ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Настоящата монография на ст. н. с. I ст. дфн Мария Чоролеева е плод на дългогодишни търсения и сполучливи находки, свързани със семантичната категория степен и нейното изразяване в българския език. Въпросът за изразяването на степента отдавна вълнува езиковедите, но едва през втората половина на XX в. бе обърнато сериозно внимание на нейната семантична същност. Възгледите на авторката представят завършена концептуална рамка, изградена от убедителни теоретични постулати. Сред тях на първо място изпъква тълкуването на категорията степен като семантична и твърдението, че разбирането на градацията като граматична категория е непълно и водещо до неразграничаване на форма и функция. Строгото разграничаване на форма и функция, намерило отражение в книгата, има за опорна точка убеждението, че една и съща семантична информация може да се предаде по различни начини, с различни езикови средства, както граматични, така и лексикални, фразеологични и словообразувателни. В теоретичния си подход М. Чоролеева възприема рационални и перспективни идеи от световното езикознание: един от ранните варианти на теорията на А. В. Бондарко за семантичните полета, дескриптивния вариант на теорията на релациите, понятието градация в интерпретацията на Е. Сапир и т.н. С умението си не само да подбира интересни и непротиворечиви теории и да се спира на техните силни (от гледна точка на поставените в изследването задачи) варианти тя съчетава и изчистеното терминологично представяне на материала, който е апробиран прецизно с помощта на редица процедурни филтри от типа на изясняването на синтактичните конструкции, изразяващи компаратива, на проследяването на въображаемото движение на изразяваното съдържание между „повече от” и „по-малко от” нагоре и надолу по скалата на признаковата презентация, на изследването на действието на кванторите много, малко, повече, по-малко, обозначени с термина неразложими, основни значения и изтълкувани в стила на И. Мелчук като оценъчни параметри.

В цялата монография личи самостоятелно изграденият подход на авторката и склонността й да мотивира изводите си с последователно и логично разгърнати теоретични разсъждения. Така тя стига до извода, че фразеологичните единици имат цялостни семантични трансформации, но степента на тези трансформации не е еднаква за всички фразеологични единици, свързани със значението за степен и появяващи се в позиции, характерни за прилагателните, глаголите, наречията, а понякога и в качеството на цели вербални или именни фрази. В основата на изследването е залегнала идеята, че само част от признаците, които се подлагат на градация, имат най-висока крайна точка, предел, докато всички могат да се представят в изключително висока-висша степен. При това признакът се разглежда като лингвистична променлива, която получава в своето развитие различни названия и се изразява с различни средства. Една от носещите оси на работата е убеждението, че градацията е възможна при обектите, характеризиращи се с висока/висша степен на признака, докато при ниска степен на признака тя почти не се среща. Читателят ще намери още много свежи идеи и доста смели хипотези, които поставят труда извън рамките на стандартните езиковедски изследвания и имплицитно обосновават начертания път на изследването не от формата към значението, а от значението към формата. Изборът на тази насока в изследователската дейност на М. Чоролеева е в унисон с най-новите лингвистични изследвания, изработени на семантична основа. Избраният подход е до голяма степен постулиран от обекта на изследването – от номиналните и вербалните фрази и изреченията, създавани по модели, изразяващи значения за степен на признак. По-точно казано, обект на изследването е функционално-семантичното поле на категорията степен, разглеждана в двата и вида – релативна и абсолютна степен.

Всяко лингвистично изследване има и екстралингвистична страна. Екстралингвистичните моменти в този труд са много добре дозирани и се свеждат до констатации, необходими и достатъчни за поставената цел. Това са разсъжденията за количествената страна на всяка характеристика, за положителната и отрицателната страна на развитие на признаците, завършваща с антонимни двойки, и т.н. Екстралингвистичните моменти, т.е. отражението на определени обективни факти от действителността, са представени паралелно с процеса на езиковата им реализация. По този начин се създава възможност за разграничаване на градационните сравнителни отношения и съответните им степени на така наречената интензивност на признака.

Един от най-важните въпроси, поставени в изследването, е въпросът за очертаването на характеристиките на компаратива и суперлатива. В по-ранните си изследвания М. Чоролеева тълкува тази разлика предимно от количествено гледище, в зависимост от броя на сравняваните обекти. Тук тя прави крачка напред, като акцентира върху факта, че суперлативът може да се тълкува като съпоставка на елементи от едно множество, а компаративът – като съпоставка на елементи от различни, нееднородни множества. Като голям успех може да се разглежда изследването на изразяването на абсолютните степени на признака с помощта на лексикални средства, свързани със значения за степен, изразяващи параметрично значение, съществителни, изразяващи квантифициран признак, и т.н. Много приносни моменти се съдържат и в частта, посветена на екватива в българския език.

Тук не могат да бъдат изброени всички адекватни описания и интересни решения, намерили място в книгата. Целта на настоящия предговор е само да въведе читателя в проблематиката на изследването и да го настрои да се запознае с един сериозен лингвистичен труд на сериозен и вече достатъчно авторитетен в българското езикознание автор.

Стефана Димитрова

Чоролеева, Мария. Семантичната категория степен и нейното изразяване в българския език. София, 2007, стр. 5–7