ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Блицинтервюто с победителите в Тринадесетата олимпиада по морфология на съвременния български език проведе докт. Виолета Георгиева.

Гордостта на Лингвистичния клуб - Таня Пеева (І награда) и Димитрия Иванова (ІІ награда).

1. Доволни ли сте от представянето си на олимпиадата по българска морфология?

Таня Пеева: – Да, много се радвам на наградата си. Смятам обаче, че човек трябва да се стреми най-много да бъде адекватен на собствените си критерии – аз не удовлетворих себе си при постигането на „олимпийско темпо”. Може би нямах нагласата за това, за мен олимпиадата беше проверка на знанията и логичното мислене, а не състезание. Но по своята същност тя е по-скоро последното и естествено, бързината е изключително важна.

Димитрия Иванова: – Да, доволна съм от второто си място, още повече, че съвсем не съм очаквала да бъда сред наградените. Усещането, че успях да покажа знанията си на такова високо ниво, е несравнимо.

Десислава Црънкова: – Доволна съм, разбира се. В интерес на истината не очаквах, че ще съм сред наградените участници.Може би трябва повече да вярвам в себе си. Бях много изненадана, но в крайна сметка бях подготвена и щях да съжалявам, ако представянето ми не бе минало добре.

2. Коя задача от олимпийския тест се оказа най-трудна за Вас?

Т. П.: – Парадоксално, не образуването на аорист и имперфект. За мен самата беше изненада, че докато работех върху задачата,  разбрах как се образуват тези форми (и това е моята първа – в хронологически план – награда) – вероятно тук ми е помогнал адреналинът. Истинското предизвикателство бяха задачите, които изискваха повече време за структуриране на добре аргументиран отговор.

Д. И.: – Задачите не бяха трудни. Проблем ми създаде единствено задачата, в която трябваше да се идентифицират грешките при употребата на причастни форми. Дори си мисля, че трудността на въпросите би могла да се увеличи, например при морфологичния анализ на изречението, както и при определянето на морфемния строеж на думите.

Д. Ц. – Мислех,че не съм отговорила на теоретичните въпроси, явно това ми е било най-трудно. Затрудних се също на задачата, в която трябваше да поставим определителен член, и на морфологичния разбор, макар че това бяха едни от най-лесните въпроси. Работих върху тях последно и сигурно това е причината.

3. С какво явяването на олимпиада се различава от традиционния изпит?

Т. П.: – Олимпиадата е различна от изпита първо по своя формат – 20 задачи върху цялото учебно съдържание на дисциплината. Второ, по степента на трудност на въпросите – повечето от тях изискват конкретни и задълбочени познания не само в областта на морфологията, а на езикознанието изобщо. Самото явяване, тъй като не е задължително, се различава от редовния изпит като емоция – напрежението липсва, както и общото настроение на нервност от безсъние сред студентите. А най-хубавата част е церемонията по награждаването, де да имаше такава след всеки изпит! Шегувам се, мисля, че няма невъзнаграден труд.

Д. И.: – При традиционния изпит липсва състезателният елемент, който обаче изважда наяве най-доброто от човека. Освен това при обикновения изпитен вариант нерядко трябва да си наизустил теми, за да успееш, докато на олимпиадата студентът разкрива усета си към езика и способността да различава езиковите явления.

Д. Ц. – За разлика от изпита явяването на олипиада има състезателен характер. Не губиш нищо, ако се явиш, няма двойки и поправки. Знаеш, че дори и да не се справиш добре, след това имаш шанс – на изпита, и отиваш само заради идеята. Харесва ми замисълът, дано и по други дисциплини започнат да се провеждат такива олимпиади.

4. Бихте ли призовали бъдещите си колеги филолози да се включат в олимпийската надпревара и защо?

Т. П.: – Разбира се, това във всички случаи е полезно. Само че не е необходимо да го правя, защото нашите преподаватели успяват да ни мотивират достатъчно за постигане на филологически успехи и съм сигурна, че и занапред ще бъде така. Благодаря – от свое име и от името на всички участници – на доц. д-р Кр. Чакърова, доц. д-р К. Куцаров и гл. ас. М. Павлова, както и на колегите от Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов” за организацията на това толкова стойностно събитие, което, както чухме непосредствено преди началото му тази година, няма аналог в цяла Европа.

Д. И.: – Всъщност на мен ми се наложи да убедя една колежка да се яви на олимпиадата. Тя непрекъснато повтаряше, че няма да може да се справи, а аз я призовавах да опита. Накрая също успя да си извоюва шестица, което показва, че най-важно е да се опиташ, защото никога човек не може да е сигурен на какво е способен.

Д. Ц.: – Ако имат желание, ако морфологията им е интересна и ако искат да се докажат на себе си най-вече – нека участват! И ако позволите… Искам да благодаря на гл. ас. Мария Павлова, защото ако не беше страхотен преподавател, аз може би нямаше да участвам в тази олимпиада, а също и да поздравя всички колеги от СФ, които се представиха отлично!