ЛИНГВИСТИЧЕН КЛУБ "ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ"

Проф. Борис Симеонов – иновация в лингвистичните традиции

В историята на езикознанието у нас проф. Борис Симеонов се откроява като лингвист с релефно изразен собствен профил на филолог класик. Научните му изследвания и преподавателската практика – нека забележим – еднакво разгърната в няколко български университета, и то водещи хуманитарни центрове – София, Пловдив, Шумен, продължават да напомнят за изследователя с иновативен подход към фактите в старите писмени паметници, състоянието и зависимостите в различните равнища на езиковата система. Днес филолозите, които са били студенти на проф. Борис Симеонов, почитателно го наричат Учения и Учителя, стимулирал търсенията им в кодовете на лингвистичната панорама.
Проф. Симеонов е роден на 29 септември 1925 г. в с. Мургаш, Годечко. През 1944 завършва с отличен успех класическата паралелка на Трета софийска мъжка гимназия, а през 1950 – и класическа филология в Софийския университет. Две години по-късно вече е асистент в Катедрата по общо езикознание и разширява научните си интереси по посока на балканското езикознание, фонологията, етимологията. Най-силно изследователско пристрастие обаче проявява в прабългаристиката и ономастиката.
Ономастични са и двата му труда, с които се хабилитира за доцент през 1966 г. – Топонимията на Годечко и Етимологичен речник на местните имена от Годечко. В топонимията на този западнобългарски ареал Б. Симеонов открива два архаични пласта – предславянски (трако-романски) и славянобългарски. За първи път етимологично обяснение получават трако-романските топоними Бучумет, Пинет, Ковцел, Муцкел, Цикура, Вакарел, Балша, Магулица, Ренда.
Със старинни особености се характеризират имената от Годечко, принадлежащи към славянобългарския пласт, напр. в Прагоно, Магулица, Расуле, Арница, Магила се открива акавизъм; в морфоструктурата на Върлосо, Малосе, Гърбас е налице остатък от свойствения на старобългарската детерминативна система член за близка определеност – сь.
Лингвистите, изучаващи научното наследство, оставено от проф. Борис Симеонов, слагат акцент върху факта, че той е сред тези наши езиковеди, приносите на които сериозно развиват прабългаристиката като научна област. В тази сфера професорът работи на широк периметър – етнонимия, топонимия, антропонимия, титулна практика, епиграфика, за да даде в максимално възможна степен изясняване на въпроси, свързани с етногенезиса и духовната култура на прабългарите. Така, основавайки се на ранновизантийски и китайски източници (до V в.), както и на лингвистични данни, проф. Симеонов извежда заключение, че прабългарският език има родство с хуно-алтайски език, но не е идентичен с тюркските езици. Тълкувайки етнонима булгар(и), изследователят го причислява към системата на други древни етноними от Централна Азия и на прабългарските родови имена, базирани на тотемната теория. Според проф. Симеонов етнонимът ни е двукомпонентен – булг (а) – „животно с ценна кожа, белка, златка, самур” и –ар „човек, хора”, откъдето буквалният превод на булгари е „хората, потомците на булгата”.
Проф. Симеонов съсредoточава научните си анализи в прабългаристиката и върху произхода и значението на редица топоними – Каспичан, Tутракан, Шабла, Мадар; върху титлите на длъжностните лица във военноадминистративната йерархия на Първата българска държава. Паралелно с това филологът класик работи задълбочено и върху дешифрирането на прабългарското рунно писмо.
Сериозни приноси ученият прави и в областта на общата, българската, съпоставителната и балканската фонология. Фундамент на теоретичните му изследвания във фонологията е идеята на Н. С. Трубецкой за триизмерност на фонемните системи. Тази теза се изразява в следната семантика: всяка фонологична система притежава три вида фонеми – вокали, сонанти и консонанти, а фонологичното съдържание на фонемите, се обуславя от три основни измерения – локалност, модалност и сонорност за консонантите; и локалност, модалност и квантитет за вокалите и сонантите.
В унисон със своя учител акад. Вл. Георгиев проф. Симеонов има научно присъствие и в лингвистичната балканистика – изследването на палеобалканските езици. По тази тема в лингвистичния му фокус са особеностите на субстратните езици, на балканолатинския, отношенията между тракийския, балканолатинския и славянския.
В сферата на индоевропейското езикознание разглежда лаутфершибунга и други фонетични явления в старите индоевропейски езици, предлага уточнение на Гросмановия закон; в общото езикознание е автор на студии и статии за отношението между езика и мисленето, за знаковия характер на езика, за езиковата норма, за структурата на думата, за граматичното значение. В многофункционална се е превърнала дефиницията, дадена от проф. Симеонов, за същността на граматичното значение, че е вид осъзнато и изразено в структурата на езика отношение. Тази дефиниция сега се използва в изследванията на най-авторитетните български езиковеди.

НАПИСАНО ЗА ПРОФ. БОРИС СИМЕОНОВ:

Проф. Борис Симеонов е от малцината съвременни професори, които оставят на езикознанието свои преки ученици и последователи. В ръководените от него студентски научни кръжоци и топонимични експедиции направиха първите си стъпки много днешни специалисти, които работят в различни филологически факултети и езиковедски институции. Той продължаваше да се интересува от тяхното развитие и след като напуснаха студентската скамейка, да жертва своето време, за да им помага, а нерядко – и за да им подари своя идея. Обичаха го и го търсеха за житейски съвет и подкрепа и стари негови студенти, които не избраха езикознанието за свое поприще.

Не е възможно някой да е познавал макар и бегло проф. Симеонов и да не го е запомнил за цял живот. Той беше ярка и колоритна личност, не се страхуваше да бъде неортодоксален, беше пълен с оригинални идеи и нестандартни хрумвания и не се притесняваше да ги отстоява пред всякаква аудитория.
Легендите за Боби като че ли вървяха преди него и предизвестяваха навсякъде неговата поява, но същевременно го превръщаха и превърнаха в символ на едно силно университетско присъствие, в представител на едно поколение, което може би вече си е отишло безвъзвратно от аудиториите и живота, но от чиято харизма и колорит всяко поколение студенти има нужда, за да разбере по-добре какво означава да бъдеш учен и преподавател.

Споменът за проф. Борис Симеонов е траен у всеки, който е бил негов студент, колега или приятел. Делниците на професора бяха разпределени между София, Шумен и Пловдив, а за известно време и Благоевград. Като пътуващ проповедник той ходеше от университет до университет, но най-дълго, 20 години, се задържа в Шумен. Тук той се чувстваше като у дома си, обичан и уважаван от колегите. Около него имаше атмосфера не само академична, а преди всичко приятелска. Беше готов да помогне на всеки млад асистент. […] Като в библиотечна картотека проф. Борис Симеонов беше готов да направи всякакви библиографски справки, информираше ни за новоизлезли статии и книги, а често и ги носеше от София. Беше неизчерпаем извор на идеи и енергия.

Проф. Борис Симеонов е пример за филолог в класическото измерение на това определение. Той е изследовател на словесността в нейните многолики форми на съществуване във времето и пространството. Неговият научен кръгозор се разпростира от проблема за възникването на човешкия език и спецификите на детската реч до въпроси от областта на историята на българския език, съвременните български диалекти, фонетиката и правописа.

Асенова 1985: П. Асенова. Борис Симеонов на 60 години. – Съпоставително езикознание, 1985, кн. 5.
Асенова 2008: П. Асенова. Проф. Борис Симеонов – ученият и учителя. – В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. С. 2008.
Данчева 1985: М. Данчева. Библиография на трудовете на Борис Симеонов. – Съпоставително езикознание, 1985, кн. 5.
Делева 1995: А. Делева. В чест на учителя! (По случай 70 години от рождението на проф. Борис Симеонов). – Научни трудове на Пловдивския университет, т. 33, кн. 1, Филологии.
Иванова 2008: Е. Иванова. Проф. Борис Симеонов в Шуменския университет. – В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. С. 2008.
Кръпова 2008: Ил. Кръпова. Спомен за Проф. Боби Симеонов. – В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. С. 2008.