Олимпиадата – един от най-вълнуващите моменти в университетския живот (интервюта с носителите на трета награда в XXIV-та олимпиада по морфология на съвременния български език)

January 22nd, 2022 Comments off

Изкушени от езика, жадни за нови знания и филологически предизвикателства, отличените с трета награда участници в XXIV-та олимпиада по морфология Мария Костова и Ваня Вълева споделиха с нас впечатленията си от лингвистичното състезание. На Вашето внимание представяме техните  отговори на въпросите от проведеното кратко интервю.

Мария Костова

(Български език и английски език)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Аз съм Мария и обичам литературата (чета на български и английски). Любимите ми поети са Филип Ларкин и Ивайло Иванов, любимите ми философи са Камю и Виктор Франкъл, обичам да рисувам и да пиша за Оскар Уайлд и за приказките му. Увличам се по литературната теория, философията и психологията. Езикознанието също ме изкушава. Освен това съм лауреат в XXXI национална олимпиада по философия. Успехите си си обяснявам с това, че ги имам, защото „стоя на раменете на гиганти“.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Съвсем не; явих се с надеждата да се освободя от изпит, защото ни предстои тежка сесия. Първоначално бях решила да участвам само в подготовката, но не и в самата олимпиада. И добре, че се престраших, защото станах трета.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Затрудниха ме задачата за разделяне на морфеми на различни словоформи и морфологичният разбор на изречението. За да се направят успешно, човек трябва много да се е упражнявал, но аз работих по всеки един практикум за олимпиадата и присъствах на всяка консултация, така че с това си обяснявам и успеха си.

Започнах работа от най-лесните за мен задачи (напр. тази за членуването) и включвах максимално много примери в отговорите си. Предполагам, че това е причината да имам толкова много точки. Също ми помагаше да си мисля, че това е просто един предварителен тест (преди изпита по дисциплината) – нищо непоправимо не може да излезе от участието ми в него.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Дистанционният формат на подготовка ни позволяваше да работим толкова до късно, струва ми се. Едва ли бихме стояли толкова време в университета, ако се подготвяхме присъствено. Така е по-изморително и трябва да се съобразяваме с работното време на университета, както и с транспорта (някои колеги не живеят в града). А колкото повече време имаме за подготовка, толкова по-добре за нас. За мен така беше по-удобно и да си водя подредени записки, да си създавам и след това да преглеждам схеми и таблици.

Дистанционното провеждане на състезанието ми помогна да не бъда толкова притеснена, колкото съм  била при участието ми в други олимпиади преди пандемията. Различно е да се участва в олимпиада от стая в непознато училище, в сравнение с участието от хола на собствения ти дом. Заедно с притеснението обаче сякаш намаля и вълнението, което пък е позитивна емоция. Липсва ми и спонтанната комуникация с колегите. Но аз все пак се радвам, че изобщо имаше начин да се проведе олимпиадата – без значение от условията.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Атавистична, пластична, необикновена. Атавистична, защото пази в себе си информация за най-стария славянски език – старобългарския; пластична, защото се развива заедно с нас, като едновременно с това ни характеризира като народ; и необикновена, защото се отличава дори и от иначе близките до съвременния български езици.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

Надявам се, че поне малко приличам на съществително – те са ми любимите части на речта; колекционирам ги. Думи като акомизъм, себеизъм, дисфория, безприютност, Аликанте… Те рисуват картини в съзнанието. Надявам се, че съм поне наполовина толкова добър художник на идеи, колкото са съществителните. 

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с/със…

Олимпиадата по българска морфология е предизвикателство. Ще я запомня с късните разговори с колеги, в които най-накрая сме получили прозрение и се вълнуваме да споделим какво сме разбрали.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Пожелавам им най-вече любопитство към собствения им език и закодираните в него послания, както и смелост да предизвикат себе си и да се включат в състезанието.

Ваня Вълева

(Българска филология, зад.)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Привет! Аз съм Ваня Вълева и съм родом от гр. Ямбол. Към настоящия момент съм студентка в трети курс, специалност „Българска филология“ (задочно обучение). В по-ранните си години съм отличавана в областта на изобразителното изкуство и информационните технологии, но любовта ми към книгите беше по-голяма и впоследствие тя надделя над всичко останало. Морфологията ме заплени, защото те кара да мислиш, да си задаваш въпроси и да търсиш техните отговори. Това беше и основната причина да се впусна в приключението, наречено Олимпиада по морфология.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Бях изненадана, защото всички показаха много знания, постоянство и аналитично мислене по време на практикумите. Упражнявах се усилено и правех всяка задача, всяка думичка с много желание и любов, а за мен това беше най-важното. 

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Нямах време да мисля дали дадена задача ме затруднява, или не, защото бързах много. Предпочетох да прескачам въпросите, които носеха най-малко точки, но след това изгубих доста време да се връщам назад, да ги търся и да попълвам пропуснатото. Затова като най-правилно определям решаването на задачите в тяхната последователност. 

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Нямах притеснения, свързани с дистанционния формат на обучение. Имахме прекрасни петъчни вечери, не усещах как минаваха часовете, а доц. Чакърова беше на разположение по всяко време. Повече ме притесняваше дистанционното провеждане на състезанието, но всичко мина гладко, а и целият екип беше в готовност да ни съдейства, ако възникнеше проблем.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Свещена (заради закодираната троица „време – вид на действието – таксис“), необятна и неповторима.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

Междуметието, защото тази част на речта е същински атом, зареден с емотивен заряд…

  1. Довършете следните изречения:

Олимпиадата по българска морфология е… един от най-вълнуващите моменти в живота ми. Ще я запомня с интересните практически задачи и предизвикателството да премеря сили с най-добрите.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

В никакъв случай да не пропускат състезанието, да бъдат постоянни и да се борят за мечтите си! Поздравявам най-сърдечно доц. Чакърова и докторантите от Лингвистичния клуб за това, че всеки петък споделяха времето си с нас! Благодаря Ви, че Ви има!

 

Блока подготви: д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

 

 

 

 

 

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата по морфология – възможност да предизвикаш себе си (интервюта с носителите на поощрителна награда в Двадесет и четвъртата общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език)

January 21st, 2022 Comments off

На 9 януари 2022 г. се проведе XXIV-то издание на традиционната за Филологическия факултет на ПУ морфологична надпревара. За втора поредна година обстоятелствата, налагащи дистанционен формат на състезанието, не разколебаха любознателните студенти от различни българистични специалности да се впуснат в лингвистично приключение. Кандидат-олимпийците демонстрираха езиков усет и умело инвестираха знанията си в бонус точки.

Олимпиадата подложи на изпитание способността на младите филолози да разпределят правилно времето си. Дори за най-добрите стратези то изтече неусетно в анализиране на морфемния строеж на различни словоформи, в морфологичния разбор на изречение, в моделиране на „видови триади“, в конструиране на глаголни форми и др. Появилите се малки технически неудобства, с които състезателите и организаторите се справиха бързо, не помрачиха светлия олимпийски ден. И тази година обаче ни липсваха ароматният ягодов чай и възможността да се срещнем присъствено в някоя от университетските аудитории…

След награждаването проведохме кратко интервю с отличените участници. Предлагаме ви отговорите на носителите на поощрителна награда: Стефани Троянска, Виктория Иванова, Габриела Дамянова, Мария Нейкова, Милена Милчева, Мария Дечева и Даниела Шопова.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Стефани Троянска

(Български език и гражданско образование)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Казвам се Стефани Троянска и съм от град Долна баня. Това е едно спокойно място с прекрасна природа, чист планински въздух и лековити минерални извори, намира се само на около 100 км от град Пловдив. Средното си образование съм завършила в ЕГ „Бертолт Брехт“ в град Пазарджик с чуждоезиков профил – английски и немски език. Към специалността „Български език и гражданско образование“ ме насочиха двете ми любими учителки по български език и литература. На мен ми се стори интересно, тъй като специалността е хибридна и дава повече възможности за професионална реализация. Също така в училище още от първи клас обожавах часовете по български език и литература, а гражданското образование избрах като интересно допълнение. Знаех, че съм на правилното място още от първите дни в университета, и вече за трета година се убеждавам, че съм направила най-добрия избор за себе си. В свободното си време обичам да чета книги, да общувам със семейството и приятелите си. Друго любимо нещо за мен са заниманията ми с маникюр.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Въпреки усилията, които положих по време на подготовката за олимпиадата, не очаквах да бъда отличена и затова бях много изненадана. Всички участници се подготвяха доста сериозно и съответно конкурецията беше голяма. Също така времето малко ме притисна и не бях убедена, че съм се представила добре.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Разбира се, имаше моменти на трудност поради притеснението, което изигра своята роля, а и заради неправилното разпределение на времето, защото някои от задачите изискваха повече внимание. Нямах определена стратегия за работата по теста, но имах стратегия по време на самата подготовка за олимпиадата и тя беше да посещавам редовно лекциите, да бъда активна по време на допълнителните консултации и упражнения, за да видя къде греша, защото човек се учи най-вече от грешките си.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Дистанционният формат на подготовка за олимпиадата изобщо не ме притесняваше, тъй като вече съм свикнала обучението ни да се случва по този начин. доц. Чакърова и д-р Димитрова дадоха всичко от себе си, за да не се усети липсата на присъствени занятия. Дистанционното провеждане на олимпиадата ме притесняваше единствено от техническа гледна точка, но екипът, който стоеше зад събитието, реагираше мигновено при възникнали проблеми и това ме успокои.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Уникална, сложна и необятна.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

Много интересен въпрос. Може би на междуметие, защото то дава звуков израз на чувства и емоции, а аз съм много емоционален и чувствителен човек. Също така в общуването с приятели доста често използвам точно тази част на речта.

  1. Довършете следните изречения:

Олимпиадата по българска морфология е…едно незабравимо преживяване, както и предизвикателство, което със сигурност ще остане в спомените ми от студентските години. Ще я запомня с много приятни емоции, вълнения, придобити нови знания и усилена подготовка.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Съветвам бъдещите участници да се впуснат в това приключение, без да се замислят. Олимпиадата наистина е едно незабравимо преживяване и не е за изпускане. От нея могат да натрупат както много нови знания, така и положителни емоции. Важно е да не я мислят само като вид състезание, а като нова и интересна възможност да опознаят уникалността на родния език. Пожелавам им да бъдат смели, да вярват в себе си, да дадат най-доброто, на което са способни, и да не спират да се трудят, защото всеки труд е възнаграден и всяко едно положено усилие има смисъл! Успех!

Виктория Иванова

(Български език и руски език)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте, казвам се Виктория Иванова и съм от Стара Загора. Завършила съм езиковото училище „Максим Горки“ с първи чужд английски и втори чужд руски език. Избрах да уча специалността „Български език и руски език“ заради любовта си към българския и руския език. Имам голям интерес към лингвистиката и психологията, към връзката между тях.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Изобщо не очаквах да бъда отличена. Подготвях се старателно, но аз лично нямах достатъчно време да се упражнявам самостоятелно (извън допълнителната подготовка) и затова си мислех, че няма да бъда отличена. Всички бяха много добре подготвени.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Задачите бяха много интересни и разнообразни. Някои от тях леко ме затрудниха, но най-забавното нещо е, че ми отне поне една минута да мисля върху най-простата задача. На последната задача, където имахме да напишем част на речта от всяка буква на думата НАКЛОНЕНИЕ, на „о“ се падна да напишем числително име. Наистина е много просто, но там „забих“, не се сетих за нищо, само ми идваше наум на руски „один, одна“ и нищо не написах. После се сетих, че „осем“ е вариант. На трудни места съм се справила, а точно на тази подточка  – не. Въпросната задача я решавах последна и не бях вече толкова адекватна. Стратегията ми беше да реша задачите, които са ми по-лесни, и след това да се върна на по-трудните, само оставих последната задача за най-накрая, защото отнема много малко време за решаване. Накрая задължително проверих дали съм написала всичко.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

За мен беше много удобно подготовката за олимпиадата да се провежда онлайн. Така нямаше нужда да пътуваме. Където и да се намирахме, нямаше проблем да се включим към срещата. Подготовката за олимпиадата беше незабравимо преживяване. Благодаря изключително много на доц. Чакърова и на д-р Димитрова. Те положиха много усилия заради нас. Петък ми беше най-натовареният ден, в същото време и най-ползотворният. Нямах технически затруднения на самата олимпиада. Оформлението на теста беше в познат формат, както сме правили другите тестове през годината. Имаше колеги, които имаха проблем с връзката, но за сметка на това получаваха допълнително време за писане заради техническите проблеми, така че всичко мина идеално. За мен малко неудобството само беше, че трябваше да се опитваме да не се движим много, за да се вижда, че не преписваме. Другото е, че на компютър пиша бързо на клавиатурата, но на ръка пиша най-бързо и затова ми отнема малко повече време, също трябваше постоянно да гледам дали имам печатни грешки и да ги поправям.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи? Уникална, разнообразна, логична.
  2. На коя част на речта бихте се оприличили?

Бих се оприличила на съществително име, но бих си пожелала и да съм малко повече глагол (да действам повече). Много ми хареса пожеланието на доц. Чакърова към всички от потока на последната ни лекция – тя ни пожела да сме твърди и постоянни като съществителни и да не позволяваме на себе си да сме само служебни думи.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с/със…

Олимпиадата по българска морфология е уникално преживяване. Тя е незабравим момент. Ще я запомня най-вече с подготовката всеки петък, интересните неща, които научавахме, и как всички (въпреки че бяхме изморени от деня) стояхме до седем, някой път и до осем часа, защото ни беше много интересно и чувствахме приятна умора от дългите часове упражнения.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Пожелавам на бъдещите участници в олимпиадата да вярват в себе си. Да знаят, че могат да постигнат всичко с труд и постоянство. Да изпитват удоволствие по време на подготовката. Да дадат всичко от себе си и какъвто и да е резултатът, да знаят, че струват и че могат да постигнат много, ако вярват в себе си, обичат това, което правят, и се трудят.

Габриела Дамянова

(Българска филология, ред.)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Казвам се Габриела Дамянова, на 21 години съм и към филологията ме насочи моята любов към българския език, както и към литературата. Именно с това смятам и да се занимавам за вбъдеще – с писане. Вярвам искрено, че това са моят път и моето призвание.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Категорично не. Смятах, че моите колеги са доста по-подготвени от мен, но знаех, че нямам какво да губя, ако реша да участвам, затова се и престраших да го сторя.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Стратегията ми се оформи, след като миналогодишната победителка даде на всички ни един доста ценен съвет – да разгледаме целия олимпийски тест и да решим онези задачи, в които сме най-уверени и с които сме сигурни, че ще се справим, а после да се върнем към тези, които ни затрудняват. Като цяло задачите не ме затрудниха особено, но ми бе нужно една идея повече време, за да помисля по-обстойно върху някои от тях.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Подготовката бе достатъчно добра, въпреки обстоятелствата, при които трябваше да се случи. Относно дистанционното провеждане на олимпиадата – за мен лично присъственият формат на състезанието би бил по-добър, защото времето, с което бихме разполагали, ще е повече.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Изключително многообразно богатство.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

На глагола – сложен, многопластов и труден за разбиране.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… една изключителна възможност да предизвикаш себе си. Ще я запомня с… топлото и професионално отношение на организаторите.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Да бъдат смели. Да се осмеляват. Да не се страхуват от провал, а напротив, ако има такъв – нека го приветстват с широка усмивка. В привидните неуспехи всъщност се крият най-ценните и незаменими уроци на битието, защото човек се проваля само когато не се осмели да пристъпи към страшното, а не когато го е сторил и не е сполучил.

Мария Нейкова

(Български език и английски език)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Уча български език и английски език и съм в трети курс. Избрах тази специалност, защото винаги съм изпитвала интерес както към българския, така и към английския език. Смятам, че изучаването на езиците ще ми бъде от полза в бъдеще.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Не очаквах, защото бях доста притеснена и мислех, че това ще ми попречи да се справя.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Някои задачи, разбира се, отнеха повече време от други, но не съм изпитала големи затруднения. Смятам, че бях добре подготвена, и затова не ми беше трудно. Решавах всяка задача в реда, по който бяха подредени, и избягвах прескачането на някоя, за да премина към друга.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А

дистанционното провеждане на състезанието?

Мисля, че с добър преподавател форматът на подготовката не е от значение. Нашият преподавател беше всеотдаен и ни научи на всичко необходимо. Дистанционното провеждане на състезанието беше по-добрата опция, защото обстановката в момента не е за подценяване.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Важна, интересна и приятна.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

Може би на съществително име.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… хубаво преживяване. Ще я запомня с това, че беше първото предизвикателство през новата година, което завърши успешно.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Да вярват в себе си и да не се колебаят.

Милена Милчева

(Български език и английски език)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Аз съм Милена. Моята най-голяма страст е литературата. Обичам както да чета, така и да пиша. Чрез думите на белия лист мога най-добре да изразя чувствата си и ми доставя удоволствие да го правя. Но литературата не може да съществува без езика. Точно затова записах и специалността Български език и английски език. Надявам се след четирите години, прекарани в университета, езикът и литературата да не останат просто хоби, а да бъдат моето бъдеще.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Нямах очаквания да бъда отличена. Възприемам морфологията на съвременния български език като една от най-големите трудности, с които съм се сблъсквала досега в обучението си. Вложих много усилия и време, за да вникна в тази необятна материя, и се радвам, че успях да постигна такъв напредък.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Определено имаше задачи, които ме затрудниха, и те бяха по-скоро насочени към теорията, отколкото към практиката. Реших да започна с най-обемните според мен задачи, а именно – морфемния разбор и разбора на изречението, а за най-накрая оставих задачите, за които имах колебания и смятах, че ще отнемат доста от времето.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Макар и в тези неприятни условия на дистанционно обучение мога да кажа, че подготовката за олимпиадата беше най-приятната „дисциплина“ този семестър. Смятам, че този формат не попречи почти по никакъв начин на моята подготовка и представяне на олимпиадата.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Необятна, съвършена, подредена.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

Първото нещо, което изниквна в главата ми, е прилагателно име. Вярвам, че винаги можеш да бъдеш „най“, ако си качествен, и аз се стремя точно към това. Имам доста антоними, които винаги ще си останат такива за мен – противоположности, от които бягам.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с/със…

Олимпиадата по българска морфология е шанс да предизвикаш себе си, подкрепен от едни истински професионалисти – преподавателите. Ще я запомня най-вече с подготовката за нея – консултациите всеки петък следобед, по време на които научих много неща и се мотивирах.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници бих пожелала да не се отказват, дори да им се струва невъзможно да се справят. Защото, гмурнеш ли се веднъж в дълбоките води на морфологията, успехът е гарантиран, а самият той не се определя от броя на точките, а от удовлетворението от наученото. Няма невъзможни неща!

Мария Дечева

(Български език и английски език)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Казвам се Мария Дечева, родена съм и живея в град Пловдив. Студентка съм в трети курс в Пловдивски университет ,,Паисий Хилендарски‘‘, специалност Български език и английски език. Основното ми занимание и приоритет на този етап от живота ми е образованието. Записах тази специалност, защото смятам, че владеенето на родния език е необходимост, а владеенето на поне още един чужд дава възможности за развитие както в личен, така и в професионален план. Бих могла да кажа, че професията учител е мечта за мен още от ранните ми детски години. Музиката и киното са нещата, с които най-често се занимавам през свободното си време. Най- голямата ми страст ще останат пътуванията. Бих цитирала Марк Твен: „След двадесет години ще съжалявате повече за нещата, които не сте направили, отколкото за тези, които сте направили. Затова отплавайте от сигурното пристанище. Уловете вятъра в платната си. Търсете! Мечтайте! Откривайте!“.

Това е пожеланието ми към всички.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Ако трябва да бъда честна, не очаквах. Щастлива съм от факта, че съм отличена сред такава сериозна конкуренция.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Някои от задачите ме затрудниха. Стратегията ми беше функционалното разпределение на времето.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Не се съмнявам, че за всички нас ситуацията с пандемията е, меко казано, неприятна, но смятам, че от гледна точка на подготовката за олимпиадата дистанционният формат не ме е демотивирал, а точно обратното. Надявам се в най-близко бъдеще тези условия да бъдат минало и бъдещите студенти да имат възможността да изпитат емоцията от присъственото провеждане на олимпиадата.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Впечатляваща, забавна, предизвикателство.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

На глагола. Смятам, че съм човек на действието.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… удоволствие. Ще я запомня с позитивни емоции.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Пожеланието ми към всички бъдещи участници е да вярват в себе си на първо място. Добрата подготовка винаги дава добри резултати.

Даниела Шопова

(Български език и история)

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Казвам се Даниела Шопова. Родена съм и съм израснала в Свиленград, където също така получих основното и средното си образование. Именно в основното училище (ОУ „Иван Вазов“) открих първата си голяма любов – българския език, а в по-горните класове и тази към литературата, докато любовта  към историята се зароди едва през последните години в гимназията (СУ „Д-р Петър Берон“). Това до голяма степен предопредели и избора ми на специалност – Български език и история.

  1. Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Ни най-малко, тъй като не бях напълно  подготвена. Въпреки това се радвам, защото беше незабравимо преживяване, за което основно трябва да благодаря на доц. Чакърова. Без нея нямаше да добия достатъчно смелост, за да се запиша за участие.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите? Каква беше стратегията Ви за работа по теста?

Да, имаше няколко задачи, които ме затрудниха. Нямах някаква ясна стратегия, но се опитах на първо време да реша онези задачи, в чиито отговори бях уверена.

  1. Как оценявате дистанционния формат на подготовката за олимпиадата? А дистанционното провеждане на състезанието?

Като се има предвид ситуацията, това беше най-добрият начин, по който биха могли да се проведат както подготовката, така и самото състезание.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Многокомпонентна, сложна, интересна.

  1. На коя част на речта бихте се оприличили?

Може би на наречието, тъй като към него се включват думи, които не отговарят точно на определенията на учените за тази част на речта. Оприличавам се на него именно защото в характера ми има черти, които в очите на околните са също толкова странни.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… както предизвикателство, така и рядка възможност за студентите да се включат в едно събитие, което излиза извън рамките на лекциите и семинарните занятия и което прави една абстрактна наука като морфологията изключително интересна и дори забавна. Ще я запомня с… изключително професионалното отношение на всички нейни организатори, с безкрайната подкрепа от страна на доц. Чакърова и с възхищението си към знанията на доказалите се в олимпиадата колеги.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Както всички знаем – първата крачка е най-трудна. Затова им пожелавам да съберат смелостта да я направят, защото независимо от крайния резултат смятам, че няма да са разочаровани, че са взели участие в едно толкова интересно начинание.

 

Блока подготви: д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Categories: Новини Tags:

XXIII-та национална научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив: триумф на младостта, творчеството и любовта към Словото

June 4th, 2021 Comments off

На 20 и 21 май в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ се проведе Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Слово и идеологии“. В избора на това мото стои идеята за словото като най-мощното оръжие на всяка идеология, което има силата да събуди порива към свобода и справедливост, когато е правдиво и искрено. Патронът на конференцията Георги РаковскиТазгодишното издание на научния форум беше посветено на 200-годишнината от рождението на Патриарха на българската революция Георги Раковски и се проведе в навечерието на най-българския празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Както всяка година, събитието се организира от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Във форума се включиха 50 участници и 18 арбитри. Докладчиците бяха студенти и докторанти от почти всички български университети – Софийски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет. Международно участие имаше в лицето на докладчици от Университета в Крагуевац, Сърбия, както и от Бакинския славянски университет, Азербайджан.

Тържествената церемония по откриването на Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти се проведе на 20.05.2021 г. в 6. аудитория на Ректората с водещи Мартина Костадинова и Ивана Витанова от специалността „Българска филология“ (3. курс). Приветствие от името на ректорското ръководство на Пловдивския университет отправи заместник-ректорът по научноизследователска и издателска дейност проф. д-р Теменужка Йовчева, а от името на ръководството на Филологическия факултет – деканът доц. д.ф.н. КонстантинДеканът на Филологическия факултет доц. д.ф.н. Константин Куцаров поздравява участниците Куцаров. Един от най-новите членове на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ Божидар Бояджиев – студент третокурсник в специалността „Български език и италиански език“, също поздрави гостите и участниците. Думата бе дадена и на председателя на Студентски съвет Виктория Палигорова, която изрази своя сантимент към това издание на Конференцията, тъй като тема за Георги Раковски била изтеглена на кандидатстудентския й изпит за прием в Пловдивския Органицзаторите на конференцията доц. д-р Красимира Чакърова и гл. ас. д-р Здравко Дечевуниверситет. Доц. д-р Красимира Чакърова и гл. ас. д-р Здравко Дечев, които са главните организатори на събитието, също отправиха приветствие, като пожелаха успех на всички участници.

 

Докладчиците в секциите по езикознание и литературознание представиха изключително интересни разработки и убедително защитиха своите идеи. И в двете секции се проведоха ползотворни дискусии между членовете на научното жури и участниците.

Председател на журито в секцията по езикознание бе проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“), а членове бяха: проф. д-р Велка Попова (ШУ „Епископ Константин Преславски“), проф. д-р Димитър Попов (ШУ „Епископ Константин Преславски“), доц. д.ф.н. Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Антоанета Джельова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Надежда Сталянова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Енчо Тилев (ПУ „Паисий Хилендарски“). Участниците в тази секция представиха доклади, свързани с методиката на обучение по български език; обект на изследване бяха теми, принадлежащи към различни дялове от лингвистиката: старобългаристика, морфология и синтаксис на съвременния български език, психолингвистика, стилистика, лексикология, общо и славянско езикознание. Впечатление направи големият брой презентации, в които бе приложен функционално-семантичният подход. Те бяха изготвени от представители на Пловдивския университет и показаха, че функционалната граматика, опирайки се на традицията, има своето бъдеще в лицето на млади изследователи.

Журито в секцията по литературознание бе в следния състав: председател – проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дарина Дончева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Камелия Спасова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Атанас Манчоров (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Работен момент от Секцията по литературознаниеХилендарски“). Докладчиците в тази секция изразиха своите модерни интепретации на класически текстове. Направи впечатление умелото съчетаване и съпоставяне на различни по своя характер методологии и подходи към анализа на литературнохудожествени текстове. Обект на дискусии станаха въпроси, засягащи кризата на хуманитарните науки и на Работен момент от Секцията по езикознаниехуманитарното познание изобщо.

И тази година в програмата на научния форум във връзка с противоепидемичните мерки бяха предвидени и дистанционни модули в Google Meet, в рамките на които представиха изследванията си както докладчиците от чужбина, така и част от българските студенти и докторанти, предпочели този вариант за участие.

Всички гости и участници имаха възможността да отидат заедно до Епископската базилика на Филипопол, която беше открита тази година след продължителни реставрационни дейности. Красивите антични и раннохристиянски мозайки, изобразяващи геометрични фигури, растения, птици, предмети, впечатлиха посетителите.

По повод юбилея на Раковски организаторите бяха подготвилиД-р Здравко Дечев представя писателя Йордан Велчев среща разговор с писателя Йордан Велчев, която се проведе в края на първия конферентен ден. Авторът на забележителния тритомник „Балканският човек“ разказа за мястото и ролята на идеолога на българското националноосвободително движение в балканския обществено-политически и културен контекст и сподели на всички изкушени слушатели интересни истории за живота му.

Награждаването на отличените участници в Двадесет и третата национална научна конференция за студенти и докторанти се проведе на 21.05.2021 г. в 6. аудитория на Ректората. В секцията по литературознание имаше много отличени бакалаври. Първа награда получи Светослав Стойчев (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс) за доклада си на тема „Текст и изображение – Брьогел и „Метаморфози“. На второ място бяха връчени две награди – на Ива Стефанова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 2. курс) за доклада ѝ на тема „Утопичното пространство на кабинета с рядкости“ и на Ивана Витанова (ПУ “Паисий Хилендарски”, Българска филология, 3. курс) за доклад на тема „Ти сне от небесата пламък…“ – Прометеевият комплекс и творчеството на Пенчо Славейков. Трета награда получиха двама участници – Барбара Митева (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за доклада „Коя си ти?: Алиса в пътуване към себе си“ и Иван Георгиев (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) за своя доклад на тема „Hetaera esmeralda. Шифърът на болестното в „Доктор Фаустус“ (Томас Ман)“. При бакалаврите бяха връчени и няколко поощрителни награди: Александра Генова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 1. курс) за доклада „Жените и формите на контрол. „Синята брада“ на Шарл Перо и „Blueblood“ на Малъри Блекман. Опит за съпоставка“; Тина Иванова (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 3. курс) с тема „Влиянието на възприятието на отражението върху Аз-а. Измерения на срещата със собствения образ“; Станимира Гарванова (ПУ „Паисий Хилендарски, Български език и английски език, 4. курс“) за доклада на тема „Фигури на любовния дискурс в избрани произведения на Шекспир“; Даниела Конакчийска (СУ „Св. Климент Охридски“, Българска филология, 4. курс) за доклада „Зависимостта като болест в романа „Синият залез“ на Павел Вежинов“. При магистрите беше връчена първа награда на Илиян Карабойчев (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“) за доклада му на тема „(Пра)знанието – проклятие и/или мисия в поезията на Ат. Далчев и Д. Панталеев“.

В секцията по езикознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получи Симона Халтъкова, (ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и английски език, 3. курс) за доклада си на тема „Преизказването в съвременния български език и неговите функционални еквиваленти в английския език“. На трето място се класира Виктория Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“, Български език и руски език, 2. курс), която представи презентация на тема „Нов поглед към един популярен психолингвистичен експеримент“. При магистрите беше връчена първа награда на Албена Хорочева (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“), чийто доклад бе озаглавен „Лексикални и фразеологични средства в полето на функционално-семантичната категория нумералност в съвременния български език“. Втора награда получи Галина Михалева (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“), която представи доклада си на тема „Синтактични средства за изразяване на умозаключителна модалност в съвременния български език“. Трета награда не бе присъдена. Татяна Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“, МП „Актуална българистика“) получи поощрителна награда за изследването си „Наблюдения върху словообразувателните средства в полето на функционално-семантичната категория компаративност в съвременния бълграски език“.

Новият брой на "Verba iuvenium"След церемонията по награждаването бе представен третият том на Годишника на конференцията Verba iuvenium („Словото на младите“), където са публикувани отличените доклади от предишното издание на форума. Заключителни думи на благодарност към присъстващите отправиха организаторите на събитието – доцент д-р Кр. Чакърова и гл. ас. д-р З. Дечев. Като главен редактор на сборника Кр. Чакърова сподели, че въпреки по-краткия срок, поредното издание на Verba iuvenium се е осъществило и изрази удовлетворението си от прецизната работа на редакционната колегия и техническите редактори.

Посветената на Георги Раковски Двадесет и трета национална научна конференция „Слово и идеологии“ показа, че думите на младите изследователи очертават пътя, по който идеите преминават от умовете и сърцата на своите създатели към душите на техните възприематели. Много от участниците споделиха, че са очаровани от организацията и самото протичане на форума, който им дава възможност да представят докладите си пред утвърдени специалисти и любопитни колеги слушатели, да участват в интересни дискусии, да намерят нови приятели и да се потопят в атмосферата на красивия Пловдив. И тази година доц. Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“) – член на научното жури в секция „Езикознание“, оцени високо научното събитие. Ето какво сподели той на личния си Фейсбук профил: „Пловдивската научна конференция за студенти и докторанти е най-сериозният филологически форум, който се провежда в България и който по своята дълбочина и заявка за научно израстване на младите филолози остава ненадминат, като се съизмерва с най-добрите световни международни инициативи. Поклон пред мащабите на тази прекрасна научна идея, която не се страхува от нищо, защото отлично познава силата на Словото. Поклон пред организаторите, които с цялата си обич и с енергията си правят света на науката предизвикателство за младите филолози и така създават мост между поколенията“.

Традиционната обща снимка при закриване на форума

 

Ивана Витанова, Васил Стаменов (Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“)

(Материалът е публикуван във в. “Пловдивски университет”, брой 5 – 6 (508 – 509), година ХХХІХ, 4 юни 2021 г., стр. 18 – 19).

 

 

 

Categories: Конференции Tags:

Морфологът на 2021 г. Атанаска Джоголанова: Олимпиадата е изключително вълнуващо преживяване и безценен спомен

January 29th, 2021 Comments off

В края на поредицата от интервюта с младите морфолози олимпийци Ви представяме отговорите на победителя в лингвистичното състезание и носител на приза „Морфолог на 2021“ Атанаска Джоголанова от специалността Български език и английски език.

  1. Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Казвам се Атанаска Джоголанова и съм студентка в трети курс на специалността Български език и английски език. Родният ми град е Копривщица. Завърших средното си образование в паралелка с туризъм и усилено изучаване на английски език в СУ „Любен Каравелов“, град Копривщица. След като се дипломирах, бях решила да изучавам филологическа специалност с български език, а към английския език имам интерес още от началните класове в училище. Затова сметнах, че хибридната специалност Български език и английски език ще е най-доброто решение, тъй като отразява най-точно интересите ми и очакванията ми от висшето образование. И така вече трета година се убеждавам, че съм направила правилния избор.

В свободното си време обичам да чета книги, да прекарвам време със семейството си и с домашните си любимци. Освен това обичам и да готвя.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

Започнах да се подготвям от по-рано, учех последователно и най-вече се наслаждавах на всичко, което правех. Мисля, че това много ми помогна. Въпреки че доста се подготвях, не очаквах да бъда отличена, тъй като по време на провеждането на консултациите за олимпиадата виждах, че конкуренцията е изключително голяма – имаше много активни и знаещи колеги.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Нямаше задача, която да ме затрудни особено, тъй като бяхме запознати с почти всички типове задачи. Притесняваше ме по-скоро времето и затова съм допуснала някои грешки от недоглеждане, тъй като нямах много време да се върна и да проверя какво съм написала.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Провеждането на олимпиадата в дистанционна среда ме притесни отначало, тъй като в този случай за всекиго от нас състезанието можеше да приключи по непредвидени технически причини. Въпреки това, когато видях, че доц. Чакърова и екипът ѝ реагират с разбиране към всички подобни проблеми и имат своевременно решение за тях, се успокоих и работих без притеснения.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

Бих определила българската морфологична система като уникална, сложна и интересна, тъй като е белязана от народопсихологията на българите.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Бих се оприличила с грамемата положителен статус, тъй като винаги се опитвам да намеря положителната страна на всяко нещо, което ми се случва.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология е… най-добрият стимул за учене на българската морфология, изключително вълнуващо преживяване и безценен спомен.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници в морфологичната надпревара бих искала да пожелая да бъдат смели, да вярват в себе си, да се забавляват по време на подготовката си, защото олимпиадата е начин да погледнеш на морфологията от интересната ѝ страна особено когато се подготвяш с помощта на доц. Чакърова. Освен това бих искала да им кажа да се възползват пълноценно от всяка възможност за изява в университета, защото всичките ни опити са безценни уроци, начини за опознаване на собствените ни способности и незаменима инвестиция за бъдещото ни развитие.

 

Интервюто проведе:

д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Ивана Витанова: Олимпиадата ще остане като едно от най-значимите и вълнуващи неща, случили се през цялото ми следване в университета

January 27th, 2021 Comments off

Носител на сребърен медал в Двадесет и третата общофакултетска олимпиада по морфология е Ивана Витанова – студентка от специалността Българска филология. На Вашето внимание представяме отговорите от проведеното кратко интервю с тазгодишния вицешампион.

  1. Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Здравейте! Аз съм Ивана Витанова и съм от село Първенец. Завършила съм Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Владея на добро ниво английски език, а също така имам и бегли познания по немски и по руски език. Избрах специалността „Българска филология“ заради любовта си към родния ни език и към литературата. Уча с голямо желание и вдъхновение. Най-голям интерес имам към литературата и към изобразителното изкуство. А свободното си време посвещавам на йога практики и на разходки.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличена?

По време на подготовката за олимпиадата отделях доста време за решаване на практически задачи. Разбира се, част от времето ми беше посветено и на учене на теория, но стратегията ми беше да овладея в колкото се може по-голяма степен морфемния и морфологичния разбор, определянето на рода при съществителните имена, спрягането на глаголи в аорист и имперфект и пр. Честно казано, силно се надявах да бъда отличена и съм много радостна, че усилената подготовка даде своите резултати.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Имаше три задачи, чието решаване ми отне повече време, отколкото за останалите, защото бяха по-предизвикателни.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Притеснявах се дали няма да има някакъв проблем с техниката. Може да спре интернетът или пък да има срив в системата, но за мен всичко мина благополучно.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

За мен българската морфологична система е многоизмерна.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Бих избрала грамемата резултативност, защото аз много силно вярвам, че животът ни е резултат от нашите собствени действия. Вярвам и че когато човек полага упорит труд и усилия, винаги ще види резултат от действията си.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология есъбитие, което очаквах с нетърпение, и ще остане като едно от най-значимите и вълнуващи неща, случили се през цялото ми следване в университета.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На бъдещите участници пожелавам да се впуснат смело в морфологичната надпревара, защото всяко положено усилие си заслужава по пътя към опознаването на българския език. Крайната цел на тази олимпиада не е само спечелването на наградата и получаването на отлична оценка. Целта е колкото се може повече да опознаем българската морфологична система и придобитите знания всъщност са най-ценната награда.

Интервюто проведе:

д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата по българска морфология е „незаменимо преживяване, през което всеки бъдещ филолог трябва да премине“ (интервюта с носителите на трета награда в морфологичното състезание), 2. част

January 25th, 2021 Comments off

Усърдието в подоготовката на младите лингвисти за олимпиадата по българска морфология за пореден път бе възнаградено. На Вашето внимание представяме отговорите от проведеното кратко интервю с отличените с трета награда участници: Джулия Налбантова (Българска филология), Николина Мавродиева (Български език и немски език) и Габриела Чанева (Българска филология).

………………………………………………………………………………….

ДЖУЛИЯ НАЛБАНТОВА

  1. Здравейте! Разкажете ни с няколко изречения за себе си.

Привет, аз съм Джулия Налбантова. Живея в Куртово Конаре. Това е едно спокойно и приятно място, което се намира само на няколко километра от Пловдив. Средното си образование съм завършила в СУ „Свети Патриарх Евтимий”, и то с природоматематически профил, което се противопоставя на специалността ми в университета – Българска филология. (В училище сме изучавали усилено английски език.) От малка се увличам по литературата, а в училище обожавах часовете по български език. Идвайки в университета, реших да се потопя по-дълбоко в родния ни език и да изуча неговите особености. През свободното си време обичам да рисувам, защото това хоби ми доставя най-голямо удоволствие.

  1. Каква беше стратегията Ви за подготовка преди олимпиадата? Очаквахте ли Вие да бъдете отличен/а?

За олимпиадата се подготвях усилено, като за подготовката ми помогнаха и най-добрите преподаватели по морфология. Силно вярвах и се надявах да съм сред отличените, защото положих доста усилия.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Повечето затруднения при мен бяха породени от необичайния начин за провеждането на олимпиадата и по-краткото време, с което разполагахме.

  1. Вие сте от първия випуск, при който олимпиадата се проведе в дистанционен формат. Това притесни ли Ви?

Да, както вече споделих, това ме притесни, защото е ново и непознато.

  1. Как най-кратко бихте определили българската морфологична система?

Интересна, но трудна за изучаване.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от грамемите на глаголните морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

Бих избрала морфологичната категория време, защото е доста сложна в сравнение с другите езици. Ако трябва да се самооприлича с една от грамемите на категорията, ще избера сегашно време.

  1. Довършете следното изречение: Олимпиадата по българска морфология е… страхотно преживяване, в което всеки, който има възможност, трябва да участва.
  2. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

На първо място много късмет, да бъдат постоянни в своята подготовка, за да покажат най-доброто от себе си и да се борят за бонус точки. 🙂

 

НИКОЛИНА МАВРОДИЕВА

  1. Здравейте! Казвам се Николина Мавродиева и съм от гр. Кърджали. Завърших езикова гимназия „Христо Ботев“ в родния ми град с чуждоезиков профил: немски (първи чужд) и английски като втори език. Избрах да изучавам специалността Български език и немски език в университета, защото мисля, че тази хибридна специалност предоставя възможност за придобиване на много комплексни знания и умения. Интересът ми към българския език и българския фолклор също беше определящ при избора. Паралелното изучаване на два езика се оказа много интересно за мен, тъй като установих, че по този начин човек може най-ефективно да долови спецификите на всеки от тях.

В малкото свободно време, което ми остава, обичам да пътувам – най-вече из красиви и малко познати кътчета на България. Четенето също е едно от заниманията, с които запълвам свободното си време, а един от най-любимите ми романи е „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак.

  1. Нямах точно изградена стратегия, която да следвам при подготовката. Стараех се да посещавам редовно лекциите, упражненията и допълнителните консултации за олимпиадата – всички те ми бяха от голяма полза при подготовката. Не очаквах да бъда сред отличените, тъй като конкуренцията беше много голяма – всички колеги се подготвяха усилено за морфологичната олимпиада. Поздравявам ги за смелостта и достойното представяне!
  2. Не ме затрудниха толкова самите задачи, колкото правилното разпределение на времето, тъй като на някои от тях не успях да обърна нужното внимание. Но със сигурност мога да кажа, че една от най-любимите ми задачи беше свързана с образуването на формите на аорист и имперфект, тъй като предоставяше възможност за трупане на бонус точки, от което с удоволствие се възползвах. 🙂
  3. Единственото притеснение за мен относно дистанционния формат на олимпиадата бе от чисто техническа гледна точка – дали интернет връзката ще бъда добра, дали системата ще издържи на натоварването, но сега мога да кажа, че то е било напълно излишно. Организацията беше на много високо ниво, а целият екип положи големи усилия, за да се справи с всяко изникнало затруднение в процеса на работа по олимпийския тест.
  4. Най-краткото определение, което мога да дам за българската морфолгична система е – БОГАТСТВО. Тя е един необятен океан, в чиито дълбини се крият неподозирани тайни, които чакат да бъдат разкрити.
  5.  Аз бих се самооприличила с грамемата бъдеще време, тъй като бъдещето никога не е напълно ясно, но въпреки това е много вълнуващо, какъвто е и самият живот.
  6. Олимпиадата по българска морфология е… вълнуващо предизвикателство, което дава възможност на човек да се докосне до красотата и необятността на родния език. Целият процес – от подготовката до деня на самата надпревара, бе прекрасно преживяване.
  7. Пожелавам на бъдещите участници много успехи, творческо вдъхновение и нестихващ ентусиазъм! И нека знаят, че олимпиадата е нещо, от което могат да натрупат само позитиви.

Благодаря на доц. Чакърова, на д-р Димитрова и на целия екип, които дадоха всичко от себе си за успешната подготовка на участниците и за реализирането на това прекрасно лингвистично състезание. Не спирайте да вдъхновявате!

 

ГАБРИЕЛА ЧАНЕВА

  1. Здравейте! Казвам се Габриела Чанева и съм родена в град Карнобат. Завърших средното си образование в общообразователна паралелка в едно от средните училища в родния ми град. Владея английски говоримо и писмено, но с известни недостатъци. Решението ми да уча Българска филология беше обмисляно дълго време. Спрях се на тази специалност, защото в училище винаги ми е било интересно да изучавам български език и литература. Редовно посещавах олимпиади, като се представях добре както на общинско, така и на областно ниво. Също така имах интерес да се явявам на състезания и форуми по творческо писане в училище. С течение на времето започнах да се замислям, че кандидатстването ми във филологическа специалност би било много полезно решение за мен, защото знаех, че ще развия таланта си и ще се обогатя с нови знания.

Изборът на специалността е до голяма степен свързан и с моите интереси и занимания в свободното време. Интересът ми към книгите се роди в много ранна детска възраст и винаги ми е доставяло удоволствие да чета, а освен това и да вниквам по-надълбоко в прочетеното. Това разшири обзора на моето въображение и ме обогати с чувство за естетика.

  1. Винаги се подготвям по реда на темите, които са зададени, а не хаотично. Разпределям времето си и определям на кои неща да обърна малко повече внимание, ако са ме затруднили. За олимпиадата се опитах да създам най-вече логическа последователност на нещата, които уча, както и да направя смислови връзки, за да подредя знанията си. Приех олимпиадата не като трудност, а като предизвикателство, което с достатъчно желание може да се приеме.

Не очаквах да бъда отличена, честно казано. Беше изключителна изненада за мен и съм щастлива за това, че за пореден път се убеждавам, че усилията винаги си струват.

  1. Всички задачи сами по себе си бяха трудни и изискващи доста разсъждения, но както споменах, логическите връзки между натрупаните знания ми помогнаха за решаването им.
  2. Нямах никакви притеснения относно провеждането на олимпиадата, тъй като знаех, че нейните организатори ще се справят отлично с всичко около нейното провеждане. Винаги, когато има желание, има и начин. Това, че олимпиадата се проведе дистанционно, не попречи на всички ни да се впуснем в това интересно морфологично приключение.
  3. Българската морфологична система е дълбока материя и вникването в нейните същностни черти изисква много търпение, труд и мисъл. Тя е интересна и има своите тънкости, изключения и частни случаи. Има въпроси, които дават материал за размишление. И не на последно място, българската морфологична система е много богата.
  4. Може би бих се самоопределила като грамемата бъдеще време, защото действията, усилията и стремежите ми винаги са насочени към бъдещето.
  5. Олимпиадата по българска морфология е…едно незаменимо изживяване, през което всеки бъдещ филолог трябва да премине. Олимпиадата е предизвикателство, пътуване в света на знанията.
  6. Пожелавам на бъдещите участници да бъдат смели, борбени и да вярват в себе си. Бих им дала съвет добре да се потрудят, защото трудът винаги се отблагодарява подобаващо!

 

Блока подготви: д-р Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб “Проф. Борис Симеонов”

Categories: Новини Tags: