Проф. дфн Иван Кънчев на 75 години
Интервюто с проф. дфн Иван Кънчев подготви Гергана Петкова.
Проф. дфн Иван Кънчев е един от най-изтъкнатите лингвисти и испанисти на България. Роден в Аржентина, където прекарва първите 12 години от живота си, след завръщането си в България той продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски”, където развива филологическите си заложби под грижите и наставленията на редица изтъкнати учени лингвисти. Член-кореспондент на Испанската кралска академия и носител на много национални и чуждестранни награди, проф. дфн Иван Кънчев успява да съчетае по неповторим начин таланта на учения лингвист и човека педагог.
Проф. Кънчев, каква е тайната формула на нестихващия Ви ентусиазъм, който постоянно Ви води към нови и нови лингвистични открития и Ви дава сили и днес да продължавате да работите в тази насока?
Проф. Кънчев: Всичко може да се сведе до придобито умение: да се създава и пресъздава, без да се изпада в ненужно повторение. Ще си послужа с един пример. Вече 42 години, с малки прекъсвания, водя лекционни курсове по теоретични дисциплини от испанското езикознание. Всяка година прибавям нещо ново, осъзнато като творческо надграждане, без което постигнатото би било обречено на повторение и застой. Винаги в понятието развой (преди всичко на идеи и концепции) съм долавял заложена възможността за надграждане, породена от необходимостта за приемственост и развитие.
Как успява човек като Вас, който е член-кореспондент на Испанската кралска академия, член на Международната асоциация на испанистите, на Европейската асоциация на преподавателите по испански език и на Асоциацията на испанистите в България, както и носител на орден „Св. св. Кирил и Методий” – ІІ степен, на испанския орден „Кралица Исабел Kатолическа” и на венецуелския орден „Андрес Бельо”, както и бивш зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, да бъде толкова скромен и земен, винаги готов да сътрудничи на своите студенти?
Проф. Кънчев: За степените, званията и отличията попитайте хората, които са ме удостоили с тях. А що се отнася до моята скромност и готовност да помагам на студентите си, това са състояния, закотвени в смисъла на съвременното понятие другост: да създаваш за другия в израз на съпричастност с неговите потребности и същевременно да приемаш като свое сътвореното или желаното от него.
Смятате ли, че добре познатото ни клише „науката изисква жертви” не е самата истина? И ако е така, какво пожертвахте Вие?
Проф. Кънчев: Науката не иска жертви, а готовност да й се служи в името на истината. В едно откровено признание Косериу заявява, че от своите учители е научил онова, за което се казва, че не се научава: „критичен и същевременно антидогматичен подход към факти, идеи и концепции с всички произтичащи от него последици („уважение към всяко сериозно изследване, независимо от съгласието или несъгласието ми с неговите теоретични принципи, подчинени на изискването да се възприемат различни гледни точки с цел да се разберат теориите и концепциите „отвътре”, разглеждане на различните форми и прояви на дадена култура в съответния идеологически контекст и в неразривна връзка с историческия момент”). Напълно споделям този подход.
А сега малко въпроси, свързани с научната Ви работа. Каква е Вашата стратегия, с която успявате да видите езика като съчетание от система и структура?
Проф. Кънчев: За целта трябва да се спази едно важно условие: да се застане в плана на конкретната реч, откъдето езикът неизбежно се схваща като функционална система, структурирана по определени теоретични принципи или, обратно, като систематизирана структура от звукови и смислови единици, съчетани в морфеми, думи, категореми, синтагми и изречения.
Синоними ли са според Вас термините „общо езикознание” и „увод в езикознанието”?
Проф. Кънчев: Не са синоними, защото се отнасят до различни обекти.
Сосюр е категоричен за автономността на синхронията и диахронията, а Косериу ги смята за две страни на едно явление. Като че ли тезата на Косериу все повече се потвърждава с оглед и на понятието „континуитет” в езиковата система?
Проф. Кънчев: Винаги трябва да се помни, че Сосюр ни завеща методология, а не онтология. Неговата класическа антиномия сиахрония/диахрония е методологическо построение, което няма съответствие в езиковата реалност, защото езикът функционира синхронно и се развива диахронно. От това следва, че функция (статика) и развой (динамика) са две страни на един и същ процес, в който те не се противопоставят, а взаимно се обуславят. „Езикът умира, когато престане да се променя” (Косериу).
Някои езиковеди са на мнение, че връзката между плана на съдържание и плана на изразяване не е тотално арбитрарна, а между двете страни съществуват определени взаимоотношения. Вие как мислите?
Проф. Кънчев: Въпросът все още не е получил изчерпателен отговор, главно в частта му за мотивираността на звуковата материя. Аз съм сдържан към подобна постановка предвид обстоятелството, че двата плана на езиковия знак са оформени субстанции от различен порядък, между които няма и не може да има симетрия, както твърдят представителите на глосематиката. От друга страна, в езика на всяка историческа общност акустичната материя в плана на изразяването е резултат на селекция, докато понятийната субстанция в плана на съдържанието е следствие на дистрибуция. Тези въпроси съм засегнал в редица разработки по повод концепцията на Сосюр, че езикът е форма, а не субстанция (гениално прозрение, подхранвано от древната мисъл, че langue е сигурно познание на говорещия за света и за себе си).
Ако тръгнем от тезата на Роман Якобсон, че езикът е код, усвояването на чуждия език ли е формата, чрез която най-пълно разкодираме?
Проф. Кънчев: Да, вървите по прав път: усвояването на чужд език Ви позволява да разкодирате познанието на неговите носители за света и за себе си. Ще прибавя още една подробност: езиковото познание на другите става и Ваше познание, което ще Ви позволи да мислите като тях.
Искрени благодарности за това, че ни дадохте ключ за всяка една езиковедска врата! Сега зависи само от нас по кой път ще изберем да минем!