ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Акад. Стефан Младенов

Стефан Младенов (1880-1963) е може би най-значителната фигура в историята на цялото българско езикознание. Роден е на 15 декември 1880 г. във Видин, където завършва класическия отдел на местната гимназия (1897 г.) и показва изключителни наклонности към изучаването на чужди езици. Още като ученик той овладява класическите езици, старобългарски, руски и немски език, а в течение на една година след завършването на средно образование (не продължава веднага обучението си поради липса на средства) усвоява френски език, почва да учи английски и същевременно превежда от немски. От 1898 до 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище. Тук интересите му към езикознанието се задълбочават, като особено се концентрира върху славянските езици. От това време е и първата му научна публикация [Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село, Видинско, 1901]. Важно значение за оформянето му като учен изиграват специализациите (1903 – 1905 г.) във Виена при В. Ягич, К. Иречек, П. Кречмер, в Санкт Петербург при Я. Бодуен де Куртене, П. А. Лавров, А. И. Соболевски, и в Прага при Л. Нидерле, И. Поливка, И. Зубати, Фр. Пастърнек, както и по-сетнешните му научни командировки в Париж и Мюнхен (1911 – 1912 г.). Read more…

Автор: Таня Пеева

Част от младите диалектолози с "обекта" на своето изследване

Всяко пътуване предизвиква промени – в настроението, в опита, в интересите и нагласите, както всяка промяна е едно пътуване – към новата (актуалната) версия на собствената ни личност. Лингвистичното приключение със сигурност никога не е безинтересно, а когато има диалектоложка насоченост, то придобива характер на пътешествие във времето.

В началото на м. септември т.г. преживях подобни промени. Причина за тях стана едноседмичната експедиция по диалектология, организирана от Филологическия факултет към ПУ „Паисий Хилендарски” – традиционна практика в миналото, за съжаление прекъсната поради различни причини за период от цели 12 години, която успешно се възроди (тенденцията е отново да се превърне в ежегодно събитие). Тази година в него взехме участие шестима студенти от специалността Българска филология, под ръководството на доц. д-р П. Пенев, гл. ас. д-р Ив. Гайдаджиева и д-р М. Михайлов. Място на теренната работа беше районът на гр. Неделино (общ. Неделино, обл. Смолян), Read more…

Интервюто с проф. дфн Иван Кънчев подготви Гергана Петкова.

Проф. дфн Иван Кънчев е един от най-изтъкнатите лингвисти и испанисти на България. Роден в Аржентина, където прекарва първите 12 години от живота си, след завръщането си в България той продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски”, където развива филологическите си заложби под грижите и наставленията на редица изтъкнати учени лингвисти. Член-кореспондент на Испанската кралска академия и носител на много национални и чуждестранни награди, проф. дфн Иван Кънчев успява да съчетае по неповторим начин таланта на учения лингвист и човека педагог.

Проф. Кънчев, каква е тайната формула на нестихващия Ви ентусиазъм, който постоянно Ви води към нови и нови лингвистични открития и Ви дава сили и днес да продължавате да работите в тази насока?

Проф. Кънчев: Всичко може да се сведе до придобито умение: да се създава и пресъздава, без да се изпада в ненужно повторение. Ще си послужа с един пример. Вече 42 години, с малки прекъсвания, водя лекционни курсове по теоретични дисциплини от испанското езикознание. Всяка година прибавям нещо ново, осъзнато като творческо надграждане, без което постигнатото би било обречено на повторение и застой. Винаги в понятието развой (преди всичко на идеи и концепции) съм долавял заложена възможността за надграждане, породена от необходимостта за приемственост и развитие.

Read more…