Следходността в българския език
Настоящият труд си поставя за цел да обедини, опише и илюстрира средствата за изразяване на следходност в съвременния български език, служейки си с теорията за функционално-семантичните полета, която е заложена в трудовете на представителите на съвременната Санктпетербургска лингвистична школа и най-вече на А. В. Бондарко. Ще бъде разгледан един от основните сегменти на темпоралността – микрополето на следходността, чието ядро са формите за бъдеще време. В този смисъл най-голямо внимание ще отделим на грамемата бъдеще време, която в съвременния български език се изразява от формите, съдържащи формалните показатели за следходност ще или няма.
Още първите ни наблюдения по въпроса показаха, че изразяването на следходност е една от особеностите на българския език. Това се дължи на сравнително късното установяване на грамемата бъдеще време, чието формиране и изкристализиране представлява дълъг, сложен, но същевременно устойчив и закономерен процес. Вероятно с него са свързани разнообразните средства за изразяване на следходност както в миналото, така и в съвременното състояние на българския език. Интересният динамичен развой на формите за бъдеще време (и то на нивото на най-консервативното равнище на езика – морфологичното) ни убеди да потърсим по-широк изследователски поглед върху проблема. В началото на работата накратко ще проследим историческия развой на този тип форми в периода Х–ХVІІІ в. След това обстойно ще бъде отразено развитието на идеите в българското езикознание по проблемите на следходността. С предимство ще бъдат разгледани най-вече синтетичните езиковедски трудове от Възраждането до наши дни, както и някои монографични изследвания, имащи съществено отношение към интересуващия ни въпрос. В последната част на изложението ще представим парадигмата и семантиката на всички типове форми за бъдеще време, възможни за езиковото съзнание на съвременния българин. Ще ги квалифицираме като ядрени модификатори. След това ще опишем и илюстрираме периферийните (неграматичните) средства за изразяване на следходност. Накрая ще се спрем на някои формални особености при функционирането на грамемата бъдеще време и ще направим опит да прогнозираме нейния бъдещ развой.
Възприетият в работата теоретичен фундамент позволява многостранното разгръщане на проблема както в диахронен, така и в синхронен план. Макар че ще се стремим към максимална задълбоченост и всеобхватност, за нас е ясно, че изчерпването на въпросите на следходността поне на този етап е непосилна задача.
Куцаров, Константин. Следходността в българския език. Пловдив, 2010, стр. 3