ПРОГРАМА НА БАЛКАНИСТИЧНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ,
ПОСВЕТЕНА НА 1135 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. ИВАН РИЛСКИ И
1330 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
(Велико Търново, 14-15 април 2011 г.)
На последното си заседание от 01.04.2011 г. Лингвистичният клуб взе няколко важни решения и направи дългоочакван избор.
За съпредседател, който да замести досегашния – Николай Желязков, беше избрана докторантката в Катедрата по български език Десислава Димитрова. Заедно с другия съпредседател – Енчо Тилев – тя ще подпомага ръководителя на Лингвистичния клуб доц. д-р Красимира Чакърова.
Освен това, бяха избрани секретар и касиер на Лингвистичния клуб, а също така бяха обособени две комисии, които да улеснят работата на Клуба. Новите длъжности, които се откриват за първи път в структурата на Клуба, са съгласувани с Устава на Лингвистичния клуб, който се подготвя в момента.
Пожелаваме успех на новите ръководни органи! Нека с лекота да се справят със задълженията си и да се радват на плодовете на своя труд!
Ето и другите членове, които от днес заемат нови позиции.
Десислава Димитрова - съпредседател
Таня Пеева - секретар
Лалиана Груева - касиер
Членове на комисията “Информационно обслужване”:
Енчо Тилев
Пламен Балчев
Петър Димитров
Членове на комисията “Връзки с обществеността”:
Иво Ганчев
Маргарита Пеева
Милена Иванова
Теди Арнаудова, Маги Пеева и Ненко Цъцаров след награждаването.
За трета поредна година в Пловдивския университет се проведе междуфакултетното състезание “Аз знам повече”, в което Филологическият факултет зае второ място в крайното класиране.
Факултетът беше отлично представен от студентите англицисти Теодора Арнаудова, Маргарита Пеева и Ненко Цъцаров, които доказаха знанията си не само в областта на езика и литературата, но и в много други области на знанието – от история, през физика, та чак до математика.
Гордост за факултета е не само това, че филолозите сме на второ място сред всички останали студенти в университета. По-голяма гордост е, че Теди Арнаудова и Маги Пеева се членове на Лингвистичния клуб и с участието си те представиха достойно и себе си, и Клуба.
Поздравяваме ви и се гордеем с вас!
От колегите и приятелите
от Лингвистичния клуб
Отборът на Филологическия факултет след награждаването.
Подебители и организатори - заедно след награждаването.
Автор: Иво Ганчев
Десислава Димитрова, Иво Ганчев и гл. ас. Ивана Колева
„С посрещането на Първа пролет ние изразяваме надеждата си, че красивите неща винаги ще се завръщат при нас” – с тези думи Десислава Димитрова откри вечерта, посветена на поета Добромир Тонев. Събитието, организирано от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”, се състоя на 22 март в емблематичната за пловдивската филология 10. аудитория.
Сред присъстващите имаше видни пловдивски писатели, журналисти от различни медии, много студенти и ученици – най-радостното в случая, защото организирането на тази среща целеше именно младите хора да се запознаят с творчеството на починалия преди десет години Добромир Тонев, който е и възпитаник на Пловдивския университет. Read more…
Уважаеми колеги,
в памет на Добромир Тонев Лингвистичният клуб при ПУ „Паисий Хилендарски” организира поетична вечер, която ще се проведе на 22 март 2011 г. (вторник) от 17:00 часа в 10. аудитория на Ректората. Гости на събитието ще бъдат изтъкнати културни дейци – писатели, преводачи, литературоведи, книгоиздатели, докоснали се до личността и творчеството на поета.
В програмата е включен рецитал по стихове на Добромир Тонев.
От членовете на
Лингвистичния клуб
„Проф. Борис Симеонов”
ЖЕНАТА, която от паметните дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.
Тя има над мене безименна власт
и всякоя гънка ми спомня за нея –
напролет тя кани в разлистния храст,
наесен – в безшумната плаха алея.
Над нейния замък мълчание бди,
житейската врява до нея не стига –
и своите жертви тя дебном следи,
разтворила нощем надзвездната книга.
Тя люби печалната бледна луна,
която целува полята безбрежни –
и нейната мисъл не знае злина,
и нейните думи са тихи и нежни.
тя люби потайния приказен мир,
потънал в мъглите на здрачна далечност –
и в нейния поглед – планински тих вир –
оглежда се мълком безмълвната вечност.
От своите свити лазур-върхове,
които крилата мечта не догоня,
тя тръпном се вслушва и тръпном зове,
но нейния зов се в снежинки отроня.
И нейната похот безплътна в нощта
от тъмни желания нивга не трепва –
тя слуша чаровния танц на смъртта
и тихи любовни легенди нашепва.
На вихрена младост най-свидния цвят
напусто за нея сърцето обрича:
живее живота на приказен свят
и Ничия Никога тя се нарича.
Николай Лилиев