ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Снимка на участниците в семинара с гостите (на първия ред отляво надясно: проф. дфн Иван Куцаров, чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, проф. дфн Диана Иванова и ръководителят на клуба доц. д-р Красимира Чакърова; на задния ред отляво е доц. д-р Константин Куцаров).

На 16 декември 2009 г. членовете на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” под ръководството на доц. д-р Красимира Чакърова отбелязаха 80-годишнината от провеждането на Първия международен славистичен конгрес в Прага (1929 г.). На организираната от тях презентация бяха представени историята на конгреса, любопитни факти около провеждането му, изтъкнати участници в него и дискутираните от тях проблеми.

Не е случаен фактът, че Първият славистичен конгрес се състои именно през 1929 г. Това е период на усилени процеси на обособяване на славянските страни и развитие на техните езици. Като естествено продължение на тази тенденция се явява и нуждата от форум, на който да бъдат обсъждани актуални лингвистични, литературоведски и фолклористични проблеми, да се изгради връзка между учените, работещи в сферата на славянознанието. Повод за провеждане на конгреса е годишнината на Йозеф Добровски, но впоследствие форумът се превръща в традиция. До днес продължава да се провежда веднъж на всеки 4 години, като прекъсване се е наложило единствено по време на Втората световна война.

Участие на конгреса в Прага вземат делегации както от славянски, така и от неславянски държави, доказателство за нарасналото значение на славистиката в световен мащаб. Те бяха представени от организаторите чрез мултимедийни презентации. Оживена дискусия сред присъстващите предизвика докладът на Таня Пеева, студентка от ІІ-ри курс Българска филология, посветен на българското участие на конгреса. Тя изложи непознати до този момент факти и изрази своето виждане за представянето на делегацията ни. Български делегат в Прага е бил и академик Стефан Младенов, чиято 130-годишнина от рождението ще отбележат членовете на лингвистичния клуб през 2010 г.

Бе обсъден приносът на славистите Роман Якобсон, Александър Пешковски, Николай Державин, Кажимеж Нич, Вилем Матезиус, Макс Фасмер и Николай Трубецкой. На участниците в семинара беше представен Пражкият лингвистичен кръжок и същността на пражките тезиси.

Докладите и мултимедийните презентации за семинара подготвиха Десислава Крушарова, Десислава Димитрова, Таня Пеева, Елица Миланова, Иво Ганчев, Пламен Балчев, Енчо Тилев, а водещ бе съпредседателят на клуба Тенчо Дерекювлиев.

Енчо Тилев по време на презентацията си

Студенти и преподаватели от Филологическия факултет уважиха събитието в 7. аудитория. Проф. дфн Диана Иванова, доц. д-р Дарина Дончева, доц. д-р Константин Куцаров, доц. д-р Елена Гетова, гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, гл. ас. д-р Атанаска Тошева и ст. ас. д-р Милена Стойкова подкрепиха инициаторите. Специални гости на семинара бяха председателят на Българския национален комитет на славистите чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев и ректорът на Пловдивския университет проф. дфн Иван Куцаров, преподавател по история на българистиката и славистиката и автор на монографията „Славяните и славянската филология”. „Професионално направено” – подчерта чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев и посочи, че славистиката е необходима преди всичко на славянските народи и в съвремието се разширява нейното значение във връзка с тенденциите да бъдат подготвяни специалисти преводачи с оглед на новата геополитическа ситуация.

Задачата на славистичните конгреси е да се прави преглед на достиженията в периода между два конгреса, каза още проф. Бояджиев.

„Вие възкресихте началото на организираната славистика. Приветствам ви!” – с тези думи проф. дфн Иван Куцаров започна обръщението си. Синтезирано той припомни важни събития от историята на конгресите и добави, че интересът към българския език в световните славистични центрове е огромен.

Младите филолози от лингвистичната формация предвиждат през 2010 няколко открити презентации по актуални теми от езикознанието.

Публикувано във в-к “Пловдивски университет”, бр. 1, 2010 г.