Олимпиадата по българска морфология е приключение (интервюта с отличените участници), 2. част

January 28th, 2020 Comments off

Атрактивният олимпийски тест и тази година се оказа предизвикателство за участниците. В морфологична надпревара се впуснаха представители от всички специалности на Филологическия факултет. По време на тричасовото съревнование участниците разрешаваха различни казуси, свързани с именната и глаголната система, подлагаха на лингвистичен анализ морфеми, лексеми и сложни форми. Морфологичните главоблъсканици обаче преминаха в уютна обстановка с ухание на ягоди.

Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Милена Попова и Хаджер Хасан (Български език и испански език), Илиана Кръстева (Българска филология) и Валя Лозева (Български език и английски език). Ето техните отговори:

 

 

  1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

М: Наградата, която получих за 3-то място на олимпиадата по морфология, беше голяма изненада за мен. Наистина не очаквах, че ще бъда сред отличените, тъй като всички колеги се подготвяха много за тази олимпиада.

Х: Не го очаквах, защото не бях убедена, че съм се справила добре.

И: Не, изобщо не очаквах. Бях много изненадана. 

В: Не, дори не съм подозирала. Когато започнаха да обявяват поощрителните награди, дори се бях притеснила, че може да не съм сред класиралите се.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

М: По време на консултациите и упражненията обръщахме повече внимание на практическите задачи. Това, което ме затрудни, бяха някои от теоретичните въпроси, тъй като не ми остана достатъчно време да ги прегледам обстойно.

Х: Повече ме затрудниха теоретичните въпроси, защото бях наблегнала основно на практическите упражнения и не ми беше останало достатъчно време да уча теория.

И: Кръстословицата.

В: Затрудниха ме задачите с отворен отговор, където се набляга на теорията. Може би ми попречи това, че разчитах повече на практическите задачи и не се подготвих много по теоретичната част.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

М: Тайнствена, богата и различна от останалите славянски езици.

Х: Богата, разнообразна и интересна.

И: Вълнуваща, непредсказуема, интересна.

В: Българската морфологична система е колоритното ядро на езика.

  1. Ако трябва да се самооприличите на една от грамемите в българските морфологични категории, коя бихте избрали и защо?

М: С грамемата за бъдеще време, защото изразява желание за предстоящи действия, планове и мечти. Тя е сложна грамема, а такива трябва да са и целите, които си поставяме в живота.

Х: С грамемата сегашно време на глагола, защото в повечето случаи изразява мисли и действия, които се изживяват в момента и не се отнасят към миналото или бъдещето; изразява се просто, без излишни усложнения.

И: Не знам, може би с женския род, защото съм представител на женския пол.

В: С категорията род – защото крие повече, отколкото изглежда.

  1. Довършете следните изречения: Олимпиадата по българска морфология е… Ще я запомня с…

М: Олимпиадата по българска морфология е предизвикателство, което дава възможност на участниците да проверят собствените си знания, без да се притесняват. Ще я запомня с много усмивки, положителни емоции и приятна обстановка за работа, която дължим на доц. Чакърова, на асистентите ѝ и на представителите на Лингвистичния клуб.

Х: Олимпиадата по българска морфология е хубава възможност да провериш знанията си. Ще я запомня с приятното настроение, което създадоха организаторите при подготовката и провеждането ѝ.

И: Олимпиадата по българска морфология е нещо много вълнуващо и предизвикателно. Ще я запомня с чая от ягоди и позитивната атмосфера.

В: Олимпиадата по българска морфология е приключение. Ще я запомня с изключителната подготовка, която получихме, и с винаги позитивния поглед на доц. Красимира Чакърова към морфологията. Всичко това отключи любовта ми към българския език.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

М: На бъдещите участници бих пожелала да се впуснат в това приключение, наречено олимпиада по морфология. Да не мислят за нея само като за вид състезание, а като добра възможност да проверят себе си и да опознаят по-добре българския език.

Х: Да бъдат смели и да вярват в своите възможности.

И: Да бъдат по-смели, да не се притесняват, защото от олимпиадата могат само да спечелят.

В: На бъдещите участници пожелавам да дадат шанс на себе си и на морфологията – отначало изглежда плашещо, но после става толкова интересно, че не можеш да спреш и искаш да знаеш все повече. 

 

Материала подготви:

Докт. Десислава Димитрова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата по морфология е вълнуващо преживяване (впечатления на отличените участници), 1. част

January 27th, 2020 Comments off

Общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език за двадесет и втора поредна година провокира интереса на филолози третокурсници и привлече в морфологична надпревара студенти от всички специалности на Филологическия факултет. Традиционно олимпийският тест провери умението на участниците да анализират морфеми, лексеми и аналитични форми. Кандидат-олимпийците се превърнаха в същински езикови творци, които произвеждаха слова, конструираха прости и сложни глаголни форми. Теоретичните казуси държаха будни умовете на младите филолози, а емблематичната кръстословица и ароматът на ягодов чай допринесоха за ведрото настроение по време на езиковедското съревнование.

След награждаването се срещнахме с отличените участници и ги помолихме да споделят впечатленията си от лингвистичното състезание. Най-напред Ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Станимира Гарванова (Български език и английски език), Иванка Христова (Български език и руски език), Теодор Атанасов (Български език и английски език), Иванела Йорданова (Българска филология), Мартина Георгиева и Мария Иванова (Български език и английски език).

Станимира Гарванова (Български език и английски език)

Олимпиадата по морфология за мен беше една нова възможност да се докосна до красотата на родния език. Научих се, че не само теорията е важна, а и практическите упражнения. В началото бях притеснена, че няма да успея да се справя, но с времето и с помощта на доц. Чакърова успях да усвоя всичко необходимо за успешното ми представяне. В живота няма нищо перфектно и винаги трябва да се стремим към повече – на това ме научи участието ми в олимпиадата. Освен многобройните часове в решаване на задачи и усвояване на материал, олимпиадата ми даде поредната възможност да осъзная какво голямо богатство е родният ни език и колко труден е всъщност той за чужденците, а и за нас самите, които сме негови носители. Изказвам огромни благодарности към доц. Чакърова, която никога не се отказа от мен, пребори се с ината ми и ми доказа, че щом искам силно нещо, ще го постигна.

 

Иванка Христова (Български език и руски език)

Двадесет и втората общофакултетска олимпиада за мен беше изключително вълнуващо преживяване, което обсеби съзнанието ми дори и след приключването ѝ! Искрено благодаря на доц. д-р Красимира Чакърова за всички положени усилия при подготовката на олимпиадата и за всички положени усилия, свързани с изчисляването и сумирането на резултатите, за любовта, която успя да породи у мен към морфологията, за винаги топлото отношение към нас, студентите. От подготовката за олимпиадата най-силно ми допадна морфемната сегментация на думите. Докато разграничавах корени и афикси и определях статута на морфемите, непрекъснато преоткривах богатството и красотата на българския език, езиците и народите, с които българският език е имал допир през годините, и следите, които те са оставили в нашия език. От приключването на олимпиадата до вечерта на награждаването непрекъснато в съзнанието ми изскачаха различни въпроси от олимпийския тест, любопитството ми дали отговорът, даден от мен, е правилният, или не, и вечерта на награждаването ме направиха истински щастлива!

 

Теодор Атанасов (Български език и английски език)

Удовлетворен съм, че взех участие в олимпиадата по морфология. Благодарение на доц. д-р Чакърова аз успях да се развия и в тази сфера на езикознанието. Впечатлен съм от организацията, която стои зад събитието, и от експедитивната работа на организационния екип. Беше ми изключително приятно и интересно да бъда част от това събитие. С удоволствие бих участвал отново в подобен проект!

 

 

 

Иванела Йорданова (Българска филология)

За мен Двадесет и втората общофакултетска олимпиада беше не просто олимпиада, а шанс да проверя доколко съм овладяла езиковедската дисциплина Морфология. Като всеки студент и аз в самото начало не бях уверена себе си и в това дали бих оправдала очакванията на преподавателите ни, но сега – след олимпиадата, се чувствам горда, че бях част от тази прекрасна група, бих нарекла дори и семейство, усещайки топлината и задружността в този сплотен колектив. Не мога да скрия удоволствието и удовлетворението си да бъда част от това езиковедско пътешествие, но още повече не мога да скрия благодарността си към доц. д.ф.н. Куцаров, доц. д-р Чакърова и докт. Димитрова, които в процеса на обучение ни даваха не само знания, които да надграждаме, но и личния си пример – идеала, към чието достигане и ние самите да се стремим! На самата олимпиада вълнението беше несъмнено, но в по-голяма степен беше осъзнатата мотивация да оправдаем очакванията на преподавателите ни. Сигурна съм, че успехите ни са именно тяхната най-голяма награда за пълноценно влаганите в нас зрънца на знанието, които да покълнат не само на това езиковедско съревнование, но и в процеса ни на работа като хора на словото. Бих дала съвет на бъдещите олимпийци, които не са напълно сигурни в себе си, да не се съмняват в своя потенциал и да се докоснат до дълбините на родния ни език, който винаги има на какво да ни научи и с какво да ни изненада!

 

 

Мартина Георгиева (Български език и английски език)

Олимпиадата по морфология беше както едно приключение за мен, така и чудесен начин да тествам себе си. Едно от нещата, които запалиха интереса ми, беше необичайният формат и начин на провеждане на събитието и съм истински щастлива, че бях част от него. Възхищавам се на доц. Чакърова и целия екип, стоящ зад тази идея!

 

 

 

 

 

 

Мария Иванова (Български език и английски език)

Моите впечатления от олимпиадата са много положителни. Мина спокойно, в приятна атмосфера, без излишно напрежение. Организационният екип, който присъстваше на този ден, се погрижи много добре за нас. Отговаряха на всички наши въпроси, пихме чай от ягода, който направи обстановката още по-приятелска, не се чувствахме силно притеснени така, както бихме се чувствали на нормален изпит. Доц. Чакърова направи много за нас, за подготовката ни и приносът за прекрасните награди, които получихме, беше изцяло неин.

 

 

Материала подготви:

                                                            Докт. Десислава Димитрова,

                                                            Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Филологическият факултет награди победителите в XXII-та олимпиада по морфология

January 21st, 2020 Comments off

На 12 януари 2020 г. в Пловдивския университет се състоя Двадесет и втората общофакултетска олимпиада по морфология на съвременния български език, организирана от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ и Филологическия факултет. Традиционното езиковедско състезание се провежда по идея на доц. д-р Красимира Чакърова от далечната 1999 г. досега, когато за него дава благословията си лично доайенът на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Олимпиадата представлява алтернатива на традиционния изпит по морфология. Ежегодно при обявяване на резултатите най-добре представилият се участник получава почетното звание „Морфолог на годината“ и победната купа: изображение на богинята Нике (която доц. Чакърова нарича на шега „Богинята на морфологията”), както и специален подарък от името на Лингвистичния клуб.

Самото състезание е с продължителност три астрономически часа. Характерно за лингвистичната надпревара е, че при нея вместо неизбежно съпътстващото всеки изпит напрежение се усеща уханието на ягодов чай, който по традиция се поднася на състезателите. За всеобща радост тази година Олимпиадата напълно оправда названието си „общофакултетска”: в нея се включиха студенти третокурсници от всички специалности на Филологическия факултет.

Олимпийският тест се състоеше от 19 задачи, сред които имаше теоретични въпроси с отворен отговор и чисто практически казуси като морфемен разбор на думи, морфологичен разбор на изречение, образуване на форми за аорист и имперфект на определени глаголи и др. Забавен елемент в теста внесе любимата на участниците морфологична кръстословица.

Системата на оценяване на олимпийските тестове е такава, че осигурява максимална обективност. Потърсен е механизъм за отчитане на степента, в която студентът познава отделните морфологични явления, чрез присъждането на бонус точки за посочването на допълнителна информация, свързана с даден въпрос.

Церемонията по награждаването на олимпийците се състоя на 17 януари от 16.30 ч. в 10. с. з. в присъствието на декана на Филологическия факултет и член на научната комисия по оценяване на тестовете доц. д.ф.н. Константин Куцаров и на доц. д-р Красимира Чакърова – идеолог на събитието и автор на олимпийския тест.

Званието „Морфолог на годината“ заслужено спечели Елена Билюкова от специалност Български език и английски език, получила на теста респектиращите 790 точки. На второ място се класира Силвия Илиева (Български език и испански език), третото място си поделиха четирима участници – Милена Попова и Хаджер Хасан (и двете от Български език и испански език), Илиана Кръстева (Българска филология) и Валя Лозева (Български език и английски език). Поощрителни награди получиха Станимира Гарванова (Български език и английски език), Иванка Христова (Български език и руски език), Теодор Атанасов (Български език и английски език), Иванела Йорданова (Българска филология), Мартина Георгиева и Мария Иванова (Български език и английски език). Всички отличени участници получиха грамоти и книги, а класираните на първите три места – съответно златен, сребърен и бронзов медал.

Купата на победителката беше тържествено връчена от Морфолога на 2019 г. Мара Георгиева (Българска филология). Анастасия Кехайова, съпредседател на Лингвистичния клуб, поднесе на Елена Билюкова и специален подарък – сборника „Избрани студии и статии по езикознание” на видния български лингвист Георги Герджиков.

Както всеки път, олимпийското състезание премина в дух на спортсменство и доброжелателство. Показателно беше, че всички участници искрено се радваха на успеха на победителката. За някои от тях, които не можаха да прескочат бариерата, Олимпиадата беше генерална репетиция за бъдещия изпит. Те също получиха адмирации за желанието да проверят знанията и способностите си.

Може да се обобщи, че Олимпиадата по морфология съчетава две неща:

– идеалната форма на изпитване – без излишно напрежение, в спокойна, предразполагаща атмосфера; с осигурена максимална безпристрастност при оценяването; с поощряване на всяка „единица знание”;

– идеалното състезание – без желание да победиш на всяка цена, а със стремеж да дадеш най-доброто от себе си. Иска ти се да спечели най-добрият.

Олимпиадата възпитава и изгражда трайни качества у младите хора, учи ги, че почтеността може да върви ръка за ръка с амбицията. Мнозина, преминали през тази школа, в бъдеще се ориентират към научното поприще. А всички, докоснали се по някакъв начин до езиковедското състезание, го усещат като истински празник. То е свидетелство за неувяхващата любов и живия интерес към родния ни език. И тази година отново десетки студенти бяха изкушени от възможността не само да усвоят нелеката дисциплина морфология на съвременния български език, а и да я овладеят в детайли. Пожелаваме си много бъдещи лингвистични съревнования с ентусиазирани участници, готови да премерят силите, знанията и способностите си.

 

                                                            Докт. Радостина Колева,

                                                            Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags:

Лингвистичният клуб организира Ден на отворените врати

November 11th, 2019 Comments off

На 7 ноември 2019 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в Заседателната зала на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе среща за представяне на дейността на Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“ и за приемане на нови членове. Присъстваха ръководителят на формацията доц. д-р Красимира Чакърова, съпредседателите Елена Минчева и Анастасия Кехайова, други клубни членове, както и студенти първокурсници и второкурсници от специалностите Български и италиански език, Български език и история и Българска филология.

Диана Мъркова и Ивана Витанова накратко разказаха за дейността на Клуба за периода от създаването му през 2001 г. до днес. Двете момичета бяха подготвили интересна мултимедийна презентация, представяща някои от най-важните събития в историята на формацията – единствена по рода си в системата на българските университети, – както и информация за успешната реализация на редица клубни членове.

Бе посочено, че ежегодно Клубът е съорганизатор на Националната научна конференция за студенти и докторанти и на Общофакултетската олимпиада по морфология на българския език. Част от дейността му включва подготовката на срещи с изтъкнати езиковеди, писатели, журналисти; на научни и методически семинари; на поетични вечери. Гостите имаха възможност да разгледат първата издадена от Лингвистичния клуб книга „Любомир Андрейчин – пътят на откривателя“, както и сборниците с отличени научни доклади в Конференцията, подготвени за печат със съдействието на клубните членове.

Бяха обявени и събитията, които формацията ще организира през 2020 г.: научни презентации в рамките на инициативата „Академичен четвъртък“; XXII-та общофакултетска олимпиада по българска морфология и XXII-та национална научна конференция за студенти и докторанти; честване на 100-годишнината от рождението на Валери Петров; семинар на тема „Трагичното, комичното и трагикомичното в творчеството на Антон П. Чехов“ в гр. Велинград; честване на 20-годишнината от основаването на Лингвистичния клуб и др.

Студентите първокурсници и второкурсници, гости на тази среща, получиха формуляри за присъединяване към Клуба.

Ивана Витанова,

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

 

Categories: Новини Tags:

“Светът е разтворена книга”: XXI национална научна конференция за студенти и докторанти (с международно участие)

July 3rd, 2019 Comments off

На 16 и 17 май в Дома на учените в живописната старинна част на град Пловдив се проведе Двадесет и първата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Светът е разтворена книга”. Тя бе организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Съюза на учените в Пловдив и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”. Съпътстваща инициатива през двата конферентни дни беше фотографската изложба „Пловдивски фотописи“, подготвена от редакционния екип на популярното пловдивско списание „Нула 32“.

Тазгодишното издание на форума беше с широко международно участие. Наред с докладчиците от почти всички български университети – Софийски университет, Великотърновски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, в работата на форума се включиха и млади филолози от висши училища в Гърция, Украйна, Сърбия и Словения.

Тържественото откриване на форума се състоя на 16.05.2019 г. от 10.00 часа в пленарната зала на Дома на учените, когато в изпълнение на водещите Десислава Димитрова и Анастасия Кехайова прозвучаха стиховете на Стоян Михайловски:

Светът – отворена е книга

и всякой може да успее

по нещо в нея да прочита

и нещичко да разумее…

Приветствие от името на деканското ръководство на Филологическия факултет отправи заместник-деканът доц. д-р Константин Куцаров. Съпредседателят на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” Елена Минчева също поздрави присъстващите в залата. След това думата бе дадена на главните организатори на събитието – доц. д-р Красимира Чакърова и д-р Здравко Дечев.

Доц. д-р Владислав Миланов от СУ „Св. Климент Охридски” прочете поздравителен адрес от Декана на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, в който бе акцентувано върху националната значимост на пловдивската филологическа конференция.

С едноминутно мълчание бе почетена паметта на напусналия ни тази година доайен на Пловдивската лингвистична школа проф. д.ф.н. Иван Куцаров.

Надпреварата в секциите по езикознание и литературознание оценяваха национални журита. Арбитрите отправяха градивни критики и даваха полезни насоки за бъдеща научна дейност на изследователите. Журито в Секцията по езикознание беше в състав: председател – проф. д.ф.н. Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски”), и членове: проф. д-р Петя Осенова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д.ф.н. Ваня Зидарова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Константин Куцаров (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Красимира Чакърова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. д-р Росица Декова (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Председател на литературоведското жури бе проф. д.ф.н. Иван Русков (ПУ „Паисий Хилендарски”), а членове: проф. д.ф.н. Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендарски“), проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Татяна Ичевска (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Димитър Кръстев (ПУ „Паисий Хилендарски“), доц. д-р Дияна Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“), гл. ас. д-р Сирма Данова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. ас. д-р Соня Александрова (ПУ „Паисий Хилендарски“) и гл. ас. Илонка Георгиева (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Специално за студентите от Украйна, включили се в конференцията, беше организирана онлайн „ разходка“, по време на която ролята на екскурзовод изпълни съпредседателят на Лингвистичния клуб в ПУ Анастасия Кехайова. Тя запозна виртуалните „туристи“ със забележителностите и с древната история на Европейската столица на културата. По този начин украинските участници получиха възможност да се потопят в атмосферата на нашия град и да се почувстват част от събитието.

В Секцията по езикознание преобладаваха докладите, посветени на съвременния български език, но не липсваха и съпоставителни проучвания. Обект на изследване бяха и чужди езици като сръбски, турски, английски и др.

Сред синхронните изследвания се откроиха със съвременния подход по темата докладът за изразяването на презумптивна семантика, за т. нар. „глобалийски език”, за значението „свидетелственост“ в българската глаголна парадигма и др. Интерес предизвикаха и наблюденията върху проявите на системни отношения (синонимия, омонимия, антонимия и паронимия) при граматичните морфеми в нашия език.

Представени бяха и проучвания, свързани с когнитивната лингвистика, генеративния синтаксис, както и с функционално-семантичната граматика, интересът към която в значителна степен определя облика на Пловдивската лингвистична школа.

Едно от заседанията през втория конферентен ден премина в нетрадиционен формат: докладчици от Украйна представиха докладите си по Skype и се включиха в дискусията, отговаряйки на въпросите на членовете на научното жури.

В Секцията по литературознание също бе представено разнообразие от теми и проблеми. Във фокус бяха поставени както текстове на класически български автори (Христо Ботев, Иван Вазов и др.), така и на съвременни творци като Станислав Стратиев и Иван Теофилов. Обект на внимание бяха също произведения на чуждестранни майстори на словесното изкуство.

На 16 май от 17 ч. в Синия салон на Дома на учените бе проведена среща разговор с г-н Антон Баев, председател на Дружеството на пловдивските писатели, който сподели с участниците във форума свои интересни виждания за поетическото изкуство.

Традиционният коктейл, с който приключи първият ден от конференцията, се превърна в добър повод за създаване на ценни контакти и приятелства.

Особено вълнуваща за участниците в конференцията бе церемонията по закриване на конференцията, когато бяха обявени резултатите от класирането в секциите по езикознание и литературознание, а отличените докладчици получиха награди.

При магистрите езиковеди първа награда заслужено си поделиха Диана Мъркова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, с доклад на тема Наблюдения върху някои прояви на системни отношения в сферата на българските граматични морфеми, и Васил Стаменов, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, със задълбоченото си изследване, озаглавено Към въпроса за ядрените модификатори във функционално-семантичното поле на персоналността в съвременния българския език (релацията персоналност – свидетелственост).

Втора награда в тази подсекция не бе присъдена. Бяха връчени три трети награди – на Петка Иванова, Актуална българистика, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада ѝ Фразеологични периферийни модификатори за изразяване на компаративност в съвременния български език; на Анета Недялкова от магистърска програма „Лингвистика и библиотечно-информационни дейности“, ШУ „Еп. Константин Преславски“, за доклада Експериментално изследване на остаряването на типични за епохата на социализма думи, и на задочната участничка Елена Хомчак, магистърска програма „Украински език и литература“, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна, за изследването ѝ, озаглавено Лингвокультурный концепт дорога в украинской языковой картине мира.

Поощрителните награди отидоха при две участнички от МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна: Анна Шевчик, магистърска програма „Украински език и литература“ (с доклад на тема Ноосферное образование на уроках украинского языка в общеобразовательной школе), и Анастасия Никиренкова, магистърска програма „Филология. Германски езици и литератури“ (Функционирование фразеологических единиц в романе Ренсома Риггса “Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children”).

При бакалаврите лингвисти първа, втора и трета награда не бяха присъдени. Поощрителни награди получиха Ана-Мария Маркати и Хриса Кириази, 4. курс, Тракийски университет „Демокрит“, Гърция (за доклада им Графитите – изкуство или вандализъм?); Катерина Алексопулу и Катерина Арабаджи – четвъртокурснички от от същия университет (Българо-гръцките отношения и ресторантските менюта), и Елена Федюнина, Украински език и литература, 3. курс, МДПУ „Богдан Хмелницки“, Украйна (Лингвостилистические особенности романа Люко Дашвар „Мати все“).

В Секцията по литературознание при бакалаврите първа награда не бе присъдена. Втора награда получиха трима участници: Илия Димитров, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследването Неканонични очарования – поезията на Иван Теофилов през 60-те години на XX век, Мария Георгиева, Българска филология, 2. курс, СУ „Св. Климент Охридски“ за доклада, озаглавен Сродство по избор: концептуализации на времето в диалога Ботев – Раковски и Стефан Калпачев, Новогръцка филология, 4. курс, СУ „Св. Климент Охридски“, за изследването Многоезичието и модерна Гърция – случаят Деметриос Капетанакис.

С трета награда бяха отличени Илияна Банчева, Българска филология, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада на тема Преобърнатият любовен триъгълник в пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик-Еманюел Шмит, Илиян Карабойчев, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за изследване под заглавие Образът на Нарцис в творчеството на Вячеслав Иванов и Константин Балмонт, и Деметрия Танева, Български език и история, 3. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“, за доклада си Никола Владикин – между маргиналията и забравата.

Бяха присъдени и две поощрителни награди: на Елена Минчева, Български език и италиански език, 4. курс, ПУ „Паисий Хилендарски“ (с доклад Темата за Италия в „Принцеса Брамбила“ от Е. Т. А. Хофман) и на Андраж Стефановски, Словенистика, 3. курс, Люблянски университет (Словения) за изследването му Dve tragične sudbine – Gerganina i Bogomilina.

В края на церемонията по закриване на конференцията тържествено беше представен първият брой на Годишника на Националната научна конференция за студенти и докторанти „Verba iuvenium” („Словото на младите”), който включва отличените доклади от юбилейната Двадесета научна конференция „Словото – идеи, идеали, утопии”. С голямо вълнение авторите на докладите получиха екземпляр от книгата, след което всички се събраха пред входа на Дома на учените за традиционната обща снимка.

Поредната успешна научна конференция премина изцяло в дух на ползотворно сътрудничество. Участници и арбитри се разделиха, заредени с положителни емоции и нови идеи и вдъхновени за бъдещи открития в областта на науката за словото.

 

Докт. Радостина Колева,

 Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

 

 

 

 

 

Categories: Конференции Tags:

Достойно представяне на студентите от ПУ “Паисий Хилендарски” на Втората национална олимпиада по езикова култура

June 4th, 2019 Comments off

На 20 и 21 май 2019 г. в Ректората на Софийския университет се проведе Втората национална олимпиада по езикова култура, организирана от Катедрата по български език и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски“. В състезанието участваха първокурсници и второкурсници както от специалност „Българска филология“, така и от други хуманитарни специалности на филологическите факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В надпреварата се включиха и студенти от Юридическия факултет на Софийския университет.

Пловдивският университет бе представен от три отбора: отбор на първокурсници от специалността Българска филология (Ивана Витанова – капитан, Габриела Чанева, Кристина Палова, Ива Георгиева, Ирина Витанова, Михаела Мусабашева), отбор на второкурсници от специалността Български език и английски език (Елена Билюкова – капитан, Теодор Атанасов, Станимира Гарванова, Валя Лозева, Мартина Георгиева) и смесен отбор от второкурсници (Милка Росенова (Приложна лингвистика) – капитан, Иванка Христова (Български и руски език) и студентите от Български език и италиански език Стефка Иванова, Атанас Куцинов и Зорница Ангелова). Треньор на отборите бе доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по български език в ПУ.

Олимпиадата бе открита с тържествена церемония, по време на която приветствия към участниците поднесоха ръководителят на Катедрата по български език в СУ проф. д-р Йовка Тишева, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Гергана Дачева и проф. д-р Ренета Божанкова – заместник-ректор по учебната дейност.

През първия ден на олимпийската надпревара езиковите си знания и умения премериха общо петнадесет отбора. В писмения кръг, на който участниците трябваше да решават многокомпонентен тест със задачи, свързани с правописната и пунктуационна норма, се включиха всички отбори. Тези, които показаха най-високи резултати, бяха допуснати до устния кръг. Жури в състав от хабилитирани преподаватели (проф. д-р Светла Коева, директор на ИБЕ при БАН – председател, и членове: доц. д-р Красимира Чакърова от ПУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски от ЮЗУ и доц. д-р Калина Йочева от ШУ) оценяваше знанията и компетентностите на младите филолози. Участниците коментираха следните фразеологични единици и лексеми: студената война, ахилесова пета, след дъжд качулка, леност, енигма, словоохотлив – разгадаваха семантиката им, съставяха изречения с тях, определяха стилистичната им принадлежност. Олимпийците бяха изправени и пред казуса дали изразът „Не ми се свиди“ е аналог на „Дава ми се“, или по-скоро означава „Не ми се дава“. Състезателите трябваше да изразят и отношение по въпроса дали има/няма етикет при общуването в интернет, както и да определят правилната употреба на учтивите форми с минало деятелно причастие в официалното общуване. След приключване на устния кръг членовете на журито се оттеглиха на кратко заседание, за да определят най-добре представилите се отбори в двата тура на олимпиадата. Първо и второ място заеха състезатели от Софийския университет, а трето място си поделиха три отбора – първокурсници от специалността „Българска филология“ на Пловдивския университет и два отбора от СУ „Св. Климент Охридски“. След церемонията по награждаването организаторите на академичната надпревара поканиха всички участници на коктейл.

Вторият олимпийски ден бе отреден за индивидуалното състезание. В него се включиха двадесет и четирима души, представители на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. В структурно отношение индивидуалното състезание не се отличаваше от отборното (състоеше се от два кръга – писмен и устен). Най-високо оценените студенти на езиковия тест достигнаха до устния кръг. До събеседване с журито (доц. д-р Руска Станчева от ИБЕ при БАН – председател, проф. д-р Йовка Тишева от СУ, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Калина Йочева – членове) бяха допуснати следните осем олимпийци: Магдалена Шимова (ЮЗУ), Барбара Десимирова (СУ), Теодора Попова (СУ), Ясен Маринов (СУ), Милка Росенова (ПУ), Елена Билюкова (ПУ), Станимира Гарванова (ПУ), Ивана Витанова (ПУ). На устния кръг беше дискутиран въпросът за изписването с главна или с малка буква на лексемата завет като втори компонент в съчетанието Новият З/завет. Предлозите бяха подложени на обстоен анализ от страна на студентите, които се стремяха да обяснят защо слушат музика от/ по/ на телефона си. Развълнувани бяха и от примамливото предложение, гласящо „Ходи ли ти се на Еразъм?“ – израз, който трябваше да коментират и коригират. Председателят на журито доц. Руска Станчева поставяше участниците в ролята на съставители на бъдещия Официален правописен речник, като ги подканваше да дадат предложение за необходими промени в езиковата норма. Най-дискутиран се оказа проблемът за пълния и краткия член. Не липсваха, разбира се, препоръки за ясно формулиране на правила за правопис на глаголите с представки о- и у-, за прецизиране на правилата за слято, полуслято и разделно писане.

В индивидуалното състезание бяха отличени следните студенти:

Барбара Десимирова (Софийски университет) – първо място;

Ивана Витанова (Пловдивски университет) – второ място;

Станимира Гарванова (Пловдивски университет) – трето място;

Ясен Маринов (Софийски университет) – трето място.

Честито на наградените и поздравления за всички, приели предизвикателството да се включат в олимпийската надпревара! Самото участие на толкова много млади хора бе победа над бездуховността. И надежда, че българското слово ще пребъде.

 

                                                Докт. Десислава Димитрова,

                                                Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов“

Categories: Новини Tags: