ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Настоящата книга представя опит за цялостно съпоставително изследване на българската и немската личноименна система (разгледани са над 6000 имена), а сама по себе си работата е първото по рода си контрастивно проучване на две антропонимни системи в българското езикознание. Основният семантичен поглед върху същността на личния антропоним се основава на интеркултурния концепт „актуално значение”. Съпоставени са българските и немските устойчиви словосъчетания с преномен в състава си. Проведено е самостоятелно изследване за най-новите мотивационни практики при избора на име у българите за периода 2000 – 2005 год. Въведени са нови за ономастиката морфематични модели за образуване на сложни лични имена както в българския, така и в немския антрононимикон. Описани са всички възможни етимони в състава на славянските и германски сложни преномени. Пълните /основните/ лични антропоними и техните съкратени форми се изследват като „ инвариант-еарианти “, а наблюденията по всяка глава на книгата са онагледени чрез различни по вид и цел таблици. Отбелязани са неописани до този момент фонетични и морфологични промени, съпътстващи образуването на кратки форми на личните имена в България и Германия. Всички суфиксаяш имена у българите и немците са групирани според характера на флексията по предварително установени признаци. При описанието на кратките форми на сложните имена са използвани похватите на математическата лингвистика. Всеки вид съкращение е представен като формула модел, отнасяща се за определена група от вариантни имена. Чуждите имена в двата езика (групирани по езикови семейства, групи и конкретни лингвоними) са разгледани като „ имена от конкретния чужд език ” (първично приети чужди имена) и „ форми на други по произход имена в конкретния език, за които тай се явява език посредник” (вторично приети чужди имена).