XXIII-та национална научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив: триумф на младостта, творчеството и любовта към Словото

June 4th, 2021 Comments off

На 20 и 21 май в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ се проведе Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Слово и идеологии“. В избора на това мото стои идеята за словото като най-мощното оръжие на всяка идеология, което има силата да събуди порива към свобода и справедливост, когато е правдиво и искрено. Патронът на конференцията Георги РаковскиТазгодишното издание на научния форум беше посветено на 200-годишнината от рождението на Патриарха на българската революция Георги Раковски и се проведе в навечерието на най-българския празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Както всяка година, събитието се организира от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Във форума се включиха 50 участници и 18 арбитри. Докладчиците бяха студенти и докторанти от почти всички български университети – Софийски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет. Международно участие имаше в лицето на докладчици от Университета в Крагуевац, Сърбия, както и от Бакинския славянски университет, Азербайджан.

Тържествената церемония по откриването на Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти се проведе на 20.05.2021 г. в 6. аудитория на Ректората с водещи Мартина Костадинова и Ивана Витанова от специалността „Българска филология“ (3. курс). Приветствие от името на ректорското ръководство на Пловдивския университет отправи заместник-ректорът по научноизследователска и издателска дейност проф. д-р Теменужка Йовчева, а от името на ръководството на Филологическия факултет – деканът доц. д.ф.н. КонстантинДеканът на Филологическия факултет доц. д.ф.н. Константин Куцаров поздравява участниците Куцаров. Един от най-новите членове на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ Божидар Бояджиев – студент третокурсник в специалността „Български език и италиански език“, също поздрави гостите и участниците. Думата бе дадена и на председателя на Студентски съвет Виктория Палигорова, която изрази своя сантимент към това издание на Конференцията, тъй като тема за Георги Раковски била изтеглена на кандидатстудентския й изпит за прием в Пловдивския Органицзаторите на конференцията доц. д-р Красимира Чакърова и гл. ас. д-р Здравко Дечевуниверситет. Доц. д-р Красимира Чакърова и гл. ас. д-р Здравко Дечев, които са главните организатори на събитието, също отправиха приветствие, като пожелаха успех на всички участници.

 

Докладчиците в секциите по езикознание и литературознание представиха изключително интересни разработки и убедително защитиха своите идеи. И в двете секции се проведоха ползотворни дискусии между членовете на научното жури и участниците.

Председател на журито в секцията по езикознание бе проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“), а членове бяха: проф. д-р Велка Попова (ШУ „Епископ Константин Преславски“), проф. д-р Димитър Попов (ШУ „Епископ Константин Преславски“), доц. д.ф.н. Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Антоанета Джельова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Надежда Сталянова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Енчо Тилев (ПУ „Паисий Хилендарски“). Участниците в тази секция представиха доклади, свързани с методиката на обучение по български език; обект на изследване бяха теми, принадлежащи към различни дялове от лингвистиката: старобългаристика, морфология и синтаксис на съвременния български език, психолингвистика, стилистика, лексикология, общо и славянско езикознание. Впечатление направи големият брой презентации, в които бе приложен функционално-семантичният подход. Те бяха изготвени от представители на Пловдивския университет и показаха, че функционалната граматика, опирайки се на традицията, има своето бъдеще в лицето на млади изследователи.

Журито в секцията по литературознание бе в следния състав: председател – проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дарина Дончева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Камелия Спасова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Атанас Манчоров (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Работен момент от Секцията по литературознаниеХилендарски“). Докладчиците в тази секция изразиха своите модерни интепретации на класически текстове. Направи впечатление умелото съчетаване и съпоставяне на различни по своя характер методологии и подходи към анализа на литературнохудожествени текстове. Обект на дискусии станаха въпроси, засягащи кризата на хуманитарните науки и на Работен момент от Секцията по езикознаниехуманитарното познание изобщо.

И тази година в програмата на научния форум във връзка с противоепидемичните мерки бяха предвидени и дистанционни модули в Google Meet, в рамките на които представиха изследванията си както докладчиците от чужбина, така и част от българските студенти и докторанти, предпочели този вариант за участие.

Всички гости и участници имаха възможността да отидат заедно до Епископската базилика на Филипопол, която беше открита тази година след продължителни реставрационни дейности. Красивите антични и раннохристиянски мозайки, изобразяващи геометрични фигури, растения, птици, предмети, впечатлиха посетителите.

По повод юбилея на Раковски организаторите бяха подготвилиД-р Здравко Дечев представя писателя Йордан Велчев среща разговор с писателя Йордан Велчев, която се проведе в края на първия конферентен ден. Авторът на забележителния тритомник „Балканският човек“ разказа за мястото и ролята на идеолога на българското националноосвободително движение в балканския обществено-политически и културен контекст и сподели на всички изкушени слушатели интересни истории за живота му.

Награждаването на отличените участници в Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти се проведе на 21.05.2021 г. в 6. аудитория на Ректората. В секцията по литературознание имаше много отличени бакалаври. Първа награда получи Светослав Стойчев (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс) за доклада си на тема „Текст и изображение – Брьогел и „Метаморфози“. На второ място бяха връчени две награди – на Ива Стефанова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс) за доклада ѝ на тема „Утопичното пространство на кабинета с рядкости“ и на Ивана Витанова (ПУ “Паисий Хилендарски”, Българска филология, 3. курс) за доклад на тема „Ти сне от небесата пламък…“ – Прометеевият комплекс и творчеството на Пенчо Славейков. Трета награда получиха двама участници – Барбара Митева (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за доклада „Коя си ти?: Алиса в пътуване към себе си“ и Иван Георгиев (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за своя доклад на тема „Hetaera esmeralda. Шифърът на болестното в „Доктор Фаустус“ (Томас Ман)“. При бакалаврите бяха връчени и няколко поощрителни награди: Александра Генова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 1. курс) за доклада „Жените и формите на контрол. „Синята брада“ на Шарл Перо и „Blueblood“ на Малъри Блекман. Опит за съпоставка“; Тина Иванова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) с тема „Влиянието на възприятието на отражението върху Аз-а. Измерения на срещата със собствения образ“; Станимира Гарванова (ПУ „Паисий Хилендарски, Български език и английски език, 4. курс“) за доклада на тема „Фигури на любовния дискурс в избрани произведения на Шекспир“; Даниела Конакчийска (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 4. курс) за доклада „Зависимостта като болест в романа „Синият залез“ на Павел Вежинов“; Виктория Чипова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за доклада на тема „Човекът и смъртта – стихотворението „Дяволско“– Атанас Далчев“. При магистрите беше връчена първа награда на Илиян Карабойчев (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“) за доклада му на тема „(Пра)знанието – проклятие и/или мисия в поезията на Ат. Далчев и Д. Панталеев“.

В секцията по езикознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получи Симона Халтъкова, (ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и английски език, 3. курс) за доклада си на тема „Преизказването в съвременния български език и неговите функционални еквиваленти в английския език“. На трето място се класира Виктория Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и руски език, 2. курс), която представи презентация на тема „Нов поглед към един популярен психолингвистичен експеримент“. При магистрите беше връчена първа награда на Албена Хорочева (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“), чийто доклад бе озаглавен „Лексикални и фразеологични средства в полето на функционално-семантичната категория нумералност в съвременния български език“. Втора награда получи Галина Михалева (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“), която представи доклада си на тема „Синтактични средства за изразяване на умозаключителна модалност в съвременния български език“. Трета награда не бе присъдена. Татяна Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“) получи поощрителна награда за изследването си „Наблюдения върху словообразувателните средства в полето на функционално-семантичната категория компаративност в съвременния бълграски език“.

Новият брой на "Verba iuvenium"След церемонията по награждаването бе представен третият том на Годишника на конференцията Verba iuvenium („Словото на младите“), където са публикувани отличените доклади от предишното издание на форума. Заключителни думи на благодарност към присъстващите отправиха организаторите на събитието – доцент д-р Кр. Чакърова и гл. ас. д-р З. Дечев. Като главен редактор на сборника Кр. Чакърова сподели, че въпреки по-краткия срок, поредното издание на Verba iuvenium се е осъществило и изрази удовлетворението си от прецизната работа на редакционната колегия и техническите редактори.

Посветената на Георги Раковски Двадесет и трета национална научна конференция „Слово и идеологии“ показа, че думите на младите изследователи очертават пътя, по който идеите преминават от умовете и сърцата на своите създатели към душите на техните възприематели. Много от участниците споделиха, че са очаровани от организацията и самото протичане на форума, който им дава възможност да представят докладите си пред утвърдени специалисти и любопитни колеги слушатели, да участват в интересни дискусии, да намерят нови приятели и да се потопят в атмосферата на красивия Пловдив. И тази година доц. Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“) – член на научното жури в секция „Езикознание“, оцени високо научното събитие. Ето какво сподели той на личния си Фейсбук профил: „Пловдивската научна конференция за студенти и докторанти е най-сериозният филологически форум, който се провежда в България и който по своята дълбочина и заявка за научно израстване на младите филолози остава ненадминат, като се съизмерва с най-добрите световни международни инициативи. Поклон пред мащабите на тази прекрасна научна идея, която не се страхува от нищо, защото отлично познава силата на Словото. Поклон пред организаторите, които с цялата си обич и с енергията си правят света на науката предизвикателство за младите филолози и така създават мост между поколенията“.

Традиционната обща снимка при закриване на форума

 

Ивана Витанова, Васил Стаменов (Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“)

(Материалът е публикуван във в. “Пловдивски университет”, брой 5 – 6 (508 – 509), година ХХХІХ, 4 юни 2021 г., стр. 18 – 19).

 

 

 

Categories: Конференции Tags:

Морфологът на 2021 г. Атанаска Джоголанова: Олимпиадата е изключително вълнуващо преживяване и безценен спомен

January 29th, 2021 Comments off

В края на поредицата от интервюта с младите морфолози олимпийци Ви представяме отговорите на победителя в лингвистичното състезание и носител на приза „Морфолог на 2021“ Атанаска Джоголанова от специалността Български език и английски език.

  1. Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Казвам се Атанаска Джоголанова и съм студентка в трети курс на специалността Български език и английски език. Родният ми град е Копривщица. Завърших средното си образование в паралелка с туризъм и усилено изучаване на английски език в СУ „Любен Каравелов“, град Копривщица. След като се дипломирах, бях решила да изучавам филологическа специалност с български език, а към английския език имам интерес още от началните класове в училище. Затова сметнах, че хибридната специалност Български език и английски език ще е най-доброто решение, тъй като отразява най-точно интересите ми и очакванията ми от висшето образование. И така вече трета година се убеждавам, че съм направила правилния избор.

В свободното си време обичам да чета книги, да прекарвам време със семейството си и с домашните си любимци. Освен това обичам и да готвя.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Започнах да се подготвям от по-рано, учех последователно и най-вече се наслаждавах на всичко, което правех. Мисля, че това много ми помогна. Въпреки че доста се подготвях, не очаквах да бъда отличена, тъй като по време на провеждането на консултациите за олимпиадата виждах, че конкуренцията е изключително голяма – имаше много активни и знаещи колеги.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Нямаше задача, която да ме затрудни особено, тъй като бяхме запознати с почти всички типове задачи. Притесняваше ме по-скоро времето и затова съм допуснала някои грешки от недоглеждане, тъй като нямах много време да се върна и да проверя какво съм написала.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Провеждането на олимпиадата в дистанционна среда ме притесни отначало, тъй като в този случай за всекиго от нас състезанието можеше да приключи по непредвидени технически причини. Въпреки това, когато видях, че доц. Чакърова и екипът ѝ реагират с разбиране към всички подобни проблеми и имат своевременно решение за тях, се успокоих и работих без притеснения.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

Бих определила българската морфологична система като уникална, сложна и интересна, тъй като е белязана от народопсихологията на българите.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Бих се оприличила с грамемата положителен статус, тъй като винаги се опитвам да намеря положителната страна на всяко нещо, което ми се случва.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология е… най-добрият стимул за учене на българската морфология, изключително вълнуващо преживяване и безценен спомен.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници в морфологичната надпревара бих искала да пожелая да бъдат смели, да вярват в себе си, да се забавляват по време на подготовката си, защото олимпиадата е начин да погледнеш на морфологията от интересната ѝ страна особено когато се подготвяш с помощта на доц. Чакърова. Освен това бих искала да им кажа да се възползват пълноценно от всяка възможност за изява в университета, защото всичките ни опити са безценни уроци, начини за опознаване на собствените ни способности и незаменима инвестиция за бъдещото ни развитие.

 

Интервюто проведе:

д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Ивана Витанова: Олимпиадата ще остане като едно от най-значимите и вълнуващи неща, случили се през цялото ми следване в университета

January 27th, 2021 Comments off

Носител на сребърен медал в Двадесет и третата общофакултетска олимпиада по морфология е Ивана Витанова – студентка от специалността Българска филология. На Вашето внимание представяме отговорите от проведеното кратко интервю с тазгодишния вицешампион.

  1. Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Аз съм Ивана Витанова и съм от село Първенец. Завършила съм Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Владея на добро ниво английски език, а също така имам и бегли познания по немски и по руски език. Избрах специалността „Българска филология“ заради любовта си към родния ни език и към литературата. Уча с голямо желание и вдъхновение. Най-голям интерес имам към литературата и към изобразителното изкуство. А свободното си време посвещавам на йога практики и на разходки.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

По време на подготовката за олимпиадата отделях доста време за решаване на практически задачи. Разбира се, част от времето ми беше посветено и на учене на теория, но стратегията ми беше да овладея в колкото се може по-голяма степен морфемния и морфологичния разбор, определянето на рода при съществителните имена, спрягането на глаголи в аорист и имперфект и пр. Честно казано, силно се надявах да бъда отличена и съм много радостна, че усилената подготовка даде своите резултати.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Имаше три задачи, чието решаване ми отне повече време, отколкото за останалите, защото бяха по-предизвикателни.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Притеснявах се дали няма да има някакъв проблем с техниката. Може да спре интернетът или пък да има срив в системата, но за мен всичко мина благополучно.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

За мен българската морфологична система е многоизмерна.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Бих избрала грамемата резултативност, защото аз много силно вярвам, че животът ни е резултат от нашите собствени действия. Вярвам и че когато човек полага упорит труд и усилия, винаги ще види резултат от действията си.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология есъбитие, което очаквах с нетърпение, и ще остане като едно от най-значимите и вълнуващи неща, случили се през цялото ми следване в университета.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници пожелавам да се впуснат смело в морфологичната надпревара, защото всяко положено усилие си заслужава по пътя към опознаването на българския език. Крайната цел на тази олимпиада не е само спечелването на наградата и получаването на отлична оценка. Целта е колкото се може повече да опознаем българската морфологична система и придобитите знания всъщност са най-ценната награда.

Интервюто проведе:

д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата по българска морфология е „незаменимо преживяване, през което всеки бъдещ филолог трябва да премине“ (интервюта с носителите на трета награда в морфологичното състезание), 2. част

January 25th, 2021 Comments off

Усърдието в подоготовката на младите лингвисти за олимпиадата по българска морфология за пореден път бе възнаградено. На Вашето внимание представяме отговорите от проведеното кратко интервю с отличените с трета награда участници: Джулия Налбантова (Българска филология), Николина Мавродиева (Български език и немски език) и Габриела Чанева (Българска филология).

………………………………………………………………………………….

ДЖУЛИЯ НАЛБАНТОВА

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Привет, аз съм Джулия Налбантова. Живея в Куртово Конаре. Това е едно спокойно и приятно място, което се намира само на няколко километра от Пловдив. Средното си образование съм завършила в СУ „Свети Патриарх Евтимий”, и то с природоматематически профил, което се противопоставя на специалността ми в университета – Българска филология. (В училище сме изучавали усилено английски език.) От малка се увличам по литературата, а в училище обожавах часовете по български език. Идвайки в университета, реших да се потопя по-дълбоко в родния ни език и да изуча неговите особености. През свободното си време обичам да рисувам, защото това хоби ми доставя най-голямо удоволствие.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличен/а?

За олимпиадата се подготвях усилено, като за подготовката ми помогнаха и най-добрите преподаватели по морфология. Силно вярвах и се надявах да съм сред отличените, защото положих доста усилия.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Повечето затруднения при мен бяха породени от необичайния начин за провеждането на олимпиадата и по-краткото време, с което разполагахме.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Да, както вече споделих, това ме притесни, защото е ново и непознато.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

Интересна, но трудна за изучаване.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Бих избрала морфологичната категория време, защото е доста сложна в сравнение с другите езици. Ако трябва да се самооприлича с една от грамемите на категорията, ще избера сегашно време.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология е… страхотно преживяване, в което всеки, който има възможност, трябва да участва.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На първо място много късмет, да бъдат постоянни в своята подготовка, за да покажат най-доброто от себе си и да се борят за бонус точки. 🙂

 

НИКОЛИНА МАВРОДИЕВА

  1. Здравейте! Казвам се Николина Мавродиева и съм от гр. Кърджали. Завърших езикова гимназия „Христо Ботев“ в родния ми град с чуждоезиков профил: немски (първи чужд) и английски като втори език. Избрах да изучавам специалността Български език и немски език в университета, защото мисля, че тази хибридна специалност предоставя възможност за придобиване на много комплексни знания и умения. Интересът ми към българския език и българския фолклор също беше определящ при избора. Паралелното изучаване на два езика се оказа много интересно за мен, тъй като установих, че по този начин човек може най-ефективно да долови спецификите на всеки от тях.

В малкото свободно време, което ми остава, обичам да пътувам – най-вече из красиви и малко познати кътчета на България. Четенето също е едно от заниманията, с които запълвам свободното си време, а един от най-любимите ми романи е „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак.

  1. Нямах точно изградена стратегия, която да следвам при подготовката. Стараех се да посещавам редовно лекциите, упражненията и допълнителните консултации за олимпиадата – всички те ми бяха от голяма полза при подготовката. Не очаквах да бъда сред отличените, тъй като конкуренцията беше много голяма – всички колеги се подготвяха усилено за морфологичната олимпиада. Поздравявам ги за смелостта и достойното представяне!
  2. Не ме затрудниха толкова самите задачи, колкото правилното разпределение на времето, тъй като на някои от тях не успях да обърна нужното внимание. Но със сигурност мога да кажа, че една от най-любимите ми задачи беше свързана с образуването на формите на аорист и имперфект, тъй като предоставяше възможност за трупане на бонус точки, от което с удоволствие се възползвах. 🙂
  3. Единственото притеснение за мен относно дистанционния формат на олимпиадата бе от чисто техническа гледна точка – дали интернет връзката ще бъда добра, дали системата ще издържи на натоварването, но сега мога да кажа, че то е било напълно излишно. Организацията беше на много високо ниво, а целият екип положи големи усилия, за да се справи с всяко изникнало затруднение в процеса на работа по олимпийския тест.
  4. Най-краткото определение, което мога да дам за българската морфолгична система е – БОГАТСТВО. Тя е един необятен океан, в чиито дълбини се крият неподозирани тайни, които чакат да бъдат разкрити.
  5.  Аз бих се самооприличила с грамемата бъдеще време, тъй като бъдещето никога не е напълно ясно, но въпреки това е много вълнуващо, какъвто е и самият живот.
  6. Олимпиадата по българска морфология е… вълнуващо предизвикателство, което дава възможност на човек да се докосне до красотата и необятността на родния език. Целият процес – от подготовката до деня на самата надпревара, бе прекрасно преживяване.
  7. Пожелавам на бъдещите участници много успехи, творческо вдъхновение и нестихващ ентусиазъм! И нека знаят, че олимпиадата е нещо, от което могат да натрупат само позитиви.

Благодаря на доц. Чакърова, на д-р Димитрова и на целия екип, които дадоха всичко от себе си за успешната подготовка на участниците и за реализирането на това прекрасно лингвистично състезание. Не спирайте да вдъхновявате!

 

ГАБРИЕЛА ЧАНЕВА

  1. Здравейте! Казвам се Габриела Чанева и съм родена в град Карнобат. Завърших средното си образование в общообразователна паралелка в едно от средните училища в родния ми град. Владея английски говоримо и писмено, но с известни недостатъци. Решението ми да уча Българска филология беше обмисляно дълго време. Спрях се на тази специалност, защото в училище винаги ми е било интересно да изучавам български език и литература. Редовно посещавах олимпиади, като се представях добре както на общинско, така и на областно ниво. Също така имах интерес да се явявам на състезания и форуми по творческо писане в училище. С течение на времето започнах да се замислям, че кандидатстването ми във филологическа специалност би било много полезно решение за мен, защото знаех, че ще развия таланта си и ще се обогатя с нови знания.

Изборът на специалността е до голяма степен свързан и с моите интереси и занимания в свободното време. Интересът ми към книгите се роди в много ранна детска възраст и винаги ми е доставяло удоволствие да чета, а освен това и да вниквам по-надълбоко в прочетеното. Това разшири обзора на моето въображение и ме обогати с чувство за естетика.

  1. Винаги се подготвям по реда на темите, които са зададени, а не хаотично. Разпределям времето си и определям на кои неща да обърна малко повече внимание, ако са ме затруднили. За олимпиадата се опитах да създам най-вече логическа последователност на нещата, които уча, както и да направя смислови връзки, за да подредя знанията си. Приех олимпиадата не като трудност, а като предизвикателство, което с достатъчно желание може да се приеме.

Не очаквах да бъда отличена, честно казано. Беше изключителна изненада за мен и съм щастлива за това, че за пореден път се убеждавам, че усилията винаги си струват.

  1. Всички задачи сами по себе си бяха трудни и изискващи доста разсъждения, но както споменах, логическите връзки между натрупаните знания ми помогнаха за решаването им.
  2. Нямах никакви притеснения относно провеждането на олимпиадата, тъй като знаех, че нейните организатори ще се справят отлично с всичко около нейното провеждане. Винаги, когато има желание, има и начин. Това, че олимпиадата се проведе дистанционно, не попречи на всички ни да се впуснем в това интересно морфологично приключение.
  3. Българската морфологична система е дълбока материя и вникването в нейните същностни черти изисква много търпение, труд и мисъл. Тя е интересна и има своите тънкости, изключения и частни случаи. Има въпроси, които дават материал за размишление. И не на последно място, българската морфологична система е много богата.
  4. Може би бих се самоопределила като грамемата бъдеще време, защото действията, усилията и стремежите ми винаги са насочени към бъдещето.
  5. Олимпиадата по българска морфология е…едно незаменимо изживяване, през което всеки бъдещ филолог трябва да премине. Олимпиадата е предизвикателство, пътуване в света на знанията.
  6. Пожелавам на бъдещите участници да бъдат смели, борбени и да вярват в себе си. Бих им дала съвет добре да се потрудят, защото трудът винаги се отблагодарява подобаващо!

 

Блока подготви: д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата – преживяване, което няма да бъде забравено (интервюта с отличените участници в XXIII-та олимпиада по морфология на съвременния български език), 1. част

January 19th, 2021 Comments off

И тази година в началото на януари бе проведено поредното издание на традиционното за Филологическия факултет на ПУ лингвистично състезание. Макар и осъществено в нетипичен дистанционен формат, то отново събра студенти от всички българистични специалности. Олимпийците показаха знания в областта на глаголната и именната морфология, сегментираха лексеми и анализираха словоформи. Някои от задачите подложиха на истинско изпитание участниците в надпреварата. Те трябваше да разпознават разреди, да посочват дефективни по отношение на рода субстантиви, да конструират различни класове думи по зададени характеристики, да редят аористни и имперфектни парадигми. Състезанието премина в приятна атмосфера въпреки възникналите технически неудобства, с които олимпийците и организационният екип бързо се справиха. Липсваше само ароматът на чай от горски ягоди…

След награждаването проведохме кратко интервю с отличените участници. Предлагаме ви отговорите на носителите на поощрителна награда: Йорданка Дичева и Ачеля Мехмед (от специалността Български език и руски език), Кристина Палова, Анислава Христева и Симона Пайталова (от специалността Българска филология) и Ана Ангелова (от специалността Български език и немски език).

………………………………………………………………………………………………….

 

 

КРИСТИНА  ПАЛОВА

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Казвам се Кристина. Родена съм в гр. Благоевград. Средното си образование завърших в Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Благоевград. Владея добре английски и в по-малка степен немски език. Избрах специалността Българска филология най-вече защото обичам литературата и защото исках да опозная по-добре родния си език, а и винаги съм желала да бъда учител. Освен с хуманитарните науки, нтересите ми са свързани и с туризма. Обичам да чета и да се разхождам, да посещавам различни места.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличен/а?

Основната ми цел беше да успея да разпределя правилно времето си, така че да мога да работя по всяка от задачите. Цялата подготовка за мен беше много приятна, макар и да беше онлайн. Определено не очаквах да бъда отличена, и бях много изненадана.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Затрудниха ме основно теоретичните въпроси, тъй като не ми остана много време за тях.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Определено се притесних от това, тъй като за първи път олимпиадата трябваше да се проведе за по-малко време и с по-различно формулирани задачи. За мен лично тази обстановка беше малко по-стресираща. Но съм впечатлена от екипа, който стои зад това събитие, от усилията и желанието, с които те правят и подготовката, и цялата организация, така че нещата да се случат по най-добрия начин.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

Българската морфологична система определено е различна от тази на останалите славянски езици: тя е доста интересна, богата и разнообразна.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Може би бих избрала грамемата за бъдеще време, защото винаги трябва да гледаме напред към нашите цели и желания.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология е…едно предизвикателство, което дава възможност да провериш себе си и своите знания по един по-различен и интересен начин.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Бих им пожелала да си дадат шанс, да вярват в своите възможности. От олимпиадата могат само да спечелят. Аз лично оставам само с положителни емоции от това вълнуващо приключение. Беше ми много приятно и интересно да бъда част от него.

 

 

ЙОРДАНКА  ДИЧЕВА

  1. Здравейте! Родена съм и живея в град Първомай. Завършила съм СУ „Асен Златаров“ в град Първомай – природоматематически профил със засилено изучаване на английски език. Друг изучаван от мен език е руският. Съвсем съзнателно избрах специалността „Български език и руски език“ – заради желанието ми да бъда учител и интереса ми към езиците.
  2. Участвах активно в процеса на работа както по време на лекции, така и през допълните упражнения. Благодаря на доц. Чакърова и д-р Димитрова за отличната подготовка. Не бях сигурна дали ще бъда отличена, но знаех, че съм достатъчно подготвена, за да се представя добре.
  3. Разбира се, в олимпийския тест имаше и лесни, и трудни задачи. Може би теоретичните въпроси ме затрудниха малко повече.
  4. Дистанционният формат на олимпиадата не ме притесни. Когато човек е учил и е уверен в себе си, няма от какво да се притеснява.
  5. През целия курс на обучение ние се убедихме, че нашият език е уникален. Той съдържа всички характеристики на нашия народ. Паралелно изучавайки и други езици, това ми дава възможност да сравня българския език с тях, да разбера в каква степен се откроява и какви са неговите специфики.
  6. Ако трябва да се самооприлича с една от грамемите на глаголните морфологични категории, бих избрала вероятно грамемата сегашно време. Човек трябва да живее за мига, да знае, че всичко се случва тук и сега, в реално време.
  7. Олимпиадата по българска морфология е възможност да представиш своите знания, да изпиташ себе си.
  8. Бих пожелала на бъдещите участници да не се притесняват, да бъдат уверени в себе си и в своите възможности. Да не гледат на олимпиадата само като на състезание, което трябва да спечелят на всяка цена, а като възможност да опознаят родния си език.

 

АНИСЛАВА  ХРИСТЕВА

  1. Казвам се Анислава Христева и съм от град Първомай. Завърших средното си образование в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Първомай, с хуманитарен профил. Избрах да изучавам специалността „Българска филология“ от любов към езика и литературата, а и мечтая да стана учител.
  2. Нямах определена стратегия за подготовката преди олимпиадата. Наблегнах на упражнения. Не очаквах да бъда отличена.
  3. Решението на някои задачи ме затрудни. Напрежението и притеснението също изиграха голяма роля.
  4. Не ме притесни това, че олимпиадата се проведе в дистанционен формат.
  5. Българската морфологична система мога да определя като уникална.
  6. Бих се самооприличила с грамемата сегашно време от морфологичната категория време, защото обичам да живея сега, да се трудя сега, за да си осигуря светло бъдеще.
  7. Олимпиадата по българска морфология е един шанс, който се дава веднъж в живота и не бива да се пропуска. Тя е топъл спомен, който остава в съзнанието завинаги.
  8. Бих пожелала на бъдещите участници в морфологичната надпревара да вярват в себе си, да не се притесняват и да се спуснат в това изживяване, без да се колебаят.

 

АЧЕЛЯ  МЕХМЕД

  1. Здравейте! Казвам се Ачеля Мехмед; от гр. Хасково съм; завърших ФСГ „Ат. Буров”; освен български език владея турски, руски, английски и немски език (на начално ниво). Имам интерес и желание да науча нови езици и поради тази причина реших да уча руски, тъй като преди това в училище бях учила английски и немски. По-конкретно имам интерес към славянските езици, точно поради тази причина освен руски реших да запиша и български, за който можем да кажем, че е родоначалник на другите славянски езици. Силно се вълнувам от етимологията на думите в българския език, защото именно те са показателите на историческото развитие както на езика, така и на нацията.
  2. При подготовката ми за олимпиадата повече внимание бях обърнала на практическите задачи и поради това се съмнявах от качеството на отговорите ми на теоретичните въпроси.
  3. Последният въпрос доста ме затрудни.
  4. Моето притеснение по отношение на дистанционния формат беше свързано с това, че трябваше малко повече да внимаваме накъде гледаме, за да не си помислят квесторите, че преписваме.
  5. Смятам, че българската морфологична система е сложна, но и интересна. От всяка една морфема научаваш нещо ново, което до този момент не ти е направило впечатление.
  6. Аз се оприличавам на грамемата минало време (аорист), защото често си мисля за минали събития, които ме мотивират да положа по-големи усилия в бъдеще.
  7. Олимпиадата по българска морфология е невероятно преживяване и подходящ начин, за да си провериш придобитите знания.
  8. От сега искам да пожелая на бъдещите участници успех. Убедена съм, че ще им бъде интересно и мога да гарантирам, че от тяхна полза ще бъде да участват.

 

АНА  АНГЕЛОВА

  1. Здравейте! Казвам се Ани. Живея в един от най-красивите градове с дълговечна история – Асеновград. Местенцето е приятно и спокойно. Учила съм в СУ „Св. св. Кирил и Методий“. Времето ми там беше прекрасно, но не бих се върнала в онези години, макар и да бяха безгрижни. Езиците не ми бяха страст, но роднините ми от Германия ме подтикнаха да науча немски и да отида при тях там. Същевременно българската литература ми беше доста любима. Това бяха двете главни причини, благодарение на които сега вече съм трети курс в специалността „Български език и немски език“. Хобито ми е в сферата на изкуството. Занимавам се с фотография и дизайн. Обожавам да снимам. Преминала съм и няколко специализирани курса.
  2. Изключително се радвам, че срещнах доц. Чакърова и д-р Димитрова. Те са най-милите и усмихнати преподаватели в целия университет. Малко са тези, които си харесват дисциплината. По време на всяка лекция или семинар ни зареждаха с усмивки и положително настроение. Лекциите и упражненията им бяха изключително разбираеми. Поради това подготовката за олимпиадата беше лесна и кратка. Бяхме преминали през всяко изречение, през всяка дума.
  3. Припомних си всички теми, пререших си упражненията и се чувствах готова. Най-малкото, което очаквах, е да получа отличен резултат. Целта ми беше да проверя до каква степен съм усвоила материала. След като разбрах, че съм отличена, бях много развълнувана, не можех да повярвам.
  4. Не мога да кажа, че съм се затруднила на някоя от задачите, защото сме се упражнявали да се справяме със задачи от същия тип. Въпреки че времето беше много, на мен не ми стигна, за да направя всичко на 100% с пълни отговори.
  5. Беше вълнуващо, че съм от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Не се притеснявах от това, тъй като бях свикнала обучението ни да се случва онлайн. Единственото нещо, което липсваше, беше еуфорията, ако бяхме присъствено. Да се съберем всички заедно и да дадем всичко от себе си.
  6. Българската морфологична система лично за мен е една от най-интересните. Или поне доц. Чакърова и д-р Димитрова ме накараха да я заобичам. Има доста неща за учене, но при добро желание всичко се постига без проблеми.
  7. Олимпиадата по българска морфология беше преживяване, което няма да бъде забравено.
  8. Ще пожелая на бъдещите участници да не изпитват никакво притеснение. Да посещават редовно лекциите на доц. Чакърова и упражненията на д-р Димитрова и да отделят малко от времето си, за да затвърдят знанията си. Да вярват, че знаят и могат. И да правят всичко с огромно желание.

 

СИМОНА  ПАЙТАЛОВА

  1. Здравейте! Казвам се Симона и съм родом от Асеновград. Завърших средно образование в СУ “Св.св. Кирил и Методий” (природоматематически профил). Владея руски и английски език в начална степен. Записах специалност „Българска филология“, защото в училище любимият ми предмет беше БЕЛ и реших да продължа напред с това. Свободното си време обичам да прекарвам сред природата с любимите ми хора.
  2. Нямах точна стратегия при подготовката за олимпиадата. Учих от лекциите на доц. Куцаров, от упражненията, презентациите и файловете на д-р Димитрова и доц. Чакърова. Не очаквах да бъда отличена, но съм щастлива, че получих поощрителна награда!
  3. Имаше моменти на затруднение, които в голяма част се дължаха на притеснение.
  4. Дистанционният формат на олимпиадата малко ме притесняваше.
  5. Бих определила българската морфологична система като трудна, но има ли желание, има и начин!
  6. Ако трябва да се самооприлича с една от грамемите на глаголните морфологични категории, бих избрала грамемата множествено число, защото човек с човека живее! Обичам да бъда сред хора, заедно да правим любими неща, да се подкрепяме, да се радваме на успехи, да пътуваме и да запечатваме прекрасни моменти.
  7. Олимпиадата по българска морфология е едно прекрасно състезание, което ще остане в съзнанието ми само с положителни емоции.
  8. Нека бъдещите участници да не се колебаят дали да участват, а със сигурност да пробват! Пожелавам им много успех и да има още повече победители в сравнение с тази година.

Блока подготви: д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата по морфология – много усмивки и позитивно настроение (интервю с носителя на приза „Морфолог на 2020 г.“ Елена Билюкова)

February 2nd, 2020 Comments off

 

Елена Билюкова е студентка от специалността Български език и английски език. Родена е в град Смолян и е завършила паралелка с хуманитарен профил в местното СУ „Св. св. Кирил и Методий“. Владее отлично английски език. Записва тази специалност, защото иска да опознае родния език и разбира необходимостта от доброто владеене на поне един чужд език, а и винаги е мечтала да бъде учител. Интересите ѝ са разностранни – свързани са с фолклора, политиката, туризма. В свободното си време обича да чете и тренира народни танци.

 

 

 

 

  1. Очаквахте ли Вие да сте новият Морфолог на годината?

Не очаквах, беше голяма изненада. Като разговаряхме с колегите, стана ясно, че всеки се подготвя много сериозно. Съответно имаше сериозна конкуренция и нищо не се знаеше до последния момент. Мисля, че ми помогна единствено правилното разпределение на времето, тъй като задачите бяха доста и трябваше на място да преценяваме на кои от тях да обърнем повече внимание и кои да оставим за последните пет минути. Това беше и съветът на доц. Чакърова и на миналогодишния победител в състезанието. Ние може би малко го пренебрегнахме, защото времето ни се струваше напълно достатъчно.

  1. Как бихте дефинирали чувството да си отличèн?

Чувството е прекрасно. Според резултатите тази година ние сме се справили много добре, дори по-добре от миналогодишните колеги. Чудесно е, че има толкова много напълно решени кръстословици, на всички ни тази задача изглеждаше най-трудната и не мислехме, че ще получим точки от нея.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя задача?

Естествено, имаше и лесни, и трудни задачи. Според мен най-голямо внимание изискват тези от тях, които проверяват нашето мнение по даден проблем. Затова те най-много ме затрудниха.

  1. Как бихте определили българската морфологична система?

Тя е отражение на българския национален характер. Доц. Чакърова ни доказа, че нашият език е наистина уникален. Той носи информация за етнопсихологията, за цялата палитра от нрави, проблеми, вълнения и постижения. Това го откроява от много други езици, на чийто фон изглежда пъстър, екзотичен и богат на изразни средства. Тъй като специалността ми е хибридна, паралелното изучаване на английски език ми помага още повече да доловя характерните особености на родното слово.

  1. Ако трябва да се оприличите с една от грамемите на морфологичните категории, коя бихте избрали и защо?

Бих се самоопределила като едно от абсолютните времена в нашия език – бъдеще време. Човек винаги трябва да гледа напред и да си повтаря: „Ще се справя“.

  1. Довършете следните изречения:

– Олимпиадата по българска морфология е… удоволствие, ако се „пребориш“ с категориите на глагола.

– Ще я запомня с… много усмивки и позитивно настроение – както от страна на колегите, така и от страна на преподавателите. Изживяването беше чудесно, наситено с най-различни емоции. Може би ярък спомен в мен ще остави непрестанното надпреварване за бонуси. Беше много забавно и бяхме наистина много изобретателни.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната олимпиада?

 – Бих им пожелала да погледнат на олимпиадата като на възможност да опознаят дълбините на езика си (ние вече се убедихме, че е изключително интересно), а не да следват фиксидеята да я спечелят на всяка цена. Бих искала да пожелая успех на целия екип, който стои зад това единствено по рода си състезание. Те също са участници в морфологичната олимпиада – доц. Чакърова, доц. Куцаров и докторантите Десислава Димитрова и Радостина Колева. Трудиха се наравно с нас и повярваха в нашия успех още преди да сме го постигнали. Вярвам, че страстта, която влага доц. Чакърова в работата си със студентите, запали всички ни да участваме. Ние се превърнахме в едно голямо семейство благодарение на добротата и чистосърдечността ѝ, по-скоро това видяхме първо в нея – добър човек, професионализмът беше просто бонус.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

 

Categories: Новини Tags: