Преподаватели: Гл. ас. д-р Атанаска Тошева
Вид на дисциплината: Задължителна
Форма на обучение: Редовна
Семестър: I
Хорариум: Лекции – 30
Кредити: 3
Форма на обучение: Задочна
Семестър: I
Хорариум: Лекции – 15
Кредити: 3
Методи на оценяване: Тест и защита на курсов проект
Цели на курса: Да запознае студентите с основните въпроси, методи на изследване и постижения на сравнително-историческото езикознание като едно от основните направления в лингвистиката.
Анотация: С преодоляване на антиномията между диахронната и синхронната лингвистика науката за езика през втората половина на 20 в. засилва интереса си към въпросите на сравнително-историческото езикознание и прилагането на нови методи на езиково описание, разработени от различни направления на синхронната лингвистика и езиковата типология. Разработването на идеите на езиковата типология дава възможност за установяване на универсални езикови категории, характеризиращи дълбинните структури на езика, и за определяне на степента на различие между различните исторически езикови системи.
Курсът „Проблеми на сравнително-историческото езикознание” запознава магистрантите с основните идеи, методи и постижения на сравнително-историческото езикознание с привличане на фактически материал преди всичко от езици от индоевропейското езиково семейство. Акцентира се върху реконструкцията и типологията на славянските езици. Разглеждат се ключови въпроси на структурата на праславянския език, които дават достатъчно пълна представа за характера на този език в неговото динамично развитие и типологичната му съотнесеност с другите езикови системи.
Основни теми:
Тема 1. Историческо развитие на езика и проблемът за езиковото родство. Развитие на езиците и диалектите през различните исторически периоди. Доказателства за езиковото родство. Понятие за системните фонетични съответствия.
Тема 2. Езиковите промени и тяхната роля в развитието на езика. Темпове на езиковите промени и проблемът за прогреса в развитието на езиците. Въпросът за системния характер на езиковите промени. Фонетични промени. Морфологични промени. Синтактични промени. Лексикални промени.
Тема 3. Езикови контакти. Особености на контактното влияние. Значение на езиковите контакти за сравнително-историческото езикознание. Пиджин и креолски езици. Езиковите контакти в развоя на славянските езици. Балкански езиков съюз.
Тема 4. Заимствания. Значение на заимстванията за езиковата история. Въпросът за отделяне на изконната от заимстваната лексика в близкородствените езици.
Тема 5. Етимология. Принципи на етимологичните изследвания. Доказателство за производност при етимологията на думата. Възможности за алтернативна етимология. Етимология и историческа лексикография. Етимологични речници на отделни езици и езикови семейства.
Тема 6. Сравнително-историческа ономастика. Обосновка и обсег.
Тема 7. Езикова дивергенция. Начини на езикова дивергенция. Теорията за дивергентно-конвергентната еволюция на езика и генеалогичната класификация на езиците. Глотохронология и лексикостатистика. Изменението на понятието „праезик” като пространствено-времеви континиум на сродни диалекти; дивергентно-конвергентните процеси като проява на неговата вариативност и динамика. Макрокомпаративистика. Сравнително-историческото езикознание и проблемът за глотогенезата.
Тема 8. Реконструкция и типология. Методи и достоверност на реконструкцията. Методът на системната реконструкция и хронологията на историко-лингвистичните факти. Старобългарски и църковнославянски език. Реконструкция на праславянския език.
Тема 9. Реконструкция на фонетиката, фонологията и просодията. Проблеми на системната реконструкция във фонологията. „Глоталната” теория на Гамкралидзе-Иванов и нейната типологическа вероятност.
Тема 10. Реконструкция на морфологията и синтаксиса. Типология на граматичните категории. Типология на ергативността и индоевропейските реконструкции в морфологията и синтаксиса. Ролята на граматичните архаизми и иновации в езиковата реконструкция. Проблемът за стадиалността в развитието на езика.
Тема 11. Реконструкция на лексиката и лексикалната семантика. Системна реконструкция на праезиковия лексикален фонд. Езикови основи на семантичната реконструкция. Речникът като източник на сведения за дописмения период на развитие на езика.
Тема 12. Реконструкция на протокултурата и определяне на прародината. Използване на данните на археологията, най-старата история и езика. Проблеми на типологичната еволюция на индоевропейските езици. Реконструкцията на поетическите текстове и метрика и описанието на индоевропейската лексика в социален и културологичен контекст като пътища за изучаване на индоевропейската култура.
Тема 13. Компютърна компаративистика. Компютърните технологии и сравнително-историческото езикознание – възможности, постижения и перспективи. Използване на изчислителната техника за целите на лингвостатистиката, генеалогичната класификация на езиците, установяване на фонетичните съответствия, съхраняване и обработка на бази от етимологични данни.
Препоръчителна литература:
Бурлак С. А., Старостин С. А. Сравнительно-историческое языкознание. М., 2004
Бурлак С. А., Старостин С.А. Введение в лингвистическую компаративистику. М., 2001.
Вандриес Ж. Язык. Лингвистическое введение в историю. М., 1977.
Вежбицкая А. Семантические универсалии. М., 1999.
Гамкрелидзе Т. В., Иванов Вяч. Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры. Кн. 1-2, Тб., 1984.
Гамкрелидзе Т. В. Языковое развитие и предпосылки сравнительно-генетического языкознания // Литература. Язык. Культура. М., 1986.
Гаспаров Б. М., Сигалов П. С. Сравнительная грамматика славянских языков. Тарту, 1974.
Генеалогическая классификация языков // Лингвистический энциклопедический словарь. М., 1990.
Георгиев В. Бележки върху някои особености на праславянския език // Известия на Института за български език, кн. XI, 1964
Георгиев В. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. М., 1958
Георгиев В. Към въпроса за балтославянската езикова общност // Български език, 1958
Георгиев В. Праславянские и индоевропейские языки // Славянска филология, т. III, София, 1963
Георгиев В. Три периода в развитии праславянского языка // Славянска филология, т. XII, София, 1973
Десницкая А. В. Вопросы изучения родства индоевропейских языков. М.-Л., 1955
Иванов Вяч. В. Генеалогическая классификация языков и понятие языкового родства. М., 1954.
Иванов Вяч. В. Общеиндоевропейская, праславянская и анатолийская языковые системы. М., 1965
Иллич-Свитыч В. М. Опыт сравнения ностратических языков, т. 1-3. М., 1971-84.
Кузнецов П. С. Очерки по морфологии праславянского языка. М., 2002.
Леков И. Как следует представлять историю праславянской прародины? // Сборник ответов на вопросы по языкознанию. М., 1958
Леков И. Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. София, 1968
Леков И. Сравнително-историческият метод в славянското езикознание // Slavia, 1952, 1
Леман У. П. Новое в индоевропеистических исследованиях. — Вопросы языкознания, 1991, №№ 4, 5.
Мейе А. Введение в сравнительное изучение индоевропейских языков, 3 изд., пер. с франц., М.-Л., 1938.
Мейе А. Общеславянский язык. М., 1951
Мейе А. Сравнительный метод в историческом языкознании, пер. с франц., М., 1954.
Нахтигал P. Славянские языки, пер. со словен., М., 1963.
Нидерле Л. Славянские древности. М., 2000.
Новое в зарубежной лингвистике. Вып. XXI . Новое в современной индоевропеистике. М., 1988.
Общее и индоевропейское языкознание, М., 1956
Реформатский А. А. Введение в языковедение, 5-е изд., М.: Аспект Пресс, 2007
Рождественский Ю.В. Лекции по общему языкознанию. М., 1990
Савченко А. Н. Введение в сравнительное языкознание. М., 1974
Селищев А. М. Праславянский язык. Его восстановление // А.М.Селищев. Избранные труды. М., 1968.
Селищев А. М. Славянское языкознание, т. 1, М., 1941.
Селищев А. М. Старославянский язык. Ч. 1, М., 1951; Ч. 2, М., 1952.
Семереньи О. Введение в сравнительное языкознание, пер. с нем. М., 1980.
Семереньи О. Славянская этимология на индоевропейском фоне // Вопросы языкознания, 1980
Соссюр Ф. де. Труды по языкознанию, пер. с франц. М., 1977.
Сравнительно-историческое изучение языков разных семей. Современное состояние и проблемы. М., 1981.
Сравнительно-историческое изучение языков разных семей: Задачи и перспективы. М., 1982.
Сравнительно-историческое изучение языков разных семей. Теория лингвистической реконструкции. М., 1988
Сравнительно-историческое изучение языков разных семей: Реконструкция отдельных уровнях языковой структуры. М., 1989.
Типология и грамматика. М., 1990.
Трубачев О. Н. Языкознание и этногенез славян. Древние славяне по данным этимологии и ономастики // ВЯ. 1982. №4.
Трубецкой Н. С. Мысли об индоевропейской проблеме. — в кн. Н. С. Трубецкой. Избранные труды по филологии. М., 1987, с.44-59.
Трубецкой Н. С. Опыт праистории славянских языков // Вестник МГУ. 1993. №2.
Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд, в. 1—, М., 1974—
Якобсон Р. О. Типологические исследования и их вклад в сравнительно-историческое языкознание. — Новое в лингвистике. Вып . III. М ., 1963
http://www.philology.ru/linguistics1.htm.
http://yazykoznanie.ru/content/view/19/207/
http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Linguist/Article/Ner_Pra.php
http://www.nostratic.ru/index.php?page=books