Преподаватели: Доц. д-р Николай Нейчев

                               Гл. ас. Илонка Георгиева

Вид на дисциплината: Задължителна

Форма на обучение: Задочна

Година: II

Семестър: IV

Хорариум: Лекции – 15; Семинарни занятия – 15

Кредити: 5

Методи на оценяване: изпит

Формиране на оценката на придобитите знания и умения: Форми на текущ контрол 30% Самостоятелна работа 40% Резултати от изпита 60%

Анотация по руска литература на XIX век: Първата част на курса (Руска литература на ХІХ век) обхваща един от най-важните и зна­чителни периоди от развитието на руската литература от началото до края на 19-ти век. Тя включва художествените постижения на такива творци на словото като Пуш­кин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Тютчев, Достоевски, Толстой и Чехов, без кои­то не може да се представи световния литературен процес, включително и развитието на националната ни литература от Възраждането до днес.           

Цели са също анализиране в дълбочина на върховите явления в творчеството на такива колосални писатели като А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол, И. С. Тургенев, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов и разкриване на тяхната уникална поетика. взаимоотношението на творчеството им с развоя на световния литературен процес.

Значима операционна цел, която е в тясна връзка със специфичните изисквания на специалността, е запознаване на студентите с взаимодействието на руската класическа литература от „златния век” със значимите постижения на руската литература от „сребърния век” (ХХ век), така и със западноевропейския литературен и културен процес.

Анотация по руска литература на XX век: Втората част на дисциплината (“Руска литература на ХХ век”) е посветена на изучаването развоя на руската литература през ХХ век и има за цел да ги запознае както с историческото развитие на литературно-естетическия процес в Русия и Съветския съюз през ХХ век, така и със спецификата на отделни феномени и артефакти, нямащи аналог в световната литература. Освен това курсът лекции и семинари трябва да даде знания и възможност на студентите да впишат новата руска литература както в контекста на европейската цивилизация, така и в уникалния контекст на руската култура, да открият нейната приемственост по отношение на хуманистичните традиции на “златния” ХІХ век, но също и да откроят принципно новите тенденции и насоки в художественото съзнание на епохата, дръзките новации в областта на поетичната форма и поетичното слово, да маркират разместването на ценностните пластове и смяната на философско-естетическите парадигми.

Почти половината от обема на изучаваната литература съставляват текстове, създадени през т.нар. “Сребърен век”  – един уникален и ренесансов по своята реформаторска и синтетична природа феномен на културата. Представените автори и текстове са подбрани така, че да бъдат презентативни за калейдоскопичната картина на мирогледни и естетически новации през този период. Литературата, създадена след 1917 г. е представена като два антитетични дискурса, вписани в двете култури, съществуващи в Русия през този период – идеологизираната социалистическа култура и алтернативната й независима и демократична култура.

Методи и форми на обучение: лекции, индивидуални консултации.

Методи и форми на оценяване на студентите: тест, устен изпит, разработване на есета и други писмени работи.

Критерии за оценяване: степен на усвояване на съдържанието на отделните теми и подтеми, включени в настоящата учебна програма, преценка на достигнатото ниво при самостоятелния и творчески анализ на литературния материал.

Форми на оценка: тест, устен изпит, курсова работа.

Структура на изпита: 20% от теста; 30% от курсова работа; 50% устен изпит.

 

 

Програма на лекционния курс по руска литература на XIX век:

 

ТЕМА № 1:  НАЦИОНАЛНО СВОЕОБРАЗИЕ И СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА        РУС­КАТА КЛА­СИ­ЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА.

            Руската литература от 19-ти век в контекста на глобалните социално-ис­то­­рически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и За­пад­на­та Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Пе­тър Първи. Характеристика на руския 19-ти век. Руската идея, месианизъм и есха­то­­ло­ги­зъм. Универсални антиномии. Руската литература на 19-ти век като теодицея и антроподицея и ка­то адек­ватно отражение на “източната” душа.                                                            

                        Поетика на руската класическа литература. От подражание на западноевропейс­кия ес­те­тически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съ­вър­­шено уникален художествен образ на света. Тематично и жанрово сво­ео­б­ра­зие на художествения модел. Символика. Преодоляване на установените повествователни модели и представи за ав­то­ра и героя. Проблемът за личността на героя-протагонист като безкрайна духов­но­-екзистенциална загадка. Специфичната роля и съдбата на жената в руската ли­те­­ратура. 19-ти век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния ро­ман, на романа-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на маги­чес­кия и литургичен реализъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им вър­­ху световния литературен процес.

ТЕМА № 2:      А.  С.  ПУШКИН  ( 1799 – 1837).

            Енциклопедичното, протеистичното и онтологическото начало в твор­че­ст­­вото на Пушкин. Родоначалник на руската класическа литература.            Поемите на Пушкин: Народно-фолклорното начало в “Руслан и Людмила” Проб­­лемът за свободата в “Ци­га­ни”. Съдбата на “малкия човек” и полифоничното начало в “Медния конник”.

            Драматургия: “Борис Годунов” и шекспиризацията на действителността у Пуш­­кин. “Малки трагедии” и човешките страсти.

            “Евгений Онегин” като “енциклопедия на руския живот”. Проблемът за “из­­лишния човек”. Онегин и Татяна – социално-философска и психологическа същ­ност на образите. Причини за духовното разминаване в романа. Отказът на Та­тя­­на и гледните точки на Белински и Достоевски. Поетика и композиция на ро­ма­­на.

ТЕМА № 3:   М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).

            Лирика и лирически герой на Лермонтов. Религиозни мотиви, из­брани­чест­во­ и вестничество. Демоничното в лириката на поета. Социални мотиви и те­ма­та за родината. Философска лирика. Религиозно-метафизичното начало в Лер­мон­­товата лирика. Любовна лирика. Характер на любовното чувство у Лер­мо­н­тов.

            Поеми на Лермонтов. “Демон” – ха­рак­тер на демоничното. Темата за нравственото възкресение на падналия ангел и сотириологичният про­блем. Символика в поемата.

            “Герой на нашето време” – проблематика и поетика. Проблемът за “из­лиш­ния човек” в романа, за двойничеството, за свободата и фатума. Романът като „история на душата”.    

ТЕМА № 4:     Н.  В.  ГОГОЛ  ( 1809 – 1852).

Н. В. Гогол – творчество и съдба. Митопоетическа картина на света. Характер на демоничното. “Вий” – изпитание на човешкото. Все­виж­да­що­то око.                  Петербург: Човекът-вещите-знаците в “Петербургски повести”. Същност на фантастичния реализъм. Гого­ле­ва­та концепция за “малкия човек”. Повестта “Шинел” – нива на смислова интерпретация. Героят на Гогол: между светостта и демонизма.

            Драматургия: “Ревизор”. Символика и поетика.

            “Мъртви души” – като върховно постижение в Гоголевото творчество. Особености на композиционния замисъл. Жанрова природа на твор­бата. “Мъртви души” като поема за спасението. Литургичен реализъм и символика. Загадката “Чичиков”. “Мъртви души” в кон­тек­­с­та на руския класически роман. Традицията на Гогол в руската и световната ли­тература.

ТЕМА № 5:   И.  С.  ТУРГЕНЕВ  ( 1818 – 1883).

Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика. За “излишните” и “новите” хора в творчеството на Тургенев: “Рудин”, Дво­рян­ско гнездо”, “В Навечерието”, Бащи и деца”. За  хамлетовския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на Тургенев. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на понятието “нихилизъм”. Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у Тургенев. Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от втората половина на 19-ти век.

ТЕМА № 6:   Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).

            Жизнен и творчески път. Каторгата и “све­щен­ата болест” в творческата мисия и духовното подвижничество на Дос­то­ев­ски.

Тайнствената поетика на Петокнижието като художествено проявление на съборния принцип. Философия на метаромана – ти­­пология, проблематика и архитектоника.

             “Престъпление и наказание” в контекста на Петокнижието. Поетика: агио­графска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-фи­ло­соф­ска и нравствено-религиозна проблематика на творбата. Кой е Расколников? Идея­та на героя. Идеята за “златния век” – “за” и “против”.  Мисията на Соня Мармеладова. Нива и хоризонти на идейно-смис­лова интерпретация. Образно-символични редове в романа. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и подобие Божие”.

            “Братя Карамазови” – проблематика и поетика. Уникалност на до­ми­нант­на система на творбата. “Pro” и “contra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Ве­ликият ин­кви­зи­тор, Христос и проблемът за свободата. Идея и мисия на стареца Зосима. Аль­о­ша Карамазов – “руският инок”. Детето в романа и темата за “синовната свя­тост”. Проблемът за спра­вед­ли­во­то и несправедливото наказание. Вре­ме­прост­ран­ст­вен континуум в романа. Сим­­волика.

            Световно значение и мисия на Достоевски в духовната култура на чо­ве­че­с­твото.

ТЕМА № 7:  Л.  Н.  ТОЛСТОЙ  ( 1828 – 1910).

Жизнен и творчески път. Нравствено-духовни и идейни особености на ху­до­­­жествения свят на писателя от Ясна поляна. Специфичност на поетиката.

            “Война и мир” – проблематика и поетика. Идеен спектър в романа-епо­пея: “наполеоновско” и “кутузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” чо­век; индивидуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната ци­ви­лизация и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Ан­дрей Бол­кон­ски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и страданието към вярата и истинския живот. “Порода” Болконски, Ростови и Ку­­ра­гини. “Земни” и “небесни” герои във “Вой­на и мир”. Наташа Ростова като въ­­плъщение на живия живот. Пушкиновият архитип “Татяна” у Толстой. Пиер Бе­зу­­­хов и проблемът за егоизма и световното на­чало в романа. Кръгът и ок­ръг­ля­не­то във “Война и мир” /Платон Каратаев – въ­­плъщение на руския народностен дух/. Жанр и композиция на “Война и мир”. Сим­­волика.

            “Анна Каренина” – проблематика и поетика. Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Живот за себи си” и “живот за другите” в романа. Духовно-нравствените търсения на Константин Левин. Психологизъм и по­­ток на съзнанието в романа. Символика.

Световно значение на на Лев Толстой. Приносът на граф Толстой в за­дъл­бо­ча­ва­не съвестта на човечеството.

ТЕМА № 8:  А.  П.  ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).

             Разпад на художествената идей в крупен план. Красотата на обик­но­ве­ния живот и “пошлостта на пошлия човек”.

            Чехов – майстор на късия разказ. Животът на “малкия човек” във фарс и ка­то трагедия /”Смъртта на чиновника”, “Дебелият и тънкият”, “Хамелеон”, “Ун­терофицер Пришибеев”; “Мъка”, “Ванка”, “Храненици” и др./

            Поетика и проблематика на Чеховата повест. Драмата на интелигента в повестите на Чехов: “Дуел”, “Йонич”, “Черният монах”, “Палата №6”, “Ар­хи­ерей”, “Годеница”. “Дамата с кученцето” и “Анна Каренина” в решение на проб­ле­ма за щастието. Форми на художественото обобщение. Музикална форма на ком­позицията на Чеховата повест. Характер и функция на художествения де­тайл у Чехов. Символика.

            Новаторство на драматурга Чехов. Характер на драматичния конфликт. “Чай­ка” и проблемите за изкуството и реализацията на човека. “Вуйчо Ваньо” и про­б­лемът за смисъла на преживения живот. “Вишнева градина” и опразването на “дворянските гнезда”. Подводно течение в Чеховата драма.

            Влияние на Чеховото новаторство в прозата и драматургията върху съв­ре­­­­­­менния световен литературен процес.

 

Програма на семинарните занятия по руска литература на XIX век:

 

 

І-во УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):

            Встъпление. Цели и задачи на упражненията. Методически указания. Форми на обучение и контрол.

 Руската литература от 19-ти век в контекста на глобалните социално-ис­то­­­­рически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и За­пад­на­та Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Пе­тър Пър­ви. Характеристика на руския 19-ти век. Универсалиите-антиномии: Се­вер – Юг; Петербург – Москва; Цивилизация – Природа; Разсъдък – Интуиция; Съз­на­тел­но – Безсъзнателно; Вяра – Безверие.                                                            

            Руската класическа литература – от подражание на западноевропейския ес­те­­­тически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съ­вър­­­шено уникален художествен образ на света. Руската идея, месианизъм и есха­то­­­­ло­ги­зъм. Руската литература на 19-ти век като теодицея и антроподицея и ка­то адек­ватно отражение на “източната” душа. 

            Поетика на руската класическа литература. Тематично и жанрово сво­ео­б­ра­зие на художествения модел. Етико-философска, религиозна проблематика и симво­ли­­ка.  19-ти век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния ро­ман, на ро­мана-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на маги­чес­кия реа­ли­зъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им вър­­ху све­тов­ния литературен процес.

ІІ-ро УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):   А.  С.  ПУШКИН  ( 1799 – 1837).     

            Поемата “ЦИГАНИ” в контекста на т. нар. “южни поеми” на А. С. ПУШ­КИН. Новаторство на поетиката и проблематиката. Типология на романтичния ге­­рой. Образът на Алеко и темата за “излишния човек”. Идейно-философско съ­дър­жа­ние на поемата: проблемът за индивидуалното и колективното начало, сво­бо­да­та и отговорността, престъплението и наказанието, волята и фатумът. Въз­мо­ж­но ли е щастието за “цивилизования” и за “природния” човек? Нива на интерпре­та­ция. Концепцията на ПУШКИН за онтологичната функция на жената и “жен­с­ко­то начало” в съдбата на Универсума.

            Поемата “МЕДНИЯТ КОННИК” – проблеми на поетиката, художествения ме­тод и жанровата специфика.

            Съдбата на “малкия човек” и образът на Петър Велики – двойнственост на ав­торската оценка. Тълкуване на социално-философската проблематика и биб­лей­с­ка­та символика в поемата.

ІІІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН” като “енциклопедия на рус­кия живот”.

            Поетика на “свободния роман” – опит за преодоляване на литературнос­т­та. Ком­позиция, сюжет, система на т. нар. “лирически отклонения”, структура на “оне­гиновската строфа”. Как “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН” задава формулата на руския тип роман?

            Персонажна сестема. Личността на Онегин като духовна и екзистенциална тай­­на (преодоляване на романтичната монологичност чрез разноречивост при оцен­­ките и гледните точки към героя).

            Проблемът “преждевременна старост на душата” и възможността за нрав­с­т­веното възкресение на героя чрез страданието и любовта.

            Образът на Татяна като идеално въплъщение на “руската душа”. Причини за лю­­бовното разминаване в романа.

ІV-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).           

            Поемите на М. Ю. ЛЕРМОНТОВ “ДЕМОН” и “МЦИРИ”. Творческа ис­то­рия, поетика и проблематика на творбите. Характер на демоничното в лириката на ЛЕРМОНТОВ. Метафизични аспекти на сотирологичната проблематика в пое­ма­та “ДЕМОН”. Образът на Тамара като въплъщение на основните опозиции в Лер­монтовата лирика: земя – небе, ангелско – демонично, телесно – духовно, грях – пре­чистване. Символика в поемата.

            Поемата “МЦИРИ” като последна класическа романтична поема в руската ли­­тература. Характер на идейно-религиозния конфликт от гледна точка на “ес­тест­вения човек”. Проблемът за свободата на личността като основен принцип на човешкото достойнство и ролята на фатума.

V-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ” – начало на фи­ло­соф­ско-психологическата традиция в руската романистика.

“ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ” като роман за “историята на душата” – про­­б­ле­ма­­­тика, поетика и символика. Проблемът за “из­лиш­ния човек” в романа, за двой­­ни­чеството, за любовта, за вярата в свободата и предопределение­то.Образът на Печорин като неизчерпаема психологическа и философска загадка.

 Сте­ре­оско­пич­ност в ком­позицията. Несъответствие между фабула и сю­жет. Антропоморфна струк­ту­ра на творбата. Лер­мон­то­ви­ят психологизъм – в пред­дверието на “диа­лек­ти­ка­та на душата” у Толстой и Достоевски..    

VІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):  Н.  В.  ГОГОЛ  ( 1809 – 1852) – “ПЕТЕРБУРГСКИ ПОВЕСТИ”.

Поетика на цикъла. Човекът – вещите – знаците. Образът на Петербург в “НЕВ­СКИ ПРОСПЕКТ”. Темата за лудостта и спасението – “ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД”. Творчеството като грях и изкупление – “ПОРТРЕТ”. Гого­ле­ва­та кон­­цепция за “малкия човек”. Повестта “ШИНЕЛ” – проблеми на смисловата ин­тер­претация. Героят на ГОГОЛ: между светостта и демонизма. Характер на Го­го­левата гротеска. Н. В. ГОГОЛ – ос­но­во­­по­ложник на “магическия реализъм” в све­тов­ната литература – анализ на повестта “НОС”.

VІІ-мо УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “МЪРТВИ ДУШИ” – синтез на Гоголевия твор­чес­ки гений.

Символика на ве­щи­те и жестовете. Антропоморфизъм и де­зант­ро­по­мор­фи­зъм. Домът – Пътят – Пътникът в “МЪРТВИ ДУШИ”. Особености на компо­зи­ци­­онния замисъл. Герой – Автор – Разказвач. Жанрова природа на твор­бата и сми­съ­лът на лирическите от­стъ­­­пления в нея.

 Идейно-философска и нравствено-религиозна същност на творбата. Тай­на­та “Чичиков”. Поемата “МЪРТВИ ДУШИ” в кон­тек­­с­та на руския класически “ро­ман”.

 Традицията на Н. В. ГОГОЛ в руската и световната ли­тература.

VІІІ-мо УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): И.  С.  ТУРГЕНЕВ  ( 1818 – 1883).

Романисти­ка­та на И. С. ТУРГЕНЕВ (анализ на “В НАВЕЧЕРИЕНО” или “БА­ЩИ И ДЕЦА” ).

            Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика.

За “излишните” и “новите” хора в творчеството на ТУРГЕНЕВ. За  хам­ле­тов­ския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на ТУР­ГЕ­НЕВ. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на по­ня­тие­то “нихилизъм”. Загадъчността в образа на Базаров.

 Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у ТУРГЕНЕВ.

 Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от вто­ра­та половина на 19-ти век.

ІХ-то УПРАЖНЕНИЕ (3 часа ): Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).

 Романът “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” на Ф. М. ДОСТОЕВСКИ -проб­лематика и поетика.

             “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” в контекста на Петокнижието. По­е­ти­ка: агио­графска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-фи­­ло­соф­ска и нравствено-религиозна проблематика на творбата.

 Кой е Расколников? Идея­та на героя. Проблемът за греха, изкуплението и ду­­ховното възкресение. “Ис­торията на душата” – от човекобога до Богочовека. Иде­ята за “златния век” – “за” и “против”.  Мисията на Соня Мармеладова.

Нива и хоризонти на идейно-смис­лова интерпретация. Образно-символични ре­дове в романа: проблемът за хер­ме­­невтичния прочит и за “полифоничното” и “мо­нологичното” начало у ДОСТОЕВСКИ. Двойничество, разум и интуиция в ро­ма­на. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и по­до­бие Божие”.

Х-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): Ф. М. ДОСТОЕВСКИ – “БРАТЯ КАРАМАЗОВИ”.

            “БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” – проблематика и поетика. Уникалност на до­ми­нан­т­ната система на творбата от гледна точка на ”петокнижния” цикъл. “Pro” и “con­tra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Ве­ликият ин­кви­зи­тор, Христос и про­блемът за свободата. 

 Идея и мисия на стареца Зосима. Аль­о­ша Карамазов – “руският инок”. Те­ма­та за страданието и духовното прераждане (образът на Митя Карамазов). Фун­к­ция на демоничните персонажи.

Детето в романа и темата за “християнското” и “случайното” семейство. Про­блемът за “синовната свя­тост”; за спра­вед­ли­во­то и несправедливото на­ка­за­ние.

Вре­ме­прост­ран­ст­вен континуум в романа. Сим­­волика.

“БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” като синтез на художествените, идейно-фи­лософ­с­ки­те и нравствено-религиозните търсения на ДОСТОЕВСКИ.

ХІ-то УПРАЖНЕНИЕ (3 часа): Л.  Н.  ТОЛСТОЙ  ( 1828 – 1910).

            Романът на Л. Н. ТОЛСТОЙ “ВОЙНА И МИР” като анализ и синтез на све­та.

Проблематика и поетика на творбата. Идеен спектър в романа-епо­пея: “на­по­леоновско” и “котузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” чо­век; ин­ди­видуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната ци­ви­ли­за­ция и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Ан­дрей Бол­кон­­ски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и стра­да­нието към вярата и истинския живот.

 “Порода” Болконски, Ростови и Ку­­ра­гини. “Земни” и “небесни” герои във “Вой­­на и мир”. Наташа Ростова като въ­­плъщение на живия живот. Пушкиновият ар­хитип “Татян” у Толстой. Пиер Бе­зу­­­хов и проблемът за егоизма и световното на­­чало в романа.

 Кръгът и ок­ръг­ля­не­то във “Война и мир” (Платон Каратаев – въ­­плъщение на руския народностен дух). Жанр и композиция на “Война и мир”. Сим­­волика.

Концепцията на ТОЛСТОЙ за философията на историята.

ХІІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “АННА КАРЕНИНА” – проблематика и поетика.

Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Жи­вот за себи си” и “живот за другите” в романа.

Духовно-нравствените търсения на Константин Левин за смисъла на чо­веш­кия живот.

Иновации в областта на поетиката: психологизъм и “по­­ток на съзнанието”; “АН­НА КАРЕНИНА” като “семеен роман” от нов тип. Символика.

            Световно значение на ЛЕВ ТОЛСТОЙ. Приносът на ТОЛСТОЙ в за­дъл­бо­ча­ва­­не съвестта на човечеството.

ХІІІ-то УПРАЖНЕНИЕ ( 2 часа ):  А.  П.  ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).

            Прозата на А. П. ЧЕХОВ (обсъждане на няколко подбрани разказа и по­вес­ти).

            Обиграване на основни мотиви в руската класическа литература (от Пуш­кин до Толстой) в малките разкази на ЧЕХОВ: красотата на обикновенния живот, “пош­лостта на пошлия човек”, животът на “малкия човек” и пр. Поетика на ко­мич­ното в късия разказ на ЧЕХОВ.

            Специфика на Чеховата повест. Характер на детайла, сюжета, ком­по­зи­ци­я­та, конфликта в повестите “ЙОНИЧ”, “ЧЕРНИЯТ МОНАХ”, “АРХИЕРЕЙ”, “ДА­МА­ТА С КУЧЕНЦЕТО” и др.

            Поетика на “безкрайно малките величени” и глъбинна символика на Чеховия ху­до­жествен свят. Разпад на художествената идей в крупен план.

ХІV- то УПРАЖНЕНИЕ ( 2 часа ): Драматургията на ЧЕХОВ като нов етап в раз­витието на световната модерна театрална идеография. Анализ на пиесите “ЧАЙ­КА” и “ВИШНЕВА ГРАДИНА”.

            Трагедията на съвременния човек и кризата на изкуството. Мечтата по из­гу­­бената “обща идея” и колективния смисъл на битието, което намира своето пот­върждение в художествения свят на ЧЕХОВ. Опразването на “дворянските гнез­да” като предчуствие за края на старата руска култура.

            Поетика на Чеховата драматургия. Характер на драматургечния диалог и кон­фликт. Анализ на типичните персонажи, образи, символи, жестове и ситуации в пиесите на ЧЕХОВ. Същност на т. нар. “подводно течение” в Чеховата драма. Па­ралел с модерния западноевропейски театър.

 

Програма на лекционния курс по руска литература на XX век:

 

ТЕМА 1.

„Сребърният век” на руската култура и възникването на модернизма като особен феномен на „краевековието”. Водещи модернистични парадигми в руското изкуство.

Руският символизъм в контекста на руския Сребърен век и в европейски контекст. Платонизмът, ницшеанството и теократичната утопия на Владимир Соловьов – инициации на историософската концепция на руския символизъм. Творческата еволюция на Александър Блок в контекста на руския символизъм. Романтико-мистичен характер на ранните стихове на блок (“Ante lucem”). Софийната символика и мистичните измерения на любовта, поетиката на контрастите и есхатоса в „Стихове за Прекрасната Дама»,Непознатата”, Възмездие”.

ТЕМА 2.

Философско-естетическа парадигма на акмеизма. Агностицизмът, емпиризмът и кларизмът – основни мирогледни принципи. Акмеизмът – лирична инвентаризация на реалния земен свят, залагаща на „прекрасната яснота”. Реабилитация на телесната, материална природа на словото. Побратимяване с пространствените изкуства. Културата и паметта в йерархията на акмеистичните ценности.

Анна Ахматова  и нейният „единен лиричен роман”. Николай Гумильов – поет на романтизираната мъжественост. Метафизика на странстването и романтичен естетизъм в творчеството на Гумильов. Осип Манделщам – „пасеист и пророк”, поет на културно-историческите реминсценции и на високите интелектуални визии.

ТЕМА 3.

Футуризмът – емблемата на руския авангард. Програмни манифести и алманаси на руския футуризъм; идейната еклектика и разногласие между групировките на кубофутуристите (В. Хлебников, А. Кручоних, В. Каменски, Д. и Н. Бурлюк, В. Маяковски, Е. Гуро), егофутуристите (И. Северянин, И. Игнатиев, В. Гнедов), „Мецанин на поезията” (В. Шершеневич, Р. Ивнев); „Центрофуга” (Б. Пастернак, Н. Асеев, С. Бобров). „Сдвигът” – метапохватът на футуристите. „Самовитото слово” и „заумният език” в естетическата утопия на футуризма. Проекции на футуристичната поетика върху формалистката литературна теория.

Владимир Маяковски и руският футуризъм. Футуристичната антропология на ранното творчество на Маяковски („Владимир Маяковски”, „Облак в гащи”, „Флейта – гръбнак”, „Война и мир”, „Човек”). Рецепциите на ницшеанството и неоромантизма в трактовката на лирическия герой. Програмният характер на „Облак в гащи Условна, хиперболична образност и експресивен изказ. Пиесите на Маяковски в координатите на футуристичната драма.

ТЕМА 4.

Формиране на монистичната концепция на съветската литература и налагане на новия канон на социалистическия реализъм. Нормативни изисквания на социалистическия („утопичен”) реализъм. Артикулирането на мита за новородения съветски човек чрез образа на новия положителен герой в съветската литература. Налагане на нов тип (войнстващ) хуманизъм и идеологически позитивизъм. Проблемът за социалния подбор, за пригодността на човешкия материал към изискванията на епохата и погазването на традиционните хуманистични ориентири. Еталонизиране на новия художествен метод.

ТЕМА 5.

Алтернативната на социалистическия реализъм литература («арестувана литература») като дискурс на  независимото от социалистическата идеология слово. Раждане на социалната антиутопия.

Евгений Замятин – основоположник на социалната антиутопия. Романът „Ние” в координатите на жанра на антиутопията и в контекста на антиутопията на 20 век. Футурологична прогноза и трагична равносметка на революционния експеримент.

ТЕМА 6.

Андрей Платонов – антиутопиите на Платонов „Чевенгур” и „Изкопът” – дръзки предупреждения за катастрофалната същност на съветската утопия. Многообразна дискредитация на химеричната структура. Апокалиптична визия за онтологичния крах на социалистическия свят. Титрологична символика. Антропонимни акценти. Хронотопни антиномии. Уникалният словесен експеримент на Платонов – ключ към художествената убедителност на неговото творчество.

ТЕМА 7.

Михаил Булгаков  и романът му „Майстора и Маргарита” – многопластово произведение, провокиращо разнообразни интерпретации. „Майстора и Маргарита” като философски роман – мит: библейски координати на действието в романа, митологична организация на хронотопа, модална недискретност, многоизмерен синкретизъм, семантична амбивалентност и структурна отвореност, лайтмотивност, двупластова композиция и двоичност на стила. Булгаков – виртуозен майстор на езика и на музикалната театрализация на действието.

ТЕМА 8.

Борис Пастернак  и генералната му проза – романът „Доктор Живаго”. Трагичната съдба на романа и неговия автор. „Доктор Живаго” като епичен роман, противоречащ на трафарета на социалистическата литература. „Доктор Живаго” като митологичен роман, противостоящ на атеистичната инвазия на своето време. Апел към християнските ценности и към разбирането на живота като саможертва. Акцент върху идеята за безсмъртие в творчеството (спасение чрез Логоса) и върху идеята за кенозиса. Основни параметри на историософската концепция на романа. Своеобразната поетика на „Доктор Живаго”

ТЕМА 9.

Александър Солженицин – първооткривател на лагерната тема в руската литература на 20 век.

Един ден на Иван Денисович” в контекста на руската литература на 20 век и в социален контекст. Компресията на хронотопа – основен постулат в творчеството на Солженицин. „В първия кръг” – роман със сложна историософска концепция и с полифонична композиция. Проблемът за истинския патриотизъм в условията на тоталитарната държавност. „Архипелагът ГУЛАГ” – безпощаден летопис на съветската каторга. Своеобразната визия на Солженицин за ролята на лагера в човешкия живот: аскезата като път към възраждането на личността, а личният стоицизъм – път към всеобщото спасение. „Червеното колело” – колосална епопея за катаклизмите на руската история.

 

 

Програма на семинарните занятия по руска литература на XX век:

 

 

 

Литература по XIX век:

 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. 1.     Руска литература ХІХ и ХХ век (университетски учебник). Пловдив, 2002. Изд. къща “Хермес”.
  2. 2.     История русской литератур, ХІХ века. 1800-1830-ые годы, под ред. В. Н. Анош­ки­­­ной и С. М. Петрова, М., 1989.
  3. 3.     История русской литературы ХІХ века. Вторая половина, ред. Проф. Н. Н. Ска­­тов, М., 1987, 1990.
  4. 4.     Историа русской литературы, в 4 томах, изд. АН СССР, т.т. 2, 3, 4. Л., 1981 – 1983.
  5. 5.     История всемирной литературы, т.т. 6, 7. М., 1989 -1992.
  6. 6.     Русские писатели. Биобиблиографический словарь, в 2 томах, под ред. П. А. Ни­ко­лаева. М., 1990.
  7. 7.     Развитие реализма в русской литературе, т.т. 1, 2, 3. М., 1972 – 1974.
  8. 8.     Манн Ю. В. Поэтика русского романтизма. М., 1976.
  9. 9.     Маймин Е. А. Русская философская поэзия. М., 1976.

10. Литературный энциклопедический словарь. М., 1989.

11. История русской драматургий. Вторая половина ХІХ в. – начало ХХ века до 1917 года, отв. Ред. Л. М. Лотман. Л., 1987.

12. Руска литературна класика. Сб. Литературни анализи, кн. І, ІІ, под ред. на П. Т. Троев. С., 1994 – 1995.

13. Гачев Г. Д. Образ в русской художественной культуре. М., 1981.

14. Бердяев Н. А. Русская идея. В: Сб. О Русии и русской философской культуре. М., 1990.

15. Троев П. Руският роман от първата половина на ХІХ в. С., 1990.

16. Анчев А. Руският роман от втората половина на ХІХ в. С., 1986.

17. Мережковски Д. Вечните спътници. С., 1993.

18. Лотман Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990.

19. Лотман Ю. Култура и информация. С., 1992.

 

ЛИТЕРАТУРА ЗА ОТДЕЛНИТЕ АВТОРИ:

 

А.  С.  П У Ш К И Н 

  1. 1.     Белинский В. Г. Статьи о класиках. М., 1973.
  2. 2.     Бурсов Б. И. Судьба Пушкина. Л., 1986.
  3. 3.     Бочаров С. Г. Поэтика Пушкина. М., 1974.
  4. 4.     Димитров Л. “Четвероевангелие” от Пушкин. (Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии”). София, 1999. Изд. “Факел”.
  5. 5.     Лотман Ю. М. Роман А. С. Пушкина “Евгений Онегин”. Коментарий. В: Сб. Ю. М. Лотман. Пушкин. Санкт-Петербург, 1997.
  6. 6.     Манолакев Х. Текст и граници. А. С. Пушкин и неговите “Повести на Белкин”. София, 2001. Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”.
  7. 7.     Рассадин С. Драматург Пушкин. М., 1977.
  8. 8.     Степанов Н. Л. Лирика Пушкина. М., 1974.
  9. 9.     Степанов Н. Л. Проза Пушкина. М., 1962.

 

М.  Ю.  Л Е Р М О Н Т О В

  1. Коровин В. И. Творческий путь Лермонтова. М., 1973.
  2. Лермонтовская энциклопедия, гл. ред. В. А. Мануилов. М., 1981.
  3. Логиновская Е. Поэма М. Ю. Лермонтова “Демон”. М., 1977.
  4. Максимов Д. Поэзия Лермонтова. Л., 1959.
  5. Удодов В. Т. Роман М. Ю. Лермонтова “Герой нашего времени”. М., 1989.
  6. Эйхенбаум Г. И. Статьи о Лермонтове. М., 1961.

 

Н.  В.  Г О Г О Л

  1. Золотуский И. Гоголь. М., 1984.
  2. Манн Ю. Поэтика Гоголя.М., 1978, 1988.
  3. Смирнова Е. А. Поэма Гоголя “Мертвые души”. Л., 1987.
  4. Елистратова А. А. Гоголь и проблемы западноевропейского романа. М., 1972.
  5. Машинский С. Художествены мир Гоголя. М., 1979.
  6. Мочульский К. В. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловев. М., 1995.
  7. 7.     Троев П. Гогол. С., 1981.

 

И.  С.  Т У Р Г Е Н Е В

  1. 1.     Батюто А. И. Тургенев – романист. Л., 1972.
  2. 2.     Маркович В. М.  И.С.Тургенев и русский реалистический роман ХІХ века. /1830-1850 г.г./. Л., 1982.
  3. 3.     Шаталов С. Е. Художествены мир Тургенева. М., 1979.
  4. 4.     Пустовойт П. Г. Тургенев и русский реалистический роман ХІХ в. Л., 1982.
  5. 5.     Германов Г. Тургенев. С., 1980.
  6. 6.     Анчев А. И.С.Тургенев. Поетика и естетика. С., 1984.

 

Ф.  М.  Д О С Т О Е В С К И

  1. Бахтин М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С., 1976.
  2. Бурсов Б. И. Личность Достоевского. Л., 1974.
  3. Белов С. В. Роман Достоевского “Преступление и наказание”. М., 1985.
  4. Бердяев Н. Мирогледът на Достоевски. С., 1992.
  5. Ветловская В. Е. Поэтика романа Достоевского “Братья Карамазовы”. Л., 1977.
  6. Гросман Л. Поетиката на Достоевски. София, 1996. Изд. “ТИЛИА”.
  7. Днепров В. Идеи, страсти, поступки /из художественного опыта Досто­ев­с­ко­го/. Л., 1978.
  8. Кантор В. “Братья Карамазовы” Достоевского. М., 1983.
  9. Карякин Ю. Самообман Раскольникова. М., 1976.
  10. Кирпотин В. Я. Мир Достоевского. М., 1983.
  11. Кудрявцев Ю. Г. Три круга Достоевского. М., 1979.
  12. Лоский Н. О.  Бог и мировое зло. М., 1994.
  13. Мочульский К. В. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьев. М., 1995.
  14. Нейчев Н. Ф. М. Достоевски – Тайнствената поетика. Пловдив, 2001. Изд. “Макрос”.
  15. Стоянов Цв. Геният и неговият наставник. С., 1978.
  16. Фридлендер Г. М.  Достоевский и мировая литература. Л., 1983.

 

Л.  Н.  Т О Л С Т О Й

  1. Шкловски В. Я.  Лев Толстой. С., 1971.
  2. Эйхенбаум Б. И. Лев Толстой. Семидесятые годы. Л., 1974.
  3. Бочаров С. Г. Роман Л. Н. Толстого “Война и мир”. М., 1978.
  4. Халиев В. Е., Корнилов С. И. Роман Л. Н. Толстого “Война и мир”. М., 1983.
  5. Камянов В. Поэтический мир эпоса. М., 1978.
  6. Купреянова Е. Н. Эстетика Л. Н. Толстого. М., 1966.
  7. Баева Э. Г. Из истории русского романа ХІХ в. М., 1984.
  8. Бочева М. Лев Толстой. С., 1982.
  9. Мотылева Т. Л. О мировом значении Толстого. М., 1957.

 

А.  П.  Ч Е Х О В

  1. Бялы Г. Чехов и русский реализм. Л., 1981.
  2. Бердников Г. А.  А.П.Чехов. Идейные и творческие искания. М., 1984.
  3. Катаев В. Г. Проза Чехова: проблемы интерпретации. М., 1979.
  4. Линков В. Я. Художественый мир прозы Чехова. М., 1982.
  5. Зингерман Б. И. Время в пиесах Чехова В: кн. Очерки истории драмы ХХ века. М., 1979.
  6. Семанова М. Л. Чехов – художник. М., 1976.
  7. Троев П. Чехов. С., 1985.

 

Литература по XX век:

 

  1. История русской литературы., Ленинград, 1983, т.4;
  2. Волков А.А.Русская литература ХХ века (дооктябрьский период);
  3. Кулешов Ф.И. Лекции по истории русской литературы к.19-ого – нач.20-ого века. Минск, 1976;
  4. Из истории русского реализма к. 19-ого – нач.20-ого века. Под редакцией А.Г.Соколова. М., 1986г.;
  5. История русской советской литературы (1917 – 1940гг.) под ред.А.И.Метченко и С.М.Петрова. М., 1980.;
  6. Современная русская советская литература (50- 80-ые гг.) под ред. А.Бочарова и Г.Белой. Ч.1, 2. М., 1987.;
  7. История русской советской поэзии (1941 – 1980гг.). Ленинград, 1984.;
  8. Литературно-эстетические концепции в России  к. 19-ого – нач. 20-ого века. М., 1975.;
  9. Филиппов Г.В. Русская советская философская поэзия. Л-д., 1984.;
  10. Казак, Волфганг. Енциклопедия на руската литература на ХХ век. С., 1996.
  11. Руска литература на 19 и 20 в. Учебник за ВУЗ. Изд-во на СУ “Климент Охридски”, С., 2002.;
  12. Николаев П.А. Русские писатели 20-го века. Биографич.справочник. М., 2000.;
  13. Русская литература 20-го века. Большой уч.справочник. М., “Дрофа”, 2000.;
  14. Русская литература ХХ-го века в зеркале критики. Хрестоматия. “AKADEMIA”, М.-СПб., 2003.;
  15. Русские писатели. Биобиблиографический словарь. Ч.1,2. М., 1990.;
  16. Руска литературна класика. Под ред. на П.Троев. т.3,4. С., 1996 -98г.;
  17. Лихачов Дм. Култура и съвременност. С., 1987.;
  18. Жолковский А.К. Блуждающие сны. М., 1994.;
  19. Гаспаров М.Б. Литературные лейтмотивы. М., 1993.;
  20. Перечитывая заново. Сб.ст. М., 1989.;
  21. Избавление от миражей. Сб.ст. М., 1990.;
  22. Тодоров, Цветан. На предела. С., 1994.;
  23. Ликова, Розалия. Проблеми на европейския символизъм. С., 1984.;
  24. Казакова, Светлана. Руски модернизъм. Авангард. Шумен, 1993.
  25.   Электронная библиотека современных литературных журналов России “Журнальный зал” : http://magazines.russ.ru/;
  26. Энциклопедия футуризма: http://www.futurism.ru;
  27.  Поэзия авангарда (тексты, исследования и материалы): http://avantgarde.narod.ru;
  28. Электронная библиотека Ал.Белоусенко: http://www.belousenko.com/;
  29. Современная русская литература с Вячеславом Курицыным: http://www.guelman.ru/slava/kursb2/7.htm;
  30. Фергасов, Фатех. Литературная жизнь: http://www.pseudology.org/Literature/;
  31. Скоропанова И.С. Русская постмодернистская литература: http://yanko.lib.ru/books/cultur/skoropanova-russ-postmodern-lit.htm;
  32. Егорова Л.П., Чекалов П.К. История русской литературы ХХ в.: http://teneta.rinet.ru/rus/ee/egorova-lp_chekalov-pk_historia_russkoi_literatury.html;
  33. Каталог. Историко-литературное издание.: http://www.litcatalog.al.ru/periodics/peri.html;
  34. Постмодернизм. Энциклопедия: http://yanko.lib.ru/books/encycl/post_mod_encyclop_all.html#_Toc16546362;
  35. Топос. Литературно-философский журнал: http://www.topos.ru/article/2155