 

На първо място успех, да дадат най-доброто от себе си, да се забавляват, докато решават задачите, и да извлекат от олимпиадата само положителните емоции.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Морфологичният олимпийски тест за поредна година предизвика интереса на студенти от различни специалности на Филологическия факултет в Пловдивския университет. Участниците в двадесет и първото лингвистично издание премериха знания и умения в областта на глаголната и именна морфология, дифернцираха неизменяеми части на речта, сегментираха лексеми и анализираха сложни форми. Българският глагол подложи на вълнуващо лингвистично изпитание участниците във формата, които трябваше да „конструират“ аористни и импрефектни форми, да „моделират“ преизказни форми, да определят вида на глаголите и да отгатват начините на глаголното действие. Лингво-олимпийските вълнения обаче преминаха в приятна атмосфера с аромат на ягоди.

Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Мария Пънева (Български език и испански език), Петя Стоянова (Българска филология), Елка Петрова (Славистика) и Марина Накова (Български език и история) Ето техните отговори:

1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

М. П: Определено не очаквах да бъда отличена заради малкото време, което имах за подготовка.

П: Честно казано имах опасения, че не съм се справила достатъчно добре. Отличието беше неочаквано, но така радостта беше по-голяма.

Е: Това – да бъда отличена, за мен беше огромна изненада, защото възприемам морфологията на българския език като необятен, загадъчен и предизвикателен свят, по чиито улици можеш да усетиш душата на езика и да съзреш неговото очарование, но аз поех по пътя на това приключение, бореща се с обстоятелствата, гонеща времето, леко закъсняла и мъничко уплашена.

М. Н: Не, не очаквах да съм сред отличените, но разбира се, се надявах да съм се представила добре.

2. Смятате ли, че за успешно представяне на олимпиадата са необходими само знания?

М. П: Смятам, че е необходима много добра основа и логическо мислене, а не само чисто теоретични знания.

П: Освен знания са нужни силен езиков усет и много желание за работа.

Е: Музикантът има нужда от своите ноти, за да успее да пресъздаде множество звуци, но без своеобразното присъщо чувство за ритъм те остават просто разпръснати тонове и никога не добиват облика на мелодия, която докосва душата. Така и морфологът според мен има нужда от знания, за да разчете и опише загадките на езика, но без нужния усет остава безсилен да ги разплете.

М. Н: Знанията са много важна част от доброто представяне на олимпиадата, но не смятам, че само те са необходими. Важно е правилното им прилагане, а за това са нужни много упражнения. Разбира се, трябва и добра стратегия, за да можем правилно да разделим времето си и малко късмет!

3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

М. П: Не ме затрудни решението, а подреждането на времето, с което разполагах. В един момент погледнах часовника и видях, че е минало повече от половината време, и това ме паникьоса.

П: Имаше задачи, на които се затрудних, но не бяха непосилни за справяне. Изискваха повече концентрация, спокойствие и логическо мислене.

Е: Въпросите на олимпиадата предполагат определени знания и щипка усет. Липсата на някоя от тези съставки води до чувството за затруднение, но същността на задачите напомня пъзел върху китайска кутия на загадките и те провокира да мислиш, да опиташ отново да разместиш поредното кубче и да потърсиш нестандартния ключ за тяхното решение. Унесен от този трепет на търсенето, забравяш за инстинктивното си първоначално мнение и разбирането за мъчително и приятно объркват местата си. Това е причината да ми е невъзможно да посоча конкретна задача, която ме е затруднила.

М. Н: Може би най-трудна ми беше задачата, в която трябваше да разделим на морфеми някои думи.

4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

М. П: Различно е усещането. Изпитът е стресиращ, носи опасност от провал и това го прави неприятно преживяване, а олимпиадата е по желание. Там отиваш спокоен и даваш всичко от себе си, защото това е просто един шанс да покажеш знанията си.

П: По-малко стрес и повече положителни емоции.

Е: Олимпиадата се отличава от традиционните изпити, защото си „играе“ с правилата, пречупва строгите парадигми, разплита пояса на обичайните конспекти и те подтиква да отстраниш рамките на собственото си мислене, да забравиш пелерината на страха у дома и носещ единствено усмивка и вдъхновение, да се оставиш на вроденото чувство към родния език да те води.

М. Н: Различава се по формата на изпитване: олимпиадата изпитва всички наши знания. Но и атмосферата е различна, защото не си притеснен колкото на изпит. На олимпиада се явяваш по собствено желание, което предполага, че си подготвен и задачите не би трябвало да те затруднят. Може би и това, че го няма притеснението, играе роля за това всеки, който е учил, да се представи достойно.

5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

М. П: Уникална, интригуваща, логична.

П: Интересна, необятна и главозамайваща.

Е: Коварно танго с думи!

Танго, защото, за да танцуваш в нейния ритъм, имаш нужда от определен брой основни стъпки и много страст и въображение, а коварно, защото съществителното те приканва на дансинга, украсен от прилагателни, премерен внимателно от числителни, заобиколен от подсмихваща се публика от местоимения, предлози, съюзи и наречия, които с трепет и множество междуметия очакват да се насладят на танца ти със загадъчния и опасен партньор – глагола.

М. Н: Трудна, динамична и много интересна. Като цяло – БОГАТСТВО!

6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

М. П: Аз съм предлог. Те са малки думи уж незначими, но когато ги изучиш по-внимателно, се оказва, че носят смисъл. Аз също смятам, че успявам да променя хората около себе си.

П: Прилагателното име.

Е: Мисля, че в ежедневието си приличам на глагола – неспираща, опитваща се да уловя времето и да подредя до себе си множество задачки, в решенията си напомням на някоя от неизменяемите части на речта – непоколебима и уверена, а в заниманията си, в които вплитам частица от сърцето си и украсявам с вдъхновението си, бих опитала да се опиша с палитрата от междуметия. Тази дъга от характер, реалност и виждания ме карат да избера за своя част на речта – прилагателното, което има дарбата да уловя именно нюансите на заобикалящия ни свят.

М. Н: Глагол, колкото и труден да е той. Аз съм динамичен човек и обичам действието. Научила съм се, че нищо не може  да бъде постигнато без да се действа.

7. С какво ще запомните олимпиадата?

М. П: Олимпиадата беше едно много приятно образователно преживяване. Накара ме заобичам морфологията с всичките ѝ трудности и различия.

П: С приятни моменти, вълнения, усмивки и добити знания. Много съм щастлива, че бях част от това приключение.

Е: Ще запомня олимпиадата с палитра от думи – тези на приятелите ми, които ме вдъхновиха и мотивираха, тези на семейството ми, които ме подкрепиха, и тези на преподавателите и колегите ми, които изразяваха вярата в уменията и знанията ни, с гозба от чувства – щипка усещане за приключение, лъжичка вълнение, чашка притеснение, купичка забавление и с уханието на ягодовия чай, който ни беше донесен, за да ни стопли в мразовития ден и може би подсети за някой необходим ключ към плетеницата от въпроси на теста.

М. Н:  Ще я запомня като предизвикателство, което приех. Радвам се от постигнатия резултат.

8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

М. П: Пожелавам им да се докоснат максимално до всички части на науката, да се насладят на времето, прекарано в подготовка за олимпиадата, и резултатите ще ги изумят.

П: Да се впуснат смело в дебрите на българската морфология, която ще им покаже красотата на родния ни език.

Е: Пожелавам на участниците да бъдат неуморни творци с необикновени сечива – смелостта да бъде тяхната четка, с която да преобразяват рутината в платно и да се осмелят да отидат на олимпиадата, фантазията им да бъде тяхната чудна палитра, с чиято помощ да превръщат сивота на трудността в приключение от цветове, усетът им към езика да бъде тяхната вълшебна гума, заличаваща главоблъсканиците и грижите на задачите в теста, а безмерното им вдъхновение, любов и усърдие да придадат в деня на награждаването заслуженото очертание и сияние на създадената морфологична картина! Нека участието им в олимпиадата никога да не бъде продиктувано единствено от копнежа по медал, а от любовта към езика, желанието да опознаеш красотата му и удовлетворението от умението да играеш с него по неговите правила.

М. Н: Пожелавам им да изпитат тази емоция – от решаването на олимпийския тест до церемонията по награждаването. И нека не забравят, че всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език, превърнала се в емблематично събитие на Филологическия факулет в Пловдивския университет, за двадесет и първа поредна година привлече студенти от различни специалности, които се впуснаха в морфологична надпревара. Участниците във формата бяха изправени пред предизвикателствата на именната и глаголната морфология, неизменяемите части на речта, словообразувателните процеси. Лингвистичният усет на кандидат-олимпийците бе подложен на изпитание и от някои на пръв поглед лесни задачи. Морфологичните главоблъсканици обаче преминаха в приятна атмосфера, носеща дъх на ароматен „олимпийски“ чай.

След награждаването се срещнахме с отличените участници, с които проведохме кратко интервю. Най-напред ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Димитрина Кичукова (Български език и руски език), Самоела Враснелева (Български език и английски език), Илиян Карабойчев (Български език и история) и Елиф Исмаил (Български език и турски език).

1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

Д: Не очаквах 🙂

С. Не съм очаквала да бъда отличена. Даже бях почти сигурна, че не съм се справила добре с теста.

И: За мен да бъда отличен, дори и само с поощрителна награда, е невероятно, защото открито трябва да заявя, че не отделих много време, за да се подготвя. Разчитах почти изцяло на подготовката, която ни даваше доц. д-р Чакърова, и на семинарите, които водихме с нея. Но резултатът ми е показател, че ако внимаваш по време на лекции и семинари, успехът е поне на 50% достижим. А заслугата за моето отличие определено е на доц. Чакърова и на нейния неуморим дух и желание да ни въведе в света на морфологията.

Е: Не очаквах, че ще се справя, а още по-малко, че ще бъда отличена. Когато съобщиха името ми, за миг дори се усъмних в самоличността си. Има една често срещана българска фраза: „ Като гръм от ясно небе“. При мен се получи нещо такова, но непредвидените хубави неща са най-сладки.

2. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?

Д: Според мен за успешно представяне на олимпиадата е необходимо и умение за правилно разпределяне на времето, също и да не се поддадеш на притеснението и напрежението.

С. Не мисля, че само знанията са достатъчни. Необходима е и съобразителност с времето и с трудността на въпросите. 

И: Разбира се, че са необходими знания, но същевременно човек трябва да има въображение, или както доц. Чакърова го нарече – „лингвистичен талант“. Основата на олимпиадата е да се престрашиш и да дадеш всичко от себе си. След това резултатите не закъсняват.

Е: На първо място по важност винаги са знанията. Няма как човек да се яви неподготвен. Благодарение на доц. Чакърова и докт. Димитрова с техните знания и с тяхната мотивираща подкрепа ние успяхме да се подготвим. Но и късметът има доста голяма роля в случая. Хенри Форд беше казал: „Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност“. Аз срещнах тази случайност.

3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Д: Затрудниха ме задачите за разпределяне на неизменяеми части и за преизказване на глаголни форми.

С. Мисля, че с една добра подготовка задачите са напълно решими и лесни. По-скоро времето е това, с което мислех, че няма да се справя.

И: Имаше задачи, които наистина бяха трудни за мен, но въпреки това повечето от задачите изискваха не толкова знания, колкото логика и аналитично мислене. Естествено, задачите, които изискваха творчество, ми бяха любими и определено ме накараха да се усмихна.

Е: Доста ме затрудни последната задача с кръстословицата. Може би на най-лесните задачи най-много се препънах. Но пък ако няма трудности, не е интересно.

4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

Д: За мен олимпиадата е много по-интересна от традиционен изпит, дава възможност на студента да развие логическото си мислене.

С. Олимпиадата е един интересен вариант за оценяване. Няма го напрежението от изпита, работиш спокойно и всички имат равен шанс за успех. Би било добре да има олимпиади и по други предмети. И както се шегувахме с колегите – поне имаме още три опита за успешно преминаване на изпита.

И: Олимпиадата отличава истинските таланти, онези, които познават материала „извътре“, но същевременно тя е шанс да тестваш себе си и знанията си. Олимпиадата за мен не е да победиш на всяка цена и да се класираш, напротив – тя е начин да се изправиш срещу себе си и да победиш себе си. Освен това олимпиадата е шанс да видиш своите слаби страни и да се опиташ да израснеш – малко по-умен и по-добър от преди.

Е. Олимпиадата не трябва да се възприема като изпит, а като възможност за показване на знания или талант. Като участник аз се забавлявах и я приех като предизвикателство. Не помня да ми е било забавно на изпит, там притеснението и страхът са водещи. Пък и ако не се справиш, не те късат, разликата е именно в това.

5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Д: Интересна, трудна, богата.

С. Точна, подредена, симетрична…мога и с още.

И: Трудна. Уникална. Неповторима.

Е: Специална, отличителна, вълнуваща.

6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

Д: …

С. Глагол. 

И: На първо място – с глагола. Той е действие, движение, динамика. На второ – с междуметие, защото то е носител на емоционалност и чувственост.

Е: Бих се самоопределила като глагол, аз съм действащ и динамичен човек.

7. С какво ще запомните олимпиадата?

Д: !

С. С прекрасните емоции – от притеснение през лека паника до прекрасното чувство да си един от отличените, дори и да не го очакваш. И с аромат на ягоди.

И: Ако трябва да бъда честен, с хората, които участваха в нея. Емоциите, които споделихме с колегите и с нашите преподаватели, емоциите, с които ни зареди самата доц. Чакърова, трудно биха се изживели втори път. И ако трябва да се пошегувам, с шанса да се освободя от изпит по морфология (ха-ха).

Е: Олимпиадата бе приятно изживяване, което несъмнено ще остане в спомените ми. Ще запомня подготовката ми за нея, колегите, с които се упражнявахме, времето, което прекарвахме заедно, и честите шеговити коментари за някоя част на речта. И мириса на ягоди в деня на олимпиадата.

8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Д: Чрез участието си в олимпиадата да се докоснат до красотата и уникалността на българския език.

С. Да опитат! Задължително да опитат! Незабравимо преживяване, прекрасен тест на възможностите, чудесен начин да бъдат оценени и дори да се изненадат от собствените си резултати. Защо не и да са сред отличените и победителите!

И: Най-вече амбиция да израстват и да се развиват. Нека да се престрашат да участват в това морфологично приключение, което в никакъв случай не е надпревара. То е пътешествие в света на езика, което си заслужава и от което със сигурност не излизаш същият. Както е казал Хераклит: “Не можеш да влезеш два пъти в една река непроменен” (парафразирам) 🙂

Е: Желая им да бъдат по-уверени в себе си и да не се страхуват да участват, както споменах по-горе, това не е изпит, нищо няма да загубят, ако пробват, могат само да спечелят.

                                                                                                                                                Интервюто проведе:

                                                                                                                                              докт. Десислава Димитрова

На 13 януари 2019 г. в Ректората на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” бе проведена XXI-та олимпиада по морфология на съвременния български език. Събитието бе организирано от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“, а кратко приветствие към участниците в неделното утро отправи създателят на олимпийския формат доц. д-р Красимира Чакърова. Морфологът на 2018-та година Петя Златева също поздрави кандидат-олимпийците и им пожела успех.

Лингвистичното състезание продължи три часа, през които студентите прилагаха знанията си и подлагаха на морфемна и морфологична дисекция лексеми и аналитични форми. Неизменна част от лингвистичния тест бе емблематичната морфологична кръстословица. Мероприятието не премина и без превърналия се вече в традиция „олимпийски“ чай.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в сградата на Ректората на 18 януари 2019 г. Грамотите и наградите на отличените бяха връчени от доц. д-р Красимира Чакърова и доц. д-р Константин Куцаров.

Победител в олимпиадата и носител на званието „Морфолог на годината“ тази година е Мара Георгиева от специалността „Българска филология“. Олимпийската купа по традиция бе поднесена от морфолога на 2018-та година Петя Златева, а клубната награда, предназначена за тазгодишния първенец в морфологичната надпревара, връчи съпредседателят на Лингвистичния клуб – Елена Минчева. Второто място спечели Неда Ненова също от специалността „Българска филология“. Третото място си поделиха: Елка Петрова (Славистика), Мария Пънева (Български език и испански език), Марина Накова (Български език и история) и Петя Стоянова  (Българска филология).

Димитрина Кичукова (Български език и руски език), Самоела Враснелева (Български език и английски език), Илиян Карабойчев (Български език и история) и Елиф Исмаил (Български и турски език) бяха отличени с поощрителна награда.

Лингвистичният празник бе изпълнен с много вълнения и приповдигнато настроение. Едно успешно начало на третото олимпийско десетилетие.