Всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител (интервюта с отличените участници в морфологичното състезание), 2. част

January 30th, 2019 Comments off

Морфологичният олимпийски тест за поредна година предизвика интереса на студенти от различни специалности на Филологическия факултет в Пловдивския университет. Участниците в двадесет и първото лингвистично издание премериха знания и умения в областта на глаголната и именна морфология, дифернцираха неизменяеми части на речта, сегментираха лексеми и анализираха сложни форми. Българският глагол подложи на вълнуващо лингвистично изпитание участниците във формата, които трябваше да „конструират“ аористни и импрефектни форми, да „моделират“ преизказни форми, да определят вида на глаголите и да отгатват начините на глаголното действие. Лингво-олимпийските вълнения обаче преминаха в приятна атмосфера с аромат на ягоди.

Своите впечатления от участието в олимпиадата споделиха и носителите на трета награда Мария Пънева (Български език и испански език), Петя Стоянова (Българска филология), Елка Петрова (Славистика) и Марина Накова (Български език и история) Ето техните отговори:

1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

М. П: Определено не очаквах да бъда отличена заради малкото време, което имах за подготовка.

П: Честно казано имах опасения, че не съм се справила достатъчно добре. Отличието беше неочаквано, но така радостта беше по-голяма.

Е: Това – да бъда отличена, за мен беше огромна изненада, защото възприемам морфологията на българския език като необятен, загадъчен и предизвикателен свят, по чиито улици можеш да усетиш душата на езика и да съзреш неговото очарование, но аз поех по пътя на това приключение, бореща се с обстоятелствата, гонеща времето, леко закъсняла и мъничко уплашена.

М. Н: Не, не очаквах да съм сред отличените, но разбира се, се надявах да съм се представила добре.

2. Смятате ли, че за успешно представяне на олимпиадата са необходими само знания?

М. П: Смятам, че е необходима много добра основа и логическо мислене, а не само чисто теоретични знания.

П: Освен знания са нужни силен езиков усет и много желание за работа.

Е: Музикантът има нужда от своите ноти, за да успее да пресъздаде множество звуци, но без своеобразното присъщо чувство за ритъм те остават просто разпръснати тонове и никога не добиват облика на мелодия, която докосва душата. Така и морфологът според мен има нужда от знания, за да разчете и опише загадките на езика, но без нужния усет остава безсилен да ги разплете.

М. Н: Знанията са много важна част от доброто представяне на олимпиадата, но не смятам, че само те са необходими. Важно е правилното им прилагане, а за това са нужни много упражнения. Разбира се, трябва и добра стратегия, за да можем правилно да разделим времето си и малко късмет!

3. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

М. П: Не ме затрудни решението, а подреждането на времето, с което разполагах. В един момент погледнах часовника и видях, че е минало повече от половината време, и това ме паникьоса.

П: Имаше задачи, на които се затрудних, но не бяха непосилни за справяне. Изискваха повече концентрация, спокойствие и логическо мислене.

Е: Въпросите на олимпиадата предполагат определени знания и щипка усет. Липсата на някоя от тези съставки води до чувството за затруднение, но същността на задачите напомня пъзел върху китайска кутия на загадките и те провокира да мислиш, да опиташ отново да разместиш поредното кубче и да потърсиш нестандартния ключ за тяхното решение. Унесен от този трепет на търсенето, забравяш за инстинктивното си първоначално мнение и разбирането за мъчително и приятно объркват местата си. Това е причината да ми е невъзможно да посоча конкретна задача, която ме е затруднила.

М. Н: Може би най-трудна ми беше задачата, в която трябваше да разделим на морфеми някои думи.

4. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

М. П: Различно е усещането. Изпитът е стресиращ, носи опасност от провал и това го прави неприятно преживяване, а олимпиадата е по желание. Там отиваш спокоен и даваш всичко от себе си, защото това е просто един шанс да покажеш знанията си.

П: По-малко стрес и повече положителни емоции.

Е: Олимпиадата се отличава от традиционните изпити, защото си „играе“ с правилата, пречупва строгите парадигми, разплита пояса на обичайните конспекти и те подтиква да отстраниш рамките на собственото си мислене, да забравиш пелерината на страха у дома и носещ единствено усмивка и вдъхновение, да се оставиш на вроденото чувство към родния език да те води.

М. Н: Различава се по формата на изпитване: олимпиадата изпитва всички наши знания. Но и атмосферата е различна, защото не си притеснен колкото на изпит. На олимпиада се явяваш по собствено желание, което предполага, че си подготвен и задачите не би трябвало да те затруднят. Може би и това, че го няма притеснението, играе роля за това всеки, който е учил, да се представи достойно.

5. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

М. П: Уникална, интригуваща, логична.

П: Интересна, необятна и главозамайваща.

Е: Коварно танго с думи!

Танго, защото, за да танцуваш в нейния ритъм, имаш нужда от определен брой основни стъпки и много страст и въображение, а коварно, защото съществителното те приканва на дансинга, украсен от прилагателни, премерен внимателно от числителни, заобиколен от подсмихваща се публика от местоимения, предлози, съюзи и наречия, които с трепет и множество междуметия очакват да се насладят на танца ти със загадъчния и опасен партньор – глагола.

М. Н: Трудна, динамична и много интересна. Като цяло – БОГАТСТВО!

6. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

М. П: Аз съм предлог. Те са малки думи уж незначими, но когато ги изучиш по-внимателно, се оказва, че носят смисъл. Аз също смятам, че успявам да променя хората около себе си.

П: Прилагателното име.

Е: Мисля, че в ежедневието си приличам на глагола – неспираща, опитваща се да уловя времето и да подредя до себе си множество задачки, в решенията си напомням на някоя от неизменяемите части на речта – непоколебима и уверена, а в заниманията си, в които вплитам частица от сърцето си и украсявам с вдъхновението си, бих опитала да се опиша с палитрата от междуметия. Тази дъга от характер, реалност и виждания ме карат да избера за своя част на речта – прилагателното, което има дарбата да уловя именно нюансите на заобикалящия ни свят.

М. Н: Глагол, колкото и труден да е той. Аз съм динамичен човек и обичам действието. Научила съм се, че нищо не може  да бъде постигнато без да се действа.

7. С какво ще запомните олимпиадата?

М. П: Олимпиадата беше едно много приятно образователно преживяване. Накара ме заобичам морфологията с всичките ѝ трудности и различия.

П: С приятни моменти, вълнения, усмивки и добити знания. Много съм щастлива, че бях част от това приключение.

Е: Ще запомня олимпиадата с палитра от думи – тези на приятелите ми, които ме вдъхновиха и мотивираха, тези на семейството ми, които ме подкрепиха, и тези на преподавателите и колегите ми, които изразяваха вярата в уменията и знанията ни, с гозба от чувства – щипка усещане за приключение, лъжичка вълнение, чашка притеснение, купичка забавление и с уханието на ягодовия чай, който ни беше донесен, за да ни стопли в мразовития ден и може би подсети за някой необходим ключ към плетеницата от въпроси на теста.

М. Н:  Ще я запомня като предизвикателство, което приех. Радвам се от постигнатия резултат.

8. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

М. П: Пожелавам им да се докоснат максимално до всички части на науката, да се насладят на времето, прекарано в подготовка за олимпиадата, и резултатите ще ги изумят.

П: Да се впуснат смело в дебрите на българската морфология, която ще им покаже красотата на родния ни език.

Е: Пожелавам на участниците да бъдат неуморни творци с необикновени сечива – смелостта да бъде тяхната четка, с която да преобразяват рутината в платно и да се осмелят да отидат на олимпиадата, фантазията им да бъде тяхната чудна палитра, с чиято помощ да превръщат сивота на трудността в приключение от цветове, усетът им към езика да бъде тяхната вълшебна гума, заличаваща главоблъсканиците и грижите на задачите в теста, а безмерното им вдъхновение, любов и усърдие да придадат в деня на награждаването заслуженото очертание и сияние на създадената морфологична картина! Нека участието им в олимпиадата никога да не бъде продиктувано единствено от копнежа по медал, а от любовта към езика, желанието да опознаеш красотата му и удовлетворението от умението да играеш с него по неговите правила.

М. Н: Пожелавам им да изпитат тази емоция – от решаването на олимпийския тест до церемонията по награждаването. И нека не забравят, че всеки, който приеме предизвикателството и се яви на олимпиада, е победител.

Интервюто проведе:

докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата отличава истинските таланти (интервюта с отличените участници в морфологичното състезание), 1. част

January 28th, 2019 Comments off

Общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език, превърнала се в емблематично събитие на Филологическия факулет в Пловдивския университет, за двадесет и първа поредна година привлече студенти от различни специалности, които се впуснаха в морфологична надпревара. Участниците във формата бяха изправени пред предизвикателствата на именната и глаголната морфология, неизменяемите части на речта, словообразувателните процеси. Лингвистичният усет на кандидат-олимпийците бе подложен на изпитание и от някои на пръв поглед лесни задачи. Морфологичните главоблъсканици обаче преминаха в приятна атмосфера, носеща дъх на ароматен „олимпийски“ чай.

След награждаването се срещнахме с отличените участници, с които проведохме кратко интервю. Най-напред ви предлагаме отговорите на носителите на поощрителни награди Димитрина Кичукова (Български език и руски език), Самоела Враснелева (Български език и английски език), Илиян Карабойчев (Български език и история) и Елиф Исмаил (Български език и турски език).

  1. Очаквахте ли да бъдете отличен/а?

Д: Не очаквах 🙂

С. Не съм очаквала да бъда отличена. Даже бях почти сигурна, че не съм се справила добре с теста.

И: За мен да бъда отличен, дори и само с поощрителна награда, е невероятно, защото открито трябва да заявя, че не отделих много време, за да се подготвя. Разчитах почти изцяло на подготовката, която ни даваше доц. д-р Чакърова и на семинарите, които водихме с нея. Но резултатът ми е показател, че ако внимаваш по време на лекции и семинари, успехът е поне на 50% достижим. А заслугата за моето отличие определено е на доц. Чакърова и на нейния неуморим дух и желание да ни въведе в света на морфологията.

Е: Не очаквах, че ще се справя, а още по-малко, че ще бъда отличена. Когато съобщиха името ми, за миг дори се усъмних в самоличността си. Има една често срещана българска фраза: „ Като гръм от ясно небе“. При мен се получи нещо такова, но непредвидените хубави неща са най-сладки.

  1. Смятате ли, че за успешното представяне на олимпиадата са необходими само знания?

Д: Според мен за успешно представяне на олимпиадата е необходимо и умение за правилно разпределяне на времето, също и да не се поддадеш на притеснението и напрежението.

С. Не мисля, че само знанията са достатъчни. Необходима е и съобразителност с времето и с трудността на въпросите. 

И: Разбира се, че са необходими знания, но същевременно човек трябва да има въображение, или както доц. Чакърова го нарече – „лингвистичен талант“. Основата на олимпиадата е да се престрашиш и да дадеш всичко от себе си. След това резултатите не закъсняват.

Е: На първо място по важност винаги са знанията. Няма как човек да се яви неподготвен. Благодарение на доц. Чакърова и докт. Димитрова с техните знания и с тяхната мотивираща подкрепа ние успяхме да се подготвим. Но и късметът има доста голяма роля в случая. Хенри Форд беше казал: „Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност“. Аз срещнах тази случайност.

  1. Затрудни ли Ви решението на някоя от задачите?

Д: Затрудниха ме задачите за разпределяне на неизменяеми части и за преизказване на глаголни форми.

С. Мисля, че с една добра подготовка задачите са напълно решими и лесни. По-скоро времето е това, с което мислех, че няма да се справя.

И: Имаше задачи, които наистина бяха трудни за мен, но въпреки това повечето от задачите изискваха не толкова знания, колкото логика и аналитично мислене. Естествено, задачите, които изискваха творчество, ми бяха любими и определено ме накараха да се усмихна.

Е: Доста ме затрудни последната задача с кръстословицата. Може би на най-лесните задачи най-много се препънах. Но пък ако няма трудности, не е интересно.

  1. По какво олимпиадата се различава от традиционните изпити?

Д: За мен олимпиадата е много по-интересна от традиционен изпит, дава възможност на студента да развие логическото си мислене.

С. Олимпиадата е един интересен вариант за оценяване. Няма го напрежението от изпита, работиш спокойно и всички имат равен шанс за успех. Би било добре да има олимпиади и по други предмети. И както се шегувахме с колегите – поне имаме още три опита за успешно преминаване на изпита.

И: Олимпиадата отличава истинските таланти, онези, които познават материала „извътре“, но същевременно тя е шанс да тестваш себе си и знанията си. Олимпиадата за мен не е да победиш на всяка цена и да се класираш, напротив – тя е начин да се изправиш срещу себе си и да победиш себе си. Освен това олимпиадата е шанс да видиш своите слаби страни и да се опиташ да израснеш – малко по-умен и по-добър от преди.

Е. Олимпиадата не трябва да се възприема като изпит, а като възможност за показване на знания или талант. Като участник аз се забавлявах и я приех като предизвикателство. Не помня да ми е било забавно на изпит, там притеснението и страхът са водещи. Пък и ако не се справиш, не те късат, разликата е именно в това.

  1. Как бихте определили българската морфологична система с три думи?

Д: Интересна, трудна, богата.

С. Точна, подредена, симетрична…мога и с още.

И: Трудна. Уникална. Неповторима.

Е: Специална, отличителна, вълнуваща.

  1. Ако трябва да се самооприличите с една от частите на речта, коя бихте избрали?

Д:

С. Глагол. 

И: На първо място – с глагола. Той е действие, движение, динамика. На второ – с междуметие, защото то е носител на емоционалност и чувственост.

Е: Бих се самоопределила като глагол, аз съм действащ и динамичен човек.

  1. С какво ще запомните олимпиадата?

Д: !

С. С прекрасните емоции – от притеснение през лека паника до прекрасното чувство да си един от отличените, дори и да не го очакваш. И с аромат на ягоди.

И: Ако трябва да бъда честен, с хората, които участваха в нея. Емоциите, които споделихме с колегите и с нашите преподаватели, емоциите, с които ни зареди самата доц. Чакърова, трудно биха се изживели втори път. И ако трябва да се пошегувам, с шанса да се освободя от изпит по морфология (ха-ха).

Е: Олимпиадата бе приятно изживяване, което несъмнено ще остане в спомените ми. Ще запомня подготовката ми за нея, колегите, с които се упражнявахме, времето, което прекарвахме заедно, и честите шеговити коментари за някоя част на речта. И мириса на ягоди в деня на олимпиадата.

  1. Какво бихте пожелали на бъдещите участници в морфологичната надпревара?

Д: Чрез участието си в олимпиадата да се докоснат до красотата и уникалността на българския език.

С. Да опитат! Задължително да опитат! Незабравимо преживяване, прекрасен тест на възможностите, чудесен начин да бъдат оценени и дори да се изненадат от собствените си резултати. Защо не и да са сред отличените и победителите!

И: Най-вече амбиция да израстват и да се развиват. Нека да се престрашат да участват в това морфологично приключение, което в никакъв случай не е надпревара. То е пътешествие в света на езика, което си заслужава и от което със сигурност не излизаш същият. Както е казал Хераклит: “Не можеш да влезеш два пъти в една река непроменен” (парафразирам) 🙂

Е: Желая им да бъдат по-уверени в себе си и да не се страхуват да участват, както споменах по-горе, това не е изпит, нищо няма да загубят, ако пробват, могат само да спечелят.

                                                                                                                                                Интервюто проведе:

                                                                                                                                              докт. Десислава Димитрова

Categories: Новини Tags:

Олимпиадата по морфология на съвременния български език отбеляза началото на третото си десетилетие

January 28th, 2019 Comments off

 

На 13 януари 2019 г. в Ректората на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” бе проведена XXI-та олимпиада по морфология на съвременния български език. Събитието бе организирано от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“, а кратко приветствие към участниците в неделното утро отправи създателят на олимпийския формат доц. д-р Красимира Чакърова. Морфологът на 2018-та година Петя Златева също поздрави кандидат-олимпийците и им пожела успех.

Лингвистичното състезание продължи три часа, през които студентите прилагаха знанията си и подлагаха на морфемна и морфологична дисекция лексеми и аналитични форми. Неизменна част от лингвистичния тест бе емблематичната морфологична кръстословица. Мероприятието не премина и без превърналия се вече в традиция „олимпийски“ чай.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в сградата на Ректората на 18 януари 2019 г. Грамотите и наградите на отличените бяха връчени от доц. д-р Красимира Чакърова и доц. д-р Константин Куцаров.

Победител в олимпиадата и носител на званието „Морфолог на годината“ тази година е Мара Георгиева от специалността „Българска филология“. Олимпийската купа по традиция бе поднесена от морфолога на 2018-та година Петя Златева, а клубната награда, предназначена за тазгодишния първенец в морфологичната надпревара, връчи съпредседателят на Лингвистичния клуб – Елена Минчева. Второто място спечели Неда Ненова също от специалността „Българска филология“. Третото място си поделиха: Елка Петрова (Славистика), Мария Пънева (Български език и испански език), Марина Накова (Български език и история) и Петя Стоянова  (Българска филология).

Димитрина Кичукова (Български език и руски език), Самоела Враснелева (Български език и английски език), Илиян Карабойчев (Български език и история) и Елиф Исмаил (Български и турски език) бяха отличени с поощрителна награда.

Лингвистичният празник бе изпълнен с много вълнения и приповдигнато настроение. Едно успешно начало на третото олимпийско десетилетие.

 

 

Categories: Новини Tags:

Лингвистичният клуб набира нови членове

October 21st, 2018 Comments off

Categories: Новини Tags:

PER ASPERA AD VICTORIAM – сборник, посветен на 20-годишния юбилей на олимпиадата по морфология на съвременния български език

January 17th, 2018 Comments off

 

 

Сборника можете да откриете на следния линк.

Categories: Новини Tags:

ПОКАНА ЗА ЮБИЛЕЙНО ЧЕСТВАНЕ

January 17th, 2018 Comments off

Categories: Новини Tags: